№............./...........2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА,
ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на втори март две хиляди двадесет
и втора година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
Като разгледа докладваното от
съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА ч.к.н.а.х.д. № 2775 по описа на съда за две хиляди двадесет
и първа година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по частна жалба на „Кандекс“ ЕООД, подадена чрез пълномощника на дружеството
адвокат М.Р., срещу определение № 81/01.10.2021 г. по н.а.х.д. № 158/2021 г. на
Девненски районен съд, ІV състав, с което е оставена без уважение молба вх. №
3685/08.09.2021 г. на „Кандекс“ ЕООД за присъждане на сторените съдебни разноски
пред всички съдебни инстанции в общ размер на 6 480 лв. С подробно развити
съображения за приложимостта към случая на чл. 190 ал. 1 предл. първо НПК вр.
чл. 84 ЗАНН се иска определението да бъде отменено и касационната инстанция да
се произнесе по основателността на искането като присъди на дружеството поисканите
съдебни разноски.
Като прецени процесуалната допустимост
на подадената частна жалба касационният състав намира следното по нейната
основателност:
Административно-наказателното
производство пред съда е образувано по жалба на „Кандекс“ ЕООД срещу наказателно
постановление № 384/19.02.2019 г. на директора на ТД „Северна морска“ в Агенция
„Митници“, с което на дружеството за извършено
на 23.01.2017 г. нарушение по чл. 234 ал. 1 т. 1 ЗМ е наложено административно наказания
„имуществена санкция“ в размер на 165 533, 28 лв. и е постановено да
заплати равностойността на стоката, предмет на нарушението, в размер на 194 836,
73 лв.
С постановено определение № 73/01.09.2021
г. по н.а.х.д. № 158/2021 г. по описа на ДРС, ІV състав, решаващият делото съд
при позоваване на чл. 81 ал. 3 вр. чл. 80 ал. 1 т. 5 НК вр. чл. 11 ЗАНН е
приел, че административно-наказателното преследване е погасено поради изтичането
на абсолютна давност и е прекратил производството по н.а.х.д. 158/2021 г.
Определението не е обжалвано от страните
по делото, въпреки че за „Кандекс“ ЕООД
е бил налице правен интерес от оспорването му като се има предвид, че при изтичане
в хода на съдебното производство на давността, с която се изключва
административно-наказателното преследване срещу нарушителя, съдът трябва да се произнесе
по съществото на повдигнатия пред него правен спор като отмени на това основание
обжалваното наказателно постановление, а не просто да прекрати съдебното
производство, тъй като във втория случай наказателното постановление продължава
да съществува в правния мир.
Наместо обаче да обжалва определението,
„Кандкес“ ЕООД, позовавайки се на прекратяването на съдебното производство, направо
подава молба вх. № 3685/08.09.2021 г. за присъждане на сторените по делото
разноски в общ размер на 6 480 лв.
При тази фактология по делото сезираният
с искането въззивен съд постановява обжалваното пред касационната инстанция определение
№ 81/01.10.2021 г., с което го оставя без уважение с мотива, че нито в ЗАНН,
нито в АПК е предвидено присъждане на направените от жалбоподателя разноски в
хипотезата на прекратяване на производството по делото поради изтекла давност
за реализиране на административно-наказателната отговорност.
Определението е правилно.
Съгласно действащата към момента
на постановяването му препращаща норма на чл. 63 ал. 3 ЗАНН, понастоящем – чл.
63д ал. 1 ЗАНН /нов, ДВ бр. 109/2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, в
производствата пред районния и административния съд, както и в касационното
производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК.
Препратката към АПК сочи на приложимост
на чл. 143 АПК към въпроса за разрешаването на отговорността за разноски в
развитото и приключило пред съда административно-наказателно производство.
В чл. 143 АПК действително обаче
няма разпоредба, която да е приложима към случай като процесния – когато производството
по делото е прекратено поради изтекла давност за реализиране на административно-наказателната
отговорност. И това е логично, тъй като АПК поначало не се занимава с въпроси
от подобен характер. Хипотезите, в които жалбоподателят има право на присъждане
на направените съдебни разноски, са изчерпателно уредени в чл. 143 ал. 1 и 2 АПК и, видимо, нито една от тях не би могла да намери приложение в процесния
случай. В частната жалба до Административен съд Варна частният жалбоподател „Кандекс“
ЕООД правилно отбелязва, че и извършването
на основание чл. 144 АПК на препратка към ГПК също не би могло да доведе до
разрешаването на въпроса като се има предвид, че и чл. 78 ГПК също не урежда
подобна хипотеза.
Неправилно е обаче разбирането му,
че на основание препращащата норма на чл. 84 ЗАНН приложение в случая следва да
намери чл. 190 ал. 1 предл. първо НПК. Преди всичко касационният състав не счита,
че въпросът за отговорността за разноски е останал неуреден в ЗАНН, след като
има изрична разпоредба, която препраща за него към АПК, който пък от своя
страна за неуредените в кодекса въпроси препраща единствено към ГПК.
Независимо от това касационната
инстанция следва да отбележи, че цитираната от частния жалбоподател норма на
чл. 190 ал. 1 предл първо НПК поначало няма нищо общо със случаи като процесния.
Съгласно чл. 190 ал. 1 предл. първо НПК, когато подсъдимият бъде признат за
невинен или наказателното производство бъде прекратено, разноските по дела от
общ характер остават за сметка на държавата. Като се остави настрана развитият
в частната жалба въпрос за сходството между процесуалното качество на прокуратурата
като държавен обвинител в наказателното производство от общ характер с това на административно-наказващия
орган в административно-наказателното производство, който също като държавния
обвинител формулирал, поддържал и доказвал пред съда обвинението, следва да се
посочи, че чл. 190 ал. 1 предл. първо НПК регламентира съвсем различно
разрешаване на въпроса за разноските от изложеното и поддържано от частния
жалбоподател. Според разпоредбата в обхванатите от нея хипотези /когато подсъдимият
е признат от съда за невинен или наказателното производство се прекрати/ вече направените
от държавата разноски по делото си остават за нейна сметка, тоест тя няма
правото да ги претендира от никого и никой не й ги възстановява.
В целостта си изложените правни
доводи водят до краен извод, че отсъствието на друга правна уредба за случаи
като процесния сочи като единствено възможен процесуален път за разрешаването им предявяването на иск
по ЗОДОВ, който като допустим следва да се разгледа от компетентния за това съд
и той с решението си да се произнесе по неговата основателност.
Поради това обжалваното от
частния жалбоподател „Кандекс“ ЕООД определение № 81/01.10.2021 г. по н.а.х.д.
№ 158/2021 г. на Районен съд Девня следва да се остави в сила.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ В СИЛА определение №
81/01.10.2021 г. по н.а.х.д. № 158/2021 г. по описа на Районен съд Девня, ІV
състав, с което е оставена без уважение молба вх. № 3685/08.09.2021 г. на „Кандекс“
ЕООД за присъждане на сторените съдебни разноски пред всички съдебни инстанции
в общ размер на 6 480 лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/