Р Е Ш Е Н И Е

 

град Ловеч, …………… 2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение в публично съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав :

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА   

 

          ЧЛЕНОВЕ :  1. ВАСИЛ АНАСТАСОВ

 

                                             2. КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

при секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА, в присъствието на прокурора Р.П., като разгледа докладваното от съдия АНАСТАСОВ  ВНОХД № 444 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази :

 

С присъда № 33/01.11.2017 г., постановена по НОХД № 456/2016 г., Ловешкият районен съд е признал В.М.Б., ЕГН ********** *** извършване на престъпление по чл.202 ал.1, т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.311, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК, като го е осъдил на 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода и го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл.202, ал.2, т.1 от НК присвоените суми да са в големи размери.

На основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.202, ал.3 във вр. с ал.1 и чл.37, ал.1, т.7 от НК е наложил на подсъдимия В.М.Б. наказание лишаване от право да упражнява професия или дейност свързана с управление, пазене или отчитане на парични и материални ценности за срок от една година и шест месеца, като не е наложил конфискация до една втора от имуществото на Б..

Признал е за виновен  Х.П.К., ЕГН ********** *** за виновен в извършване на престъпление по чл.202, ал.1, т.1 във вр. с чл.201, във вр. с чл.311, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 и чл.54 от НК, като го е осъдил на 1 /една/ година лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.202, ал.3 във вр. с ал.1 и чл.37, ал.1, т.7 от НК е наложил на подсъдимия Х.П.К. наказание лишаване от право да упражнява професия или дейност свързана с управление, пазене или отчитане на парични и материални ценности за срок от една година, като не е наложил конфискация до една втора от имуществото на К..

Признал е за виновен  Д.В.Д.,*** за виновен в извършване на престъпление по чл.205, ал.1, т.2 във вр. с чл.202, ал.1, т.1 във вр. с чл.201 във вр. с чл.311, ал.1 във вр. с чл.26 ал.1 и чл.55, ал.1, т.1 от НК, като го е осъдил на 8 /осем/ месеца лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.205, ал.2 във с вр. ал.1, т.2 и чл.37, ал.1 т.7 от НК е наложил на подсъдимия Д.В.Д. наказание лишаване от право да упражнява професия или дейност свързана с управление, пазене или отчитане на парични и материални ценности за срок от осем месеца, като не е наложил конфискация до една втора от имуществото на Д..

На основание чл.189, ал.3 от НПК е осъдил В.М.Б., Х.П.К. и Д.В.Д., да заплатят на ОД на МВР – Ловеч сумата от 1 908.35 лева и на Районен съд – Ловеч сумата от 330 лева  разноски по делото.

Постановил е приложените по делото веществени доказателства : Папка №1 - Отчети дневни продажби и отчети фискална памет за периода 01.08.- 31.12.2009г. на „***” ООД - град Ловеч, съдържаща 187 листа; Папка №2 - Сведения за заредени количества горива на фирми с отложено плащане за периода 01.08.-31.12.2009г. на „***” ООД - град Ловеч, съдържаща 82 листа; Папка № 3 - Сведения за заредени количества горива на фирми с отложено плащане за периода 01.01.-15.12.2011 г. на „***” ООД - град Ловеч, съдържаща 99 листа; Папка № 4 - Сведения за заредени количества горива на фирми с отложено плащане за периода 01.01.-15.12.2011 г. на „***” ООД - град Ловеч, съдържаща 169 листа; Папка № 5 - Отчети дневни продажби и отчети фискална памет за периода 01.07.-15.12.2011г. на „***” ООД - град Ловеч, съдържаща 242 листа; Папка № 6 - Отчети дневни продажби и отчети фискална памет за периода 01.01.-15.12.2011г. на „***” ООД - град Ловеч, съдържаща 300 листа; Папка № 7 - Сведения за заредени количества горива на фирми с отложено плащане за периода 01.01.- 31.12.2010г. на „***” ООД - град Ловеч, съдържаща 254 листа; Папка № 8 - Отчети дневни продажби и отчети фискална памет за периода 01.01.-30.06.2010г. на „***” ООД - град Ловеч, съдържаща 211 листа; Папка № 9 - Отчети дневни продажби и отчети фискална памет за периода 01.07.-31.12.2010г. на „***” ООД - град Ловеч, съдържаща 238 листа; Папка № 10 - Отчети дневни продажби за периода 01.09.2009г. - 15.12.2011г. на „***” ООД - град Ловеч, съдържаща 17 листа и Отчети бензиностанция от 01.11. - 30.11.2011г., след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати на „***” ООД - град Ловеч.

