Определение по дело №60/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е образувано по касационна жалба на Агенция “Пътна инфраструктура“, представлявана от юрисконсулт Д. М., срещу Решение № 501/25.10.2023г. на Районен съд - Плевен по АНД № 1614/2023 г. по описа на РС Плевен.

По делото е депозирано искане от „ПИМК“ ООД, чрез адв. М. К., в която страната моли съда да отправи на основание чл. 629, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК преюдициално запитване до Съда на ЕО във връзка с тълкуване на нормите на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури по следните въпроси:

1/ „Допускат ли разпоредбите на Директива 1999/62/ЕО и на Решение на Комисията от 06.10.2009г. (2009/750/ЕО) вътрешна правна уредба, приета за тяхното имплементиране, при която потребителят на ЕУЕСТ (дружеството-водачът) има ли задължение да следи (да отговаря) за изправността на устройството и неговата връзка със системата, като при неизпълнение на това „задължение“ да се налага санкция на потребителя на ЕУЕСТ?“;

2/ „Допускат ли разпоредбите на Директива 1999/62/ЕО и на Решение на Комисията от 06.10.2009г. (2009/750/ЕО) вътрешна правна уредба, приета за тяхното имплементиране, при която монтирането на бордовото устройство, неговата изправност и връзката му с електронната система за заплащане на пътни такси са уредени като задължения на платеца на таксата (потребителят на ЕУЕСТ), за неизпълнението на които задължения, ако бордовото оборудване няма (загуби по време на превоза) връзка с електронната система за заплащане на пътни такси, да подлежи на глоба?“.;

3/ „Допускат ли разпоредбите на чл.2, т.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. и чл. 4, т.9 от Решение на Комисията от 06.10.2009г. (2009/750/ЕО) вътрешна правна уредба, при която ангажирането от държавата на административнонаказателната отговорност на потребителите на ЕУЕСТ да не представлява „принудителна мярка“ по смисъла на същите текстове, така че административно наказващият орган да има право да ангажира административнонаказателната отговорност на потребителите на ЕУЕС, като им налага глоба/имуществена санкция, без да е изпълнено изискването на чл.2 т.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. и чл. 4, т.9 от Решение на Комисията от 06.10.2009г. (2009/750/ЕО)?“;

4/ „Допускат ли разпоредбите на Директива 1999/62/ЕО, Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. и Решение на Комисията от 06.10.2009г. (2009/750/ЕО) вътрешна правна уредба, при която, когато изцяло или частично не е заплатена дължимата такса за изминато разстояние, на потребителя на ЕУЕСТ ( собственик на ППС) да се налага максимална такса за разстояние, съответстващо на най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, като едновременно с това се налага и твърда глоба/ имуществена санкция?“;

5/ „Трябва ли изискването за съразмерност, установено в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури да се тълкува в смисъл, че не допуска санкционна система като чл. 179, ал.3б от ЗДвП, съобразно която за нарушенията , които предвижда фиксирана глоба – независимо от тежестта на нарушенията – при неизпълнение на разпоредбите за заплащане на пътна такса? Съвместима ли е административната глоба, установена в чл.179, ал.3б от ЗДвП с изискването на чл.9а от Директивата, съгласно която установените в националното право санкции трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи?“.

В молба становище по делото „ПИМК“ ООД, чрез адв. М. К., моли в случай, че искането за отправяне на преюдициално запитване, не бъде уважено, производството да бъде спряно до произнасяне на СЕС по преюдициално запитване, допуснато с определение №113/31.01.2023г. постановено по КАНД 997/22г. по описа на АС-Хасково, по което е образувано дело С-61/23г.

Препис от молбите са връчени на ответника и ОП-Плевен.

По делото е депозирано становище с вх.№1173/24г. от АПИ, в което ответникът моли съда да остави без уважение искането като неоснователно. Страната посочва, че отправянето на множество преюдициални запитвания са недопустими. Твърди, че в молбата се иска тълкуване на съвкупност от нормативни актове, а не и на конкретна норма. Счита, че разпоредбите на вътрешноправната уредба не противоречат на европейското законодателство. Посочва, че по подобни въпроси съдът се е произнасял – решение от 22.03.2017г. по обединени дела С -497/2015г. и С-498/2015г., като е СЕО е разтълкувал нормата на чл.9а от директивата, а въпросът за спазване на принципа на пропорционалност е разгледан в решение от 04.10.2018г. по дело С-387/2017г. Иска се от съда да остави без уважение искането за отправяне на преюдициално запитване, както и за спиране на производството във връзка с отправеното преюдициално запитване от АС-Хасково за тълкуване на чл. 9а от Директивата.

Депозирано е и становище с вх.№ 1161/26.02.2024г. от ОП-Плевен, в което предлага да уважи молбата на дружеството за отправяне на преюдициално запитване по поставените пет въпроса, както и да бъде спряно производството до произнасяне на СЕС.

Съдът като съобрази доказателствения материал по делото, прие от правна страна следното:

Молбата с правно основание чл. 629, ал.3 ГПК е допустима, като подадена от активно легитимирано лице - страна по висящо производство пред АС-Плевен. По съществото молбата за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС е неоснователна.

Настоящият състав на АС-Плевен счита, че следва да остави без уважение искането на страната да се отправи преюдициално запитване по така поставените въпроси по арг. от чл. 267, ал. 2 и 3 от ДФЕС и чл. 629, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК по следните съображения:

С приемането на Република България в Европейския съюз в националната ни правна система е ингегриран общностния правов ред, при спазване на установените принципи за неговото прилагане - непосредствено действие, примат и директен ефект. По аргумент от чл. 628 във вр. с чл. 633 от ГПК, приложим на основание чл. 144 от АПК, в случаите, при които български съд установи, че тълкуването на общностна норма или валидността на акт на органите на ЕС са от значение за правилното решаване на повдигнатия пред него спор, той следва да отправи запитване до Съда на Европейския съюз, чието решение ще е задължително за всички национални съдилища и учреждения. Нормата на чл. 267 от Договора за функционирането на ЕС, както и практиката на СЕС, свързват преценката за необходимостта от преюдициално запитване с прякото значение на тълкуването на общностното право при постановяване на решението по конкретен правен спор. СЕС многократно е подчертавал, че националната юрисдикция на държавата - членка не е длъжна да отправи преюдициално запитване, когато въпросът е ирелевантен или е идентичен с предишно запитване по подобно дело, както и, че общностният съд не е компетентен да се произнася по фактите, а със своите решения предоставя единствено критерии за тълкуване на европейското право, като изяснява и уточнява значението на конкретни негови разпоредби, с цел да осигури еднообразното му прилагане. Нормите на общностното право са пряко приложими, поради което ако националната норма им противоречи, то съдът следва да ги остави неприложени и да приложи пряко общностната норма. Поради това противоречието се установява от националния съд и не е необходимо сезиране на СЕС.

В конкретния случай настоящият съд не констатира да е налице неяснота при тълкуването, значението и смисълът на разпоредбите на Директива 1999/62/ЕО, Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. и Решение на Комисията от 06.10.2009г. (2009/750/ЕО). Текстовете са ясни и не будят съмнение, а отговорът на поставените въпроси в искането предполага произнасяне по фактите относими към съответния правен спор, висящ пред националния съд т.е. по съществото на спора.

Въпросите не конкретизират разпоредбите от Директива 1999/62/ЕО, Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. и Решение на Комисията от 06.10.2009г. (2009/750/ЕО), които се иска да бъдат тълкувани, нито тези разпоредби от вътрешната правна уредба, които се счита, че им противоречат. Следва да се отбележи и обстоятелството, че са цитирани норми от Решение на Комисията от 6 октомври 2009 година за определяне на Европейската услуга за електронно събиране на такса за изминато разстояние и нейните технически елементи (2009/750/ЕО), което обаче не е в сила от дата на изтичане на валидността му - 18.10.2021 г. (отменено с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. ).

Поставените въпроси не са преюдициални по настоящия спор, тъй като по същество се иска анализ и сравнение на регламентацията за електронните системи за пътно таксуване и изискванията по отношение на доставчиците на ЕУЕПТ, изпитванията на системите за таксуване, задълженията на доставчиците на трафични данни и на услуги за електронно пътно таксуване, проверка на изчисление на прилаганата такса, техническа помощ при боравене в бордовото оборудване на превозните средства и правата, които регламента дават на бенефициерите, със съответната регламентация във вътрешното право на Република България и начина на прилагане на нормите в дейността на АПИ.

От друга страна, нито в електронния фиш, нито по делото пред въззивния съд, нито в касационната жалба и отговора на същата са изложени каквито и да било фактически твърдения, касаещи поставените въпроси относно задължение на потребителя на ЕУЕСТ да следи за изправността на устройството и неговата връзка с електронната система за заплащане на пътни такси, и евентуалното му значение за санкционираното административно нарушение. Липсата на горепосочените фактически установявания води до неотносимост и на формулираните в искането въпроси.

Смисълът на отправянето на преюдициално запитване е търсенето на тълкуване на конкретни норми на правото на ЕС, когато има опасност да се постанови съдебен акт в конкретното производство, който да противоречи на правото на ЕС поради неправилно тълкуване от националния съд. В случая в подаденото искане няма нито един въпрос, отнасящ се до тълкуване на конкретни норми, съдържащи се в посочените директива и регламент или в други актове на институции и органи на ЕС, неправилното тълкуване на които от настоящия съд би могло да доведе до постановяване на решение по това дело противоречие с правото на ЕС.

Ето защо касационната инстанция счита, че не следва да отправя преюдициално запитване по поставените от страна на ответника в производството въпроси, а направеното в тази връзка искане следва да се отхвърли.

По искането на касатора за спиране на производството до приключване на дело С -61/23г. на СЕС, съдът приема искането за основателно.

С Определение от 31.01.2023 г., постановено по КАНД №997 по описа за 2022 г., касационен състав на Административен съд – Хасково е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, на основание чл.267, §3, вр. §1, б.„а“ и б.„б“ от Договор за функциониране на Европейски съюз, с въпроса: Дали нормата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г., относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на националните разпоредби, приети по тази Директива, не допуска национална правна уредба, като разглежданата в главното производство, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за нарушенията на правилата относно задължението за предварително установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение, че е предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна отговорност при заплащане на така наречената „компенсаторна такса“. По това преюдициално запитване е образувано дело C-61/23 на СЕС, което понастоящем е висящо.

Като съобрази предмета на процесната касационна жалба, насочена срещу Решение на Районен съд – Харманли, с което се отменя Eлектронен фиш за наложена имуществена санкция на основание чл.179, ал.3б от ЗДвП – разпоредба, предвиждаща фиксиран в закона размер, настоящият съдебен състав намира, че образуваното производство по дело C-61/23 на СЕС разглежда въпроси в пряка относимост към решаването на спора по настоящото производство и решението на СЕС в отговор на преюдициалното запитване се явява обуславящо за разрешаването на правния спор по настоящото дело.

Налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.228 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, за спиране на настоящото производство до произнасяне от страна на Съда на Европейския съюз по дело С-61/23г.на СЕС.

Водим от изложеното, АС-Плевен, III касационен състав,

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ПИМК“ ООД, чрез адв. М. К., за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) на основание чл. 629, ал.1 ГПК вр. чл.144 АПК преюдициално запитване до Съда на ЕО във връзка с тълкуване на нормите на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури по следните въпроси:

1/ „Допускат ли разпоредбите на Директива 1999/62/ЕО и на Решение на Комисията от 06.10.2009г. (2009/750/ЕО) вътрешна правна уредба, приета за тяхното имплементиране, при която потребителят на ЕУЕСТ ( дружеството-водачът) има ли задължение да следи (да отговаря) за изправността на устройството и неговата връзка със системата, като при неизпълнение на това „задължение“ да се налага санкция на потребителя на ЕУЕСТ?“;

2/ „Допускат ли разпоредбите на Директива 1999/62/ЕО и на Решение на Комисията от 06.10.2009г. (2009/750/ЕО) вътрешна правна уредба, приета за тяхното имплементиране, при която монтирането на бордовото устройство, неговата изправност и връзката му с електронната система за заплащане на пътни такси са уредени като задължения на платеца на таксата (потребителят на ЕУЕСТ), за неизпълнението на които задължения, ако бордовото оборудване няма ( загуби по време на превоза ) връзка с електронната система за заплащане на пътни такси, да подлежи на глоба?“.;

3/ „Допускат ли разпоредбите на чл.2, т.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. и чл. 4, т.9 от Решение на Комисията от 06.10.2009г. (2009/750/ЕО) вътрешна правна уредба, при която ангажирането от държавата на административнонаказателната отговорност на потребителите на ЕУЕСТ да не представлява „принудителна мярка“ по смисъла на същите текстове, така че административно наказващият орган да има право да ангажира административнонаказателната отговорност на потребителите на ЕУЕС, като им налага глоба/имуществена санкция, без да е изпълнено изискването на чл.2 т.7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. и чл. 4, т.9 от Решение на Комисията от 06.10.2009г. (2009/750/ЕО)?“;

4/ „Допускат ли разпоредбите на Директива 1999/62/ЕО, Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28.11.2019г. и Решение на Комисията от 06.10.2009г. (2009/750/ЕО) вътрешна правна уредба, при която, когато изцяло или частично не е заплатена дължимата такса за изминато разстояние, на потребителя на ЕУЕСТ ( собственик на ППС) да се налага максимална такса за разстояние, съответстващо на най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа, като едновременно с това се налага и твърда глоба/ имуществена санкция?“;

5/ „ Трябва ли изискването за съразмерност, установено в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури да се тълкува в смисъл, че не допуска санкционна система като чл. 179, ал.3б от ЗДвП, съобразно която за нарушенията , които предвижда фиксирана глоба – независимо от тежестта на нарушенията – при неизпълнение на разпоредбите за заплащане на пътна такса? Съвместима ли е административната глоба, установена в чл.179, ал.3б от ЗДвП с изискването на чл.9а от Директивата, съгласно която установените в националното право санкции трябва да са ефективни, съразмерни и възпиращи?“.

На основание чл.228 АПК вр. чл.144 АПК вр. чл.629, ал.2 от ГПК, в тази му част определението не подлежи на обжалване.

СПИРА на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК вр. чл.144 от АПК вр. чл.228 от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН производството по КАНД №60/2024 г. по описа на Административен съд – Плевен, до постановяване на окончателен съдебен акт от Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело C-61/23 на СЕС.

Определението в частта му относно спирането подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се съобщи на страните.