Р Е Ш Е
Н И Е
№
Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г въззивен състав, в публично заседание
на пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
АНЕТА ИЛЧЕВА
при участието на секретаря Поля Георгиева,
разгледа докладваното от мл. съдия Илчева в. гр. д. № 13781 по описа за 2018 г. по описа на СГС и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 446569 от 09.07.2018 г., постановено по гр. д. № 40719/2016 г. по описа на СРС, 118 състав, „Ч.Р.Б.“ АД е осъдено да
заплати на Ж.Т.Д. на основание чл. 59 ЗЗД сумата от 8905,94 лева,
представляваща обезщетение за ползване в периода 29.09.2012 г. – 07.06.2016 г.
на 200 кв. м. от поземлен имот в гр. Банкя, ул. „*******с идентификатор
02659.2193.506 по КК и КР. Искът е отхвърлен за разликата над сумата от 8905,94
лева до пълния предявен размер от 22300 лева.
Недоволен
от постановеното решение е останал ищецът Ж.Т.Д., който в срока по чл. 259, ал.
1 ГПК е подала въззивна жалба срещу същото в частта, в която предявеният иск е
отхвърлен до размера от 17811,88 лева. Решението се счита за неправилно, тъй
като съдът не е изложил мотиви защо се дължи обезщетение само за половината
част от имота. Излага се, че именно незаконно разположения трафопост е бил
пречка да се иска изменение на плана.
Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
„Ч.Р.Б.“ АД, в който същата се счита за неоснователна и необоснована. Посочва
се, че за процесния имот няма отреден УПИ и същият не попада в предвижданията
на регулационен план. Претендира разноски.
Срещу
решението в частта, в която е уважен предявеният иск, е подадена въззивна жалба
от ответника „Ч.Р.Б.“ АД, в която същото се счита за неправилно. Посочва се, че
няма как ищецът да е имал инвестиционни намерения при условие, че няма одобрен
ПУП и съответно отреден УПИ. Счита, че предвид малката площ на енергийното
съоръжение в близост до оградата на имота, същото не е представлявало пречка за
евентуално строителство. Твърди, че не е налице обогатяване, поради което е
недопустимо да се иска заплащане на претендираната сума. Излага, че
обезщетението не следва да се изчислява като месечно, а като еднократна сума,
тъй като около енергийния обект възниква сервитутна зона.
В
отговора на въззивната жалба ищецът Ж.Т.Д. счита същата за неоснователна, като
излага, че са без значение инвестиционните намерения, след като е налице
невъзможност за упражняване в пълен обем на правото на собственост, още повече,
че трафопостът е бил построен незаконно, след което е премахнат. Претендира
разноски.
Решение
№ 446569 от 09.07.2018 г., постановено по гр. д. № 40719/2016 г. по описа на СРС, 118 състав, в частта, в която предявеният
иск е отхвърлен над сумата от 17811,88 лева до пълния предявен размер от 22300
лева, е влязло в сила като необжалвано.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените
във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Жалбите са подадени в срока по
чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирани страни в процеса, поради което са
допустими, но разгледани по същество са неоснователни.
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата. Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
СРС,
118 състав е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.
Съгласно чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне
онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Съгласно ал. 2 на
същия член това право възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може
да се защити. Предпоставките на иска за неоснователно обогатяване, които следва
да са налице кумулативно, са: обедняване на ищеца, обогатяване на ответника под
формата на реално увеличение на имуществото му или под формата на спестяване на
разходи, които нормално би направил, липса на правно основание за имущественото
разместване.
В
настоящия случай ищецът се легитимира като собственик на процесния имот и
претендира обезщетение за разположено в имота му енергийно съоръжение. Според
чл. 59, ал. 2 и ППВС № 1/1979 г. искът е винаги със субсидиарен характер и
защита чрез него може да се търси само ако ищецът не може да се защити чрез
друг иск на договорно или извъндоговорно основание срещу неоснователното си
обедняване за сметка на обогатяването на друг правен субект.
Между
страните не е спорно обстоятелството, а и се установява от представените по
делото доказателства (н. а. за покупко-продажба на недвижим имот № 95, том I, рег.
№ 5644, д. № 85 от 2012 г.), че ищецът е собственик на дворно място с
идентификатор 02659.2193.506, находящо се
в гр. Банкя, ул. „*******.
От
представеното и прието като доказателство решение № I-41-153 от 27.01.2015 г. по гр. д. № 11148/2013 г. на СРС, 41 състав, се
установява, че ответникът е бил осъден да премахне отклонение от
електроразпределителна мрежа, преминаващо по въздушен път през ПИ с идентификатор
02659.2193.506 по КК и КР на гр. Банкя и стоманено-бетонен центрофугален стълб,
разположен на 4 метра от уличната ограда и на 8 метра от оградата със съседното
място, който е бил демонтиран на 07.06.2016 г., видно от протокол обр. 19,
представен по делото.
Настоящият
съдебен състав кредитира заключенията на изготвените по делото СТЕ и
допълнителна СТЕ, според които имотът може да бъде отдаден под наем като празно
дворно място и за него няма одобрен ПУП. Площта на сервитутната зона около
стълба и кабелите е определена на около 200 кв. м. Площта на имота съгласно
приложената скица от действащата КК е 400 кв. м. Обезщетението за 200 кв. м. от
процесния имот за исковия период 29.09.2012 г. – 07.06.2016 г. е определено в
размер на 8905,94 лева, като според експертизата при наличие на процесния стълб
законно целесъобразно застрояване в имота не е било възможно.
При
преценка на събраните доказателства, съдът счита, че се установи, че ответникът
е ползвал през релевантния период без правно основание (без да е съществувал
действителен правопораждащ юридически факт) част (200 кв. м.) от собствения на
ищеца имот, разполагайки в него енергийно съоръжение, в което именно се състои
обогатяването на ответника. „Ч.Р.Б.“ АД не представя доказателства за учредено
в негова полза сервитутно право, което би било правно основание за
законосъобразно разполагане на енергийно съоръжение в имота, а напротив –
установява се, че процесният стълб незаконосъобразно е бил изграден в имота.
Неоснователни
са доводите на въззивника „Ч.Р.Б.“ АД за липса на обогатяване. Разполагането на
енергийно съоръжение в чужд имот без учредяване на сервитут за това представлява
обогатяване, тъй като е спестена определена парична сума, която би следвало да
се заплати за учредяване на сервитут, ако се спазят законовите изисквания. т. е.
„Ч.Р.Б.“ АД си е спестило разход - паричната сума, която е следвало да заплати
за учредяването на сервитут, а обедняването на ищеца се изразява в намаляване
на активите му – същият не е получил обезщетение за това, че ответникът ползва
част от имота му, която собственикът не може да ползва и за което не е бил
обезщетен. Налице е връзка между обогатяването и обедняването - фактът на
обедняването е последица от обогатяването, което обогатяване категорично е без
правно основание - не е учредено сервитутно право на процесните 200 кв. м. от
имота на ищеца.
По
отношение на довода, че е присъдено обезщетение само за половината имот следва
да се изтъкне, че според СТЕ сервитутната зона около стълба и кабелите е около
200 кв. м., което се равнява на половината част от имота, за използването на
която се дължи обезщетение, определено от експертизата и СРС в размер на 8905,94
лева.
Неоснователен
е доводът, че претендираното обезщетение следва да се определи еднократно, тъй
като същото се дължи като компенсация за невъзможността собственикът да ползва
част от имота си поради разполагане на енергийно съоръжение в него. Дължимото
обезщетение е съизмеримо със средния пазарен наем за площта от имота, заета от
стълба, а не с еднократната сума, която би се дължала за учредяване на
сервитут, тъй като с предявяването на иска се претендира обезщетение за
определен период от време. С оглед констатациите на вещото лице в изготвената
по делото СТЕ, че при наличие на стълб в него имотът би могъл да бъде
единствено отдаван под наем, законосъобразно обезщетението е било определено на
база средната пазарна наемна цена за процесния период.
При
този изход на спора във въззивното производство и отхвърляне и на двете
въззивни жалби разноски не следва да бъдат присъждани на никоя от страните.
По
арг. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК и предвид
цената на предявения иск настоящото решение подлежи на касационно обжалване.
Воден
от горното, Софийски градски съд, ІІ-Г въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 446569 от 09.07.2018 г., постановено по гр. д. № 40719/2016 г. по описа на СРС, 118 състав.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните
при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
2.