Срещу цитираната присъда е подадена въззивна жалба от защитника на тримата подсъдими В.Б., Х.К. и Д.Д. - адв. М.Д. от САК. Счита, че така постановеният съдебен акт, е необоснован и недоказан, че не кореспондира със събраните по делото доказателства, че част от посочените в присъдата дневни отчети не са подписани от никого, а други са без дати. Твърди, че като доказателство за присвоените пари държавното обвинение е възвело пренасочени фактури - по извадка от софтуерен продукт, част от тях издадени през деня, когато подсъдимите не са били на работа.

Моли съда на основание чл.334, т.2 от НПК да отмени първо-инстанционната присъда и да постанови нова, като на основание чл.336, ал.1, т.3, от НПК оправдае изцяло и тримата обвиняеми. Към горецитираната жалба е подадено и допълненително изложение.

          Постъпила е въззивна жалба от подсъдимия В.Б. чрез адв. Р.К. от ЛАК, в която се развиват съображения, че присъдата противоречи на закона и е необоснована, че при разглеждане на делото и при постановяването й са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и, че наложените му наказания са явно несправедливи. Моли подзащитния му да бъде оправдан. Твърди, че допълнителни съображения ще изложи след запознаване с мотивите на присъдата.

Постъпила е въззивна жалба от подсъдимия Х.К. чрез адв. Р.К. от ЛАК, в която се развиват съображения, че присъдата противоречи на закона и е необоснована, че при разглеждане на делото и при постановяването й са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и, че наложените му наказания са явно несправедливи. Моли подзащитния му да бъде оправдан. Твърди, че допълнителни съображения ще изложи след запознаване с мотивите на присъдата. Към двете горецитирани жалби, адв. К. е подал и допълнинително изложение.

          В съдебно заседание въззивникът В.Б., редовно призован се явява лично и с упълномощените си защитници – адв. Д. и адв. К.. Заявява, че подържа казаното от своите процесуални представители. Твърди, че на обекта свидетелят Д.А.е имал паролите на всичките продавачи, което му е давало възможност да променя часа и дата и  като ги промениш и пуснеш, разписката излиза с часът и датата на компютъра, който е зададен. Изтъква, че по този начин и през деня може да пускаш разписки, все едно, че са издадени през нощта. Моли да бъде оправдан.

          В съдебно заседание въззивникът Х.К., редовно призован се явява лично и с упълномощените си защитници – адв. Д. и адв. К.. Заявява, че не се счита за виновен и моли за оправдателна присъда.

          В съдебно заседание въззивникът Д.Д., редовно призован се явява лично и с пълномощника си – адв. Д.. Моли да бъде оправдан.

          Защитникът адв. Д. заявява, че поддържа въззивната жалба и допълнението към нея. Твърди, че от обективна и субективна страна обвинението и присъдата на РС – Ловеч  е необоснована.

          Счита, че от субективна страна не е установено по надлежния ред липса във фирмата. Изтъква, че по време на съдебното дирене по искане на защитата са били предоставени счетоводните баланси на фирмата, от които е видно, че за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. не са налице липси, и после на ръка са добавени 192 000 лева липси. Твърди, че въпреки, че този въпрос го е поставил в пледоарията си, първоинстанционният съд не му е дал отговор. Излага, че на три пъти е поискал да се назначи данъчна ревизия за да се установи има ли липси във фирмата и след това да се види има ли присвояване, излага съображения в тази връзка.  

          Твърди, че в обвинителния акт се сочи, че подсъдимите са събирали касови бонове оставени от случайни лица, но такива не са били приобщени към делото. Изтъква, че към делото има 251 фактури, за които клиенти са обявили в писмен вид, че те са осчетоводени при тях - т.е. има фактура, има касов бон. Сочи, че по отношение на тези 251 броя не са били приложени касовите бонове, а от тях е можело да се види кой ги е създал, да се установи има ли разминаване в този продукт, сочи аргументи в тази връзка.

          Изтъква, че по отношение на кредитните разписки  РС – Ловеч е приел, че това е първичен счетоводен документ, което противоречи на Закона за счетовдството /ЗСч/, според който не може да се издава обобщена фактура. Твърди, че според закона за всеки касов бон следва да се издаде фактура, че избраната от „***” ООД форма на издаване на кредитни разписки заобикаля Наредба № 18, в която не съществува термина „кредитна разписка”. Излага, че в този смисъл има две директиви на ЕС – 200-35/29.06.2000 г. и 211-7/16.02.2011 година.

          Изтъква, че досежно обективната страна на деянието, в мотивите на съда се твърди, че събирайки тези касови бонове, които не са приобщени, подсъдимите издават кредитна разписка и ЛРС приема, че изпълнителното деяние е приключило. Сочи, че ако това е така, на другия ден, който издава фактурата покрива тази кредитна разписка, от което не следва извода, че дневният отчетът е нереален. Твърди, че никой от бензиностанцията няма право да издава такива фактури съгласно ЗДДС, тъй като трябва да има писмено пълномощно, а това не е установено по делото, излага съображения в тази връзка.

            По отношение на инкриминираните дневни отчети, излага, че в счетоводния стандарт има форма на първичен отчет, който е приет като първичен счетоводен документ – с форма и съдържание. Твърди, че съгласно чл.7, ал.2 от ЗСч, неподписан счетоводен документ не е счетоводен документ. Изтъква, че обвинението и РС – Ловеч приемат, че дневният отчет е официален документ, въпреки, че това е счетоводен документ, че първичният отчет има форма, описана в ДВ. Твърди, че липсата на подпис на този документ се приравнява на липса на волеизявление от съставилия го. В заключение счита, че и от обективна и субективна страна присъдата на ЛРС е необоснована, неправилна и противоречи на закона. Прилага писмена защита.

            В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч,  прокурор Р.П. дава становище, че жалбите са неоснователни, а присъдата правилна и законосъобразна. Излага, че от доказателствата по делото се установява по безспорен начин авторството на трите лица и законът, който са нарушили, че съдът е изложил подробни мотиви и приема същите. Счита, че е доказано, че и тримата подсъдими са длъжностни лица, че  подробно е установен механизмът на присвояване, който се доказва от експертизите по делото и от свидетелските показания. Намира, че налице е и извършено престъпление по чл.311 от НК, като на л.15 от мотивите си ЛРС е изложил защо приема същите за официални документи, както и, че наказанието е справедливо. В заключение счита, че присъдата е правилна и законосъобразна, и моли съда да я потвърди.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилите жалби, становищата на страните заявени пред съда, писмената защита и събраните по делото доказателства от Ловешкия РС, и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, съгласно изискванията на чл.313 от НПК, счете за установено следното :

Въззивната инстанция приема, че първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 във вр. с ал.1, т.2 от НПК, изразяващо се в липса на мотиви, което води до отмяна на присъдата. В конкретния случай в обжалвания съдебен акт липсва отговор на всички възражения и доводи направени от страна на защитата по отношение правилното приложение на закона. След анализа на доказателствата, който в конкретния случай е непълен, съдът е следвало да даде правна оценка на установените факти. В мотивите към атакуваната присъда първоинстанционния съд не е отговорил на направените от защитника – адв. Д. възражения касаещи следните обстоятелства :

1) Законовото изискване, че на всеки касов бон трябва да се издава фактура, съгласно чл.113, ал.4 от ЗДДС и, че закона не допуска издаването на обща фактура за няколко касови бона от различни дати.

2) Изискването на писмено упълномощаване на лица, които имат право да издават фактури, съгласно чл.113, ал.7 от ЗДДС.

3) Липсите на пари в приобщените годишни баланси за 2009 и 2010 година.

4) Издаването на фактури в дни и часове след изготвянето на паричните отчети, когато обвиняемите не са били на работа.

Горецитираните възражения /л.313 – л.317 от делото/ защитникът е развил в пледоарията си на 01.11.2017 г., като всяко едно от тях е подкрепил с  множество конкретни примери. Същите касаят правилното приложение на закона. В мотивите на ЛРС, от които правните съображения на съда заемат 2 и ½ страници /л.337 – л.338/, по отношение възраженията на адв. Д. решаващият съд само в един абзац е отбелязал : „Съдът няма да коментира посочените от адвокат Д. примери, тъй като голяма част от тях не фигурират в обвиненията, а по отношение на отнасянето на кредитните разписки към фактури, издадени впоследствие, съдът е взел отношение при описване на приетата за установена фактическа обстановка.”    

Съдът е длъжен да извърши анализ на събрания доказателствен материал, който да бъде подробен и задълбочен, направен след съпоставяне, а правната оценката следва да се извърши по начина, съответстващ на задължението по чл.107, ал.3 НПК, което в конкретния случай не е налице.

Необсъждането на релевираните от защитата възражения и доводи касаещи правилното приложение на закона и съставомерността на конкретното деяние практически се приравнява на липса на мотиви.

Съгласно Решение № 23/20.01.2012 г. на ВКС по н.д. № 3038/2011 г., II н.о. : „Практиката на Европейския съд по правата на човека е константна и последователна, че вътрешните съдилища трябва да излагат с достатъчна яснота и изчерпателност мотивите в решенията си, което предпоставя пълноценно упражняване на правото на обжалване. Липсата на съображения ограничава справедливостта в процеса”. В тази връзка е и Решение № 32/09. 02.2010 г. на ВКС по н.д. № 682/09 год. III н.о. .

На следващо място въззивният съд намира за основателно възражението на защитника – адв. К., че при приключване на съдебното следствие веществените доказателства не са били предявени на подсъдимите. В тази връзка защитникът твърди, че на стр. 1 от протокола от съдебно заседание от 01.11.2017 г. е записано, че съдът е предявил приложените по делото веществени доказателства и е прочил писмените доказателства по делото, но това не е било сторено и в подкрепа на твърдението му е факта, че липсва описание кои писмени доказателства са прочетени /намиращите се на коя страница, от кой том на досъдебното производство/ и кои конкретно веществени доказателства са предявени. Твърди, че освен това липсва изявление от страна на подсъдимите за това приемат ли тези веществени доказателства, виждали ли са ги преди, от тях ли са изготвени и т.н.

Разпоредбата на чл.284 от НПК регламентира задължението на съда да предяви събраните в хода на производството веществени доказателства. Процесуалното действие се извършва като всички приобщени към делото предмети по смисъла на чл.109 от НПК и веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125 от НПК се показват на страните, които на основата на личните си възприятия могат да вземат отношение по приемането им. Предявяването на веществените доказателства следва да се отрази в изричин съдебен акт – определение, в което те се изброяват конкретно, но ако броят им е изключително голям е допустимо да бъдат посочени чрез препращане към описа, приложен към обвинителния акт. В конкретния случай в приложението към обвинителния акт съгласно чл.246, ал.4 от НПК е налична справка /л.66,  б. „Б”/ касаеща веществените доказателства по делото, като същите са индивидуализирани, както следва : „Папка № 1 - Отчети дневни продажби и отчети фискална памет за периода 01.08.- 31.12.2009г. на „***” ООД - град Ловеч, съдържаща 187 листа; Папка № 2 - Сведения за заредени количества горива на фирми с отложено плащане за периода 01.08.-31.12.2009г. на „***” ООД - град Ловеч, съдържаща 82 листа; Папка № 3 - Сведения за заредени количества горива на фирми с отложено плащане за периода 01.01.-15.12.2011 г. на „***” ООД - град Ловеч, съдържаща 99 листа; Папка № 4 - Сведения за заредени количества горива на фирми с отложено плащане за периода 01.01.-15.12.2011 г. на „***” ООД - град Ловеч, съдържаща 169 листа; Папка № 5 - Отчети дневни продажби и отчети фискална памет за периода 01.07.-15.12.2011г. на „***” ООД - град Ловеч, съдържаща 242 листа; Папка № 6 - Отчети дневни продажби и отчети фискална памет за периода 01.01.-15.12.2011г. на „***” ООД - град Ловеч, съдържаща 300 листа; Папка № 7 - Сведения за заредени количества горива на фирми с отложено плащане за периода 01.01.- 31.12.2010г. на „***” ООД - град Ловеч, съдържаща 254 листа; Папка № 8 - Отчети дневни продажби и отчети фискална памет за периода 01.01.-30.06.2010г. на „***” ООД - град Ловеч, съдържаща 211 листа; Папка № 9 - Отчети дневни продажби и отчети фискална памет за периода 01.07.-31.12.2010г. на „***” ООД - град Ловеч, съдържаща 238 листа; Папка № 10 - Отчети дневни продажби за периода 01.09.2009г. - 15.12.2011г. на „***” ООД - град Ловеч, съдържаща 17 листа и Отчети бензиностанция от 01.11. - 30.11.2011г.”.

В конкретния случай в протокола от проведеното на от 01.11.2017 г. съдебно заседание /л.312/ съдът е отразил, че : „На основание чл.284 от НПК предявява на подсъдимите приложените по делото веществени доказателства.” Действително, броят на приложените към делото веществени доказателства е голям, с оглед обема на страници на всяка една от папките цитирани по-горе, но е нямало пречка същите да бъдат предявени на подсъдимите чрез препращане към описа, приложен към обвинителния акт, което в настоящия случай не е сторено. Непредявяването на веществените доказателства или подмяната на непосредственото им проучване с прочитане на съответния протокол води до нарушаване на принципа на непосредственост залегнал в чл.18 от НПК, с което пък се нарушава правото на защита на въззивниците, което винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Съобразявайки изложеното, настоящият състав приема, че решаващият съд е постановил обжалвания съдебен акт при допуснати нарушения, което не дава възможност на въззивната инстанция да извърши проверка и да обоснове своето решение досежно правилността на вътрешното убеждение при решаване на въпросите за вината и да отговори на направените пред нас възражения. Присъдата следва да бъде отменена и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на РС – Ловеч, с оглед отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения. При новото разглеждане на делото следва да се съобразят всички доводи и аргументи на страните за процесуални нарушения и по приложение на закона с оглед правилното решаване на въпросите по чл.301 НПК.

Водим от гореизложеното и на основание чл.335, ал.2 от НПК, съдът

 

                                      

Р   Е   Ш   И : 

 

ОТМЕНЯ присъда № 33/01.11.2017 г., постановена по НОХД № 456/2016 г., от Ловешкия районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Ловешкия районен съд, при което да се отстранят допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на страните в процеса.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                               

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                    1. 

          ЧЛЕНОВЕ :   

                                                                                                           2.