Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
13.05.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и двадесета година
в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
9452/2018 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от З.И.У.
и И.В.У. , с което са предявени срещу Д.О.З. АД искове с правно основание
чл.432, ал.1 КЗ за сумата от по 200000 лв. за всеки от ищците, представляваща
обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 09.12.2017 г., вследствие
на което е починалБ.З. У. – син на ищците. Претендират законната лихва от
датата на деликта и разноските.
Ищците твърдят, че от смъртта на сина си са понесли
неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, потиснатост, безпокойство, вътрешна
опустошеност, не могат да преодолеят загубата на единственото си дете. Синът им
е починал при произшествие, осъществило се на 09.12.2017 г. по вина на лице,
гражданската отговорност на което е застрахована при ответника. Претендират обезщетение
за понесените неимуществени вреди.
Ответникът
оспорва иска, оспорва механизма на ПТП, като евентуално се позовава на
съпричиняване на вредите. Претендира разноски.
Съдът, след като се запозна
със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира
следното от фактическа и правна страна:
Установява се от
представените писмени документи, съставени в досъдебното производство
(протоколи за оглед, скици, фотоалбуми и др.) и приетата по делото комплексна
съдебно-медицинска автотехническа експертиза, че на 09.12.2017 г. на път PDV-1003 между с. Горнослав и с. Червен, в
района на км. 1+500, Т.В.Т. при управление на МПС – лек автомобил „Опел“ с рег.
№ ********, поради движение с несъобразена скорост загубила управление над
автомобила, който напуснал платното за движение от дясната му страна и се преобърнал
се няколко пъти през таван. В следствие на удара починал пътуващия на задната
седалка Б.У.. Според заключението на експертизата пострадалият У. е
получил в следствие на произшествието телесни увреждания, представляващи политравма,
травматичен шок, контузия на главата и мозъка, травматичен кръвоизлив под
меките мозъчни обвивки, мозъчен оток, контузия на корема и гръдния кош, наличие
на върдух и кръв в гръдната кухина, разкъсване на слезката, кръвонасядане в
стомаха и дебелото черво, контузия на ляв бъбрек. Пострадалия изпаднал в кома и
на 16.12.2017 г. починал. Съдът приема, че при настъпване на произшествието
автомобилът е управляван от собственичката му Т.Т.. Това е записано в
констативния протокол, съставен от полицейските органи непосредствено след
настъпване на произшествието (л.8). Тя е и изпробвана за алкохол, което е
обичайно за водачи на автомобили, участвали в пътнотранспортно произшествие
(виж отразяването в констативния протокол) и по принцип не се извършва за
пътниците, доколкото тяхната употреба на алкохол няма правно значение. Действително
по делото Т. Т. е разпитана по делегация като свидетел и в показанията си
същата заявява, че автомобилът е управляван от приятелката й Н.С.. В
показанията си Т. също така посочва, че след настъпване на произшествието помощ
за излизане от автомобила на й оказали пристигнал на мястото полицейски
служител и пътуващ в друг автомобил, както и че първо е заявила пред полицията,
че тя е управлявала, а впоследствие се е отрекла от показанията си. Съдът
приема, че показанията на свидетелката Т. представляват опит за изграждане на
защитна версия, за да осуети търсенето на наказателна отговорност от нея. Лично
възприетото от полицейските служители пристигнали на място, което е закрепено в
констативния протокол и първите показания, дадени от Т., в които е посочила, че
е управлявала автомобила, следва да се възприемат за по-достоверни от дадените
в настоящото производство показания. По тези съображения съдът приема, че
водачът, причинил настъпване на процесното произшествие с противоправните си
действия е собственичката на автомобила – Т.Т.. Ето защо съдът приема, че механизма
на произшествието, деянието и неговата противоправност, авторът му и
последиците, които са в причинна връзка с деянието – смъртта на пътникаБ.У., се
установяват безпротиворечиво от обсъдените писмени доказателства и експертиза.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС
Върховният съд е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и
лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи:
взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на
съпружески начала лица. С ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС кръгът се разширява
чрез включване по изключение на
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия
и действително претърпени от смъртта му вреди.
От Удостоверение за
наследници (л.11) се установява, че починалиятБ.У. е син на ищците и към датата
на смъртта си е бил 17-годишен.
По
изложените съображения съдът приема, че е налице деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД. Установи се деянието на водача на автомобила; неговата противоправност –
нарушение на чл.20, ал.1 и 2 ЗДвП, вината на водача и причинната връзка между
произшествието и смъртта на сина на ищците.
