Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. П.,07.06.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от районен съдия
Харизанова гр.д.№3177 по описа на съда за 2018 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
В исковата си молба срещу ТП на НОИ
-град П. с адрес: гр.П., ул.“Е. Й.“№15А, представлявано от директора Е. Г.
ищецът С.Й.Б. с ЕГН ********** *** твърди, че
през периода от 13.11.1992г. до 31.12.1996г. е работил в ДФ „С.“-СМИ „С.“,
правоприемник на СО“В.“ на длъжност
„шлосер по ремонт на машини в леярен цех“ на пълно работно време и при месечно
трудово възнаграждение в размер на 2 400лв., 3 600лв., 5400лв.,
7 800лв. и 13 600лв. Твърди, че общо е положил трудов стаж от 4
години 1 месец и 18 дни. Продължителността на стажа, положен при този
осигурител е надлежно оформен и отразен в трудова книжка№1841/21.06.1968г.,
заверена с печат на предприятието , подписана от главен счетоводител и директор
. Твърди, че със заявление вх.№2113-12-2536/30.12.2016г. до директора на ТП на
НОИ-П. е направил искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по реда на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО. С разпореждане №**********,№2140-12-154/29.04.2017г. на длъжностно лице по „ПО“-Началник отдел
„Пенсии“-Анастасия Костадинова на основание чл.68, ал.1,2 от КСО е отказано да
и бъде отпусната исканата пенсия с аргумент , че след извършена проверка от
отдел „Обединен осигурителен архив“ село невестино в приетата разплащателна и
трудова документация на ДФ „С.“ гр.С. за
периода 13.11.1992г. до 31.12.1996г. липсват данни за лицето С.Й.Б. и
осигурителния стар положен в цитираното предприятие не е зачетен. Това обосновава
правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск срещу ответника ТП на
НОИ-П., тъй като предприятието, в което е работил е прекратило дейността си и
няма правоприемник. След заличаването си с решение на СГС от 11.09.2012г. ДФ „С.“
е започнала предаването на разплащателните ведомости. Към месец декември 2014г
възниква проблем по предаването на разплащателната документация, подробно
аписано в жалби с вх.№94щ-19-1/07.01.2015г.
и вх.№94щ-19-1/22.01.2015г. от Щерьо Щерев в качеството му на бивш директор на
ДФ „С.“, адресирани до управителя на НОИ. Поради отказ на НОИ да приеме
останалата част от разплащателната документация и на основание Заповед№2 от
08.01.1997г., т.3 на временния синдик Георги Христов съгласно която до второ
нареждане Щерев, бивш директор се възлага да събира и съхранява всички
разплащателни ведомости , досиета и останали документи, касаещи дейността
на ДФ „С.“. За същия период е изготвено
и подписано от Щерев удостоверение, съгласно което разплащателните ведомости, в
които се съдържат данни за ищеца не са предадени на НОИ и се съхраняват при
него като продължава да съхранява и останалите , непредадени разплащателни
ведомости. Твърди се, че в състава на ДФ „С.“ като правоприемник на СО“В.“
влиза ЖПЗ ЕАД-С., ВЗ-Б., ВЗ-Дряново. С ДВ бр.40/26.05.1989г е обнародвано
Решение на СГС, с което се регистрира
ДФ“Т.“ , в чиито състав се вливат СО“В.“ влиза ЖПЗ ЕАД-С.. Съгласно решение
на МС№50/1980г. стопанското обединение и акционерното дружество прекратяват
дейността си като самостоятелни
юридически лица и ДФ“Т.“ поема активите и пасивите по баланса към 31.01.1989г.В
ДВ бр.72/07.09.1990г в регистъра на държавните фирми е вписана Държавна фирма „С.“
с държавно имущество като правоприемник
на ДФ“Т.“. С решение на СГС от
03.01.1997г./ ДВ бр.29/08.04.1997г. по т.д.№10131/1992г. е обявена
неплатежоспособността на ДФ“С.“ и е открито производство по несъстоятелност. С
решение на СГС от 11.09.2012г.е прекратено производство по т.д.№10131/1992г и е
постановено заличаване на ДФ“С.“ от ТР. Тази фирма няма правоприемник, поради
което искът е заведен срещу ТП на НОИ-П.. Моли се съда да постанови решение, с
което да се приеме за установено , че за
периода от 13.11.1992г до 31.12.1996г.ищецът е работил на длъжност“шлосер по
ремонт на машини в леярен цех“ в ДФ“С.“-СМИ „С.“ и е положил трудов стаж от 4
години, един месец и 18 дни. Претендират се сторените по делото разноски. В
подкрепа на твърденията си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника,
е подаден писмен отговор, с който се оспорва иска.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си, поддържа предявения иск. Подробни съображения по съществото на
иска са развити в хода на устните състезания.
В съдебно заседание ответникът,чрез
процесуалния си представител, поддържа писмения отговор. Подробни съображения
по съществото на спора са развити в хода на устните състезания чрез
представените по делото писмени бележки.
Пазарджишкият районен съд след като се
запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази
доводите на страните и след като обсъди и анализира събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от фактическа страна:
От ангажираните по делото писмени
доказателства се установява, че със заявление вх.№2113-12-2536/30.12.2016г. до
директора на ТП на НОИ-П. ищецът е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст. С Разпореждане №**********,№2140-12-154/29.04.2017г.
на началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ
на ищеца е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст с мотив: нее зачетен
осигурителен стаж за периода от 13.11.1992г. до 01.01.1997г. от ДФ“С.“-С. , тъй
като след извършена проверка от отдел „Обединен осигурителен архив“село Невестино
в приетата разплащателна и трудовоправна документация на ДФ“С.“-гр.С. за
периода от месец ноември 1992г до месец декември 1996г. липсват данни за лицето
С.Й.Б.. Това разпореждане е обжалвано пред директора на ТД на НОИ-П. и с
решение №1012-12-62#2/18.07.2017г.
на директора на ТД на НОИ-П. разпореждането е потвърдено. Решението от
18.07.2017г е атакувано с подадена от ищеца жалба до Административен съд –П.. С
решение №61306.12.2017г по адм.дело№613/2017г по описа на Адм.съд-П. жалбата е
отхвърлена.
От удостоверение №23-3 от 15.01.1997г,
издадено от ДФ“С.“СМИ С.“-С. се установява, че ищецът е заемал длъжността
„шлосер по ремонт на машини в леярен цех“
за периода от 13.11.1992г. до 31.12.1996г. при първа категория труд. В
удостоверение, издадено от същото предприятие
на същата дата 15.01.1997г., но с предходен №23-2 , е удостоверено , че
периодът през който ищецът е заемал
длъжността „шлосер“ е 01.01.1993г -31.12.1995г.
От приложеното към исковата молба
заверено копие от трудова книжка на ищеца / което писмено доказателство не е
оспорено от ответника досежност неговата вярност, тъй като това е следвало да стане в срока за отговор/ на страница 21
от този документ е отразено, че ищецът е работил в ДФ“С.“ СМИ “С.“ за периода
от 13.11.92г до 31.12.1996г. като трудовият му стаж е 4 години, 1 месец и 18 дни.
Предвид наличието на писмени
доказателства по смисъла на чл.6 от ЗУТОССР
по делото бяха събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Г. А. И. и Г. П. Т. ,които гласни
доказателствени средства съгласно визираната норма на приложимия специален закон се явяват
допустими на основание чл.6, ал.4 във вр. с ал.2,т.5 от ЗУТОСС. От разпита на
свидетеля Иванов се установи, че двамата от ищеца се познават. Работили са
заедно през периода 1993-1996г. в ЖП Завода ищецът като шлосер, а свидетеля
като пещар. Свидетелят уточни, че е работил там пред периода от 1984 до 1996г.
В тази насока са и показанията на свидетеля Т., който уточни през периода от 1993г. до 1996г двамата с
ищеца са работили в „С.“. Заедно са пътували за работа – ищеца от град Б.,
свидетелят -от село П.. Свидетелят
допълни, че за работили и в един цех – ищеца като шлосер, а свидетелят като
почиствач на детайли.
По делото няма спор, а и след служебно
събраната от съда информация от ТР се
установи, че в състава на ДФ „С.“ като
правоприемник на СО“В.“ влиза в ЖПЗЕАД-С.,
ВЗ-Б. и ВЗ-Дряново. С решение на СГС ,
обнародвано в ДВ бр.40/26.05.1989г. е регистрирана ДФ“Т.“ ,в която ес вливат СО“В.“ и ЖПЗ ЕАД-С.. Съгласно Решение на МС№50/1980г СО“В.“ и ЖПЗ ЕАД-С. прекратяват дейността си като
самостоятелни юридически лица и ДФ“Т.“ поема активите и пасивите по баланса към
31.01.1989г. В държавен вестник
бр.72/07.09.1990г. е вписана Държавна фирма „С.“ с държавно имущество.За
уставен фонд се предоставя имуществото, която тя получава като правоприемник на
ДФ“Т.“. С решение на СГС от 03.01.1997г./ДВ бр.29/08.04.1997г. по
т.д.№10131/1992г. е обявена неплатежоспособността на ДФ „С.“ и е открито
производство по несъстоятелност. С решение на СГС от 11.09.2012г. ДФ „С.“ е
заличена.
Въз основа на така очертаната по
делото фактическа обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.3
във вр.чл.1, ал.1 , т.3 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж
по съдебен ред/ ЗУТОССР/- специален положителен установителен иск за
установяване на факти с правно значение в конкретния случай - трудов стаж.
По допустимостта на иска:
Абсолютна положителна процесуална предпоставка
, обуславяща допустимостта на установителните искове, в частност на иска по чл.1, ал.1,т.3 от ЗУТОССР е наличието
на правен интерес. За обосноваване на
правния интерес в чл.5 ал. 2 от ЗУТОССР
е разписано изискване,когато осигурителят е прекратил дейността си, без
да има правоприемник или не е прекратил
дейността си, но ведомостите и книжата са му иззети по реда на инструкция на
управителя на Националния осигурителен институт , издадена на основание чл.5,
ал.3 от КСО, се представя удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство
липсват писмени данни за претендирания стаж. Такова удостоверение №5506-09-7851#1/23.11.2018г., имащо характер на
документ по чл.5, ал.2 от ЗУТОССР/ лист 113 от
досието на делото/, е представено от ищеца, поради което съдът прави
извод, че е налице правен интерес от
предявяване на настоящия иск, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска:
Безспорно се установи от съвкупния
анализ на доказателствените средства, че ищецът е полагал труд на
длъжността“шлосер по ремонт на машини в леярен цех“ за периода от 13.11.1992г. до 31.12.1996г.“ в
ДФ“ С.“ СМИ „С.“ гр.С.. Представените и обсъдени по-горе писмени
доказателства/ двата броя удостоверения
издадени от ДФ „С.“, трудова книжка имат характер на начало на писмено
доказателство по смисъла на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР и се ценят като
неоспорен такива. Същите се допълват от
кредитираните гласни доказателствени средства, чрез разпита на двамата
свидетели, които свидетели са работили
през същия / процесния/ период при същия работодател. За начална дата на
трудовия стаж в ДФ „С.“ съдът приема
13.11.1992г. и за крайна дата 31.12.1996г. според вписаното в трудовата книжка и с оглед
обсъдените в тази гласни доказателства, като и двамата свидетели категорично и
еднопосочно заявиха, че са работили в ДФ „С.
по едно и също време с ищеца и тези техни твърдения се потвърждават от
отразеното в трудовите книжки, касаещи
тези свидетели.
Предвид изложеното съдът счита ,че
предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен като следва да се приеме
да установено по отношение на ответника,
че ищецът е полагал труд като „шлосер по ремонт на машини в леярен цех“ в ДФ „С.“-СМИ
„С.“-гр. С. за периода от 13.11.1992г. до 31.12.1996г. без прекъсване на
трудовия стаж, при пълен осемчасов работен ден.
По разноските:
При този изход на делото и съгласно ТР№2 от 06.06.2016г. на ВКС по тълк.д.№2/2015г
ОСГК , според което в производството по чл.1, ал.1т.3 от ЗУТОССР са приложими общите правила на ГПК за
присъждане на разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право.
Действително сторените от ищеца разноски са в размер на 600 лв./ заплатено в
брой адвокатско възнаграждение/. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на тези
разноски. При визиран в чл. чл.7, ал.1 от Наредбата №1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения минимум от 300 лв. , заплатеният от ищеца
адвокатски хонорар съпоставим с фактическата и правна сложност на делото и с конкретно извършените от пълномощника действия по делото , а именно-изготвяне на
исковата молба, активно участие в
съдебно заседание и направени доказателствени искани, изготвяне на
писмена защита по делото-не е прекомерен.Ето
защо следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 600лв.,
сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
Така мотивиран Пазарджишкият районен
съд:
Р Е Ш
И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл.1, ал.1,т.3 от ЗУТОССР по
отношение на ТП на НОИ- град П., представлявано от директора Е. С. Г., че С.Й.Б.
с ЕГН ********** *** е работил като „шлосер
по ремонт на машини в леярен цех“ в ДФ „С.“-СМИ „С.“-гр. С. за периода
от 13.11.1992г. до 31.12.1996г. без прекъсване на трудовия стаж, при пълен
осемчасов работен ден.
Решението е неокончателно и подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкият окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: