РЕШЕНИЕ
№ 3782
31.10.2011г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІІІ-ти гр.
състав, в съдебно заседание на 20.09.2011г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ХРИСТО СИМИТЧИЕВ
и секретар Мария Христова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 15252 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Подадена е искова молба от А.П.Ч., ЕГН:********** против Ж.М.Н., ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответницата, че
придобитият по време на брака им недвижим имот: Еднофамилна, двуетажна, с масивна
конструкция, жилищна сграда, с разгъната застроена площ 240 кв.м и заедно с масивна стопанска сграда със застроена площ
162,70 кв.м, заедно с отстъпеното право на строеж върху общинско дворно място,
в което са построени гореописаните сгради, представляващо урегулиран поземлен
имот с площ - застроена и незастроена - 1110 кв.м., съставляващо парцел XI -
държ. в квартал 4 по плана на с. Р., община К., П. о., при граници: от изток парцел
XII - държ., запад -парцел X- държ.,
север - улица и юг - парцели VII - държ. и II - държ.,е лична собственост на ищеца, поради трансформация на негови лични
средства, получени на заем от баща му, с които имотът бил закупен. Конкретно се твърди,
че страните са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 22.03.1989г.
в И., гр. П.П., е прекратен с развод с влязло в сила Решение № 338/2008 г. на
съда в гр. М., И., по бр.д. 2405/2003г. Процесният имот бил придобит от ищеца
по време на брака му с ответницата с договор за покупко-продажба, обективиран в
нот. акт № , том , per. № , дело № /г. по описа на Нотариус С.К., per. № 001, с район на действие
- района на гр. П., от лицата Р.И.И. и Б.И.И. – продавачи по договора. Поддържа се, че от 1994г., с ответницата са във
фактическа раздяла, не живеят в едно домакинство, а парите за закупуването на
имота са с извънсемеен произход - предоставени му на заем от баща му П.А.Ч.,
ЕГН **********,***, с когото сключили Договор за паричен заем за сумата от
10000 лева, на 10.02.2003г. с условие да закупи недвижим имот в с. Р., община К.,
област П. Ищецът закупил процесния имот през 2003г. за сумата от 5441,60 лева,
като всички разходи по прехвърлянето на имота заплатил той с дадените му пари
на заем от баща му. Според уговорката в Договора за заем, ищецът трябвало да
върне парите на баща си до края на месец май 2005г., което сторил малко
по-късно, поради това, че му отпуснали потребителски кредит на 01.06.2005г. от
„Обединена българска банка" АД - гр. София в размер на 10000 лева, която
сума ищецът предал срещу разписка на баща си. Поръчители по Договора за
потребителски кредит пред банката ми били В.С.Ш. и А.С.Б. Ищецът твърди, че
изплатил лично сумата по Договора за потребителски кредит, ведно с лихвите по него,
в указания 60-месечен срок, който изтекъл сред прекратяване на брака ми с
ответницата.
В срока
по чл.131, ал.1 от ГПК, е депозиран отговор от ответницата, с който същата изразява
становище за неоснователност на предявеният иск. Оспорва твърденията на ищеца,
че бракът им е бил сключен в И., като твърди, че е бил сключен в България в р-н „К.с.", Община С. Оспорва също, че от 1994г.
се намират във фактическа раздяла, както и че имотът е закупен с лични средства
на ищеца.
Съдът намира, че предявеният иск е допустим и е с правна квалификация по 21, ал.1 СК (отм.),
произтичаща от твърденията на ищеца, че при придобиването на описания в ИМ
имот, станало по време на брака му с ответницата, е вложил изцяло негови лични
средства, Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответницата,
че процесният имот е изцяло лична собственост на ищеца поради пълна трансформация на негови лични
средства при придобиването му.
Не е спорно, а и се
установява от представения по делото нот.акт за продажба на недвижим имот №,
том , рег.№, дело №г., че на 13.06.2003г., ищецът А.П.Ч. е закупил процесния
имот, описан по-горе, от Р.И.И. и съпругата му Б.И.И., по време на брака му с
ответницата Ж.М.Н., сключен на 22.03.1989г. в гр.С., р-н К.с. Установява се, че
бракът им е прекратен с Решение №338/2008г. на гражданския съд в М.-И. по дело
№2405/2003г., влязло в сила на 23.02.2009г., признато от С.о., р-н К.с., на
основание чл.118, ал.1, вр.чл.117 КМЧП.
Основният спорен въпрос
по делото е дали процесният имотът е закупен с лични средства на ищеца с
несемеен произход. Спорно е и обстоятелството дали към датата на придобиване на
имота, страните са били във фактическа раздяла. Според твърденията на ищеца, фактическа
раздяла с ответницата датира от 1994г., от когато не поддържат контакти освен
за издръжката на детето им, нямат общо домакинство и не си поделят общи
разходи, а през 2003г., тя подала молба за развод пред съда в гр.П., И.
Ответницата оспорва наличието на фактическа раздяла в периода 1994г. –2004г.
На първо място, следва
да се отбележи, че твърдението на ищеца, че средствата, с които е закупил
процесния имот, са получени от него на заем от баща му, принципно изключва
възможността да се приеме, че тези средства са били лични на ищеца, както се
поддържа в ИМ. В чл.20 от СК (отм.), действал към датата на придобиването на
имота, релевантна при преценката относно правния режим, уреждащ придобиването
на право на собственост от съпрузите, е регламентирано кое имущество на
съпрузите е лично, а съгласно чл.25, ал.2 СК(отм.), за задължения,
които единият или двамата съпрузи са поели за задоволяване нужди на
семейството, те отговарят солидарно.
Независимо от това
обаче, ако съпрузите са били във фактическа раздяла към датата на придобиване
на имота, респ. към датата, когато единият съпруг е получил на заем от трето
лица парични средства, които е вложил в покупката на имот, не може, от една
страна, да се приеме, че е налице съвместен принос на съпрузите при
придобиването на имот, а от друга – следва да се приеме, че получените на заем
средства явно не са за задоволяване на нуждите на семейството, което изключва
солидарната отговорност на другия съпруг за поетото задължение и същевременно
води до извод, че тези средства са лична собственост на единия съпруг,
независимо че не са получени по наследство или чрез дарение. Състоянието на
трайна фактическа раздяла изключва съвместния принос на съпрузите, презюмиран в
чл.19 от СК(отм.), като този въпрос е релевантен при преценката дали
средствата, които са вложени за закупуването на процесния имот, са лични на
ищеца.
В настоящия случай,
анализът на събраните по делото гласни и писмени доказателтва, сочи, че към
датата на закупуване на процесния имот с нот.акт за продажба на недвижим имот №,
том , рег.№, дело №/г. - 13.06.2003г.,
страните са били във фактическа раздяла. Този извод на съда е мотивиран, от
една страна, от установеното по делото обстоятелство, че ответницата е подала
молба за развод с ищеца до гражданския съд в М.-И. на 29.08.2003г., т.е около
месец след сделката. От друга страна, съдът кредитира показанията на св.П. Ч. –
баща на ищеца, според които, около 3-месеца след смъртта на съпругата му през
2001г., след пореден период на раздяла, синът му за отново се събрал с жена си,
но само за около 5-6 месеца, след което окончателно се разделили и синът му
дошъл да живее в България – тоест, към края на 2001г. Св. Ч. посочва още, че
през 2003г. дал на заем на сина си сумата от 10000 лв, за да закупи имот в с.Р.
Тогава синът му живеел при него в гр.С., кв.И., ул.”Н”№. Получаването на заема
се потвърждава и от представения с ИМ и неоспорен от другата страна договор за
заем от 10.02.2003г. между П.Ч. и А.Ч., който документ е предявен на свидетеля
и в с.з., при което св.Ч. е потвърдил, че това е въпросният договор. Макар да е
сред лицата по чл.172 ГПК, чиито показания се преценяват, като се има предвид възможната им заинтересованост, съдът кредитира
показанията на св.Ч., тъй като се подкрепят от доказателствената съвкупност по
делото. Несъмнено се установява, че след 1994г., между страните е имало
множество раздели и събирания, скандали заради извънбрачни връзки на ищеца, за
което свидетелстват мотивите на решението за развод, представено с ИМ. За настъпилата фактическа раздяла между
страните сочат и показанията на св.Г., който твърди, че пред периода
2002-2003г. е имал работни отношения с ищеца и през това време не е виждал
съпругата му заедно с него, включително когато е ходил в И.
Съдът не кредитира показанията на св.А., че през 2003г.,
страните били заедно, че купили имот в България, че същата година Ж. Ч. била за
4-месеца в България, за да се оформят документите за покупко-продажбата. От една
страна, тези показания противоречат на обясненията на ответницата, дадени в
с.з. на 20.09.2011г. по реда на чл.176 ГПК, че съпругът й дошъл в България за
тази продажба, че той е извършил всички действия във връзка със сделката, а
през това време тя си била в Италия. От друга страна, тези показанията, освен противоречиви,
са и неправдоподобни, при положение, че се установява, че на 29.08.2003г, ответницата подава искова
молба за развод пред италианския съд в гр.М., което действие, предвид
показанията на св.Ч., че няколко месеца след смъртта на съпругата му през
2001г., синът му и съпругата му окончателно се разделили, след което А.Ч. се
прибрал в България и през 2003 г. живеел при него в С., очевидно не е
инцидентно и е осъществено при вече трайно установена фактическа раздяла между
страните, настъпила от края на 2001г. насетне.
До различен извод не
може да доведе представеното от ответницата удостоверение за семейно положение,
издадено й от Община П.П., И., тъй като същото отразява данните в регистрите по
гражданско състояние, а не действителното фактическо състояние между съпрузите
към датата на издаването му – 05.03.2004г. Без значение е и обстоятелството
дали ответницата е учредила търговско дружество в РБългария през 2007г. и с
какви средства, в каквато връзка в отговора се навеждат твърдения, че съпругът
на ответницата не бил прекъснал семейните връзки с нея, защото и предлагал
пари, за да си учреди търговско дружество.
С оглед гореизложеното,
съдът намира, че от доказателствата по делото се установява, че на
13.06.2003г., А. Ч. е закупил на процесният имот - Еднофамилна, двуетажна, с масивна
конструкция, жилищна сграда, с разгъната застроена площ 240 кв.м и заедно
с масивна стопанска сграда със застроена
площ 162,70 кв.м, заедно с отстъпеното право на строеж върху общинско дворно
място, в което са построени гореописаните сгради, представляващо урегулиран
поземлен имот с площ - застроена и незастроена - 1110 кв.м., съставляващо
парцел XI - държ. в квартал 4 по плана на с. Р, община К., П.о., при граници: от изток парцел
XII - държ., запад -парцел X- държ.,
север - улица и юг - парцели VII - държ. и II – държ, с негови лични средства с несемеен произход, получени на заем от баща му
П. Ч. ***.2003г., по време на трайна фактическа раздяла между ищеца и
ответницата Ж.М.Н., настъпила по време на брака им, сключен на 22.03.1989г. в
гр.С., р-н К.с., прекратен с Решение №338/2008г. на гражданския съд в М.-И. по
дело №2405/2003г., влязло в сила на 23.02.2009г., признато от С.о., р-н К.с.,
на основание чл.118, ал.1, вр.чл.117 КМЧП. Поради това, следва да се приеме, че
този имот е лична собственост на ищеца А.П.Ч., независимо че е придобит по
време на брака му с ответницата Ж.М.Н.,
Ето защо, предявеният
иск от А.П.Ч. се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло,
като бъде признато по отношение на Ж.М.Н., че процесния имот - Еднофамилна, двуетажна, с масивна
конструкция, жилищна сграда, с разгъната застроена площ 240 кв.м и заедно
с масивна стопанска сграда със застроена
площ 162,70 кв.м, заедно с отстъпеното право на строеж върху общинско дворно
място, в което са построени гореописаните сгради, представляващо урегулиран
поземлен имот с площ - застроена и незастроена - 1110 кв.м., съставляващо
парцел XI - държ. в квартал 4 по плана на с. Р., о.К., П.о., при граници: от изток парцел
XII - държ., запад -парцел X- държ.,
север - улица и юг - парцели VII - държ. и II – държ, е лична собственост на А.П.Ч., на основание
трансформация на негови лични средства с извънсемеен произход, вложени за закупуването му, получени от баща му П. А. Ч., ЕГН **********
по Договор за паричен заем от 10.02.2003г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, Ж.М.Н. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноските по делото
в размер на 600 лв за адв.хонорар. Ищецът А.Ч. следва да бъде осъден да заплати
по сметка на ВСС ДТ по производството в размер на 146 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж.М.Н.,
ЕГН: **********, че недвижим имот - Еднофамилна, двуетажна, с масивна
конструкция, жилищна сграда, с разгъната застроена площ 240 кв.м и заедно
с масивна стопанска сграда със застроена
площ 162,70 кв.м, заедно с отстъпеното право на строеж върху общинско дворно
място, в което са построени гореописаните сгради, представляващо урегулиран
поземлен имот с площ - застроена и незастроена - 1110 кв.м., съставляващо
парцел XI - държ. в квартал 4 по плана на с. Р., о.К., П.о., при граници: от изток парцел
XII - държ., запад -парцел X- държ.,
север - улица и юг - парцели VII - държ. и II – държ, придобит от А.П.Ч., ЕГН:**********, с договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № , том , per. № , дело № /г. по описа на Нотариус С.К., per. № , е лична собственост на А.П.Ч.,
ЕГН:**********, на основание
трансформация на негови лични средства с извънсемеен произход, вложени за закупуването му, получени от
баща му П. А. Ч. по Договор за паричен заем от 10.02.2003г.
ОСЪЖДА Ж.М.Н., ЕГН: ********** да заплати на А.П.Ч., ЕГН:********** разноските по делото в
размер на 600 лв за адв.хонорар.
ОСЪЖДА А.П.Ч., ЕГН:********** да заплати по сметка
на ВСС 146 лв държавна такса по производството.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Христо
Симитчиев
Вярно с оригинала!
Е.А.