№ 150
гр. Перник, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Симона Пл. Кирилова
при участието на секретаря Даниела Т. Асенова
като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело №
20211720105743 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД – Перник,
срещу В. Д. И.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги, съществува облигационно правоотношение във
връзка с доставка на питейна вода и отвеждане на канални води, възникнало въз основа на
закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот,
находящ се в ***, е водоснабден. Посочва, че ответникът е задължено лице за заплащане
стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални такива от момента на
присъединяването му към ВиК системата и откриването на партида с абонатен номер на
негово име. Поддържа се, че през процесния период ищецът е изпълнил задълженията си,
като е доставил до имота водоснабдителни и канализационни услуги. Изяснява се, че от своя
страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата
цена. Липсата на плащане на падежа – в 30-дневен срок след фактурирането на сумата,
обуславя начисляването и на законна лихва за забава. С тези съображения се отправя искане
за уважаване на предявените искови претенции. Претендират се разноски.
При изложените твърдения се иска осъждане на ответната страна да заплати на
ищцовото дружество сумата от 1392,49 лева, представляваща стойността за доставена
питейна вода, отведени и пречистени канални води за периода от 01.12.2017 г. до 30.09.2021
г. до водоснабден имот, находящ се в ***, за абонатен № 1071043, законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 11.11.2021 г. до
1
окончателното плащане на вземането и сумата от 169,65 лева, представляваща законната
лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.01.2018 г. до 03.11.2021 г.
Ответната страна е депозирала писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който исковете се оспорват по основание е размер. Оспорва се наличието на облигационна
връзка между страните, както и действието на общите условия спрямо ищеца. Оспорва се
размерът на претендираното вземане, като се твърди некоректност в отчитането и
формирането на задължението. Въвежда се правопогасяващо възражение за изтекла
погасителна давност за част от вземанията за периода. Моли исковете да бъдат отхвърлени,
като претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2
ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с основание чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от приложимата към процесната хипотеза
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване
на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Същевременно съгласно
нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него лица и от
съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото на собственост/вещно право на ползване
върху водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този
смисъл е и клаузата на 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“
ООД – гр. Перник, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г. /приети в заверен
препис като доказателство по делото/, за които не се спори, че са влезли в законна сила.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна оспорва исковете по
основание с твърдението за липсата на облигационно правоотношение между страните през
разглеждания период, както и по размер със съображения относно отчитането и
изчисляването размера на задължението. По същество не се оспорва фактът на реална
доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на канални води за исковия период.
От нотариален акт от 21.05.2015 г. се установява, че на посочената дата С.М.К. е
учредила вещно право на ползване в полза на ответника В. Д. И.. върху свой поземлен имот,
находящ се в *** и построената в него жилищна сграда. Със същия нотариален акт С.К. е
продала описаните имоти на трето лице – Й.В. И.. От депозираната до дружеството молба,
вх. № 2391/31.10.2016 г. – л. 51, се установява, че предходният собственик на имота – С.К., е
поискала партидата й да бъде закрита, прилагайки цитирания нотариален акт.
Няма данни правото на ползване да е учредено за конкретен срок. Възражението за
погасяване правото на ползване е заявено от процесуалния представител на ответника едва в
хода на устните състезания пред настоящата инстанция, което не следва да бъде обсъждано.
Единствено за пълнота следва да се отбележи, че същото е неотносимо, по следните
2
съображения.
Съгласно чл. 59, ал. 3 ЗС, правото на ползване се погасява, ако не се упражнява в
продължение на 5 години. Възражението за изтекла погасителна давност е предоставено на
носителя на едно задължение и се противопоставя на носителя на съответстващото на
задължението право. В случая, ответникът е носител на ограничено вещно право на
ползване, а носител на задължението е собственикът на вещта, защото той е длъжен да
търпи ограниченията в правото си на собственост, на което се противопоставя правото на
ползване. Само собственикът на вещта, върху която е учредено ограничено вещно право,
разполага с възражението по чл. 59, ал. 3 ЗС, защото неговата правна сфера е ограничена.
Наред с това възражението за погасителна давност е относително възражение – действието
му е ограничено само в отношенията между носителя на задължението и носителя на
правата по конкретното правоотношение. От тук и такова възражение е
непоротивопоставимо на трети лица, които не са страни по вещното отношение и които
съобразяват своето поведение с извършените вписвания по партидата на носителите на
вещните права когато се касае за недвижими имоти. Поради това и разпоредбата на чл. 3, ал.
1 от № 4/14.09.2004 г. въздига в условие за възникване на облигационната връзка наличието
на вещно право. Всички актове, които пораждат вещни права върху недвижими имоти, се
вписват, от където и третите лица за отношението (какъвто в случая е ищецът) чрез справка
лесно могат да установят кой е титуляр и на какво вещно право, при което евентуално да
съобразява поведение отразеното в публичния регистър. Ако титулярът на едно ограничено
вещно право не желае да носи тежестите, които нормативен акт свързва с притежанието на
вещното право, той има специален ред, по който да се освободи от него, а именно чрез отказ
от вещното право, който отказ също е формален акт и също подлежи на вписване. В този
смисъл е и Решение № 299 от 30.10.2017 г. по ч. гр. д. № 406/2017 г. на Окръжен съд-
Перник.
Ето защо съдът намира, че за процесния период между ищеца и ответника като
титуляр на вещно право на ползване е възникнала и съществувала валидна облигационна
връзка, регулирана от публично известни общи условия, съответно – ответникът е
материално легитимиран по настоящата претенция.
Съгласно чл. 30 от Наредба № 4/2004 г. за сгради – етажна собственост,
изразходваната вода се отчита по общия водомер на водопроводното отклонение.
Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда - етажна
собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по реда на тази
наредба, като в разпределението се включват всички разходи в общите части на сградата и
загубите на вода в сградната водопроводна инсталация. По силата на чл. 11, ал. 5 от
цитираната наредба доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на
индивидуалните водомери са задължение на потребителите.
От заключението на кредитираната от настоящия състав като компетентно изготвена
съдебно-счетоводна експертиза – приета по делото като неоспорена от страните, се
установява, че за процесния абонатен номер № 1071043 за периода от 01.12.2017 г. до
30.09.2021 г. са отчетени общо 591 куб.м. доставена, отведена и пречистена питейна вода,
като отчитането на консумираната питейна вода за процесния имот е извършвано на база
показания на водомер. За същите са издадени общо 43 броя фактури на обща стойност
1392,49 лв., като до момента на проверката по това задължение няма погасявания.
Неоснователни са възраженията на ответната страна относно начина на отчитането и
изчислението на количеството изразходвана вода предвид възражението в с.з., че водомерът
е негоден да отчита, тъй като имал „срок на годност 5 години“.
Съгласно чл. 34а от Наредба № 4/14.09.2004 г. периодичните проверки на
индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното
количество вода в сгради – етажна собственост, се извършват през 10 години. Резултатите от
3
проверката се удостоверяват със знаци по реда на Наредбата за средства за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол. В конкретния случай нормативните изисквания са
изпълнени, видно от приложените потвърждение № 024610/03.08.2011 г. първоначалният
монтаж на водомера е бил на 03.08.2011 г., като от приемо-предавателния протокол от
02.07.2018 г., подписан от ответника В.И., се установява, че на посочената дата водомерът е
бил подменен, с отбелязване, че следващата проверка следва да бъде през 2023 г. Още
повече, че както бе посочено поддържането на индивидуалния водомер е задължение на
самия потребител – арг. чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4/2004 г.
При така установената фактология съдът намира, че за периода 01.12.2017 г. до
30.09.2021 г. ищцовото дружество е изпълнило задължението си за доставка и пречистване
до процесния имот на питейна вода на равностойност 1392,49 лева, за които няма данни и
твърдения да са платени от ответника.
Обсъдено следва да бъде своевременно въведеното правопогасяващо възражение за
погасителна давност за вземанията, което е частично основателно.
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставка и пречистване
на питейна вода има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че тригодишният давностен срок е
приложим и по отношение на вземането, представляващо законна лихва за забава на
месечните плащания, предвид характера му и регламентираното в разпоредбата на чл. 119
ЗЗД погасяване по давност на всички акцесорни вземания като последица от погасяването
по давност на главницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия, потребителите
следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и
канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на фактурирането им, като при
неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в
забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е
необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от
Общите условия недвусмислено се определя изискуемостта на вземането – датата на
издаване на фактурата, и изпадането в забава - 30 дни след издаването й.
При съобразяване с горните изводи и с конкретната дата, на която е депозиран искът
– 11.11.2021 г., което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на
основание чл. 116 ЗЗД, съдът намира, че погасена по давност е част от вземането за
главница, дължимо от ответника, а именно в размер на сумата от 196,75 лв. /определена от
съда на основание чл. 162 ГПК и при съобразяване с данните за помесечно начислените
суми, съдържащи се в приетото по делото извлечение от сметка/, дължима за периода от
01.12.2017 г. до 09.10.2018 г. /три години преди датата на депозиране на исковата молба/. За
тази част – 196,75 лв. за периода 01.12.2017 г. до 09.10.2018 г. предявените искове за
главница срещу ответника се явяват неоснователни и следва да бъдат отхвърлени като
погасени по давност.
Останалата част от вземането за главница в размер на сумата от общо 1195,74 лв. за
периода от 10.10.2018 г. до 30.09.2021 г. (съгласно фактури от 14.11.2018 г. до 12.10.2021 г.)
остава непокрита от тригодишния давностен срок, а с това – дължима от ответника, което
обуславя частично уважаване на исковете за главница за посочения размер и период.
4
Предвид погасяването по давност на вземането за главница за периода от
01.12.2017 г. до 09.10.2018 г. и на основание чл. 119 ЗЗД съдът намира, че
погасено по давност е и акцесорното вземане за лихва в размер на сумата от 60,58 лв.,
дължима върху тази главница за периода от 01.01.2018 г. до 15.11.2018 г. /чийто размер
съдът определи по реда на чл. 162 ГПК, при съобразяване на чл. 33, ал. 2 от Общите
условия, както и данните, отразени в приетото по делото извлечение от сметка за
помесечните задължения и изготвената съдебно-икономическа експертиза/.
Останалата част от вземането в размер на сумата от 109,07 лв. за периода от
16.11.2018 г. до 30.09.2021 г., начислена върху главницата, остава непокрита по давност, а с
това е и дължима от ответника за посочения размер и период.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК всяка от страните има право на разноски,
съобразно частта, в която исковете са уважени, респ. отхвърлени. В полза на ищеца следва
да бъдат присъдени пропорционално разноски в размер на 469,85 лв. от общо доказани
разноски в размер на 562,49 лв. – платени държавна такса, адвокатско възнаграждение и
депозит за вещо лице. В полза на ответника следва да бъдат присъдени 56 лв., съобразно
платеното адвокатско възнаграждение в общ размер 340 лв., видно от договор за правна
защита и съдействие.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Д. И.., ЕГН ********** с адрес ***, да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД , с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. *** на осн. чл. 198о ЗВ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 1195,74
лева, представляваща стойността за доставена питейна вода, отведени и пречистени
канални води за периода от 10.10.2018 г. до 30.09.2021 г. до водоснабден имот, находящ се в
***, за абонатен № 1071043, законната лихва за забава върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба – 11.11.2021 г. до окончателното плащане на вземането,
както и на осн. чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 109,07 лева, представляваща законната лихва за
забава на месечните плащания за периода от 16.11.2018 г. до 03.11.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за главница за разликата над 1195,74 лева до пълния предявен
размер от 1392,49 лева, и за периода от 01.12.2017 г. до 09.10.2018 г., както и иска за лихва
за разликата над 109,07 лева до пълния предявен размер от 169,65 лева и за периода
01.01.2018 г. до 15.11.2018 г., като неоснователни поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. Д. И.., ЕГН ********** да заплати на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД , с ЕИК: ********* сумата от 469,85
лева разноски пред Районен съд Перник.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: ********* да заплати на В. Д. И.., ЕГН ********** сумата
от 56,00 лева разноски пред Районен съд Перник.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6