Решение по дело №9548/2017 на Районен съд - Плевен

          Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Плевен, 29.03.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Плевенският районен съд, ХІ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета година в състав:                                                

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА

при секретаря Галина Карталска като разгледа докладваното от съдията ШИРКОВА гр. д. № 9548 по описа за 2017 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на „Х.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** против „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***. Ищецът твърди, че е производител на бетон и циментови замазки, а ответното дружество е закупувало бетон. Твърди, че до момента е извършил доставки , но останала за доплащане сума в размер на 13080 лева, представляваща неплатена цена на бетон и добавка против замръзване по фактура №**********/30.12.2016г. на стойност 13080 лева с ДДС. Твърди, че по фактурата ответното дружество не е извършило никакво плащане. Твърди, че срокът за плащане бил до 31.12.2016г., поради което за периода от 31.12.2016г. до датата на подаване на исковата молба – 28.12.2017г. ответното дружество му дължи лихва за забава върху главницата в размер на 1321,54 лева. Твърди, че подал молба в СРС за обезпечение на бъдещ иск, по която било образувано ч.гр.дело *** по описа на РС ***.В заключение моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му заплати претендираните суми, ведно със законната лихва и направените по делото разноски. Претендира разноски в обезпечителното производство. Прави искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, както и за допускане на двама свидетели.

Ответникът не представя писмен отговор и не изразява становище по исковата молба. Препис от исковата молба и доказателствата са изпратени на адреса на дружеството и са получени от управителя на дружеството, което е удостоверено с подписа му. Призовката за съдебно заседание също е получена от управителя на дружество. В съдебно заседание не се явява представител на ответното дружество и не изразява становище по исковата молба.

С оглед обстоятелството, че ответникът „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.н.И., не е подал писмен отговор в едномесечния срок по чл.131, ал.1 от ГПК, то следва, че съгласно чл.133 от ГПК вече е загубил правото си да даде такъв отговор, да вземе становище и да направи възражения или да оспори представени с исковата молба доказателства, както и да представи нови писмени доказателства.

Ответникът не се е явил в съдебно заседание – на 28.03.2018г., за което съдът е приел, че е бил редовно призован и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Ищцовото дружество се представлява от процесуален представител, който в съдебно заседание е направил искане за произнасяне на съда с неприсъствено решение срещу ответника. На страните по делото изрично са били указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа, включително последиците за ответника по чл.133 от ГПК относно писмения отговор, а така също и това, че може да бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно заседание на ответника. При тези изводи, съдът приема, че е налице условието на чл.239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.  

Налице е и второто условие на чл.239, ал.1 т.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, тъй като искът е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени доказателства доказателства .    

В исковата молба се твърди, че страните са били в облигационни отношения, като ответното дружество е закупувало от ищцовото бетон и циментови замазки. Ищцовото дружество е доставило но ответното бетон. В представената с исковата молба фактура е фактуриран и транспорт, транспорт на помпа, бетонпомпа, добавка против замръзване, като общата сума по фактурата, включително бетона е на стойност 13080 включително ДДС. Видно е, че фактурата е подписано от получател на стоката представител на ответното дружество. Фактурата е получена с писмените доказателства, приложени към исковата молба и не е оспорена от ответника. Изготвена е и съдебно-счетоводна експертиза, в която вещото лице след проверка в счетоводството на ищцовото дружество и в НАП е установило, че ответното дружество е включило в дневника си за покупки за месец декември 2016г. процесната фактура №7340/30.12.2016г. на стойност 13080 лева и е ползвал данъчен кредит в размер  на 2180 лева.

Като се има предвид изложеното в обстоятелствената част на исковата молба, съдът е възложил върху ищеца да докаже, валидно възникнало вземане срещу ответника, а именно че е бил в облигационни отношения с ответното дружество и е изпълнил точно задълженията си по договоро за покпук-продажба. В тежест на ответника съдът е възложил да докаже извършено плащане на претендираната сума, като ответникът не е представил доказателства в тази насока.

Като се има предвид, че ответникът не е дал писмен отговор и не е оспорил на основание чл.193 от ГПК представените от ищеца с исковата молба документи, то съдът приема, че обстоятелствата по сключения договор и точното му изпълнение не се нуждаят от друго доказване.

Предвид изложеното, съдът счита, че предявения иск е основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Всички тези обстоятелства, заедно с посочените по – горе писмени доказателства дават основание да  се направи извод, че двете дружества са били в облигационни отношения, като ищцовото дружество е изпълнило точно задълженията си по договора като е доставило заявената стока, а ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащането и.

При тези обстоятелства, съдът счита, че искът е основателен и следва да бъде уважен изцяло до размера, в който е предявен, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ищецът претнедира и лихва за забава върху главницата за периода от 31.12.2016г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 1321,54 лева. Дължимата сума по фактурата става изискуема в дена след издаване на фактурата и от тогава, ответникът изпада в забава. Това прави основателен и предявеният иска за лихва за забава изцяло до размера, в който е предявен – 1321,54 лева.

Следва да бъдат присъдени в полза на ищеца направените деловодни разноски както в настоящето производство, така и в обезпечителното по предявената молба за обезпечение на бъдещ иск и образуваното след това изпълнително производство. По делото е представен списък с разноски, към който са приложени договорите за правна помощ, вносни бележки, фактура. От същите се установява, че общия размер на претендираните разноски, направени по делата е в размер на 7551,33 лева. Същите включват заплатена държавна такса в размер на 576 лева (с две вносни бележки), заплатен адвокатски хонорар по делото в размер на 2850 лева, заплатен депозит за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 100 лева, държавна такса за обезпечаване на бъдещ иск в размер на 40 лева, заплатен адвокатски хонорар в производството по обезпечаване на бъдещ иск в размер на 1800 лева, такса за образуване на изпълнително производство в размер на 185,27 лева и заплатен адвокатски хонорар за изпълнителното производство в размер на 2000 лева. В хода на производството ответникът не е направил възражение за прекомерност на адвокатските възнаграждения, поради което съдът счита, че същите следва да бъдат присъдени изцяло.

Поради изложеното и при условията на чл.239 от ГПК, съдът

 

                                           Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА на основание чл.327 ал.1 ТЗ „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Н.И. да заплати на „Х.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 13080,00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, представляваща дължимо плащане по фактура №**********/30.12.2016г.

    ОСЪЖДА на основание  чл.86,ал.1 от ЗЗД  „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Н.И. да заплати на „Х.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** сумата от 1321,54 лв. представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 31.12.2016г. до предявяване на исковата молба - 28.12.2017г.      

    ОСЪЖДА на основание  чл.78, ал.1 от ГПК „***“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от И.Н.И. ДА ЗАПЛАТИ на “Х.” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, деловодни разноски в размер на 7551,33 лв.

Решението не подлежи на обжалване.              

 

 

                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: