Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 17.03.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в публично съдебно заседание на първи март две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Кръстева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 723 по описа на СГС за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове,
както следва: 1) главни искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, 2) евентуално
съединени искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 2 ЗТРРЮЛНЦ.
Ищецът - „Е.е.Б.“ АД, твърди, че на 18.03.2016 г. между него и „Уникредит Булбанк“ АД е сключен договор за особен залог на търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД, който залог обезпечава изпълнението на задълженията на залогодателя по сключен с банката договор за кредит. На 26.09.2019 г. е сключен договор за цесия, по силата на който „Уникредит Булбанк“ АД прехвърля на ответника „С.е.г.” АД своите вземания към ищеца по договора за кредит, които са обезпечени с особения залог, в резултат на което ответникът е придобил качеството на заложен кредитор. Ищецът посочва, че по искане на ответника по неговата партида в търговския регистър на 21.04.2021 г. е вписван втори по ред особен залог върху търговското му предприятие, който е учреден с описания договора за особен залог, сключен на 18.03.2016 г., както и пристъпване към изпълнение по този особен залог. Заявява, че към момента, в който е направено искането за вписване на особения залог, заложното право на ответника върху търговското предприятие на ищеца е погасено, защото е извършена продажба на заложеното имущество. Това е станало по силата на договор за продажба на търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД, сключен по реда на ЗОЗ на 26.11.2020 г., между „С.е.г.” АД, като заложен кредитор, и „Н.И.П.” ЕООД, по който купувачът е заплатил изцяло уговорената покупна цена, която е преведена от депозитаря по сметка на „С.е.г.” АД за погасяване на задълженията на залогодателя, които сключеният особен залог обезпечава. Ищецът счита, че с погасяването на заложното право, което настъпва с извършената продажба по реда на ЗОЗ на търговското предприятие, дружеството „С.е.г.” АД е загубило качеството си на заложен кредитор, поради което и не е имал признато от закона право да поиска вписването в търговския регистър по партидата на залогодателя „Е.е.Б.“ АД на втори по ред особен залог върху търговското предприятие на това дружество, както и на пристъпване към изпълнение по този залог. Ето защо и извършеното в търговския регистър вписване е недопустимо. Ищецът посочва, че след като заложното право върху търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД, възникнало въз основа на договора за особен залог, сключен на 18.03.2016 г., е погасено, то вписването на този залог в търговския регистър представлява вписване на несъществуващо обстоятелство. След като заложното право не съществува, то не са налице и предпоставките за пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ и вписването на това обстоятелство в търговския регистър също представлява вписване на несъществуващо обстоятелства. С оглед на изложеното, ищецът моли съдът да признае за установено, че на 21.04.2021 г. в търговския регистър по партидата на „Е.е.Б.“ АД са вписани несъществуващи обстоятелства, а именно особен залог върху търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД, който е учреден и съществува в полза на заложния кредитор „С.е.г.” АД, както и на пристъпване към изпълнение по този особен залог. Ако съдът отхвърли исковете за установяване вписването в търговския регистър на несъществуващи обстоятелства, моли да признае за установено, че вписванията на описаните обстоятелства, извършени в търговския регистър по партидата на „Е.е.Б.“ АД, са недопустими. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - „С.е.г.” АД, оспорва предявените искове. Твърди, че към момента на извършване на оспорените вписвания в търговския регистър продажбата на търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД, извършена с договор, сключен на 26.11.2020 г., не е вписана в търговския регистър по партидата на дружеството-залогодател, поради което не е завършен фактическият състав на прехвърлянето на търговското предприятие по силата на тази сделка, а оттук не е приключило и изпълнението по реда на ЗОЗ върху заложеното имущество и не е погасено заложното право. След като учреденото с договора за особен залог заложно право не е погасено, то заложният кредитор не е загубил това качество и има право да впише в търговския регистър отново учредения в негова полза особен залог, каквото искане е направил. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, както и във връзка със
становищата на страните и техните възражения, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По главните
искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са предявени установителни искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, с които се иска съдът да признае за установено, че в търговския регистър по партидата на „Е.е.Б.“ АД са вписани няколко отделни несъществуващи обстоятелства.
В чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ е предвидено, че всяко лице, което има правен интерес, както и прокурорът, може да предяви иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство. С Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк.д. № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС са дадени задължителни указания, които настоящият съдебен състав трябва да съобрази при определяне на това какво представлява „несъществуващо обстоятелство“, респективно „несъществуване на вписано обстоятелство“ каквато е терминологията използвана в чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ. В тълкувателното решение е посочено, че понятието „несъществуващо обстоятелство” е въведено в закона само по отношение на подлежащите на вписване такива, като вписване на такова обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно.
Обстоятелствата, които ищецът твърди, че са вписани в търговския регистър, без да са валидно възникнали, са учреден особен залог върху търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД, който съществува в полза на заложния кредитор „С.е.г.” АД, както и на пристъпване към изпълнение по този особен залог.
При извършена от съда служебна проверка за обстоятелствата, вписани в търговския регистър по партида на ищцовото търговското дружество се установява, че на 12.04.2021 г. е вписан особен залог на търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД, който е учреден по силата на договор за особен залог, сключен на 18.03.2016 г. между „Уникредит Булбанк“ АД, като заложен кредитор, и „Е.е.Б.“ АД, като залогодател, който залог обезпечава вземанията на заложния кредитор по сключен с банката договор за кредит в общ размер от 3 437 923, 69 евро, които вземания са прехвърлени в полза на ответника „С.е.г.” АД, който е вписан като заложен кредитор, с договор за цесия, сключен на 15.08.2019 г. На същата дата в търговския регистър е вписано и пристъпване към изпълнение по особения залог върху цялото търговско предприятие. Установява се, че това е второ вписване на този особен залог в търговския регистър по партидата на „Е.е.Б.“ АД, като то е извършено, тъй като действието на първото вписване на залога, което е направено на 01.04.2016 г., е прекратено поради изтичане на предвидения в закона петгодишен срок, до който то има действие и липсата на вписано подновяване. Следователно по делото е доказано, че посочените в исковата молба обстоятелства действително са вписани в търговския регистър. Ето защо и съдът трябва да отговори на въпроса дали от представените в производството доказателства се установява, че тeзи обстоятелства са възикнали и съществуват към датата, на която е извършено тяхното вписване с акт на длъжностното лице по регистрация.
Правилата за учредяване на особен залог върху имущество, за неговото действие между страните по правоотношението и по отношение на трети лица, както и за погасяване на заложното право, се съдържат в Закона за особените залози /ЗОЗ/. За да отговори на въпроса какви са елементите от фактическия състав, при който особеният залог се счита учреден, съдът съобразява разпоредбите за това в ЗОЗ, в редакцията на закона към 18.03.2016 г. - датата, на която се твърди, че е учреден особения залог върху търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД, която е преди изменението със ЗИД на ЗОЗ, обн. в ДВ бр. 105/2016 г., в сила от 30.12.2016 г.
В приложимата към процесните правоотношения редакция на чл. 2 ЗОЗ е предвидено, че договорът за залог се сключва в писмена форма. При тълкуване на тази норма се налага изводът, че до измененията на ЗОЗ със ЗИД на ЗОЗ, обн. в ДВ бр. 105/2016 г., които са в сила от 30.12.2016 г., особеният залог се учредява със сключване на договор между заложния кредитор и залогодателя, който е формален- за неговата действителност в закона се изисква писмена форма. В закона не е предвидено осъществяването на какъвто и да е друг факт, който да е част от фактическия състав, при осъществяване на който да възниква заложното право. Това означава, че и вписването на залога в Централния регистър на особените залози не е регламентирано като елемент от фактическия състав, при който особеният залог се счита учреден в посочената редакция на ЗОЗ. Вписването на особения залог става част от фактическия състав за възникване на заложното право с измененията на ЗОЗ, които са в сила от 30.12.2016 г., които обаче доколкото представляват материален закон не са приложими към процесното материално правоотношение по учредяване на залог върху търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД, което се твърди да е възникнало на 18.03.2016 г., към който момент тези изменения не са влезли в сила. В действащата към 18.03.2016 г. редакция на ЗОЗ е регламентирано, че вписването на особения залог в Централния регистър на особените залози /ЦРОЗ/, съответно в предвидения друг регистър по отношение на някои имуществени права, какъвто е търговския регистър, когато предмет на особения залог е търговско предприятие, има оповестително действие и осигурява противопоставимост на вписаните обстоятелства по отношение на трети добросъвестни лица. Това е видно от разпоредбите на чл. 30, ал. 1 ЗОЗ и чл. 12, ал. 1 ЗОЗ.
