Р Е Ш
Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 27.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в закрито заседание на двадесет и седми май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Орешарова
ЧЛЕНОВЕ: Десислава Попколева
Петя
Георгиева
като
разгледа докладваното от съдия Попколева частно гражданско дело № 3964 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 04343/07.02.2019
г. по описа на ЧСИ Б.Б.на длъжника Е.М.В. срещу разноските, обективирани в
поканата за доброволно изпълнение с изх. № 1884/15.01.2019 г. по изп. дело №
20198560400024.
В жалбата се твърди, че определените разноски
за обикновени такси за разликата над сумата от 55,00 лв., включваща такса за
образуване на изпълнителното дело - 20,00 лв., такса за изпращане на покана –
20,00 лв. и такса за налагане на запор – 15,00 лв. до посочения размер от
390,00 лв., са недължими с оглед разясненията, дадени в т.5 от ТР № 3/2015 г.
от 10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС. На следващо място се
поддържа, че неправилно е начислена и пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ,
тъй като към настоящия момент ЧСИ не е събрал никакви суми, а освен това
изпълнението на актовете, въз основа на които са издадени изпълнителните
листове, въз основа на които е образувано изпълнителното дело, е спряно,
съответно с обезпечителна заповед по гр.д. № 11255/2018 г. на СГС и с обезпечителна
заповед по ч.гр.д. № 6638/2019 г. на СРС, поради което не се дължи изобщо такса
по т.26 ТТРЗЧСИ.
С оглед изложеното, длъжникът моли да се отмени
постановлението за разноски, обективирано в получената от него на 01.02.2019 г.
покана за доброволно изпълнение за разликата над 55,00 лв.-дължими обикновени такси
по изпълнителното дело. Претендират се разноски за настоящото производство за
адвокатско възнаграждение за осъществената от адв. Лимберов безплатна правна
помощ по реда на 38, ал.1, т.2 ЗА.
Взискателят „Т.“ ЕАД е депозирал възражение в
законоустановения срок, в което поддържа недопустимост на жалбата, поради липса
на правен интерес, доколкото изпълнителното производство е спряно към настоящия
момент, а при условията на евентуалност – неоснователност на същата и иска от
съда да остави без уважение жалбата на длъжникас.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител заявява становище за недопустимост на жалбата поради липса на правен
интерес, доколкото е налице спиране на изпълнителното производство и последващо
произнасяне на ЧСИ по отношение на разноските, дължими от длъжника. При
условията на евентуалност заявява становище за неоснователност на жалбата по
подробно изложени мотиви.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното постановление, възражението
на взискателя и мотивите на съдебния изпълнител, намира за установено следното:
По молба на взискателя „Т.“ ЕАД от 14.01.2019
г. е образувано изп. дело № 20198560400024
по описа на ЧСИ Б.Б., въз основа на
изпълнителен лист от 19.12.2018 г., издаден на основание чл.404 и чл.406 ГПК за
сумата от 45 846,00 лв.- обезщетение за претърпени имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 21.05.2004 г. до окончателното изплащане
и сумата от 8 089,93 лв. - разноски за производството по гр.д. № 5976/2009
г. по описа на СГС и по гр.д. № 4250/2011 г. по описа на САС, и въз основа на
изпълнителен лист от 19.12.2018 г., издаден на основание чл.404 и чл.406 ГПК за
сумата от 1 350,00 лв., представляваща възнаграждение на назначения от
съда особен представител - адв. Попова за извършеното пред САС процесуално
представителство.
Видно от разпореждането за образуване на
изпълнителното дело от 14.01.2019 г. таксите и разноските към ЗЧСИ са в общ
размер на 7 677,51 лв., от които 523,20 лева-обикновени такси /по т.1,
т.3, т.5, т.9 – 26 бр./, допълнителни разноски -1,20 лв.-дължима държавна такса
за извършване на справка в НОИ; 7 154,31 лв. с ДДС-изчислена
пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, при евентуално заплащане от
страна на длъжника на цялата дължима сума, съгласно изпълнителните титули, въз
основа на които е образувано изпълнителното дело/ т.е. целият материален
интерес по делото/. Изготвена е сметка по чл.79 ЗЧСИ за сумата от 522,00 лв. с
ДДС – обикновени такси по т.1, т.3, т.5, т.9 от ТТР към ЗЧСИ и сметка по чл.31
–допълнителни разноски в размер на 1,20 лв. с ДДС.
В получената от длъжника на 01.02.2019 г. покана
за доброволно изпълнение, са посочени дължими такси и разноски по Тарифата към
ЗЧСИ в общ размер на 7 677,51 лв., като е посочено, че за начислената
авансова такса е издадена сметка.
С разпореждане от 07.02.2019 г. на ЧСИ е
постановено частично спиране на изпълнението по изп. дело на основание (л. 432,
ал.1, вр. чл. 397, ал.1, т.3 ГПК относно изпълнението по следния изпълнителен
титул: изп. лист от 19.12.2018 г., издаден на основание чл.404 и чл.406 ГПК за
сумата от 1 350,00 лв., представляваща възнаграждение на назначения от
съда особен представител - адв. Попова за извършеното пред САС процесуално
представителство.
С разпореждане от 12.02.2019 г., т.е.
издадено след депозиране на жалбата, е постановено спиране на изпълнението по
изпълнителното дело на основание чл.432, ал.1, вр. с чл. 397, ал.1, т.3 ГПК и в
останалата му част, а именно относно изпълнителния титул – изп. лист, издаден
на 19.12.2018 г. за сумата от 45 846,00 лв.- обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 21.05.2004 г. до
окончателното изплащане и сумата от 8 089,93 лв. - разноски за
производството по гр.д. № 5976/2009 г. по описа на СГС и по гр.д. № 4250/2011
г. по описа на САС.
С разпореждане от 12.02.2019 г., т.е.
издадено след депозиране на жалбата, предмет на настоящото производство, като е
съобразил, че е налице спиране на цялото изпълнително производство, както и че
в изпълнение на наложения запор по специалната сметка на ЧСИ на 04.02.2019 г. е
постъпила сумата от 45 963,88 лв., ЧСИ Б. е разпоредила, че постъпилите
средства не подлежат на разпределение и превеждане към взискателя, а същите
следва да останат по специалната банкова сметка ***телства, които биха довели
до възобновяване на изпълнителното дело, респ. прекратяването му. В същото
разпореждане е посочено, че при възобновяване на изп.дело и при съобразяване на
разясненията, дадени в т.6 от ТР № 2/2013 г. от 26.05.2015 г. на ОСГТК на ВКС,
длъжникът дължи начислени и заплатени от взискателя обикновени такси както следва:
по т.1 – 20 лв., т.5 – 20,00 лв. и т.9 – 15.00 лв. / за 1 брой наложен запор в
„ОББ“ АД / от ТТР към ЗЧСИ, които са в общ размер на 55,00 лв., а с начислен
ДДС - в общ размер на 66,00 лв. По отношение на пропорционалната такса по т.26
от ТТР към ЗЧСИ, в разпореждането ЧСИ е посочено изрично, че в ПДИ таксата е
посочена като общ размер за целия дълг, но при частично събиране на вземането,
ще бъде събрана част, съответстваща на събраната сума. Жалбоподателят – длъжник
е уведомен за това разпореждане, с което е налице последващо произнасяне на ЧСИ
по отношение на разноските, дължими по изп.дело.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата на длъжника е процесуално допустима, но е
неоснователна по следните съображения:
С разпоредбата на чл.435, ал.2, предл. последно ГПК изрично е
предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по
изпълнителното дело от страна на длъжника. В конкретния случай се обжалва постановлението
за разноски, което е обективирано в получената от длъжника покана за доброволно
изпълнение, като в срока по чл.436, ал.1 ГПК длъжникът е депозирал жалба срещу
същото. Съгласно разясненията, дадени в т.2 от ТР № 3/2015 г. от 10.07.2017 г.
по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС под използвания в чл.435, ал.2 ГПК израз
„постановление за разноски“ следва да се тълкува всеки акт на съдебния
изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по
изпълнението, като това важи и за разноските, посочени в поканата за доброволно
изпълнение. Произнасянето в поканата относно размера на разноските, може да
бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.435, ал.2 ГПК, като това оспорване
обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по изпълнителния
лист в срока за доброволно изпълнение.
От
друга страна по делото безспорно се установява, че след подаване на жалбата по
изпълнителното дело са настъпили нови обстоятелства, а именно спиране на
изпълнението и последващо произнасяне на ЧСИ от 12.02.2019 г. относно дължимите
от длъжника разноски, с което е постановено, че дължимите към този момент
разноски са тези за обикновени такси по
т.1 – 20 лв., т.5 – 20,00 лв. и т.9 – 15.00 лв. / за 1 брой наложен
запор в „ОББ“ АД / от ТТР към ЗЧСИ, които са в общ размер на 55,00 лв., а с
начислен ДДС - в общ размер на 66,00 лв., като определянето на дължимата
пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е отложено – в случай на
възобновяване на изпълнението, т.е. и този акт на ЧСИ, с който се определя
размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението не е окончателен.
Посочените нови факти, настъпили след подаване на жалбата, следва да бъдат
съобразени от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК. Ето защо, доколкото е налице
последващо произнасяне по разноските, с което на практика задължението на
длъжника за разноски е определено именно на 55,00 лв., а с дължимия ДДС – 66,00
лв. – за обикновени такси / до който размер се поддържа и в жалбата, че тези
такси са дължими, но без включен ДДС/ и предстои определяне на дължимата
пропорционална такса – при евентуално възобновяване на изпълнението по
изпълнителното дело, т.е. предстои издаване и на последващ акт на съдебния
изпълнител при евентуално бъдещо разпределение на суми, с който ще се определи
размера на дължимите от длъжника такси и разноски по изпълнителното дело,
настоящият въззивен състав приема, че жалбата се явява неоснователна по изложените
в нея доводи. Неоснователен е и доводът, че пропорционалната такса не се дължи,
тъй като ЧСИ не е събрал никакви суми, доколкото по делото е установено, че по
специалната сметка на ЧСИ е постъпила сума в размер на 45 963,88 лв. в
изпълнение на наложен запор, която сума при евентуално възобновяване на делото
ще бъде разпределена и в този случай длъжникът ще дължи такса по т.26 от ТТР
към ЗЧСИ върху сумата, която е постъпила по изпълнителното дело и е послужила
за частично изпълнение на паричното задължение към взискателя.
С оглед
изложеното, жалбата срещу постановлението за разноски, обективирано в поканата
за доброволно изпълнение, което е изменено с последващ акт на ЧСИ, който е
съобщен на длъжника, а именно с разпореждане от 12.02.2019 г., т.е. след
подаване на жалбата, и в който акт дължимите от длъжника обикновени такси по
ТТР към ЗЧСИ са определени законосъобразно и при съобразяване на ТР № 2/2013 г.
от 26.05.2015 г. / разясненията по т.6 и т.11/ и на ТР № 3/2015 г. от
10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС /разясненията по т.5/, а произнасянето за
дължимата пропорционална такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ е отложено до
евентуалното възобновяване на изпълнението, се явява неоснователна и следва да
бъде оставена без уважение.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с
вх. № 04343/07.02.2019 г. по описа на ЧСИ Б.Б.на длъжника Е.М.В. срещу
разноските, обективирани в поканата за доброволно изпълнение с изх. №
1884/15.01.2019 г. по изп. дело № 20198560400024.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2