№ 31
гр. Велики Преслав, 25.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20213610200435 по описа за 2021 година
Производството е образувано по жалба на И.С. Б. с ЕГН **********, с
адрес – с.******, чрез адв.Д. от БсАК, против Наказателно постановление
№21-0323-000646 от 10.11.2021 г., издадено от Началник РУ към ОД на
МВР-Шумен, РУ Велики Преслав, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 от
КЗ на жалбоподателя е наложено адм. наказание "Глоба" в размер на 400,00
лв.
С жалбата се сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно, постановено
при допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон,
като се излагат подробни аргументи за същото и се иска отмяна на
обжалваното НП.
В съдебно заседание, въззивникът се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, като моли
НП да бъде отменено изцяло на посочените в жалбата аргументи, основен от
които сочи допуснато нарушение на материалния закон, с оглед че същият не
вменявал задължение за сключване договор за задължителна „Гражданска
отговорност“, ако МПС не е регистрирано по надлежния ред. Изтъква и
неправилното позоваване от страна на АНО на разпоредбата на чл. 683, ал. 3
от КЗ, тогава когато собствеността на дадено превозно средство не е
установен, както и липсата за доказателства относно вписаната в НП
категория на ремаркето.
Въззиваемата страна, чрез своя представител оспорва изцяло
подадената жалба.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
1
На 23.09.2021 г., св.Д. – полицейски служител при РУ-Велики Преслав,
заедно със своя колега М.Г., при обход на с. Хан Крум, забелязали да се
движи по главния път в селото, в посока от с. Троица, към жп-прелеза,
четириколесен трактор ХТЗ ДТ20, с прикачено ремарке към него, с липсващи
поставени регистрационни табели. Предвид установеното, предприели
спиране за проверка на посоченото МПС и самоличността на водача, когото
установили като И.С. Б.. Своевременно уведомили дежурните полицейски
части в РУ-В.Преслав. На място пристигнали полицейски служители, като
св.П. - младши автоконтрольор, констатирайки, че на трактора и ремаркето
липсват поставени регистрационни табели, извършил служебна справка за
наличието на сключена на същите застраховка ГО, доколкото и водачът не
представил никакви документи за тях. С оглед констатирани нарушения по
ЗДвП и КЗ, на жалбоподателя били съставени няколко акта, един от който и
Акт за установяване на административно нарушение сер GA, бл.
№398583/23.09.2021г. за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, предвид, че във
връзка с притежанието и използването на ремаркето с неустановена
собственост – двуосо, категория 03, без регистрационен номер и рама, нямало
сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ за автомобилистите за МПС към датата и часа на проверката.
АУАН бил предявен и връчен на въззивника, който отказал да го подпише.
Предвид посоченото, било издадено и обжалваното пред настоящия съд
НП, издалият го орган на което, възприел посочената в съставения акт
фактическа обстановка, като приложил с оглед установеното правна
квалификация досежно същото по чл.638, ал.3 от КЗ и санкционирал
жалбоподателя, за това, че като физическо лице, което не е собственик,
управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с което виновно е нарушил чл.638 ал.3 от КЗ и наложил на
Б. глоба в размер на 400,00 лв.
С оглед липсата на регистрационни табели на управляваното от Б. МПС
четириколесен трактор ХТЗ ДТ20, било образувано и бързо производство за
престъпление по чл. 345, ал.2 от НК и въз основа на същото - АНД №
282/2021 г. по описа на РС-Велики Преслав, материали от което/копия/ са
изискани и приложени по настоящото дело.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни събрани в хода на
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели –
полицейските служители св.П., св.Д. и св.Д. са еднопосочни, взаимно
допълващи се и в кореспондираща връзка помежду си, като колерират и с
писмените доказателствени средства, като поради липса на предпоставки за
тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира както показанията на
разпитаните свидетели считайки ги обективни и достоверни, така и
писмените доказателствени източници. Същото е относимо и към дадените
показания от страна на св.Х. и К., които свидетелстват за обстоятелствата
свързани с притежанието и използването на процесното ремарке/и вида на
същото/, респ.трактор от жалбоподателя.
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
2
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна, като съображенията за това на настоящата инстанция са
следните:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни органи като са спазени
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Спазена е процедурата по съставянето и
връчването им.
В АУАН и НП е определена правната квалификация на констатираното
нарушение, като такава по чл.638, ал.3 от КЗ. Съгласно посочената
разпоредба лице, което не е собственик и управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", се
наказва с глоба от 400 лева, т. е. чл. 638, ал. 3 от КЗ предвижда наказание за
лице несобственик, което управлява МПС, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените
в наказателното постановление дата, час и място жалбоподателят е
управлявал четириколесен трактор с прикачено ремарке към него - старо,
двуосово, с дървени канати, с неустановен номер на рама и без рег.табела.
Този факт се доказва от показанията на полицейския служители и от
материалите по АНП и приобщените преписи от анд 282/2021 г. по описа на
ВПРС, а и по същество не се оспорва от наказаното лице. Установява се също,
че към този момент по отношение на прикаченото към управлявания трактор
ремарке от Б. не е имало действаща застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, като този факт също не се оспорва от въззивника.
В случая, настоящия състав намира, че правилно от страна на АНО е
преценено, че доколкото и не е установена собствеността на съответното
МПС, то и следва отговорността на съотв.нарушител да се ангажирана по-
тежкия състав на чл.638, ал.3 от КЗ. Обстоятелството, че са събрани гласни
доказателства чрез показанията на св. Х. и св.К., че Б. дълги години е
използвал процесното ПС, не променя този извод, предвид липсата на
ангажирани надлежни писмени доказателства, удостоверяващи това
обстоятелство (арг. от чл. 144 от ЗДвП).
Съдът счита и че водач на нерегистрирано МПС, който го управлява го
в момента преди проверката е субект на административно наказателна
отговорност по чл. 638, ал. 3 от КЗ, доколкото и неоснователни са доводите,
че не се дължи сключване на застраховка "Гражданска отговорност" за
процесното МПС, тъй като същото не е регистрирано, съответно, че нормата
на чл. 638, ал. 3 от КЗ визира единствено и само регистрираните МПС, които
не са спрени от движение. Подобно тълкуване не би могло да бъде споделено,
доколкото не намира опора в текстовете от кодекса и възприемането му би
довело до поставяне в по-неблагоприятно положение на изрядните
собственици, изпълнили законовите изисквания за регистрация на
притежаваните от тях превозни средства, съответно лицата, които управляват
такива, спрямо собствениците и водачите на нерегистрирани или спрени от
движение МПС.
Основополагаща в този смисъл е ролята на разпоредбата на чл. 481, ал.
3 от КЗ, съгласно която застраховането на водача по реда на КЗ се явява
3
абсолютно условие за законосъобразното движение на моторно превозно
средство по пътищата, отворени за обществено ползване по смисъла на чл. 2,
ал. 1 от Закона за движението по пътищата. В този смисъл са и съответните
текстове от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране
от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, изрично съдържащи изискване за представяне на
документ за сключена застраховка "Гражданска отговорност" при
първоначална регистрация на ново превозно средство, както и за
първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава -
членка на ЕС. Тези текстове имат за адресат собственика на превозното
средство и по недвусмислен начин сочат, че документ за сключена
застраховка собственикът на превозното средство представя както за
регистрация на ново превозно средство, така и за първоначална регистрация
на превозно средство с регистрация в държава - членка на ЕС и
непредставянето `и се явява пречка както за регистрирането на автомобила от
собственика, така и за управлението му от друго лице.
При това положение не би могло да бъде възприето становището,
инвокирано от защитата, че принципно, за нерегистрирано ремарке не е било
налице законово изискване да има сключена застраховка ГО, съответно, че
нормата на чл. 638, ал. 3 от КЗ визира единствено и само регистрираните
МПС-та.Чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ визира МПС, които са регистрирани и не са
спрени от движение, тъй като само такива МПС могат да бъдат управлявани
по пътищата, отворени за обществено ползване (арг. от чл. 140, ал. 1 и 2 от
ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.). След като обаче водачът управлява
неизрядно МПС, това обстоятелство категорично не го освобождава от
задължението за сключване на застраховка " Гражданска отговорност "/в този
см. са Решение № 114 от 23.06.2020 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №
61/2020 г., Решение № 99 от 28.03.2019 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. №
22/2019 г., Решение № 89 от 25.02.2020 г. на АдмС - Хасково по к. а. н. д. №
1373/2019/.
В случая обаче, настоящия състав намира, съобразявайки посочените
правни норми, които административнонаказващият орган счита, че са
нарушени от жалбоподателя, разглеждайки изложените обстоятелства и
всички събраните по делото доказателства, че същите обуславят извод от
правна страна, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е доказано,
поради следното:
Според разпоредбата на чл.481, ал.1 от КЗ „За целите на
задължителното застраховане по тази глава моторно превозно средство е
всяко превозно средство за движение по суша, задвижвано със собствен
двигател, както и трамваите, тролейбусите и самоходната техника по Закона
за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, включително
къмпинг-автомобилите. За моторни превозни средства се смятат и
ремаркетата и полуремаркетата по Закона за движението по пътищата,
включително къмпинг-ремаркетата“.
По смисъла на чл. 481, ал. 2, т. 3 от КЗ "За целите на задължителното
застраховане по тази глава не се смятат за моторни превозни средства
ремаркета категория О1 (до 750 килограма) по Наредба № 60 за одобряване
типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета". Поради това
4
ако ремаркето е под 750 кг., то и закконодателят не изисква да се сключва
застраховка "Гражданска отговорност", освен ако ремаркето не е тракторно
такова, определено по специалния ред на ЗРКЗГТ каквито данни по делото
няма.
В случая, вписаната в АУАН, съотв НП категория на процесното
ремарке, а именно 03 е определена като такава от актосъставителя – св.П.,
видно от проведения му разпит единствено по визуални от същия възприятия
за големината на същото и личната му преценка, и не е базирана на други
обективни такива доказателства, свързани с вида и тежестта на същото и
съгласно изискванията на Наредба №60. Противно на това, актосъставителят
сам е категоризирал ремаркето като такова спадащо към категория 03, към
която според посоченото в чл.149, ал.1, т.5в и Наредба № 60 за одобряване
типа на нови моторни превозни средства и техните ремаркета спадат
превозни средства от категория О с технически допустима максимална маса
над 3,5 t, но не повече от 10 t.
По делото липсват каквито и да е данни данни за масата на превозното
средство, не са налични документи свързани с регистрацията му , с оглед
преценка на неговата категория, не са извършвани и действия касателно
установяване на неговата тежест, предвид което предвид точността, с която е
посочен, въпросният признак, както в горецитираната норма, така и в
изключващата регистрацията му хипотеза на чл.481,ал.2, т.3 от КЗ, и
обстоятелството, че същият е конкретно определен за всяко превозно
средство или състав в официални писмени документи, същият не би могъл да
бъде заместен от твърде общото определяне и презюмиране по външни белези
и лични – на актосъставителя, респ.АНО преценки, като всеки извод за
съставомерност на деянието, направен въз основа на такава квалификация, би
бил презумптивен, което е недопустимо при ангажиране на административно
- наказателна отговорност.
В този смисъл и при липсата на безспорни доказателства свързани от
обективна страна съставомерност на вмененото нарушение, предвид и
визираната по-горе законодателна възможност на чл.481,ал.2, т.3 от КЗ, като е
приел за приложим КЗ наказващият орган е приложил неправилно
материалния закон.
Ето защо съдът приема, че вмененото на жалбоподателя нарушение не е
доказано и НП е издадено в нарушение на материалния закон, което налага
неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства
по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на АПК. В настоящото производство са
претендирани разноски и от двете страни, като от жалбоподателя са
представени надлежни доказателства за заплатено от последния адвокатско
възнаграждение в размер о т 300,00 лева и предвид изхода от делото, същите
следва да бъдат възложени на въззиваемата страна.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-0323-000646 от 10.11.2021
г., издадено от Началник РУ към ОД на МВР-Шумен, РУ Велики Преслав, с
което за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ на на И.С. Б. с ЕГН **********, с
адрес – с.****** е наложено административно наказание "Глоба " в размер на
400,00 лв.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Шумен ДА ЗАПЛАТИ на на И.С. Б. с ЕГН
**********, с адрес – с.******, сумата от 300,00/триста/лева за направени
разноски за възнаграждение на адвокат, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр.
чл. 143, ал. 1 АПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
6