Безспорно е
по делото, че към момента на процесното ПТП за процесния автомобил е била
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между собственика
на автомобила и ответника, поради което съдът приема, че към момента на
произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ между собственика на автомобила и ответника, по силата на което
ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.
Предвид
изложеното съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно
обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи болки и
страдания от загубата на син.
От
показанията на свидетеля С.Ц.– семейна приятелка на ищците, се установява, че ищците
и синът им са живеели в едно домакинство, синът им учел в гимназия и бил
отличен ученик, имали топли отношения на взаимна обич, грижа и уважение, ищците
са понесли изключително тежко загубата на единственото си дете – затворили се в
себе си, ограничили социалните си контакти до минимум и все още не са се
възстановили от загубата си.
При определяне на размера на вземането и на основание
чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на
пострадалият (17 г.), възрастта на ищцата (46 и 45 г. към произшествието),
обстоятелството, че семейството е изгубило единственото си дете, същността на
връзката родител-дете, невъзвратимостта на загубата. При преценка на посочените
критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 150000 лв.
Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на дете са
неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма
да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия
живот, нито оценява загубата на ищцата. За целите на реализиране на
отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с
критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този
критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената
мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и
обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията.
Настоящият състав приема, че сумата от 150000 лв. в пълна степен отговаря на
така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените неимуществени
вреди.
Неоснователно
е възражението на ответника за съпричиняване. От комплексната експертиза и
разясненията, дадени от вещите лица в съдебно заседание, се установява, че при
настъпване на произшествието пострадалият е бил без поставен предпазен колан,
както и че при поставен предпазен колан не биха настъпили всички констатирани
при пострадалия тежки травми на глава, гръден кош и корем. В същото време
вещите лица сочат още, че коланът е най-ефективен при челен удар и скорост
до 60 км/ч, като при ексцентрични удари и след преобръщане и по-висока скорост
от 60 км/ч (каквато е била процесната – 75 км/1) не може да се изключи
настъпване на фатални увреждания и при поставен предпазен колан. Всичко
това води до извода, че по делото не се установява с категоричност, че наличието
на предпазен колан би могло да предотврати настъпилия летален изход. Ето защо
съдът приема възражението за съпричиняване за неоснователно.
Неоснователно
е искането на ищцата за присъждане на законната лихва от деня на деликта. Разпоредба
на чл.429, ал.3 КЗ ограничава отговорността на застрахователя за дължимите от делинквента
лихви върху обезщетението, като началото на периода на забава се поставя, считано
от датата на уведомяването на застрахователя от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна. Видно от представените с исковата молба писмени
доказателства, претенцията на ищцата до Д.О.З. АД е получена от последния на 17.05.2018 г. Съдът приема, че това е най-ранната дата
на уведомяване на ответника за настъпване на застрахователното събитие, поради
което от тази дата застрахователят дължи лихва за забава.
По
разноските:
На ищците следва да се присъдят направените разноски
за държавна такса и експертиза – в размер на 560 лв.
На процесуалния представител ищеца следва да се
присъди възнаграждение по чл.38, ал.1 ЗА – за сумата от 8577 лв. с
включен ДДС, изчислена съобразно съотношението уважена – отхвърлена част от
иска.
На ответника следва да се присъдят направените
разноски за юрисконсултско възнаграждение и експертизи, съразмерно с
отхвърлената част от иска – сумата от 145 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка
на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса
– в размер на 11700 лв.
Така
мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Д.О.З. АД, ЕИК:********, да заплати на З.И.У., ЕГН:********** и И.В.У., ЕГН:**********, както следва:
на основание
чл.432, ал.1 КЗ, сумата от по 150000
лв. на всеки, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ за неимуществени вреди от смъртта на Б.З. У. –
син, при произшествие, осъществено на 09.12.2017 г., заедно със законната лихва от 17.05.2018 г. до
окончателното изплащане,
на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 560 лв., представляваща съдебни разноски,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до
пълния предявен размер от по 200000 лв.
ОСЪЖДА Д.О.З. АД, ЕИК:********, да заплати на адвокатско дружество „Ч., П.И И.“,
с адрес на кантората: гр. София, ул. „*********на основание чл.38, ал.2 ЗА,
сумата от 8577 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ, с включен ДДС.
ОСЪЖДА З.И.У., ЕГН:********** и И.В.У., ЕГН:**********, да заплатят на Д.О.З. АД, ЕИК:********, на основание чл.78, ал.3, сумата от 145 лв., представляваща съдебни
разноски.
ОСЪЖДА Д.О.З. АД, ЕИК:********, да заплати по сметка на Софийския
градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК, сумата от 11700 лв., представляваща дължима държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: