Определение по дело №340/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 190
Дата: 31 януари 2019 г.
Съдия: Елеонора Симеонова Кралева
Дело: 20182100500340
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2018 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

Номер ІІ -      190                                       31.01.2019 г.                                           град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                                  втори граждански въззивен състав

На:     тридесет и първи януари                                         две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                                         ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от  съдията  Елеонора Кралева

частно гражданско дело №  340  по описа за  2018  година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по настоящото частно гражданско дело е приключило с определение № V-435/08.03.2018 г., с което е потвърдено определение № 1283/20.02.2018 г., постановено по гр.д.№ 8717/2015 г. по описа на РС – Бургас за отхвърляне на молбата на М.К.С. ***, за допускане по реда на чл.389 и сл. ГПК на обезпечение на предявените от нея искове против „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД гр.Бургас по чл.124 , ал.1 ГПК и чл.124, ал.4 ГПК, по които е образувано гр.д.№  8717/2015 г. по описа на БРС, чрез налагането на обезпечителна мярка – спиране на производствата по гр.д.№ 2842/2013 г. и по гр.д.№10943/2013 г. на БРС. Така постановеното от въззивния съд определение е необжалваемо, което изрично е отбелязано в него.

Въпреки необжалваемостта на постановеното от БОС определение № V-435/08.03.2018 г., против същото е постъпила частна жалба вх.№ 4042/20.03.2018 г., подадена от М.К.С..

С разпореждане № 1073/04.04.2018 г. по ч.гр.д.№340/2018 г. по описа на БОС, поради необжалваемост на акта на въззивния съд, частната жалба вх.№ 4042/20.03.2018 г. е върната на подалото я лице, като недопустима.

Постъпила е частна жалба вх.№ 5908/24.04.2018г., идентична с частна жалба вх.№ 5910/24.04.2018 г., подадена от М.К.С. против разпореждане № 1073/04.04.2018г. по ч.гр.д.№ 340/2018г. на БОС, с което е върната като недопустима частната й жалба против необжалваемото въззивно определение № V-435/08.03.2018 г. на БОС, постановено по реда на чл.396 ГПК.

Едновременно с частната жалба е постъпила и молба вх.№ 5917/24.04.2018 г. от М.С., с искане по чл.95, ал.1 ГПК за предоставяне на правна помощ за изготвяне на частна жалба против горното разпореждане на БОС от 04.04.2018 г. и с искане по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаването й от заплащане на държавна такса по делото.

С разпореждане № 1335/25.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 340/2018 г. на БОС съдът е оставил без движение частна жалба вх.№ 5908/24.04.2018г., идентична с частна жалба вх.№ 5910/24.04.2018 г., подадена от М.К.С., за отстраняване на нередовности по чл.275, вр. чл.260, т.4 и чл.261, т.4 ГПК – за посочване в какво се състои искането в жалбите до горната инстанция и за внасяне на държавна такса за обжалването в размер на 15 лв. по сметка на Бургаски апелативен съд. А по отношение на молбата й с вх.№ 5917/24.04.2018 г. за освобождаване от държавни такси и за предоставяне на правна помощ, съдът е дал изрични указания на жалбоподателката за представяне в едноседмичен срок от съобщението на доказателства за обстоятелствата, посочени в чл.83, ал.2, т.1-5 ГПК, писмена декларация за семейното си положение и имотното си състояние, както и писмени доказателства по чл.23, ал.4 от Закона за правната помощ. Съобщението за оставяне без движение на частната жалба и за дадените от съда указания за представяне на доказателства за обстоятелствата, посочени в чл.83, ал.2 ГПК и в чл.23, ал.4 ЗПрПом., е връчено на М.С. на 25.05.2018 г.

В предоставения едноседмичен срок е постъпила молба вх.№ 7835/01.06.2018 г. от М.С., с искане по чл.63, ал.1 ГПК за продължаване с още два месеца на сроковете за отстраняване на нередовностите по жалбата, както и за продължаване с още един месец на срока за представяне на доказателства за исканията й по чл.83, ал.2 и чл.95 ГПК, които се поддържат от жалбоподателката.

С разпореждане № 1775/04.06.2018 г. на основание чл.63, ал.1 ГПК настоящият съд е продължил срока за представяне на доказателства от М.С. и за изпълнение на дадените й от съда указания с разпореждане № 1335/25.04.2018 г. по ч.гр.д.№ 340/2018г. по описа на БОС, с още 14 дни, считано от 02.06.2018г. (чл.63, ал.2 ГПК). Със същото разпореждане съдът изрично е указал на молителката-жалбоподател, че при неизпълнение в срока, молбата по чл.83, ал.2 ГПК (за освобождаване от заплащане на държавна такса) и по чл.95 ГПК (за предоставяне на правна помощ) ще бъде оставена без уважение. За дадените указания С. е уведомена на 17.09.2018 г. на основание чл.41, ал.2 ГПК, вр. чл.61, ал.2 ГПК (отм., но действаща към теченето на срока). В предоставения срок не са представени доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК и чл.23, ал.4 ЗПрПом.

С определение № ІІ-2322/27.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 340/2018 г. по описа на БОС съдът е оставил без уважение молбата с вх.№ 5917/24.04.2018 г. на М.К.С. за предоставяне на правна помощ по чл.95, ал.1 ГПК, както и искането й по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от заплащането на държавна такса за обжалването. До жалбоподателката е изпратено съобщение за така постановеното определение, като съдът е разпоредил и залепване на уведомление. С разпореждане от 08.01.2019 г. съдът е приел, че С. е редовно уведомена на 28.12.2018 г. на основание чл.47, ал.6, вр. ал.5 ГПК.

Предвид липсата на постъпила в срок жалба против горното определение, с разпореждане № 193/16.01.2019 г. настоящият съд отново е оставил без движение подадената от М.С. частна жалба вх.№ 5908/24.04.2018 г., идентична с частна жалба вх.№ 5910/24.04.2018 г., като е дал на жалбоподателката нов едноседмичен срок, в който да представи доказателства за заплатена по сметка на Апелативен съд-Бургас държавна такса за обжалването в размер на 15 лв., както и да посочи в какво се състои искането й до горната инстанция.

Междувременно, на 11.01.2019 г. в деловодството на БОС е връчено на Живко Стойчев (син на жалбоподателката) съобщение за постановеното определение № ІІ-2322/27.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 340/2018 г. по описа на БОС.

На 18.01.2019 г. е постъпила частна жалба вх.№ 841/18.01.20019 г. от М.К.С. срещу определение № ІІ-2322/27.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 340/2018 г. по описа на БОС, с което съдът е оставил без уважение молбата й с вх.№ 5917/24.04.2018 г. за предоставяне на правна помощ по делото по чл.95, ал.1 ГПК и за освобождаването й на основание чл.83, ал.2 ГПК от заплащането на държавна такса по делото.

В частната жалба е направено искане по чл.95, ал.1 ГПК за предоставяне на правна помощ на жалбоподателката С., изразяваща се в безплатна адвокатска защита за обжалване на определение № ІІ-2322/27.11.2018г. по ч.гр.д.№ 340/2018г. по описа на БОС, както и искане по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаването й от заплащане на държавни такси по настоящото дело.

Постъпила е и молба вх.№ 1154/24.01.2019 г. от М.К.С., с която е направено искане по чл.95, ал.1 ГПК за предоставяне на правна помощ по настоящото дело, изразяваща се в безплатна адвокатска защита за изпълнение указанията на съда, дадени с разпореждане № 193/16.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 340/2018 г. на БОС, искане по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаването й от заплащането на държавни такси и разноски по делото, както и искане по 63, ал.1 ГПК за продължаване на всички процесуални срокове, които не са изтекли до момента.

 

При горните факти, Бургаският окръжен съд намира следното:

По молбата по чл.83, ал.2 ГПК:

Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК, такси и разноски по производството по делото не се внасят от физически лица, които нямат достатъчно средства да ги заплатят. При преценката за основателност на подадената молба за освобождаване от такси и разноски съдът взема предвид: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

В настоящият случай, с оглед постъпилите от жалбоподателката множество молби и посоченото в тях, че същата е с влошено здравословно състояние и е в невъзможност да заплаща такси по делото, съдът приема, че въпреки липсата на представени доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, С. не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимите по делото държавни такси. Този извод се налага и за да се прекрати възможността за блокиране приключването на настоящото производство. Ето защо, съдът намира, че следва да бъде уважено искането по чл.83, ал.2 ГПК, обективирано в частната жалба вх.№ 841/18.01.2019 г. на М.С., както и нарочната й молба вх.№ 1154/24.01.2019 г., като същата бъде освободена от задължението за внасяне на държавни такси по делото.

По молбата по чл.95 ГПК:

Съгласно разпоредбата на чл.94 ГПК, правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита. За целите на гражданското съдопроизводство предоставянето на правна помощ по Закона за правната помощ (ЗПрПом) е предвидено, когато страна по гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това (чл.23, ал.2 ЗПрПом). А съгласно разпоредбата на чл.24 ЗПрПом, правна помощ не се предоставя когато това не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ и когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима.

С настоящото определение съдът е приел по-горе във връзка с молбата за освобождаване от държавни такси, че жалбоподателката не разполага с достатъчни средства. Съдът намира, обаче, че в случая са налице отрицателните предпоставки по чл.24 ЗПрПом и интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ.

В настоящия случай, с частната жалба вх.№ 841/18.01.20019 г. на М.С. правната помощ се иска във връзка с обжалването на определение № ІІ-2322/27.11.2018 г. по ч.гр.д.№ 340/2018 г. по описа на БОС, с което е оставена без уважение молбата й с вх.№ 5917/24.04.2018 г. за освобождаване от заплащане на държавни такси и за предоставяне на правна помощ по делото за изготвяне на частна жалба против разпореждане № 1073/04.04.2018г. по ч.гр.д.№ 340/2018г. на БОС, с което е върната като недопустима частната й жалба против необжалваемото въззивно определение № V-435/08.03.2018 г. на БОС, постановено в производство по чл.396 ГПК. Частната жалба, макар и бланкетна, не е оставена без движение за отстраняване на нередовности по съдържанието, тъй като същата има въззивен характер. А с молбата на С. с вх.№ 1154/24.01.2019 г. правната помощ се иска за изпълнение указанията на съда (за заплащане на държавна такса за обжалването), дадени с разпореждане № 193/16.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 340/2018 г. на БОС за оставяне отново без движение на частната й жалба против разпореждане № 1073/04.04.2018г. по ч.гр.д.№ 340/2018г. на БОС

При това положение, съдът намира, че интересите на правосъдието не налагат осигуряването на правна помощ. В случая вече е депозирана от жалбоподателката частна жалба и не е налице необходимост от извършването на каквито и да било процесуални действия, поради което участието на процесуален представител на този етап е безпредметно. Не се налага осигуряването на правна помощ и за изпълнение на указанията на съда за заплащане на държавна такса, с оглед уважаването на молбата на С. за освобождаването й от заплащане на държавни такси по делото. С оглед на това, съдът намира, че в случая предоставянето на правна помощ е неоправдано, тъй като липсва необходимост от осъществяването на правни действия, които би могъл да извърши процесуален представител, назначен от съда, поради което исканията по чл.95, ал.1 ГПК са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

Що се отнася до искането на жалбоподателката в молба вх.№ 1154/24.01.2019 г. за продължаване на основание чл.63, ал.1 ГПК на всички срокове по делото, вкл. и срока за отстраняване на нередовностите, указани с разпореждане № 193/16.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 340/2018 г. по описа на БОС, съдът намира искането за безпредметно и същото не следва да се уважава. Предвид обстоятелството, че с настоящото определение М.С. е освободена от заплащането на държавни такси по делото и с оглед въззивния характер на депозираните частни жалби, съдът намира, че указаните с горното разпореждане нередовности са отстранени, поради което не е налице основание за продължаване на срока.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 ГПК М.К.С. ***, от задължението й за внасяне на държавни такси по ч.гр.д.№ 340/2018 г. по описа на Бургадски окръжен съд.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.95, ал.1 ГПК, обективирано в частна жалба вх.№ 841/18.01.20019 г. и в молба вх.№ 5917/24.04.2018 г. на М.К.С. ***, за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по ч.гр.д.№ 340/2018 г. по описа на Бургаски окръжен съд.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл.63, ал.1 ГПК, обективирано в молба вх.№ 5917/24.04.2018 г. на М.К.С. ***, за продължаване на всички срокове по делото, вкл. и срока за отстраняване на нередовностите, указани с разпореждане № 193/16.01.2019 г. по ч.гр.д.№ 340/2018 г. по описа на БОС.

 

Определението в частта за уважаване на молбата по чл.83, ал.2 ГПК, както и в частта за оставяне без уважение на искането по чл.63, ал.1 ГПК е окончателно и не подлежи на обжалване.

Определението в частта, с която молбата по чл.95, ал.1 ГПК е оставена без уважение, може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд – гр.Бургас в едноседмичен срок от връчването му на молителката.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                           2.