По делото не е спорно, а и се установява от представените по делото доказателства, че на 18.03.2016 г. между „Уникредит Булбанк“ АД, като заложен кредитор, и „Е.е.Б.“ АД, като залогодател, е сключен договор за особен залог, с който залогодателят учредява в полза на банката особен залог по реда на ЗОЗ върху търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД, който залог обезпечава вземанията на „Уникредит Булбанк“ АД към залогодателя, възникнали по два договора за кредит, както следва: - по договор за кредит № 22 от 08.03.2016 г., с който банката е предоставила на залогодателя кредит в размер на 7 000 000 евро; - по договор за кредит № 23 от 08.03.2016 г., с който банката е предоставила на залогодателя кредит в размер на 380 000 евро. Договорът за залог е сключен в предвидената в чл. 2 ЗОЗ форма за действителност, а именно в писмена форма. След като в производството се доказа, че между „Уникредит Булбанк“ АД и „Е.е.Б.“ АД е сключен договор за особен залог на търговско предприятие, то трябва да се приеме, че в случая е установено, че в полза на заложния кредитор „Уникредит Булбанк“ АД е учреден особен залог върху посоченото имущество и за този правен субект е валидно възникнало заложното право. Установява се и това, че този залог е вписан в търговския регистър по партида на залогодателя „Е.е.Б.“ АД на 01.04.2016 г., което означава, че той е противопоставим на трети добросъвестни лица.
В общата норма на чл. 150, ал. 1 ЗЗД е предвидено, че заложното право следва обезпеченото вземане при неговото прехвърляне. На тази разпоредба съответства и нормата на чл. 99, ал. 2 ЗЗД, с която е въведено правилото, че при прехвърляне на едно вземане то преминава върху новия кредитор с обезпеченията, ако не е уговорено противното. От тези разпоредби се налага изводът, че заложното право по своя характер е акцесорно спрямо обезпеченото вземане, което има характер на главно, поради което и неговата съдба следва тази на главното вземане, включително при промяна на титуляря на главното вземане, което става по силата на договор за цесия, се променя и субектът, който е титуляр на заложното право и има характер на заложен кредитор. В специалния закон, регулиращ особените залози, няма разпоредба, която да дерогира приложението на тези общи правила. В него единствено е предвидена норма, която поставя допълнително условие, което трябва да бъде осъществено, за да може промяната на титуляря на заложното право да бъде противопоставено на трети лица, придобили права върху имуществото, което е предмет на особения залог и то е прехвърлянето на обезпеченото вземане да бъде вписано в съответния регистър /чл. 26, ал. 2, т. 1 ЗОЗ/.
Между страните по спора не е спорно, че на 15.08.2019 г. между „Уникредит Булбанк“ АД, като цедент, и „С.е.г.” АД, като цесионер, е сключен договор за цесия, по силата на който в полза на последното дружество са прехвърлени вземанията на цедента към дружеството „Е.е.Б.“ АД, възникнали по договор за кредит № 22 от 08.03.2016 г., които към 06.08.2019 г. са в общ размер от 3 437 923, 69 евро, които са обезпечени с особен залог върху търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД, учреден с договора от 18.03.2016 г. Това се и доказва от представения по делото писмен договор от 15.08.2019 г., който е подписан от двете страни по сделката и обективира тяхната воля за нейното сключване. Със самото постигане на съгласие между страните по договора за цесия настъпва прехвърлителното действие по преминаване на вземането от патримониума на цедента в този на цесионера, поради което трябва да се приеме, че считано от 15.08.2019 г. титуляр на вземанията към „Е.е.Б.“ АД, възникнали по договор за кредит № 22 от 08.03.2016 г., вече е дружеството „С.е.г.” АД. Договорът за цесия е съобщен на длъжника по вземанията „Е.е.Б.“ АД на 17.09.2019 г., поради което и на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД от този момент прехвърлянето е породило действие и спрямо него. Прехвърлените вземания преминават върху „С.е.г.” АД с учреденото от длъжника по тях обезпечение, което е особеният залог върху търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД, учредено с договор за залог, сключен на 18.03.2016 г., поради което новият кредитор става титуляр и на акцесорното заложно право и съответно придобива качеството заложен кредитор. Това прехвърляне на обезпечените със залог вземания е противопоставимо на всички трети лица, придобиващи активи от заложеното търговско предприятие, тъй като при извършена от съда служебна проверка за вписаните обстоятелства в търговския регистър се установява, че то е вписано по партида на залогодателя „Е.е.Б.“ АД на 26.09.2019 г.
Следващият въпрос, на който трябва да отговори съдът и който е спорен по делото, е дали това заложно право на „С.е.г.” АД върху търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД е съществувало към 12.04.2021 г., когато то е вписано отново в търговския регистър по партида на залогодателя, след като действието на първото вписване на залога, което е направено на 01.04.2016 г., е прекратено поради изтичане на предвидения в закона петгодишен срок, до който то има действие и липсата на вписано подновяване.
Заложното право, учредено по ЗОЗ, се погасява при настъпване на някоя от следните предпоставки: 1) при погасяване на главното обезпечено вземане съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЗД и доколкото в ЗОЗ няма специална разпоредба, която да изключва приложението на това общо правило; 2) при извършена продажба от заложния кредитор съгласно чл. 37, ал. 8 ЗОЗ, като в този случай се погасяват само залозите, учредени по реда на ЗОЗ, а всички останали обезпечения върху продаденото имущество, както и наложените върху него обезпечителни мерки се запазват.
От събраните в производството доказателства се установява, че на 26.11.2020 г. между „С.е.г.” АД, като заложен кредитор, и „Н.И.П.” ЕООД, като купувач, е сключен договор за продажба на търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД, по силата на който това търговско предприятие е прехвърлено на „Н.И.П.” ЕООД срещу заплащане на покупна цена за това в размер на 3 406 565, 75 евро, чиято левова равностойност е в размер на 6 661 983 лв. От съдържанието на този договор е видно, че той е сключен от заложния кредитор, а не от собственика на заложеното имущество в изпълнение на процедурата по ЗОЗ, част от която съгласно чл. 37 ЗОЗ е правото на заложния кредитор да продаде от свое име и за сметка на залогодателя заложеното имущество след изтичането на две седмици от вписването, че е пристъпил към изпълнение. Именно в резултат на упражняване на това право е сключен договора за продажба от 26.11.2020 г., като негов предмет в случая е цялата имуществена съвкупност, която е предмет на учредения особен залог – цялото търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД, а не отделен актив, който се включва в това търговско предприятие.
Въпросът за действителността на договора за продажба на търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД от 26.11.2020 г. е предмет на разглеждане по предявен от „Е.е.Б.“ АД срещу „С.е.г.” АД установителен иск, по който е образувано т.д. № 2523/ 2020 г. по описа на СГС, ТО, VI – 17 състав, което е все още висящо. Влязлото в сила решението по това дело би имало сила на пресъдено нещо по отношение на страните по него, които са същите като тези по настоящото производство, което обаче в случая не може да бъде съобразено, тъй като определението на съда за спиране на настоящото дело до приключване на това по разглеждане на иска за прогласяване нищожността на договора за продажба е отменено от САС, като са дадени задължителни указания, че то не е преюдициално. Настоящият съдебен състав трябва да се съобрази с указанията на САС и да постанови решение по спора по чл. 29, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ без да изчака приключването на т.д. № 2523/ 2020 г. по описа на СГС, ТО, VI – 17 състав, като в тази връзка и доколкото е длъжен да следи служебно за действителността на всяка сделка, следва да посочи, че счита, че договорът за продажба на търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД по реда на ЗОЗ от 26.11.2020 г. е действителен, защото не е сключен в противоречие с императивна правна норма, която да забранява неговото съществуване с оглед на неговия предмет, основание, както и съществените престации, които възникват за страните по него.
В чл. 37, ал. 2 ЗОЗ е предвидено, че продажбата на заложеното имущество от заложния кредитор се извършва само срещу заплащане на пълния размер на цената на депозитаря. При тълкуване на тази разпоредба е видно, че с нея се създава едно задължително условие, което трябва да представлява част от съдържанието на сключения договор за продажба на заложено имущество, включително в случаите, при които то представлява търговско предприятие и което се отнася до това как трябва да бъде заплатена уговорената с договора продажна цена от приобретателя. Това условие се състои в това, че покупната цена трябва да бъде заплатена по сметка на специален правен субект, който е депозитарят, както и че тя трябва да бъде престирана изцяло към момента на подписване на договора, а не да бъде заплащана на части и в срок, следващ датата на настъпване на вещноправните последици на разпоредителната сделка. Трябва да се приеме, че това условие в случая е осъществено. Това е видно от съдържанието на чл. 1 от договора за продажба на търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД от 26.11.2020 г., в която клауза са обективирани изявления на страните, че цялата уговорена покупна цена, чиято левова равностойност е в размер на 6 661 983 лв., е заплатена от купувача „Н.И.П.” ЕООД по сметка на вписания в регистъра по ЗОЗ депозитар П.Д.Р.. След като при сключване на договора в съдържанието му е включено изявление, че покупната цена е платена от купувача, това означава, че тя е била вече заплатена към момента на сключване на договора, с което е изпълнено изискването, предвидено в чл. 37, ал. 2 ЗОЗ. Това е видно и от изводите, направени от вещото лице в заключението на изготвената в производството съдебно-счетоводна експертиза, което посочва, че с два превода, извършени на 21.05.2020 г. и на 26.11.2020 г. дружеството „Н.И.П.” ЕООД е заплатило по сметка на П.Р. – депозитар сума в общ размер от 6 661 983 лв. като цена за покупката на търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД.
В чл. 16, ал. 1 ТЗ е предвидено, че договорът за прехвърляне на търговско предприятие подлежи на вписване в търговския регистър. Това вписване обаче не е елемент от фактическия състав на този вид сделка, а има само оповестително действие, поради което и фактът дали това вписване е извършено или не не се отразява на настъпването на правните последици на този договор. Сделката за прехвърляне на търговско предприятие произвежда своето вещнопрехвърлително действие от момента на нейното сключване, без значение дали и кога е вписана в търговския регистър по партидата на отчуждителя и на правоприемника. В тази насока е произнасянето в практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 115 от 01.10.2009 г., постановено по т. д. № 308/2009 г. по описа на ВКС, І т. о., решение № 213 от 30.12.2010 г., постановено по т.д. № 29/2010 г. по описа на ВКС, II т.о., решение № 33 от 23.03.2017 г., постановено по гр.д. № 2591/2016 г. по описа на ВКС, II гр.о. Ето защо, въпреки че в случая се установява, че договорът за прехвърляне на търговско предприятие от 26.11.2020 г. към момента все още не е вписан в търговския регистър по партидата на отчуждителя „Е.е.Б.“ АД, този факт не влияе върху действието на този договор. Той е произвел своето прехвърлително действие от момента на неговото сключване – от 26.11.2020 г., което трябва да бъде зачетено.
Със сключване на договора за продажба от 26.11.2020 г. и заплащане на покупната цена по него по сметка на депозитаря заложният кредитор е реализирал правото си да продаде цялото заложено имущество на трето лице и да го обърне в парични средства, които могат да послужат за погсяване на обезпеченото вземане, с което изпълнението по реда на ЗОЗ е осъществено докрай. Ето защо и приложение намира разпоредбата на чл. 37, ал. 8 ЗОЗ, която предвижда, че заложното право върху продаденото търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД, учредено по силата на сключения на 18.03.2016 г. договор за особен залог, е погасено, като то се счита погасено от момента на извършване на продажбата на търговското предприятие, т.е. от 26.11.2020 г. Следователно към 12.04.2021 г., когато е извършено оспореното в настоящото производство вписване на особения залог върху търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД в търговския регистър, този залог вече е бил погасен на основание чл 37, ал. 8 ЗОЗ, т.е. не е съществувал. Ето защо трябва да се заключи, че неговото вписване в търговския регистър представлява вписване на несъществуващо обстоятелство, каквото е и вписването на произтичащото от него обстоятелство по пристъпване към изпълнение, защото не може да се изпълнява по особен залог, който е погасен. Това прави предявените в процеса искове с правна квалификация чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ основателни. Предвид извода за основателност на главните искове, следва да се приеме, че в процеса не се е осъществило процесуалното условие, при настъпването на което съдът може да разгледа евентуално предявените искове за установяване недопустимост на извършеното вписване на посочените две обстоятелства и те трябва да се оставят без разглеждане.
По присъждане на направените по делото
разноски:
С оглед крайния изход на спора и това, че от страна на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените в производството разноски, такива му се следват. Доказаха се реално заплатени разходи за водене на делото в общ размер от 580 лв., от които 80 лв. – платена държавна такса и 500 лв. – платен депозит за възнаграждение на вещо лице. От ищеца не са представени доказателства за това, че е заплатил възнаграждение на който и да е от упълномощените да го представлява по делото адвокати за извършената от него правна защита, поради което и в негова полза не могат да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в посочения в списъка по чл. 80 ГПК размер от 3 880 лв. Отговорността за разноските, възникваща в тежест на ответника при уважаване на иска, се ограничава само до реално направените такива. Разноските следва да са били поискани и доказани, като извършени в хода на производството до приключване на устните състезания. Да се присъдят в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение, които не са платени, означава той да се облагодетелства неоснователно. Това се изключва от категоричните текстове на закона – в чл. 78 ГПК се говори за „заплатените”, „направените” (а не - „уговорените”) от страната разноски. В тази насока са и задължителните указания по приложение на закона, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г., постановено по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, предявени от „Е.е.Б.“ АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „С.е.г.” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, че следните обстоятелства, които са вписани на 21.04.2021 г. в търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „Е.е.Б.“ АД, по заявление Б4 с вх. № 20210406152015, а именно: 1) особен залог на търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД, който е учреден по силата на договор за особен залог, сключен на 18.03.2016 г. между „Уникредит Булбанк“ АД, като заложен кредитор, и „Е.е.Б.“ АД, като залогодател и който обезпечава вземанията на заложния кредитор по сключен с банката договор за кредит в общ размер от 3 437 923, 69 евро, които вземания са прехвърлени в полза на „С.е.г.” АД, който е вписан като заложен кредитор, с договор за цесия, сключен на 15.08.2019 г., 2) пристъпване към изпълнение по особения залог върху цялото търговско предприятие на „Е.е.Б.“ АД, са несъществуващи.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените при условията на евентуалност от „Е.е.Б.“ АД срещу „С.е.г.” АД искове с правно основание чл. 29, ал. 1, предл. 2 ЗТРРЮЛНЦ за признаване на установено, че вписванията, извършени от длъжностно лице по регистрацията на 21.04.2021 г. в търговския регистър при Агенция по вписванията по партидата на „Е.е.Б.“ АД, по заявление Б4 с вх. № 20210406152015, на следните обстоятлства: 1) особен залог на търговското предприятие на „Е.е.Б.“ АД, който е учреден по силата на договор за особен залог, сключен на 18.03.2016 г. между „Уникредит Булбанк“ АД, като заложен кредитор, и „Е.е.Б.“ АД, като залогодател и който залог обезпечава вземанията на заложния кредитор по сключен с банката договор за кредит в общ размер от 3 437 923, 69 евро, които вземания са прехвърлени в полза на ответника „С.е.г.” АД, който е вписан като заложен кредитор, с договор за цесия, сключен на 15.08.2019 г., 2) пристъпване към изпълнение по особения залог върху цялото търговско предприятие на „Е.е.Б.“ АД, са недопустими.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С.е.г.” АД да заплати на „Е.е.Б.“ АД сума в размер на 580 лв. /петстотин и осемдесет лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: