Решение по дело №1148/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266067
Дата: 12 октомври 2021 г. (в сила от 17 февруари 2022 г.)
Съдия: Валентин Тодоров Борисов
Дело: 20201100101148
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. София, 12.10.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-22 състав, в открито заседание на 14.09.2021 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИН БОРИСОВ

 

при участието на секретаря Вяра Баева, като разгледа докладваното от съдията Борисов гр.д. № 1148 по описа за 2020 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по искова молба на Л.В.А. ЕГН ********** чрез адв.Г.Д. от САК, адрес *** срещу ЗАД „ОЗК – З.“ АД ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, р-н В., жк.“В.“, ул.“*******, представлявано от А.П.Л.и Р.К.Д., с която е предявен иск за осъждане на ответника в качеството му на застраховател по застраховка ГО относно лек автомобил марка Ауди модел А4 с рег.№*******, чийто водач има вина за настъпилото ПТП на 06.02.2019г. да заплати на ищцата Григоров сумата от 60 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 06.02.2019г. – датата на увреждането до окончателното й изплащане.  

Ищецът твърди, че на 06.02.2019г. около 19.00ч. в гр.София на бул.“Климент Охридски“ водачът на лек автомобил Ауди А4 с рег.№*******, управляван от Т.М.К. предприел маневра „завой наляво“ и в нарушение на правилата за движение по пътищата не пропуснал пресичащата пешеходка Л.А. и я блъска. В резултат ищцата е получила следните травматични увреждания – фрактура на долното рамо на срамната кост вляво с дислокация на фрагментите; фрактура на седалищната кост с дислокация на фрагментите, фрактура на крилото на илиачната кост вляво; обострен атопичен дерматит в областта на двете длани на ръцете; множество контузии с хематоми в седалищната област и по крайниците.

След инцидента ищцата била транспортирана в спешното отделение при  ВМА София, където била прегледана и е било назначено лечение.  Твърди, че през първия месец не е могла да се грижи сама за себе си и да извършва нормални ежедневни дейности. Живеела сама с две кучета, за които не можела да се грижи. Посещавал я ежедневно нейния племенник, която й помагал, пазарувал й и извеждал кучетата. Първите четири месеца болките били с най-силен интензитет. Твърди, че и към момента не била напълно възстановена. Придвижвала се с помощно средство – бастун. Освен физическите болки, търпяла и такива психически – станала неспокойна, напрегната, преживявала ситуацията непрекъснато. Получила атопичен дерматит на нервна почва.

Твърди, че към момента на настъпване на ПТП за процесния лек автомобил  е била валидна застраховка ГО на автомобилистите, валидна от 23.06.2018г. до 22.06.2019г., сключена с ответника за лек автомобил марка Ауди модел А4 с рег.№*******.

Ищецът твърди, че с молба от 28.02.2019г. е предявила пред ответното застрахователно дружество писмена претенция за заплащане на обезщетение за причинените му неимуществени вреди. С писмо от 28.05.2019г. ответното дружество отказало да изплати обезщетение. С ново писмо от 20.06.2019г. предложило обезщетение в размер на 10 000лв., но тази сума не е била изплатена.

Ответникът ЗАД „ОЗК – З.“ АД е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни. Оспорва изцяло основателността на предявения иск. Оспорва механизма на ПТП. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между него и собственика на процесния л.а. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата – предприела е пресичане на забранено за пресичане място, не се е съобразила с лошите метеорологични условия – започнал снеговалеж, не е отчела лошата видимост на мястото на произшествието. Оспорва размера на претендираните вреди, както и момента от който се претендира законната лихва.

При тези данни съдът намира следното от фактическа страна.

         По делото е приет като доказателство констативен протокол за ПТП № K-71 от 06.02.2019 г., издаден от ОПП СДВР, от който е видно, че на 06.02.2019г. около 19.00ч. в гр.София на бул.“Климент Охридски“ водачът на лек автомобил Ауди А4 с рег.№*******, управляван от Т.М.К. предприел маневра „завой наляво“ и в нарушение на правилата за движение по пътищата не пропуснал пресичащата пешеходка Л.А. и я блъска.

          Видно от влязло в сила постановление от 08.04.2019 г. постановено по пр. пр. № 3114/2019 г. по описа на СРП, производството по делото за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. б от НК е прекратено по искане на пострадалата.

Безспорно между страните е наличието на застрахователно правоотношение /респ.застрахователно покритие/ между ответника и виновния водач, като с определение от 17.06.2020 г. съдът е определил като ненуждаещо се от доказване, че към датата на процесното ПТП е съществувало валидно застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на л.а. марка Ауди модел А4 с рег.№******* по застраховка ГО, валидна от 23.06.2018г. до 22.06.2019г.

По делото са приети като писмени доказателства медицинските документи, издадени във връзка с лечението на ищцата /л. 23 и сл. от делото/, от които е видно, че ищцата е получила следните травматични увреждания – фрактура на долното рамо на срамната кост вляво с дислокация на фрагментите; фрактура на седалищната кост с дислокация на фрагментите, фрактура на крилото на илиачната кост вляво; обострен атопичен дерматит в областта на двете длани на ръцете; множество контузии с хематоми в седалищната област и по крайниците.

От писмо от НИМХ от 30.06.2021 г. се установява, че към момента на ПТП времето е било облачно и е валял сняг. Температурата на въздуха е била 1 градус, а залезът на слънцето е бил в 17.45 ч.

           Видно от заключението на вещите лица по комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, депозирано на 14.01.2021 г., ищцата е получила счупване на тазови кости, а именно фрактура на долното рамо на срамната кост вляво с дислокация на фрагментите; фрактура на седалищната кост с дислокация на фрагментите, фрактура на крилото на илиачната кост вляво, които са затруднили движенията на долен ляв крайник за повече от 30 дни, подкожен хематом по въшната повърхност на лявото бедро, което представлява временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Получените от ищцата травми са с период на зарастване и възстановяване от 5-6 до 10-12 седмици. При преглед на ищцата през м.11.2019 г. се установява, че ищцата е с възстановена двигателна функ;ия, но използва помощно средство – бастун. Претърпените телесни увреждания са в резултат на ПТП. Според експерта не може еднозначно да се приеме, че контактния дерматит е вследствие на процесното ПТП.

          От заключението на вещо лице по комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, част техническа, се установява, че причини за настъпване на ПТП са управлението на л.а. марка Ауди модел А4 с рег. № ******* от страна на водача му без да е упражнявал постоянен визуален контрол от момента на навлизане в пътното платно на бул. Кл. Охридски и липсата на адекватна реакция при наличие на достатъчна пряка видимост и отстояние, по – голямо от дължината на опасната зона на спиране, както и пресичане от страна на пешеходката по пътното платно на булеварда без да е упражнявала постоянен визуален контрол по посока бул. Дъбница, от където е навлязъл л.а. марка Ауди модел А4 с рег. № ******* и от момента на началното пресичане на пътното платно, вкючително и в момента на опасност, въпреки наличието на пряка видимост, както и липсата на адекватна реакция. Пострадалата е могла да възприеме лекия автомобил като опасност дори и същия да се е движил без включен ляв пътепоказател, тъй като автомобила се е движил по дъга с видимо очертана маневра – завой на ляво. Според вещото лице водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме пешеходката и да реагира своевременно чрез аварийно спиране, тъй като е имал пряка видимост. Непосредствено преди удара водачът се е движил с ниска скорост. На мястото на пресичането липсва пешеходна пътека или светофар. При положение, че пешеходката е имала постоянна видимост къ момента на започване на пресичане на пътното платно и е била бдителна, същата е имала обективна възможност да избегне удара. По време на ПТП на пътното платно не е имало други МПС, които да създат ограничения във видимостта. Според експерта водачът на МПС пръв е възприел пресичащата пешеходка.

         По делото са събрани гласни доказателства. Разпитаният свидетел Т.М.К. твърди, че си спомня за инцидента, при който излизал от малка уличка и правил ляв завой. Когато достигнал осевата линия видял приближаващ се човек и се опитал да го избегне, но не успял. Времето било тъмно и вялал сняг. Движил се с ниска скорост. След удара ищцата имала болки в крака и той я закарал във ВМА. Твърди, че с ищцата поддържат връзка след инцидента, като той й разхождал кучетата и й се обаждал за рождения ден.

          Свидетелят Д.К., племенник на ищцата заявява, че ищеццата при ПТП получила счупване на тазобедрената кост и била обездвижена за три месеца. След инцидента постъпила във ВМА, но не била оперирана, тъй като травмата трябвало да зарастне сама. Имала силни болки, като началните два месеца болките били особено силни. Тъй като леля му живее сама, трябвало той да се грижи за нея. И към настоящия момент при лошо време има болки в крака. Движи се с бастун. 

           Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираното искане, намира, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД. Претендираното обезщетение по пряк иск срещу застраховател по „ГО на автомобилистите“ произтича от следните обстоятелства: причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице-виновен водач при ПТП, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника. Твърди се, че от деянието са настъпили неимуществени вреди /болки и страдания/ в резултат на процесното ПТП.

           Съдът намира за установено, че на 06.02.2019г. около 19.00ч. в гр.София на бул.“Климент Охридски“ водачът на лек автомобил Ауди А4 с рег.№*******, управляван от Т.М.К. предприел маневра „завой наляво“ и в нарушение на правилата за движение по пътищата не пропуснал пресичащата пешеходка Л.А. и я блъска. В резултат ищцата е получила следните травматични увреждания – фрактура на долното рамо на срамната кост вляво с дислокация на фрагментите; фрактура на седалищната кост с дислокация на фрагментите, фрактура на крилото на илиачната кост вляво; обострен атопичен дерматит в областта на двете длани на ръцете; множество контузии с хематоми в седалищната област и по крайниците. В тази връзка съдът кредитира съставения констативен протокол за ПТП № K-71 от 06.02.2019 г., издаден от ОПП СДВР, който е официален свидетелстващ документ за обстоятелствата възприети от актосъставителя. Отделно от това механизмът на ПТП се установява от заключение на вещо лице по комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, както и от свидетелските показания на очевидеца Т.М.К..

            При тези данни съдът намира за частично основателен иска по чл. 432, ал. 1 от КЗ по следните съображения. Ищецът, в качеството си на увреден при ПТП има право на пряк иск срещу застрахователя на виновния водач.  Вината на водача на л.а. марка Ауди модел А4 с рег. № ******* се установява безспорно, по следните съображения. Видно от част техническа на комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, причини за настъпване на ПТП са управлението на л.а. марка Ауди модел А4 с рег. № ******* от страна на водача му без да е упражнявал постоянен визуален контрол от момента на навлизане в пътното платно на бул. Кл. Охридски и липсата на адекватна реакция при наличие на достатъчна пряка видимост и отстояние, по – голямо от дължината на опасната зона на спиране както и действията на пешеходката. Същият е следвало да прояви и по – голяма бдителност при управление на лекия автомобил, с оглед влошените атмосферни условия, видни от горецитираното писмо на НИМХ. Следва да се има предвид и че според вещото лице водачът на лекия автомобил е имал възможност да възприеме пешеходката и да реагира своевременно чрез аварийно спиране, тъй като е имал пряка видимост. По този начин съдът намира, че водачът е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, вменяващи му задължение да контролира непрекъснато превозното средство и при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

            На следващо място съдът намира, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, а именно болки и страдания в резултат на ПТП. До този извод се стига след анализ на събраните по делото доказателства, а именно комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, част медицинска и свидетелските показания на Д.К.. От заключението на вещото лице се установява, че ищцата е получила следните травматични увреждания – фрактура на долното рамо на срамната кост вляво с дислокация на фрагментите; фрактура на седалищната кост с дислокация на фрагментите, фрактура на крилото на илиачната кост вляво; контузии с хематоми в седалищната област и по крайниците. Получените от ищцата травми са с период на зарастване и възстановяване от 5-6 до 10-12 седмици. При преглед на ищцата през м.11.2019 г. се установява, че ищцата е с възстановена двигателна функция, но използва помощно средство – бастун. Претърпените телесни увреждания са в резултат на ПТП. Според експерта не може еднозначно да се приеме, че контактния дерматит е вследствие на процесното ПТП, поради което съдът намира и че тези вреди не следва да бъдат обезщетявани. Твърдените болки и страдания се установяват и от свидетелските показания на свидетеля Д.К., който заявява, че ищцата имала силни болки, като началните два месеца болките били особено силни. Тъй като леля му живее сама, трябвало той да се грижи за нея. И към настоящия момент при лошо време има болки в крака. Движи се с бастун. 

В тази насока и след прилагане на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, според която обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, съдът намира, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определено в размер на 55 000 лв., като съдът намира за недоказан иска в частта за обезщетяване на неимуществените вреди от контактния дерматит. Следва да се има предвид, че от данните по делото не се установява претендирания размер на обезщетение да е прекомерен, с оглед обстоятелството, че на ищцата са били нанесени множество наранявания, включително две фрактури в областта на таза. Периодът на възстановяване е бил дълъг – повече от три месеца, като в първите два месеца болките и страданията са били с особено висок интезитет. Съдът отчита и обстоятелството, че и към момента ищцата не се е възстановила напълно.

На следващо място съдът намира за основателно възражението на ответника за съпричиняване от страна на пострадалия, тъй като такова се установява от данните по делото. Това е така, защото видно от комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, част техническа, сред причините за ПТП, освен действията на водача на л.а. марка Ауди модел А4 с рег. № *******, са и действията на пострадалата ищца. Последната е предприела пресичане на пътното платно на булеварда без да е упражнявала постоянен визуален контрол по посока бул. Дъбница, от където е навлязъл л.а. марка Ауди модел А4 с рег. № ******* и от момента на началното пресичане на пътното платно, вкючително и в момента на опасност, въпреки наличието на пряка видимост, както и липсата на адекватна реакция. Пострадалата е могла да възприеме лекия автомобил като опасност дори и същия да се е движил без включен ляв пътепоказател, тъй като автомобила се е движил по дъга с видимо очертана маневра – завой на ляво. В тази насока следва да се има предвид и че ищцата е пресичала на място от пътното платно, където не е имало пешеходна пътека или светофар и е следвало при пресичането да прояви особена бдителност, т.е. нарушила е разпоредбата на чл. 113, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В тази насока съдът намира за напълно неоснователно нейното възражението, че мястото на пресичането било продължение на пряка линия към дома й, тъй като макар същото да е житейски логично, в никакъв случай не е от естество да изключи задълженията й да следи за пътната ситуация при пресичане на пътното платно. Отделно от това според вещото лице при положение, че пешеходката е имала постоянна видимост към момента на започване на пресичане на пътното платно и е била бдителна, същата е имала обективна възможност да избегне удара. По време на ПТП на пътното платно не е имало други МПС, които да създат ограничения във видимостта. Всичко изложено води до извода, че ищцата, със своите действия по време на инцидента има сериозен принос към настъпването на ПТП, като при анализ на всички данни по делото, съдът намира, че същия следва да бъде определен на 40%. Затова съдът намира иска за основателен за сума в размер на 33 000 лв., а до пълния предявен размер искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

              С оглед извода за основателност на главния иск за сума в размер на 33 000 лв., съдът намира за оснавателен и иска по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законната лихва върху тази сума за периода, считано от 06.02.2019г. – датата на увреждането до окончателното й изплащане.   

  С оглед изхода на делото и искането на страните за присъждане на разноски, искането на адв. Д., процесуален представител на ищеца, осъществявала безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА е основателно за сумата от 1 281.50 лв., представляващи минимално адвоктско възнаграждение, а искането на ответника по реда на чл. 78, ал. 3 от ГПК е основателно за сума в размер на 270 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение и депозит за вещо лице. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК на ответника следва да бъде възложена и държавна такса и възнаграждение за вещи лица в размер на 1 485 лв., платими по сметка на съда.

Воден от горното, съдът

 

                                              РЕШИ:

 

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, р-н В., жк.“В.“, ул.“*******, да заплати на Л.В.А. ЕГН ********** чрез адв.Г.Д. от САК, адрес ***, сума в размер на 33 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 06.02.2019г. около 19.00ч. в гр.София на бул. “Климент Охридски“, при което водачът на лек автомобил Ауди А4 с рег. № *******, Т.М.К. предприел маневра „завой наляво“ и в нарушение на правилата за движение по пътищата не пропуснал пресичащата пешеходка Л.А. и я блъснал, ведно със законната лихва от 22.05.2017 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 60 000 лв.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, р-н В., жк.“В.“, ул.“*******, да заплати на адв. Г. З.Д. от САК ЕГН **********, адрес ***, осъществявала безплатна правна помощ по реда на чл. 38 от ЗА на Л.В.А., сума в размер на 1 281.50 лв., представляващи адвоктско възнаграждение.

ОСЪЖДА Л.В.А. ЕГН ********** чрез адв.Г.Д. от САК, адрес ***, да заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, р-н В., жк.“В.“, ул.“*******, сума в размер на 270 лв., представляващи разноски по делото.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД ЕИК *******със седалище и адрес на управление ***, р-н В., жк.“В.“, ул.“*******, да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и възнаграждение за вещи лица в размер на 1 485 лв.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                       Съдия: