№ 23546
гр. С., 05.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20221110115887 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3 във вр. чл. 146 ГПК и чл. 130 ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с молби от 16.05.2022 г. и 23.12.2022 г., от
А. С. В. против А. Л. В., в която са изложени твърдения, че страните по спора са в тежък
развод по исков ред, предмет на гр. д. № 46662/2020 г. по описа на Софийски районен съд,
Трето гражданско отделение, 158 състав, като във връзка с влошените отношения между
съпрузите били образувани и производства по реда на Закона за защита от домашно
насилие. Ищцата поддържа, че на 14.07.2020 г. по силата на Заповед за незабавна закрила по
ЗЗДН от 02.07.2020 г., издадена по гр. д. № 28021/2020 г. по описа на Софийски районен
съд, Трето гражданско отделение, 139 състав, била отстранена от семейното жилище лична
собственост на съпругата, находящо се в гр. С., бул. „----------------“ № --, вх. Б, ет. 3, ап. 58,
като в имота останали ответникът и родените от брака деца С. А. В. и С. А. В.. В исковата
молба са изложени твърдения, че в хода на производството по гр. д. № 28021/2020 г. била
издадена Заповед за защита от 05.10.2020 г., съгласно която ответникът бил задължен да
заплаща на ищеца сумата в размер на 100 лева месечно за ползването на семейното жилище,
като ищецът намира, че така определеното обезщетение не е съобразено с наемните пазарни
цени. Страната поддържа, че по силата на издадените заповеди по ЗЗДН била лишена от
правото на ползване върху недвижимия имот, като доколкото ответникът ползва чужда вещ
дължи обезщетение в размер на 2500 лева за периода от 14.07.2020 г. до подаване на
исковата молба на 25.03.2022 г. с изключение на месеците май, юни, юли и август 2021 г.,
ведно със законна лихва за забава от предявяване на иска до окончателно погасяване на
вземането. В подадената молба-уточнение от 16.05.2022 г. ищецът поддържа, че размерът на
претенцията е формиран по следния начин: 1200 лева за периода от 14.07.2020 г. до
07.05.2021 г. представляваща сбор от месечна наемна цена от 200 лева с приспадане на
заплатените от ответника в периода октомври 2020 г. до април 2021 г. по силата на
Заповедта за защита от 05.10.2020 г. общо 700 лева, и 1300 лева за периода от 02.09.2021 г.
до подаване на исковата молба, представляваща сбор от месечна наемна цена от 200 лева.
С исковата молба е направено искане съдът по реда на чл. 57, ал. 2 СК да определи
месечен наем, дължим от ответника за ползваната него площ от собствения на ищцата имот,
представляващ семейно жилище, считано от сезиране на съда до преустановяване на
ползването му.
В исковата молба са изложени твърдения, че по време на брака страните придобили
право на собственост в режим на съпружеска имуществена общност върху лек автомобил
марка „-------------“, комби, с рег. № -------------, цвят черен. Ищецът поддържа, че считано от
отстраняването му от семейното жилище на 14.07.2020 г. е лишен от и от право на ползване
1
върху семейния автомобил, поради което ответникът дължи обезщетение в размер на 1260
лева за периода от 14.07.2020 г. до подаване на исковата молба на 25.03.2022 г., ведно със
законна лихва за забава от предявяване на иска до окончателно погасяване на вземането.
С подадена молба-уточнение от 23.12.2022 г. в изпълнение на дадени от съда
указания за отстраняване на нередовности на исковата молба в частта относно посочените
по-горе претенции е направено искане ответникът да бъде осъден да заплати и сумата в
размер на 600 лева, представляваща обезщетение за направени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение по изп. дело № 20228380402210 по описа на ЧСИ МБ вследствие
на противоправно поведение на ответника, който предприел действия за образуване на
производство срещу ищцата за принудително събиране на суми, които вече били погасени
посредством плащане.
Ведно с исковата молба и молбите-уточнение са представени документи, за които е
направено искане да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направено е
искане по реда на чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да представи намиращи се у
него документи във връзка с придобиване на правото на собственост върху процесния лек
автомобил. Направено е искане да бъде допуснато изслушване на съдебно-оценителна
експертиза, която да даде отговор какъв е размера на средния пазарен наем за процесния
имот и период, и какъв е размера на средния пазарен наем за ползвана от ответника част при
съобразяване, че в семейното жилище живеят и родените от брака две деца. Направено е
искане за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел при
режим на довеждане за установяване на обстоятелствата свързани с ползване на процесните
имот и автомобил.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът поддържа, че исковата претенция в частта за
определяне на дължим наем за ползване на семейното жилище по реда на чл. 57, ал. 2 СК и
за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди са недопустими, поради
което производството в сочените части следва да бъде прекратено. По отношение на
претенциите за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване върху
недвижим имот, представляващ семейно жилище и лек автомобил, придобит от страните по
време на брака, страната поддържа, че исковата молба е нередовна, тъй като с подадена
молба-уточнение от 23.12.2022 г. ищецът е заявил, че „предявените искове следва да бъдат
разгледани като предявени в условията на алтернативност“. По същество на спора
ответникът оспорва предявените искове по основание и размер. В подадения отговор са
изложени съображения, че в периода от 14.07.2020 г. до 07.05.2021 г. страните по спора са
били в граждански брак, поради което ползването на семейното жилище е осъществено на
законово основание, а именно разпоредбите на Семейния кодекс, съгласно които
семейството живее заедно в семейното жилище и съпрузите заедно издържат семейството.
Изложеното изключвало възможността ищецът да предявява претенция с правно основание
чл. 59 ЗЗД, в какъвто смисъл била и съдебната практика. На следващо място ищцата
разполагала с правна възможност да иска изменение на определеното от съда със Заповед за
защита от 05.10.2020 г. обезщетение за ползване върху имота. В допълнение страната
поддържа, че ищцата е изведена от семейното жилище по реда на ЗЗДН, поради което
ползването на семейното жилище заедно с децата от брака е осъществено на годно правно
основание, което изключва възможността за претендиране на обезщетение. По отношение
на претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване върху
процесния автомобил ответникът поддържа, че ищцата никога не е отправяла искане за
ползване върху движимата вещ. В допълнение в подадения отговор са изложени твърдения,
че макар и рядко семейният автомобил бил ползван за семейни нужди, както и за нуждите на
децата от брака – транспортирането им до училища или други мероприятия. По отношение
на претендираните имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение ответникът
поддържа, че ищцата е разполагала с процесуална възможност да иска допълване на
постановлението на постановлението на съдебния изпълнител в частта относно разноските.
2
С подадения отговор е направено искане да бъде допуснато събиране на гласни
доказателствени средства чрез разпит на един свидетел за установяване на обстоятелствата
колко често и как ответникът е ползвал процесния лек автомобил.
По допустимостта на производството съдът намира следното:
Съгласно разясненията, дадени с Решение № --/14.03.2016 г. по гр. д. № 4842/2015 г.
на ВКС, IV ГО, производството за предоставяне ползването на семейното жилище не е
исково, а такова по спора съдебна администрация, като искането на всяка една от страните
по брачното дело съдът да определи размера на наема, който насрещната страна следва да
заплаща, ако на нея бъде предоставено ползването на семейното жилище, може да бъде
направено до приключване на съдебното дирене пред въззивната инстанция, която е такава
по същество на спора и ще се произнесе и по това искане с въззивното решение. По
изложените съображения, това искане може да бъде направено за пръв път дори и след
постановяване и влизане в сила на въззивното решение – с отделна молба на страната по
брачното дело. Изложеното виждане следва и от изричната норма на чл. 57, ал. 2 СК,
съгласно която всяка от страните може да поиска съдът да определи размера на наема с
решението за развод. Във връзка с изложеното направеното в настоящото производство
искане за определяне на наема за ползването на семейното жилище се явява процесуално
недопустимо, тъй като искането по чл. 57, ал. 2 СК съгласно дадените от касационната
инстанция разяснения следва да бъде разгледано от съда, разглеждащ брачните искове. В
допълнение следва да бъде отбелязано, че към настоящия момент не са налице данни
Решението по гр. д. № 46662/2020 г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско
отделение, 158 състав, в частта с която ползването на семейното жилище е предоставено на
ответника да е влязло в сила, като дори и съдебният акт да е влязъл в сила съгласно
дадените по-горе разяснения на ВКС наемът по чл. 57, ал. 2 СК може да бъде определен с
отделно определение по брачното дело. За пълнота на изложението следва да бъде посочено,
че от представения по делото протокол от открито съдебно заседание от 02.09.2021 г. по гр.
д. № 46662/2020 г. не се установява съпругата да е заявила нарочно искане по чл. 57, ал. 2
СК, а че е направила искане за постановяване на привременна мярка. Предвид изложеното
настоящото производство в частта относно искането по чл. 57, ал. 2 СК следва да бъде
прекратено като недопустимо, като при влизане в сила на съдебния акт препис от исковата
молба и уточненията, в които се съдържа искане за определяне на наем за ползване на
семейното жилище от ответника следва да бъде изпратено по в. гр. д. № 12377/2022 г. по
описа на Софийски градски съд, III – ти въззивен брачен състав, разглеждащ подадена
срещу решението по гр. д. № 46662/2020 г. по описа на Софийски районен съд въззивна
жалба.
На следващо място съдът намира, че предявеният иск за имуществени вреди в размер
на 600 лева не следва да бъде приеман за съвместно разглеждане в настоящото
производство. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ГПК ищецът може да предяви с една
искова молба срещу същия ответник няколко иска, ако те са подсъдни на същия съд и
подлежат на разглеждане по реда на едно и също производство. С Решение №
306/23.10.2012 г. по гр. д. № 132/2012 г. на ВКС, I ГО, е прието, че няма пречка няколко иска
да се предявяват с един или няколко последващи документа - една или няколко искови
молби, тъй като видът на молбата (дали е искова) следва от съдържанието, а не от нейното
заглавие. Съгласно дадените разяснения релевантен за преценката на допустимостта на
обективното кумулативно съединяване на искове е моментът на подаване на исковата молба.
Касационната инстанция е приела, че правото на ищеца по чл. 210 ГПК може да бъде
упражнено до момента, в който съдът се произнесе с определение по допустимостта на иска,
като приеме иска за разглеждане и разпореди изпращане на преписи от исковата молба на
ответника. В разглеждания случай с подадена молба в изпълнение на дадени от съда
указания за отстраняване на констатирани нередовности на предявените с исковата молба
претенции за заплащане на обезщетение за лишаване от право на ползване ищецът е заявил
3
претенция за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, чийто предмет
не е свързан с останалите искове. Съдът намира, че така предявената в хода на делото нова
искова молба от една страна е нередовна, а и доколкото предметът на доказване по нея би
бил различен от този по останалите искове, не следва да бъде приемана за съвместно
разглеждане. Определението за не приемане за съвместно разглеждане не е преграждащо,
тъй като ищецът разполага с възможност да предяви претенцията си в самостоятелно
производство, поради което не подлежи на самостоятелно обжалване.
По редовността на исковата молба:
Съдът намира, че с подадената молба-уточнение от 23.12.2022 г., с която страната
поддържа, че предявява претенциите си в условията на „алтернативност“ ищецът е внесъл
нова неяснота в исковата претенция. Първоначално обективно съединяване на исковете
може да се осъществи чрез кумулативно или евентуално съединяване на няколко иска от
ищеца с една искова молба - чл.210, ал.1 ГПК. При кумулативно обективно съединяване,
съдът дължи произнасяне по всеки един от предявените искове. При евентуално
съединяване по почин на ищеца, съдът се произнася по евентуалния иск, ако отхвърли
главния иск. Поначало алтернативно обективно съединяване на исковете е недопустимо
поради неопределеност на петитума – така Решение № 53/15.03.2012 г. по гр. д. 866/2012 г.
по описа на ВКС, III ГО. Предвид изложеното съдът намира, че следва да предостави
възможност на ищеца да уточни условието, при което предявява исковете за заплащане на
обезщетение за лишаване от право на ползване върху процесните апартамент и лек
автомобил. Съдът намира, че за процесуална икономия следва да състави проект за доклад
по делото по предявените искове така както са заявени с исковата молба.
По доказателствената тежест и доказателствените искания, съдът намира
следното:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 59 ЗЗД
за обезщетение за лишаване от право на ползване върху собствен на страната недвижим
имот е да установи при условията на пълно и главно доказване, че притежава право на
собственост върху процесния недвижим имот, че вещта се ползва от ответника и настъпило
в резултат от ползването обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, и размера на
вземането. В доказателствена тежест на ответника е да установи годно правно основание за
ползването на имота, респ. да представи доказателство, че е заплатил обезщетение за
ползването в размер на средния пазарен наем.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 31, ал.
2 ЗС за обезщетение за лишаване от право на ползване върху съсобствен на страните лек
автомобил е да установи при условията на пълно и главно доказване, че страните по спора
са съсобственици на моторното превозно средство, че ответникът ползва самостоятелно
съсобствената вещ, че ищецът е поискал писмено да му бъде заплатено обезщетение за
ползата, от която е лишен, както и какъв е размерът на дължимото обезщетение. Указва на
ищеца, че не сочи и не представя доказателства, че е отправил писмена покана за заплатено
обезщетение за ползата, от която е лишен.
Представените от страните документи с изключение на представените от ищеца
ведно с молба-уточнение от 23.12.2022 г. са относими към предмета на доказване, поради
което следва да бъдат приети като писмени доказателства по делото. Направеното от ищеца
искане по чл. 190 ГПК за задължаване на ответника да представи намиращи се у него
документи във връзка с процесния лек автомобил е относимо към предмета на доказване,
поради което следва да уважено.
Съдът намира, че следва да допусне изслушване на поисканата от ищеца съдебно-
оценителна експертиза във връзка с определяне на средния пазарен наем на процесния
недвижим имот.
4
По искането за допускане на експертиза във връзка с претенцията за обезщетение за
лишаване от право на ползване върху лек автомобил и по искането за събиране на гласни
доказателствени средства съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно
заседание след изслушване на становището на страните.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА подадената от А. С. В. против А. Л. В. искова молба В ЧАСТТА ОТНОСНО
направеното искане по чл. 57, ал. 2 СК за определяне на наем за ползване на семейно
жилище, находящо се в гр. С., бул. „----------------“ № --, вх. Б, ет. 3, ап. 58, като
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. 15887/2022 г. по описа на Софийски районен съд,
Първо гражданско отделение, 127 състав В ПОСОЧЕНАТА ЧАСТ.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на определението, с което с което производството по чл.
57, ал. 2 СК е прекратено незабавно препис от исковата молба и настоящия съдебен акт да се
изпратят по в. гр. д. № 12377/2022 г. по описа на Софийски градски съд, III – ти въззивен
брачен състав.
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от А. С. В. против А. Л. В. иск
за заплащане на имуществени вреди в размер на 600 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение по изп. дело № 20228380402210 по описа на ЧСИ МБ.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена
молба по делото с препис за ответника да уточни условието, при което съединява
предявените искове за обезщетение за лишаване от право на ползване върху процесните
апартамент и лек автомобил.
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото, съгласно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от ищеца документи
с изключение на документите представени ведно с молба-уточнение от 23.12.2022 г.
ЗАДЪЛЖАВА ответникът в срок най-късно до първото по делото съдебно заседание
да представи намиращи се у него документи във връзка с придобиване на правото на
собственост върху процесния автомобил марка „-------------“, комби, с рег. № -------------, цвят
черен
ДОПУСКА изслушване на съдебно-оценителна експертиза със задачи, формулирани
в подадения отговор на искова молба, при депозит в размер на 300 лева, вносим от ищеца в
едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата съдебно-оценителска експертиза БТ,
който да бъде уведомен за поставените задачи и датата на насроченото открито съдебно
заседание след представяне на доказателство за внесен депозит.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на доказателство за
внесен депозит по допуснатата експертиза в пълен размер да уведоми вещото лице без да
докладва отново делото на съдията-докладчик.
УКАЗВА на деловодителя на съдебния състав при постъпване на изготвено
заключение по допуснатата експертиза, същото да се приложи по делото и да се докладва на
съдията-докладчик от секретаря при докладване на делата за насроченото открито съдебно
заседание.
ОТЛАГА произнасянето по направеното искане за допускане на съдебно-оценителна
експертиза във връзка с процесното моторно превозно средство и за събиране на гласни
доказателствени средства за първото по делото открито съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 31.10.2023 г. от 14.45
5
часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото
определение, на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от адреса, който
са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, с която производството по делото по искането по чл.
57, ал. 2 СК е прекратено подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящия съдебен акт, а в
останалата част не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6