№ 577
гр. Перник, 29.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20231700500296 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е във връзка с въззивна жалба, депозирана от Е. К. И., чрез адв. Н. В.
О., както и по въззивна жалба от „Интернешънъл Саламанка Капитал” ООД ЕИК:
*********, чрез адв. Б. В. С. срещу Решение № 1343 от 12.12.2022 г., постановено по
гр. дело № 3660/2022 г. по описа на Районен съд – Перник.
С решението първоинстанционният съд е признал за установено по иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, че на основание чл. 23 ЗПК в полза на
„Интернешанъл саламапка капитал” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, жк. Люлин 9, бл. 963, ет. 1 съществува изискуемо вземане
срещу Е. К. И., ЕГН **********, гр. Перник,кв. Проучване, бл. 12, вх. В, ет. 4, ап. 52 в
размер на 1800,00 лева, представляваща непогасена част от чистата стойност на
кредита по договор за кредит от разстояние № 2940/25.02.2022 г., сключен с
„Интернешанъл саламанка капитал” ЕООД, ведно със законна лихва от датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
- 13.04.2022 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 8,50 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 28.03.2022 г.
до 13.04.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в рамките на ч. гр. дело № 2089/2022 г. по описа на
Районен съд Перник.
С решението районния съд е отхвърлил като неоснователен предявения срещу Е.
К. И. иск за признаване за установено, че в полза на „Интернешанъл саламанка
капитал” ЕООД съществува изискуемо вземане в размер на 59,40 лева -
представляваща възнаградителна лихва, дължима на падежната дата – 27.03.2022 г., за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
рамките на ч. гр. дело № 2089/2022 г. по описа на Районен съд Перник. Със същото
съдебно решение, съдът се е произнесъл и по отношение на дължимите се в
производството съдебни разноски, съобразно правилата на чл. 78 от ГПК.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК Е. К. И., чрез адв. Н. О. обжалва постановеното
1
решение в частта, с която се уважават предявените от ответното дружество искове.
Навеждат се твърдения, че решението в оспорените му части следва да се отмети, тъй
като мотивите в тези части били напълно неясни и вътрешно противоречиви. Сочи, че
решението е постановено от първата инстанция при нарушаване на два от основните
принципи на гражданския процес, а именно равенството на страните и
безпристрастност на съда. В продължение се твърди, че не е възприето от
първоинстанционния съд, направеното от страна на И. възражение за нищожност на
процесния договор за потребителски кредит поради липсата на съгласие, което
възражение било направено още с отговора на исковата молба. Сочи се, че
първоинстанционният съд неправилно и при липсата на доказателства е възприел, че
договорът за кредит е сключен. С жалбата се излагат редица съображения за
неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните му части. Сочи се, че
ищецът в производството пред първата инстанция наред с исковата молба е представил
като доказателства единствено бланки на Договор за кредит и Общи условия, които не
са подписани от посочените в тях страни – кредитор и кредитополучател, както и
някакви снимки, на които не става ясно кой е. В продължение се твърди, че ищецът по
никакъв начин не е доказал, че Е. И. е сключила договор с дружеството, както и че е
получила исковата сума по банков път. Ищецът не е доказал нито с исковата молба,
нито в хода на делото, че сам е подписал Договора за потребителски кредит, нито било
доказано, че „Интернешанъл саламанка капитал” ЕООД или Е. И. са положили
подписи върху договора като страни по него. По изложените във въззивната жалба
съображения се иска отмяната на първоинстанционното решение в обжалваните му
части, като неправилно и незаконосъобразно. Прави се искане за присъждане на
сторените по делото пред двете инстанции разноски за адвокатски хонорар. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, ответната страна е изразила становище по жалбата,
като е изложила съображения за неоснователността й. Намира първоинстанционното
решение в обжалваните му части за правилно, постановено при спазване на
материалния закон и съдопроизводствените правила, поради което счита, че същото
следва да бъде потвърдено. Твърди се, че съдът е постановил решението си след
правилна преценка на събрания доказателствен материал и обсъждане доводите на
страните. Оспорва се наведеното с въззивната жалба твърдение, че ищецът в
първоинстанционното производство не е провел пълно доказване по отношение на
валидно сключване на процесния договор, като твърди, че по делото са представени
изчерпателни доказателства, които обуславят правилните изводи на съда, относно
постигнатото между страните съгласие за сключване на процесния договор във
формата на електронен документ. Допълва се, че съгласно сключения договор,
кредитополучателят е декларирал, че е получил предварително и е запознат и приема
всички условия, посочени в преддоговорната информация за предоставяне на
2
финансова услуга. На следващо място, намира че клаузата за такса за експресно
разглеждане е относително самостоятелна по отношение на целия договор, поради
което и без нея договорът би имал правно действие, както и че начисляването на такси
по договора за кредит, не следва да води до нищожност на договора в цялост, а може да
доведе до частична недействителност на съответните неравноправни клаузи. С
отговора се изразява категорично несъгласие от страна на дружеството с приетото от
първата инстанция становище, че съгласно чл. 22 от ЗПК, процесния договор се явява
недействителен и допълва, че след като същия е приет за недействителен, то
главницата се дължи на договорно основание. В подкрепа на изложеното се сочи и
съдебна практика. Моли за постановяване на решение, с което въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а първоинстанционното производство бъде потвърдено
като правилно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и
съдопроизводствените правила. Прави искане за присъждане на сторените разноски в
настоящото производство, включително за юрисконсулско възнаграждение. Не се
представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК „Интернешанъл саламанка капитал” ЕООД, чрез
юрк. Б. С. е депозирало и въззивна жалба, с която обжалва постановеното от първата
инстанция решение, в частта с която съдът е отхвърлил като неоснователен предявения
от дружеството иск за установяване на вземане, дължимо по индивидуален Договор за
потребителски кредит в размер на 59,40 лева - представляваща възнаградителна лихва,
дължима на падежната дата 27.03.2022 г. Твърди се, че решението в тази му част е
неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуалните правила.
Допълва, че аргументите на съда в тази насока са базирани на неправилна преценка, че
е налице недействителност на договора, вследствие на твърдяна нарушение на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК. Сочи се, че по договора ясно и недвусмислено е посочено, с
фиксирани, неподлежащи на промяна суми, какъв заем се отпуска и при каква
възнаградителна лихва. Намира, че в ЗПК изчерпателно са изброени основанията за
недействителност на договора за потребителски кредит и същите не могат да бъдат
заменяни с други или да се тълкуват превратно и разширително. На следващо място се
твърди, че първоинстанционният съд неоснователно е разгледал клаузата за такса
експресно разглеждане на документи, тъй като същата не била относима към исковата
претенция. Сочи за неправилен извода, до който е стигнала първата инстанция по
отношение на клаузата за експресно разглеждане на документи, а именно, че същата е
следвало да бъде включена при изчисляване на ГПР. С жалбата се излагат подробни
доводи, като в подкрепа на изложеното се цитира и съдебна практика. Моли се
решението на първоинстанционния съд да бъде отменено в обжалваната му част, като
Е. К. И. бъде осъдена да заплати на дружеството договорната лихва в размер на 59.40
лева. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете инстанции разноски, в
това число и адвокатско възнаграждение. Не се представят и не се сочи необходимост
от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивните жалби са допустими и са съобразени с изискванията за
редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивните жалби и отговора страните не са поискали събиране на нови
3
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора по същата не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има характер на
проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 14.09.2023г. от 10.45 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния
жалбоподател – и с препис от писмения отговор.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА
страните, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се прилагат
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
4
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което максимално да
удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях или се налага да
продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
5