Присъда по дело №5/2022 на Районен съд - Димитровград

Мотиви по присъда № 27/07.06.022 год., постановена по НОХД № 5/2022 на
Районен съд- Д.град

Срещу Г.Г.Г., роден на 18.09.1953г. в Д.град, живущ в Д.град,
*****************************, български гражданин, женен, с висше образование, с ЕГН
**********, неосъждан, е повдигнато обвинение за това, че на 10.03.2021г., в Д.град,
противозаконно пречил /като разпоредил на Т.Ж.Т. да не представя изисканите му за
проверка документи- лична карта и СУМПС/ на орган на властта- полицейски инспектор
Е.С.Г. и младши полицейски инспектор В.К.Д., двамата от група „Териториална полиция“
на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Д.град, да изпълнят задълженията си по чл.70
ал.1 т.1 от ЗМВР: „Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване
самоличността на лице: 1.за което има данни, че е извършило престъпление или друго
нарушение на обществения ред“ - престъпление по чл.270 ал.1 от НК.
Представителят на Районна прокуратура- Д.град- прокурор Р.А., пледира за
доказаност на обвинението и за признаване на подсъдимия за виновен, както и за налагане
на наказание за извършеното от него престъпление по чл.270 ал.1 от НК, като на основание
чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК замени предвиденото „Лишаване от свобода“ с наказание
„Пробация“, изразяващо се в следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“ за срок от 10 месеца, , „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“ за срок от 10 месеца и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ в размер на
100 часа.
Защитникът на подс.Г.- адв.Б.И. от АК- Хасково, пледира за постановяване на
оправдателна присъда, като поддържа, че обвинението за извършено от подзащитния му
престъпление по чл.270 ал.1 от НК е недоказано.
Подс.Г. не се признава за виновен по повдигнатото му обвинение, като поддържа, че
вина за случилото се на 10.03.2021г. имат двамата полицаи /свидетелите Е.С.Г. и В.К.Д./, на
които трябвало да бъдат снети униформите до изясняване на случая. Не отрича, че на
въпросната дата неговия шофьор- свид.Т.Ж.Т., е спрял автомобила, с който се придвижвали,
върху пешеходна пътека. Твърди, че при извършване на проверката двамата полицаи се
държали грубо и агресивно с него. Обърнали се към Г. с думите „Айде бе я си давай
книжката бе копеле мръсно, цървул мръсен“. Подсъдимият поддържа, че се познавал лично
с полицейския инспектор Е.Г., тъй като той многократно във времето го бил посещавал в
офиса му. Твърди, че при проверката свид.В. Д. го е ударил в областта на корема, после го е
ритнал с крак, а накрая взел от ръката му еклерите, които носел, като ги размазал нарочно по
якето му. Отрича при проверката да е обиждал или нагрубявал някого от полицейските
служители. Заявява, че в следствие на нанесени му от тях удари били счупени негови зъбни
протези, които стрували 84000 лева. Поддържа, че Г. и К. не били искали за проверка
неговите и тези на шофьора му документи, както и че не бил разпореждал на Т.Т. да не дава
документите си на полицаите за проверка. Не можел да си обясни поведението на двамата
полицейски служители, като счита, че то може да бъде на дрогирани, пияни или умствено
помрачени хора.
От събраните в хода на наказателното производство доказателства се установи, че
подс.Г. е управител на „Олимпик ойл“ЕООД, като собственост на тази фирма е и лек
автомобил „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с ДКН Х1001КТ.
В същата фирма, от 27.08.2018г. въз основа на сключен трудов договор №11, работел
и свид.Т.Ж.Т., на длъжност „Шофьор, Спец.тежкотоварен автомобил“. Когато Т. не
изпълнявал курсове с този автомобил, той управлявал и други превозни средства на
дружеството, сред които и горепосочения „Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с ДКН
Х1001КТ.
1

Същевременно, свид.Е.С.Г. работи като полицейски инспектор, а свид.В.К.Д. работи
като младши полицейски инспектор, двамата в група „Териториална полиция“ на сектор
„Охранителна полиция“ към РУ –Д.град.
