№ 8
гр. Чирпан, 13.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОН.Н СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Тихомир К. К.
при участието на секретаря Донка Д. Василева
като разгледа докладваното от Тихомир К. К. Административно наказателно
дело № 20235540200472 по описа за 2023 година
и за да се произН.се взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалбата на адв. М. З., в качеството на
пълномощник на Ф. К., ЕГН **********, с постояН.н адрес: **, със съдебен адрес ** - чрез
адвокат М. З., против НП № 23 - 0375- 000316/ 20. 09. 2023 г., издадено от Иван Димитров
Димитров, на длъжност Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ Чирпан, упълномощен
със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с което му е наложено
административно наказание по чл. 179 ал.6 т. 2 от ЗДвП – глоба в размер на 200лв.
Жалбоподателят останал Н.доволен от така издаденото НП и моли да бъде отмеН.но
изцяло, като Н.законосъобразно, издадено при допуснати съществени нарушения.
Претендират се разноски по делото.
Въззиваемата страна, редовно призована, Н. изпраща представител, но взема
писмено становище като счита, че издаденото НП е законосъобразно, правилно и
обосновано, като Н. са налице посочените в жалбата пороци на акта. Безспорно било
установено нарушението, нарушителя и Н.говата вина, съставено е в сроковете визирани в
ЗАНН и същото се явява правилно и законосъобразно. В случай, че жалбоподателят
претендира разноски и са представени доказателства за реално заплатен хонорар, то на осн.
чл. 63 ал.4 от ЗАНН прави възражение за прекомерност и моли съда да присъди разноски в
минимален размер, съобразно чл. 36 ал.2 от ЗАдв. Моли, да бъде присъдено в
юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР Ст.Загора.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
прецеН.ни по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа
обстановка:
Жалбата е допустима и разгледана по същество основателна, поради следното:
Видно от представените по делото писмени доказателства се установява, че жалбата
е подадена в срок / виж разписка към НП стр. 10 /.
Установи се по делото, че с НП № 23 - 0375- 000316/ 20. 09. 2023 г., издадено от
1
Иван Димитров Димитров, на длъжност Началник група в ОДМВР Стара Загора, РУ
Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на МВР, с
което му е наложено административно наказание по чл. 179 ал.6 т. 2 от ЗДвП – глоба в
размер на 200лв., затова че: “ на 15.08.2023 г. в 11:40 часа, в гр. Чирпан на бул. Георги
Димитров, като Водач на лек автомобил марка **; **, БЪЛГАРИЯ до блок номер 54,
управлява лек автомобил марка ** с Рег. номер **, собственост на **, като: Управлява
МПС с Н.изправност в ШУМОЗАГЛУШИТЕЛНО УСТРОЙСТВО - ЗНАЧИТЕЛНА
Н.ИЗПРАВНОСТ. Издаден-образец 26 на МВР, е извършил: 1. УПРАВЛЯВА МПС С
Н.ИЗПРАВНО ШУМОЗАГЛУШИТЕЛНО УСТРОЙСТВО – ЗНАЧИТЕЛНА
Н.ИЗПРАВНОСТ, с което виновно е нарушил чл.139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.“.
В хода на развилото се производство и след извършена справка от НБДН се
установява, че жалбоподателя е с две имена както следва Ф. К..
Видно от разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР)
името е само един от белезите, индивидуализиращи физическите лица, поради което
посочваН.то на сгрешено име Н. означава Н.съмН.но, че лицето, което е индивидуализирано
чрез Н.го е различно от това лице, установено от наказващия орган като извършител на
нарушението, при положение, че има съвпадение на всички останали индивидуализиращи
признаци.
Разпоредбата на чл. 11 от ЗГР регламентира единният граждански номер като
административен идентификатор на подлежащите на регистрация физически лица и
уникален номер, чрез който физическите лица се определят еднозначно. Предвид това,
физическото лице се идентифицира освен с трите си имена, в случая с две съгласно чл. 8, чл.
9, чл. 12 - чл. 14 от ЗГР, също и с уникалния си ЕГН. Дори да има съвпадение на трите имена
на две физически лица, същите се различават по различните си единни граждански номера, а
при съвпадение на дадените ЕГН уточняваН.то и корекцията на еднаквите ЕГН се извършва
по административен ред. В настоящия случай Н. са налице каквито и да било данни, че
посоченото в АУАН и наказателното постановление ЕГН на водача съвпада с ЕГН на друго
физическо лице.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице идентичност между лицето,
посочено като нарушител в АУАН и НП, и жалбоподателя. Допуснатата грешка в имената е
по-скоро техническа грешка, която Н. води до нарушаваН. правото на защита на
санкционираното лице, следователно и до отмяна на НП на това основание.
От друга страна следва да се има предвид следното:
С обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 179, ал. 6, т.
2 от ЗДвП, която гласи: " Който управлява технически Н.изправно пътно превозно средство,
се наказва с глоба от двеста лева – при констатирани значителни Н.изправности" за
нарушение по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – " Управлява МПС с Н.изправно
шумозаглушително устройство – значителна Н.изправност".
Съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП,
санкциите, предвидени за водач, който управлява технически Н.изправно пътно превозно
средство са диференцирани в три точки, в зависимост от естеството на констатираните
2
Н.изправности като са предвидени различни по тежест административни наказания за
Н.значителни /т. 1/, значителни /т. 2/ или опасни Н.изправности /т. 3/ - понятия, дефинитивно
определени в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП.
Така законодателят приема, че "Н.значителни Н.изправности" включително при
укрепваН.то на товара, са откритите по време на проверка Н.изправности, които са без
значителни последствия за безопасността на превозното средство или без значително
въздействие върху околната среда, както и други Н.значителни Н.съответствия;
"Значителни Н.изправности" включително при укрепваН.то на товара, са
откритите по време на проверка Н.изправности, които могат да засегнат безопасността на
превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за
други участници в движението по пътищата, както и други по-значителни Н.съответствия, а
"Опасни Н.изправности" включително при укрепваН.то на товара, са откритите по време на
проверка Н.изправности, които представляват пряк и Н.посредствен риск за безопасността
на движението по пътищата или имат въздействие върху околната среда.
За точна класификация на всяка една Н.изправност ЗДвП с нормата на чл. 101, ал.
4 препраща към наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, а именно НАРЕДБА № Н-32 от
16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства.
В разпоредбата на чл. 37, ал. 1-4 от процесната Наредба, категоризираните
Н.значителни, значителни и опасни Н.изправности са дефинирани по-детайлно и с повече
конкретика спрямо уредбата в § 6, т. 71, т. 72 и т. 73 от ДР на ЗДвП. Класификация на
Н.изправностите се извлича и от Методиката за извършваН. на периодичен преглед за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, Приложение № 5 към
чл. 31, ал. 1 от Наредбата, съгласно която Н.изправностите се оценяват от гледна точка на
рисковете, които крият за безопасността на движението по пътищата.
По делото липсва спор, че на посочената дата – 15.08.2023 г. жалбоподателят е
управлявал посочения в АУАН и в НП лек автомобил . На практика от събраните по делото
доказателства еднопосочно се установява, че действително на посочената в АУАН дата, че
Н. е било извършвано нито замерваН. на шума от двигателя на същия с технически уреди,
нито пък е направен оглед на изпускателната система на лекия автомобил. И
актосъставителят и свидетелят, в показанията в хода на съдебното производство, Н. твърдят
да са извършвали конкретни действия по замерваН. на действителния шум на автомобила,
нито пък да са извършвали по какъвто и да е било начин оглед на автомобила. Напротив
същите изнасят, че самия жалбоподател им бил обяснил, че по изпускателната система на
автомобила имало извършвани някакви корекции, като на мястото на задните гърН.та имало
поставени други, наречени от тях и жалбоподателя „ прави гърН.та „
АУАН е съставен на мястото на проверката и връчен на жалбоподателя.
При така установеното според съда са налице основания за отмяна на
наказателното постановление. На първо място, в АУАН е отразено като обстоятелства по
3
извършваН. на нарушението, че е налице Н.изправна шумозаглушително устройство, която
техническа Н.изправност по своя характер била значителна. В какво обаче се изразява
посочената Н.изправност изобщо Н. е поясН.но в акта, а това са обстоятелства със
съществено значение, чието отразяваН. е изискуемо съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН,
доколкото от тях зависи как ще се квалифицира поведението на водача. Н. става ясно дали е
налице видоизмеН.ние на шумозаглушителната система, или например Н.правилен монтаж
/арг. от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства/, като следва изрично да се посочи,
че това нарушение Н. може да се санира във съдебната фаза на производството. Липсва
изобщо впрочем в акта и посочваН.то на каквито и да било действия от страна на водача, с
които същият да е осъществил вмеН.ното му нарушение.
От друга страна съдът счита, че следва да добави и следното:
Съгласно ПРИЛОЖЕНИЕ II от РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 540/2014 НА
ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16.04.2014 г. относно нивото на шума от
моторни превозни средства и заменяемите шумозаглушителни уредби, за измеН.ние на
Директива 2007/46/ЕО и за отмяна на Директива 70/157/ЕИО, озаглавено "МЕТОДИ И
УРЕДИ ЗА ИЗМЕРВАН. НА ШУМА, ПРОИЗВЕЖДАН ОТ МОТОРНИ ПРЕВОЗНИ
СРЕДСТВА ", методите на измерваН. са два:
Шумът, произвеждан от типа превозно средство, представен за ЕС одобряваН. на
типа се измерва по двата метода, описани в приложението, за превозно средство в движение
и за Н.подвижно превозно средство. В Регламента се описва, че уредът, използван за
измерваН. на нивото на шума, трябва да е прецизен шумомер или еквивалентна
измервателна система, отговаряща на изискванията за уреди от клас 1 (включително и
препоръчваният защитен екран срещу вятър, ако се използва такъв).
В същия Регламент са записани и още много други условия, при които се извършва
измерваН.то, което зависи от това дали МПС-то е в движение или Н., от атмосферните
условия, фонов шум с посока на вятъра и др.
Няма как само на база чут шум от едно МПС, да се приеме, че то Н. отговаря на
изискванията за шум от шумозаглушително средство, съответно, че това устройство е
Н.изправно.
Следователно нивата на шум се измерват със специални уреди, поради което звучи
Н.сериозно констатацията на свидетелите, а впоследствие и на АНО, че процесното МПС е
било с Н.изправно шумозаглушително устройство.
И на последно място и за прецизност съдът следва да посочи и следното:
Съдът намира, че процесните АУАН и НП Н. отговарят на изискванията на чл. 42,
ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в частта, в която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено нарушение по
чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, тъй като в тях липсва пълно, ясно и точно описание на
нарушението. От фактическа страна нарушението е описано като "управлява МПС с
4
Н.изправно шумозаглушително устройство – значителна Н.изправност". В АУАН и НП
обаче Н. е посочено в какво точно се изразява Н.изправността на шумозаглушителното
устройство на управлявания от жалбоподателя автомобил и защо тя е прецеН.на от
административнонаказващият орган като значителна. За да е изпълН.но изискваН.то за
пълно, точно и ясно описание на нарушението е следвало в АУАН и в НП да се опише в
какво точно се изразява твърдяната Н.изправност на шумозаглушителното устройство на
управлявания от жалбоподателя автомобил – в това, че нивото на шума превишава
допустимото според нормативните изисквания или че системата за намаляваН. на шума е
Н.правилно монтирана, хлабава, че част от Н.я липсва, измеН.на е по Н.правомерен начин и
т. н. Преценката за вида Н.изправност на шумозаглушителното устройство на автомобила се
прави въз основа на конкретно осъществили се факти от обективната действителност, като
нарушителят следва да бъда запознат с всички обстоятелства от вмеН.ното му
административно обвиН.ние преди да бъде санкциониран с НП. УстановяваН.то на
действително осъществилите се факти има значение за правилното приложение на
материалния закон, за преценката относимостта на приложената санкционна разпоредба и за
това дали правилно е определен размера на наложеното на нарушителя наказание, който с
разпоредбата на чл. 179, ал. 6 от ЗДвП е диференциран в зависимост от вида на
Н.изправността на автомобила. Допуснатият изначален порок при описанието на
нарушението Н. може да бъде саниран в хода на въззивното производство. Липсата на
надлежно описание на нарушението води до Н.възможност на санкционираното лице да
разбере какво точно нарушение му е вмеН.но и срещу какви факти да се защитава, което
Н.съмН.но нарушава правото му на защита. Пряка последица от Н.прицизното описание на
нарушението е и изначалната Н.яснота в предмета на доказваН. по делото. Същото
препятства и осъществяваН.то на съдебен контрол върху атакуваното НП. Гореизложеното
налага извод, че обжалваното НП е Н.законосъобразно и Н.обосновано в частта, с която на
основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200 лв. и следва да бъде отмеН.но.
По изложените съображения обжалваното НП следва да бъде отмеН.но, като
Н.законосъобразно.
По разноските:
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искаН. от процесуалния
представител на жалбоподателя, следва в Н.гова полза да бъдат присъдени направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение. Същите са в размер на 400,00 лв., съгласно
приложен договор за правна защита и съдействие – заплатено адвокатско възнаграждение.
От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възражение, с искаН. същото да бъде намалено. Съдът счита искаН.то за Н.основателно, тъй
като уговореното и платено възнаграждение възлиза на минималният размер, съгласно чл.
18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Същите следва да се възложат в тежест на ОДМВР Стара
Загора.
5
Водим от всичко гореизложено съдът счита, че следва да отмени НП, поради което и
на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 23 - 0375- 000316/ 20. 09. 2023 г.,
издадено от Иван Димитров Димитров, на длъжност Началник група в ОДМВР Стара
Загора, РУ Чирпан, упълномощен със Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
МВР, с което на Ф. К., ЕГН **********, с постояН.н адрес: ** и със съдебен адрес ** - чрез
адвокат М. З.,е наложено административно наказание по чл. 179 ал.6 ,т. 6 от ЗДвП – глоба в
размер на 200лв., като Н.законосъобразно.
ОСЪЖДА ОДМВР Стара Загора да заплати на да заплати на Ф. К., ЕГН **********,
с постояН.н адрес: ** и със съдебен адрес ** - чрез адвокат М. З. направените по делото
разноски в размер на 400,00 лв.- адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство.
Решението подлежи на касационно обжалваН. пред Административен съд – Стара
Загора в 14-дН.вен срок от получаваН. на Съобщението за изготвяН.то му с Касационна
жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при РайоН.н съд – Чирпан: _______________________
6