Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София,29.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав на осми
февруари през две хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МИРОСЛАВ СТОЯНОВ
При секретаря И.Апостолова като разгледа докладваното от
съдия ТАШЕВА гр. дело N 110 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 18.08.2018 г. по гр.д. № 57807/16 г., СРС, ГО,
57 с-в ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда
на чл.422 от ГПК по отношение на М.Е.С. с ЕГН: ********** и с с адрес: ***, че дължи на «Т.С.»ЕАД с ЕИК: *****със седалище и адрес на управление:*** заплащането съобразно
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.03.2016г по
гр.д. №11492/2016г. на СРС, II г.о., 57- ми състав, както следва:
- на основание чл.59 от ЗЗД сумата от 56,44
лв. /петдесет и шест
лева и четиридесет и четири стотинки/, представляващи стойността на незаплатена
доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект - магазин № 15 на
две нива в гр. София, ж.к. *****, за периода 01.01.2013г. - 30.04.2013г, ведно със законната лихва върху
главницата от 56,44 лв. считано от 29.02.2016г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 от ГПК искове за признаване за установено спрямо М.Е.С. с ЕГН: ********** и с с адрес: ***, че
дължи на «Т.С.»ЕАД
с ЕИК: *****със
седалище и адрес на управление:*** В заплащането съобразно заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 07.03.2016г по гр.д.
№11492/2016г. на СРС, II г.о., 57- ми състав,, както следва:на
основание чл.86
ал.1 от ЗЗД сумата от 11,84 лв.,представляваща обезщетение за забавено
изпълнение на парично задължение от 56,44 лв. за периода 28.02.20136г. -
18.01.2016г.и с решение от 20.11.2019 г.
допуска поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението като
периода на обезщетението да се чете 01.01.2013 г.-30.04.2014 г.,а периода по
чл.86 ЗЗД да се чете 28.02.2013 г.-18.01.2016 г.
Решението се обжалва от ответника. В жалбата си въззивникът
твърди,че решението е постановено в
нарушение на процесуалния закон и е незаконосъобразно.Искът е квалифициран като такъв по чл.59 ЗЗД,а в
исковата молба се съдържат различни фактически твърдения,които не обуславят
еднозначно правен извод за приложимост на чл.59 ЗЗД.За един от периодите
изравнителната сметка е издавана на трето лице,а не на ответника,ищецът
предприел промяна на партидата ,но не е установено защо.
Моли да се отмени
решението и се постанови ново,с което да се отхвърлят исковете.Претендира
разноски.
По жалбата не е постъпил отговор от въззиваемата страна.
Третото лице помагач на страната на ищеца
не взима становище по жалбата.
Софийски градски съд обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства,приема за установено
следното:
Съобразно чл.149
ал.1 т.2 ЗЕ и чл.106 ал.1 т.2 от ЗЕЕЕ
/отм./ -договорът за продажба на ТЕ за стопански нужди се извършва въз основа
на писмени договори при общи условия,сключени между топлопреносното предприятие
и потребителя ,извършващ стопанска дейност.Такъв писмен договор се изисква и
съобразно чл.6 ал.1 от действащата тогава Наредба за ползване на топлинна
енергия за производствени цели и за отопление,вентилация и горещо
водоснабдяване на нежилищни сгради и помещения.По делото няма представен договор за продажба на ТЕ за стопански
нужди за съответния обект.Заведеният иск не е за признаване за установено,че
ответникът дължи на основание договорни отношения,а на основание чл.59 ЗЗД-неоснователно обогатяване.Основанието е ясно заявено още със заявлението по
чл.410 ГПК-заявява се ,че длъжникът се е обогатил без основание за сметка на
дружеството и дължи да му върне онова,с което се е обогатил до размера на
обедняването.
Съставът на чл.59 ЗЗД включва обедняване на
едно лице,обогатяване на друго,наличие на връзка между обедняването и
обогатяването и липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията
между субектите.Когато се твърди,че в отношенията между страните е било
постигнато съгласие за извършване на определено действие,то е налице договорна
отговорност и приложението на чл.59 ал.1 ЗЗД се изключва поради субсидиарния му
характер.Само когато кредиторът не разполага с друг иск,той може да прибегне
към чл.59 ал.1 ЗЗД.
Щом ответникът не е приел,не е подписал договор,да стане небитов клиент ,то няма договорни отношения с
топлопреносното предприятие и единствен иск остава субсидиарният по чл.59 ал.1 ЗЗД.Претенцията е такава по размер,каквато ищецът би получил от ползващото без
основание тази услуга лице,ако помежду им беше сключен договор за стопански
нужди.
От допуснатата СТЕ се
установява,че изравнителни сметки са изготвяни за част от процесния период на
търговско дружество.Не е установено по делото да е имало учредено право на
ползване на друго лице,нито наемател,който да е в договорни отношения с топлопреносното
предприяие,поради което и ответникът като собственик следва да заплати
обезщетение за това,че се е обогатил от получената услуга.
Сумите за сградна
инсталация се изчисляват по Наредба №16/2007г.както за ползващите на договорно
основание ,така и на извъндоговорно.
Общият топломер е бил
годно средство за измерване на ТЕ,видно от заключението на СТЕ.
Не се доказаха
твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то като правилно
и законосъобразно следва да бъде потвръдено.
На основание изложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението 18.08.2018 г. по гр.д. №
57807/16 г., СРС, ГО, 57 с-в ,поправено с решение от 20.11.2019 г.
Въззивното
решение не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.