Съгласно утвърден на 19.01.2021г. План за провеждане на местна СПО за контрол на
пътното движение на територията на община Д.град, на служителите от група
„Териториална полиция“ при РУ-Д.град били поставени задачи за осъществяване на контрол
с цел недопускане на нарушения по ЗДвП на територията обслужвана от РУ-Д.град, за
контрол по ЗДвП с акцент около учебни заведения и детски заведения, в района на
автобусни спирки, както и проверка на лица и МПС. В тази връзка трябвало да се извършва
контрол за недопускане на нарушения по ЗДвП на пешеходни пътеки около училищата и
детските учебни заведения.
На 10.03.2021г. подс.Г. отишъл до гр.Хасково във връзка със свои служебни дела,
като пътувал до там с горепосочения л.а.„Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с ДКН Х1001КТ,
управляван от свид.Т.. Прибирайки се в Д.град, около 14.30 часа, двамата решили да
пазаруват от хранителен магазин „Габера“, находящ се на ул.“Оборище“. Когато стигнали до
магазина, свид.Т. паркирал автомобила на улицата в близост до него и върху пешеходната
пътека, разположена непосредствено пред входа на ОУ“Васил Левски“. След това,
подсъдимият и свидетелят отишли до близкия магазин, за да напазаруват. В този момент, по
улицата минали със служебен полицейски автомобил свид.Г. и Д., като заедно с тях бил и
курсанта в Академията на МВР –свид.Р.Д. Г., който по това време бил на стаж в РУ-Д.град.
Полицаите забелязали паркирания върху пешеходната пътека пред училището лек
автомобил и предвид това ,че той бил паркиран в нарушение на ЗДвП, спрели да извършат
проверка и санкционират неговия водач. Тъй като в автомобила нямало никой, полицаите
решили, че най –вероятно неговия водач е отишъл до близкия хранителен магазин „Габера“.
Свид.Г. отишъл до магазина, а свидетелите Д. и Г. останали в близост до неправилно
паркирания лек автомобил. В магазина полицейския инспектор Г. видял подс.Г. и свид.Т.,
като ги попитал кой е водача на л.а.„Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с ДКН Х1001КТ.
Подсъдимият отговорил, че колата е негова собственост, но била управлявана от свид.Т.. Г.
казал, че автомобила е паркиран неправилно и обяснил, че ще изчака Г. и Т. навън, за да
извърши съответната проверка. Малко след това, подсъдимия и шофьора на колата му
излезли навън и отишли до колата си, където ги чакали полицейските служители. Свид.Г.
обяснил на Г. и Т. кои законови разпоредби на ЗДвП са нарушили, паркирайки върху
пешеходната пътека, като ги уведомил, че с оглед на така извършеното нарушение на водача
на автомобила следва да бъде наложена съответната санкция. Това разгневило подс.Г., който
на висок глас започнал да крещи срещу полицаите,заявявайки им: „Знаете ли кой съм аз, аз
съм спонсор на полицията, нищо няма да пишете“. Свид.Г. не обърнал внимание на
поведението и думите на подсъдимия, като се обърнал към свид.Т., който се бил представил
за водач на неправилно паркирания автомобил, искайки му документите –лична карта и
свидетелство за управление на МПС, за извършване на проверка. В изпълнение на
полицейското разпореждане свид.Т. веднага извадил от джоба си своя портфейл с
документи. Преди да ги подаде на полицейските служители обаче, подс.Г. се намесил, като
разпоредил на Т. да не представя документите си за проверка с думите „Никакви документи
няма да им даваш, никаква проверка няма да извършват и никакви глоби няма да съставят“.
Свидетелят, който работел в „Олимпик ойл“ЕООД и бил подчинен на управителя на
дружеството, се притеснил от разпореждането му, като прибрал портфейла обратно в джоба
си и не дал документите си за проверка. Свид.Д. се намесил, като на свой ред разпоредил на
подсъдимия и Т. да представят документите си за проверка. Това провокирало Г. да насочи
агресията си към младши полицейския инспектор, като започнал да го пита „Какъв полицай
си ти, знаеш ли кой съм аз?“. Тогава Д. извадил служебната си полицейска карта и я показал
на Г., за да се представи. Неочаквано, последният издърпал картата от ръцете на свидетеля и
я вдигнал над главата си. Д. поискал подсъдимия да му върне картата, за да не се излагат
2

пред хората, но последния отказал да стори това, като демонстративно я прибрал в джоба си.
Полицаят отново разпоредил на подсъдимия да престане с това унизително към него
отношение и да му върне документа, но последния не изпълнил отново разпореждането.
Това принудило полицейските служители да задържат подс.Г. и да го отведат с полицейския
автомобил в РУ-Д.град. Тъй като подсъдимият продължил да се държи агресивно,
полицаите му поставили белезници на ръцете, които били свалени след пристигането му в
полицейското управление.
Така изложената фактическа обстановка се установи в хода на проведеното съдебно
следствие от показанията на свидетелите Е.С.Г., В.К.Д., Р.Д. Г., Т.Ж.Т. и К.Х.К.. За
изясняване на обстоятелствата по делото послужиха и съдържащите се в досъдебно
производство №479/2021г. по описа на РУ-Д.град материали, прочетени и приобщени по
настоящото дело на основание чл.283 от НПК.
Според показанията на свид.Е.Г. същият работи като полицейски инспектор в РУ-
Д.град и познава подс.Г.. Поддържа, че на 10.03.2021г. заедно с колегата си мл.полицейски
инспектор В. Д. били определени да работят в екип за установяване на нарушения по ЗДвП,
каквато операция се провеждала на територията на Д.град. В тази връзка имали задача да
осъществят контрол за извършени нарушения по ЗДвП около детски гР.ни и учебни
заведения. Около 14.30 часа на същия ден, при обход на района около ОУ“Васил Лвски“, на
ул.“Оборище“ полицаите забелязали джип марка „Рейндж Ровър“ паркиран върху
пешеходна пътека и в зоната за действие на знак „В27“, който забранява престоя и
паркирането. Установили, че в автомобила няма никой, а паркиран по този начин той
пречел на излезли от училището деца да пресекат улицата по пешеходната пътека.
Свидетелят отишъл до намиращия се наблизо хранителен магазин „Габера“, а колегата му
свид.Д. и свид.Г., който бил стажант в РУ-Д.град, останали до паркирания автомобил. В
магазина свид.Г. установил подс.Г., който бил заедно с непознат до този момент за него
мъж. Г. запитал чий е паркирания в нарушения автомобил, като подсъдимия отговорил, че
той е собственика му. Свидетелят казал, че ще го изчака навън, за да му обясни нарушението
което е извършено по ЗДвП. Когато Г. и мъжът, който го придружавал, излезли от магазина,
Г. им обяснил, че джипа е паркиран на пешеходна пътека, както и в зона на знак „В27“,
който забранява спирането и паркирането. ПоР. това, той трябвало да извърши проверка на
документите на превозното средство, както и да наложи административно наказание на
водача му. При тези негови думи подсъдимия реагирал остро и агресивно, като заявил
„Нищо няма да правите, знаете ли кой съм аз, аз съм спонсорът на полицията, никакви глоби
няма да пишете“. Въпреки това, Г. запитал Г. и спътника му кой от двамата е водач на
автомобила, паркиран в нарушение. Тогава другият мъж-свид.Т., казал, че той е управлявал
колата. Полицейският инспектор му разпоредил да представи документите си, при което Т.
бръкнал в джоба на дрехата си, извадил кожен портфейл и понечил да извади от него
документите си. В този момент подсъдимият извикал към него: „А бе нищо няма да им
даваш, чуваш ли какво ти казвам бе“. В следствие на това, Т. прибрал обратно портфейла в
джоба си и не представил своите документи на полицая. Виждайки случилото се, свид.Д.
също се намесил и разпоредил на Г. да не пречи на извършване на проверката. Последният
отговорил на полицая с думите: „Първо ще се научиш да познаваш хората в града, тогава ще
извършваш проверки, я да видим какъв полицай си ти“, като тръгнал да отваря вратата на
джипа. Д. му разпоредил да остане на място, като отново го предупредил да не пречи на
полицейската проверка. Въпреки, че той и останалите му двама колеги били облечени с
полицейски униформи и с необходимите обозначителни знаци по тях, извадил служебната
си полицейска карта, за да се легитимира на Г.. С бързо и неочаквано за него движение,
подсъдимия грабнал от ръката му полицейската карта, като я вдигнал висок над главата си и
отказал да я върне на полицая. Последният разпоредил на подсъдимия да му върне картата,
а свид.Г. го предупредил да престане да се държи унизително спрямо полицейските
служители и да не им пречи да извършат полицейската проверка. Г. отказал да върне
3

картата, като демонстративно я прибрал в джоба си. Това принудило полицаите да му
поставят белезници на ръцете, да го качат в служебния си автомобил и да го откарат за
изясняване на случая в РУ-Д.град. По пътя до полицейското управление подсъдимия
отправял закани за уволнение към полицейските служители. В своите показания свид.Г.
посочва, че за допуснатите нарушения по ЗДвП започнала процедура по съставяне на акт.
Такъв не бил съставен още на място на нарушението, тъй като това било осуетено то
поведението на подсъдимия. Необходимо било да се установи собственика на паркирания в
нарушение джип, като Г. няколко пъти бил търсен, за да попълни декларация относно това
кой е управлявал колата при извършване на нарушението. Подсъдимият обаче представял
болнични документи за наличие на здравословни проблеми и не се явявал на изпратените му
призовки. Срокът за съставяне на АУАН изтекъл, поР. което такъв не бил съставен.
В своите показания свид.В. Д. поддържа, че заедно с полицейски инспектор Г. и
стажанта Г. на 10.03.2021г. имали задача да следят за нарушения на ЗДвП в района на
детски гР.ни и училища. Около 14.30ч. пред входа на ОУ“Васил Левски“ забелязали, че на
самата пешеходна пътека на улица „Оборище“ има паркирал л.а.“Рейндж Ровър“.
Установявайки наличието на това нарушение по ЗДвП, полицаите потърсили водача на
автомобила, за да го санкционират. Докато свид.Г. отишъл да го търси в близкия хранителен
магазин, Д. и Г. останали в близост до паркирания джип. Малко след това техния колега се
върнал при тях, а след кратко време от магазина излезли подсъдимия Г. и още един мъж,
който го придружавал. Докато Г. обяснявал на двамата, че са извършили нарушение на
ЗДвП, Г. започнал да крещи на висок глас:“Вие знаете ли кой съм аз, никаква проверка няма
да извършвате“. Казал им също така, че е спонсор на полицията. Въпреки това, Г. запитал
кой е водача на автомобила и разпоредил същия да представи документите си. Тогава
придружителя на подсъдимия- свид.Т., казал, че той е водач на автомобила и извадил
документите си с намерение да ги представи за проверка на полицаите. В този момент,
подсъдимият се обърнал към него и му извикал: “Никакви документи няма да им даваш,
никаква проверка няма да извършват и никакви глоби няма да съставят“. Повлиян от тези
думи свид.Т. веднага прибрал документите си. Тогава свид.Д. се представил и отново
помолил да представят документите си , тъй като автомобила бил паркиран в нарушение и
те трябвало да си свършат работата- да съставят акт за това на нарушителя. Според Д., от
този момент цялата агресия на подсъдимия се насочила към него. Той започнал да му крещи:
„Какъв полицай си ти, знаеш ли кой съм аз“. Тогава свидетелят извадил служебната си карта
за да се легитимира пред Г., но последния неочаквано я издърпал от ръката му. После я
вдигнал над главата си и отказал да я върне въпреки предупрежденията на полицаите да не
ги излага по този начин. След това въпреки разпорежданията на Д. да му върне служебната
карта, той демонстративно я прибрал в джоба си. Тези действия на Г. дали основание на
полицейските служители да го задържат и отведат в РУ-Д.град. В показанията си свидетелят
е категоричен, че ако подс.Г. не е бил спрял свид.Т. да даде документите си за извършване
на проверка, нямало да се стигне до тук. В последствие, полицаите не установили кой в
действителност е управляван автомобила, тъй като няколко пъти призовавали Г. да се яви в
полицейското управление, за да даде обяснения в тази връзка, но той не идвал, като
представял болнични листове. Така изтекъл срока, в който трябвало да бъде съставен и
АУАН.
Според показанията на свид. Р. Г. същия учи в Академията на МВР, като през м.март
2021г. бил на стаж в РУ-Д.град. В тази връзка, на 10.03.2021г., той бил разпределен да
патрулира заедно с полицейските служители Г. и Д.. Посочва, че при установяване на
нарушението по ЗДвП свид.Г. попитал кой управлява въпросния автомобил, като в началото
двамата мъже не искали да кажат. По възрастния мъж казал, че нищо не са направили и няма
да им дадат документите си. В последствие по-младия мъж казал, че той е шофьора и
започнал да си вади документите от портфейла си, но по-възрастния мъж му забранил да ги
даде, като казал „Няма да им даваш никакви документи, те не са никакви и няма да им ги
4

даваш“. Според свидетелят, по- младия мъж възприел това предупреждение и не си дал
документите за проверка на полицаите.
В своите показания свид.Т.Т. поддържа ,че работи в „Олимпик ойл“ЕООДС като
шофьор на камион-цистерна. Негов работодател бил подс.Г., но фирмата се водела на името
на жена му. Поддържа ,че на въпросната дата заеднос Г. влезли в хранителния магазин, но
били изведени „под налягане“ от полицаите. Признава, че управлявал процесния лек
автомобил “Рейндж Ровър“, както и че паркирал същия върху пешеходна пътека. Отрича
някой от полицаите да е питал кой е водача на автомобила. Твърди, че поискали
документите само на Г.. Той държал своите документи в ръката си, но никой не му ги
поискал. Не чул шефът му да се обръща към него с думите: „Няма да им даваш никакви
документи“. Не знаел какво точно са разговаряли с подсъдимия, тъй като минал от другата
страна на колата и нито виждал, нито чувал проведения разговор между подсъдимия и
полицейските служители. В последствие видял, че Г. е съборен на земята и са му поставени
белезници. Чул че той викал за помощ, докато полицаите го носели към автомобила.
Свидетелят не отишъл да види какво става, нито се поинтересувал защо вика за помощ.
В проведена след разпита на свид.Т. очна ставка между него и свид.Г., първият
поддържа, че полицаят не попитал конкретно него дали е управлявал автомобила, както и че
не се обърнал директно към него с искане да представи документите си. Заявява, обаче че не
може да определи кой от двамата казва истината.
От своя страна свид.Кочмаров посочва ,че работел като медиатор в училище „Васил
Левски“-Д.град. На въпросната дата се намирал във фоайето на училището, когато през
прозореца видял двама полицаи да вдигатн от земята подс.Г.. и да го качват в патрулна
кола. Свидетелят не бил видял как е паднал Г. на земята, както и някой от полицаите да го е
удрял. Според него, подсъдимия не се съпротивлявал при отвеждането му до полицейския
автомобил. Освен двамата полицаи и Г. на местопроизшествието имало още едно високо
момче, което свидетелят назовава по име –Тилко.
В хода на разследването по досъдебно производство №479/2021г. по описа на РУ-
Д.град, е изискана и приложена Справка от Централна база-КАТ, от която се установява, че
„Ленд Ровер Рейндж Ровер Спорт“ с ДКН Х1001КТ е собственост на „Олимпик ойл“ЕООД.
Видно от приложеното към горепосоченото досъдебно производство свидетелство за
съдимост, към момента на извършване на престъпното деяние подс.Г. не е осъждан за
престъпления от общ характер.
Съгласно изготвената за него характеристична справка от служител на РУ-Д.град,
подсъдимия няма до момента криминалистически регистрации.
С оглед изложеното и установените в хода на съдебното следствие доказателства,
съдът намира за безспорно установено, че подс.Г. е осъществил от обективна и субективна
страна престъплението по чл.270 ал.1 от НК - на 10.03.2021г., в Д.град, противозаконно
пречил /като разпоредил на Т.Ж.Т. да не представя изисканите му за проверка документи-
лична карта и СУМПС/ на орган на властта- полицейски инспектор Е.С.Г. и младши
полицейски инспектор В.К.Д., двамата от група „Териториална полиция“ на сектор
„Охранителна полиция“ към РУ-Д.град, да изпълнят задълженията си по чл.70 ал.1 т.1 от
ЗМВР: „Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността
на лице: 1.за което има данни, че е извършило престъпление или друго нарушение на
обществения ред“.
Така извършеното от подс.Г. престъпно деяние се установява по безспорен и
несъмнен начин от показанията на свидетелите Г., Д. и Г..
Видно от същите е, че Г. и Д., в качеството си на униформени полицейски служители,
както и Г., като стажант от Академията на МВР, на 10.03.2021г. са извършили проверка във
връзка с неправилно паркиран на улица „Оборище“ лек автомобил „Ленд Ровер Рейндж
5

Ровер Спорт“ с ДКН Х1001КТ. С цел ангажиране на административно -наказателната
отговорност на водача на този автомобил, полицейските служители са открили пътуващите с
него лица- подс.Г. и свид.Т., като най-старшия в групата полицай- инспектор Е.Г., е попитал
кой от тях двамата е управлявал неправилно паркирания на улицата автомобил. Според
показанията и на тримата свидетели- Г., Д. и Г., Т.Т. е заявил, че той е водача на
автомобила. В тази връзка и доколкото извършителя на нарушението трябвало да бъде
санкциониран по ЗДвП, Г. се е обърнал конкретно към Т. с искане да му представи
документите си. Последният се е съобразил първоначално с полицейското разпореждане,
като е извадил от джоба си кожен портфейл и понечил да извади от него своите документи.
В този момент, подс.Г. на висок тон е разпоредил на Т. да не дава на полицаите документите
си за проверка. В подкрепа на този извод, съдът взе предвид показанията на тримата
полицейски служители, които твърдят, че Г. е разпоредил на свидетеля да не представя
документите си с думите: “А бе нищо няма да им даваш, чуваш ли какво ти казвам бе"
/според свид.Г.“, „Никакви документи няма да им даваш, никаква проверка няма да
извършват и никакви глоби няма да съставят“ /според свид.Д., и „Няма да им даваш никакви
документи, те не са никакви и няма да им ги даваш“ /според свид.Г./. Макар и пресъздадено
по различен начин от тримата свидетели, разпореждането което подс.Г. е дал на своя
подчинен работник Т. е недвусмислено и представлява явна забрана последния да представи
документите си на полицаите за извършване на проверка. Свидетелят Т. безспорно е
възприел тези думи на своя работодател и въпреки смущението си от очевидно
неправомерното разпореждане, се е подчинил на Г., като прибрал обратно документите си в
джоба. По този начин, със своето разпореждане до подчинения си работник, Г. очевидно е
осуетил извършването на полицейската проверка и е попречил на полицейските органи да
изпълнят задълженията си по чл.70 ал.1 т.1 от ЗМВР. В своите показания свид.Т. отрича
полицаите да са искали от него документите му, както и шефа му да разпорежда да не им ги
дава. Доколкото в проведената в хода на досъдебното производство очна ставка между
свидетелите Д. и Т. този въпрос е бил вече поставен, като шофьора на автомобила е дал
коренно различен отговор, в хода на съдебното производство съдът отново постави двамата
в очна ставка. При нея Т. твърди, че въпросът на полицаите кой управлява въпросния лек
автомобил е бил насочен както към него така и към подсъдимия. Отрича да се е представял
за водач на автомобила, но на въпроса на съда кой от двамата, поставени в очна ставка казва
истината, отговаря, че не може да определи кой казва истината. Предвид изложеното, съдът
кредитира показанията на свидетелите Г., Д. и Г., които са категорични, че именно Т. се е
представил пред тях за шофьор на неправилно паркирания автомобил, същият конкретно е
бил поканен да представи документите си, като след първоначалното си съгласие за това, е
отказал под въздействието на своя работодател- подс.Г., който изрично му е разпоредил да
не си дава документите.
В подкрепа на този извод е и цялостното поведение на подс.Г., както по време на
инцидента, така и в проведените по делото съдебни заседания. Същият се държи явно
неуважително с полицейските служители, като на 10.03.2021г. не само отправените към
свид.Т. реплики, с които забранява на своя подчинен да представи документите си за
проверка, но и останалите обиди и закани отправени към полицаите целят те да
преустановят въпросната проверка и да не налагат наказание за неправилно паркирания
автомобил. Подсъдимият влиза в пререкание с Г. и Д., като ги предупреждава, че е „спонсор
на полицията“ и те не могат да го проверяват и санкционират. Същата реплика Г. заявява и
пред съда в съдебно заседание, като допълва, че снабдява с горива освен полицията и много
други институции, в т.ч. и съда, макар той винаги да е ползвал за отопление електричество.
Изтъква, че го познават навсякъде, нещо което е заявил и пред тримата полицаи на
процесната дата, заявявайки им че те трябва да го познават и да знаят могат ли да го
проверяват и спират. Накрая демонстративно взема от ръцете на свид.Д. служебната му
полицейска карта, като отказва да я върне и това налага прекратяване както на самата
6

проверка, така и отвеждането на подсъдимия в РУ-Д.град, където тази карта е открита и
иззета от джоба му. В съдебно заседание същия продължава да отправя закани за
саморазправа към тримата полицаи и особено към инспектор Г., като твърди ,че са му
нанесли побой при задържането и са му причинили имуществени и неимуществени вреди за
хиляди лева, без за това да сочи каквито и да е доказателства, още повече, че
непосредствено след задържането му е бил отведен за преглед от лекар, който не е
констатирал никакви наранявания по него. В този смисъл, от цялостното изключително
агресивно поведение на подсъдимия към полицейските служители може да се направи
извод, че показанията на свидетелите Г., Д. и Г. относно осуетяването на извършваната от
тях проверка от страна на Г., са достоверни и той наистина е разпоредил на свид.Т. да не
предоставя документите си за проверка, пречейки на полицаите да изпълнят своите
задължения по закон.
Предвид изложеното, съдът счита за безспорно доказано от събраните в хода на
наказателното производство доказателства, че подс.Г. е извършил престъплението по чл.270
ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение от РП-Д.град, а именно, че на 10.03.2021г., в
Д.град, противозаконно пречил /като разпоредил на Т.Ж.Т. да не представя изисканите му за
проверка документи- лична карта и СУМПС/ на орган на властта- полицейски инспектор
Е.С.Г. и младши полицейски инспектор В.К.Д., двамата от група „Териториална полиция“
на сектор „Охранителна полиция“ към РУ-Д.град, да изпълнят задълженията си по чл.70
ал.1 т.1 от ЗМВР: „Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване
самоличността на лице: 1.за което има данни, че е извършило престъпление или друго
нарушение на обществения ред“.
Престъплението подс.Г. е извършил при условията на пряк умисъл- съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици
и е искал тяхното настъпване.
За така извършеното от подс.Г. престъпление по от чл.270 ал.1 от НК се предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ до 3 години или „Глоба“ от 500 до 2000 лева.
При определяне вида на наказанието на подсъдимия, съдът прие, че доколкото същия
не е осъждан за престъпления от общ характер и има нормални характеристични данни по
местоживеене, както и предвид неговата възраст и трудова заетост- управител на фирма, по
подходящо за него наказание би било второто такова ,предвидено за престъплението по
чл.27 ал.1 от НК, а именно „Глоба“.
При определяне размера на наказанието освен гореизложените доводи за вида на
наказанието съдът взе предвид, че от деянието няма настъпили вреди, като макар и то да е
било извършено на публично място и през деня, не е станало достояние на други лица освен
тези ангажирани в настоящото производство.
От друга страна подс.Г. не се призна за виновен по повдигнатото му обвинение, като
дори в съдебно заседание продължи да отправя към призованите като свидетели полицейски
служители обиди и закани, като от това му поведение следва извод, че същия въобще не
съжалява за случилото се, нито чувства вина за поведението си при извършената му
полицейска проверка.
С оглед на изложеното съдът намира, че за извършеното от подсъдимия
престъпление по чл.27 ал.1 от НК следва да му бъде наложено наказание „Глоба“ в размер
около предвидения среден такъв, а именно 1000 лева, като със същото най- добре биха се
постигнали целите на НК за санкциониране, превъзпитание и поправяне на осъдения.
Предвид това, че на подсъдимия беше наложено наказание „Глоба“, както и на
основание чл.309 ал.4 от НПК, съдът отмени наложената му на досъдебното производство
мярка за неотклонение „Подписка“.
Мотивиран така, съдът постанови своята присъда.
7

Номер на акта:	27
Дата:	7 юни 2022 г.
Съдия:	Петър Владимиров Петров

Дело:	20225610200005
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	5 януари 2022 г.

Присъда по дело №5/2022 на Районен съд - Димитровград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите