№ 174
гр. П., 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-ПАНОВА
Въззивно гражданско дело № 20224400500213 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .
С решение № *** от 10.12.2021 г по гр. дело № 4550/2021 г по
описа на РС – П. състав на същия съд е ОСЪДИЛ на осн.чл.55, ал.1 от ЗЗД
„*****“АД, със седалище и адрес на управление гр.С., ж.к.“Л. №**
бул.“*****“№**, ет.*, ап.**, ЕИК********** ДА ЗАПЛАТИ на Х.И.И..,
ЕГН**********, сумата ***лв, представляваща недължимо платена сума по
договор за потребителски кредит №*****г., ведно със законната лихва,
считано от датата на ИМ-***г., като Е ОТХВЪРЛИЛ предявения иск за
разликата до претендираните ***лв., като НЕСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.
Въззивна жалба срещу решението в частта, в която е уважен иск, е
постъпила от ***** , в която се възразява срещу първоинстанционното
решение като се твърди,че същото е незаконосъобразно. Възразява се, че
въззивникът е овластен да приема плащане за услугата за поръчителство от
***** ЕООД, но това не го прави титуляр на вземането, а е приел плащане от
името на трето за спора лице. Според въззивника той не е страна по договора
1
за поръчителство и няма как той да връща сумата, а тя следва да се иска от
дружеството, което я е получило. Възразява се ,че ГПР е формиран съобразно
приложение № 1 към ЗПК. Според въззивника не следва разходите по
договора за поръчителство да се включват в годишния процент на разходите,
тъй като в договора за предоставяне на поръчителство е уговорено, че той
влиза в сила само ако не се изпълни задължението по договора за кредит.
Според въззивника ГПР се изчислява към момента на сключване на договора
за кредит. Претендира се отмяна на постановеното решение и постановяване
на друго, с което да се уважат исковете изцяло.
Въззивна жалба в отхвърлителната част е постъпила от Х.И.И.., в
която се възразява ,че неправилно РС е приел, че не е налице нищожност на
целия договор за кредит поради неправилно определен ГПК, който би бил
*при коректно изчисление на всички разходи по отпуснатия кредит. Според
страната ГПР съгласно чл. 19 ал.4 от ЗПК не може да бъде по – голям от
петкратния размер на законната лихва за просрочени задължение, т.е не може
да е по – голям от 50%, а случаят не е такъв. При този висок ГПР следва да се
приеме нищожност на целия договор. Претендира се отмяна на решението в
отхвърлителната част и постановяване на друго такова, с което да се уважи
изцяло предявения иск.
Страните оспорват взаимно твърденията и въззивните си жалби.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид
направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със
законовите изисквания, намира за установено следното:
СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят действителността на клаузи от
договора за потребителски кредит и на целия договор
РС е приел, че съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, ЗЗД, който е
получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Фактическият състав на
цитираната норма се характеризира с два елемента - получаване на нещо от
обогатилото се лице, което му се дава от обеднялото лице /разместване на
материални блага/, и начална липса на основание за получаването. При
неоснователното обогатяване под основание се има предвид правна връзка,
правно отношение, което да оправдае получаването на имуществото. В случая
по делото не е имало спор, че между страните е бил сключен Договор за
2
паричен заем № *** от ***2021г. , по силата на който ответникът „*****” АД
е предоставил на ищеца паричен заем *** в размер на *** лв. за срок от 48
седмици при фиксиран ГЛП 35%, срещу насрещно задължение на заемателя
за връщането на сумата от общо ***лв. , състояща се от заемната сума и
договорна лихва, като са посочени Не спорно, че заемната сума от ***лв. е
поучена от ищеца, за което е уговорката в чл.3 от договора. А с подписването
му ищеца е удостоверил това обстоятелство и договора служи за разписка. Не
е било спорно между страните, че съгласно чл.4, ал.1 от същия договор,
страните са се споразумели, в срок от 3 дни от сключването му, заемът да
бъде обезпечен с едно от следните обезпечения: 1. Две физически лица
Поръчители, всяко от които да работи по трудов договор с месечно
възнаграждение от поне ***лв., да не заемател или поръчител по друг
договор и кредитната му история да е „редовен“; или 2.Банкова гаранция,
включваща период от 30 дни след изтичане на срока на договора за заем и
обезпечаваща задължени в размер на общата сума за плащане по заема,
одобрено от дружестовото поръчител, който предоставя гаранционни сделки.
На ***2021г. е сключен договор за поръчителство №*** № *** с посочено от
заемодателя лице, а именно с „*****“ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление: гр. С., ж.к. *** бул. ***** № *, ет.*, ап.*. В договора е
уговорено, че същият влиза в сила, в случай че Потребителят не изпълни
задължението си, посочено в Договор за паричен заем, сключен с „***** АД,
в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две физически
лица или банкова гаранция. В договора за поръчителство е посочено, че
потребителят се задължава да заплати на поръчителя възнаграждение в общ
размер на *** лева платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер на
35.96 лева. Посочено е, че вноските са дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „***** АД.
Уговореното възнаграждение за поръчителство в общ размер на *** лева
/разсрочена на вноски в размер на по 35.96 лева/, е включено в Погасителния
план към Договора за паричен заем, сключен с „*****” АД. Х.И.И.. е погасил
изцяло сумата по сключения договор, а именно в общ размер на 1***лева
/включваща главница, лихва и възнаграждение за поръчителство/. По делото
е изслушана и ССЕ, неоспорена от страните, която съдът е кредитирал, като
компетентна и безпристрастна. От заключение по ССЕ се установява ,че
годишният процент на разходите отразява разходите по заетата сума, като
3
договорна лихва е основна тежест върху кредита, но освен нея съществуват и
други такси, застраховки и комисионни.В резултат на това клиента заплаща
дъпълнителна сума освен лихвените натрупвания върху главницата.ГПР
отразява процента на всички разходи, по кредита.Изчисляването става, като се
сумират всички тежести , съпътстващи обслужването на кредит.Посочено е
,че в ГРП е включена главница , договорна лихва и е в размер при това
положение на 40,86%, но ако се включи такса поръчителство по договора за
поръчителства става *
По делото не се е спорило , а и се установява от представените
писмени доказателства, че между страните са възникнали правоотношения по
договор за паричен заем по чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. По отношение на договорите за
потребителски кредит е налице прието европейско законодателство,
доколкото защитата на потребителите е една от целите на Съюза, за
изпълнението на която държавите членки са предоставили компетентност. В
изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са издали Директива
93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са транспонирани в българското
законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба е засилена защитата
на потребителите и е гарантирана възможността на националните
юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на
противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото
последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с
непосредствена приложимост, имащ примат над правото на отделните
държави членки. Това принципно становище е застъпено в множество
решения на Съда на Европейския съюз, 15 чиято тълкувателна практика е
задължителна спрямо държавите членки и техните граждани. Съгласно чл. 22
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно
от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22
ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй
като същите са изискуеми при самото му сключване. Тази недействителност
4
също е по особена по вид с оглед на последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а
именно че когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като
съгласно цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, но не дължи връщане на лихвата и другите разходи по
кредита. Според РС съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския
кредит (ЗПК), който е приложим в отношенията между страните договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично
изброени реквизити, сред които - общият размер на кредита и условията за
усвояването му (т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит (т. 10) и условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски (т. 11). Относно възраженията за недействителност
на процесния договор за паричен заем, поради противоречие с разпоредбите
на ЗПК, съдът е приел, че от съдържанието на договора се установява, че в
същия се съдържа подробна информация за правата и задълженията на
страните, начина на прекратяването му и други общи разпоредби, с оглед на
което следва да се приеме, че общите условия са инкорпорирани в
съдържанието им, а доколкото и договора за заем е подписан от ищеца на
всяка страница следва и извода, че не е налице недействителност на договора
поради неспазеното изискване на член 11, ал. 2 от ЗПК. В процесния договор
се съдържат условията за издължаване на кредита от потребителя,
включително размера, броя, периодичността и датите на погасителните
вноски и общата сума, която следва да се изплати. Тези данни са намерили
отражение и в представените по делото и приети и неоспорени от ищеца
погасителен план към договора за кредит. Разпоредбата на чл.12 от ЗПК се
отнася само до кредит, който се предоставя под формата на овърдрафт,
какъвто процесният не е, поради което и напълно неоснователно е
твърдението, че има нарушение на чл.12, ал.1, т. 7- 9 ЗПК. Съдът е счел за
неоснователни възраженията на ищеца за недействителност на договора
поради неспазване на разпоредбите на чл.11, ал. 1, т.9 ЗПК, доколкото това
условие е приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия
случай изрично е предвидено, че се касае за фиксиран годишен лихвен
5
процент-35%. Както националният закон, така и Директива 2008/48/ЕО не
поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на
компонентите на всяка една погасителна вноска- каква част от нея е за
погасяване на главница и каква част- за лихва. В този смисъл е и даденото от
СЕС тълкуване в Решение по дело С-42/15, което е задължително за
националните съдилища на основание чл. 633 от ГПК.Не е налице нарушение
на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съобразно практиката на СЕС.
Възнаградителната лихва има характер на цена на предоставената услуга,
като нейната стойност, следва да се съизмерява, както със стойността на
отпуснатия заем, така и със срока, за които се уговоря връщането, както и с
обстоятелството дали е обезпечен.Съдът е приел, че клаузата не противоречи
на добрите нрави, по следните съображения: Към датата на сключване на
договора е налице законово ограничение на максималния размер на
възнаградителната лихва, по реда на чл.19 ал.4 от ЗПК /ДВ бр. 35/2014г в
сила от 23.07.2014г./, където е посочено, че годишният процент на разходите,
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
М.С. на Р.Б.. Към датата на сключване на договора - законовата лихва е била
***/основния лихвен процент на БНБ и 10 пункта/, а петкратния размер се
явява *** . Както бе посочено по- горе, ГПЛ е в 35%. На следващо място
съдът е приел за нужно да отбележи и това, че свободата на договаряне е
дала възможност при съвпадение на волите на съконтрахентите да уговарят
лихва по предоставените в заем парични средства, в какъвто намерят за
удачен размер, стига да не нарушават изискването на чл.19, ал.4 на ЗПК. Ако
законодателят е искал да постави граница до която може да се договаря
размер на договорна лихва, то е щял да го направи отделно от разпоредбата
на чл.19, ал.4 на ЗПК. Освен това съдът е приел за неправилно становището
на ищеца, че следва да бъде съпоставяна договорната лихва със законовата
лихва, която и да бъде критерий за максималния й размер. Това е така, тъй
като в случая се касае за особен вид договор за заем, който се представя от
небанкова финансова институция, която не набира средствата от влогове.
Вземането на заемателя е рисково, тъй като не е гарантирано, при което и то
начислява по-висок процент на договорната лихва, тъй като тя служи не само
като форма на възнаграждение за ползване на предоставения от него в заем
финансов ресурс, но и като цена на предоставяната от него услуга. В този
6
смисъл не бива да се съпоставят договорните лихви с държавно определения
размер на законовата лихва, която се държи при неизпълнение или забавено
изпълнение на задължение, тъй като правната им природа е различна.
Относно уговорката за ГПР, съдът е приел възражението за
недействителност. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, /"Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и
поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не
включва нотариалните такси”/. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР
да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не
същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да
преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че
ГПР е 40, 86 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод
за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.
Съдът е приел, че в случая е налице прекомерност при определяне на ГПР по
договора, тъй като таксата за поръчителство следва да се включи в ГПР и
същият става *То следва да се приеме, че приеме да има нарушение на
добрите нрави. Нищожността на отделна клауза не води до нищожност на
целия договор за заем.Съдът е приел и становището на ищеца относно
нищожността на тази клауза и оттук на договор за
поръчителство.Сключеното с „*****“ ЕООД съглашение не отговаря на
принципното значение и цел на договора за поръчителство. Смисълът на
последния се изразява в гарантиране на изпълнението на задължението на
длъжника към кредитора. Предвид обстоятелството, че ищецът е сключил
7
такъв договор за поръчителство, с лице, избрано и посочено от заемодателя,
за което е заплатил такса, равняваща се на над половината от размера на
отпуснатия заем, без да е налице неизпълнение на задълженията от негова
страна, може да се направи единственият обоснован извод, че сключеният
договор за поръчителство излиза от присъщата функция за обезпечаване на
заема, а има за цел единствено начисляване на допълнителни разходи по
кредита. Според РС процесният случай касае еднотипни договори за
паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. В
глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване
на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на
потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В
съображение от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити изрично
се сочи: „В условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно
кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят
кредити без предварителна оценка на кредитоспособността, а държавите -
членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова
поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на
кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“. В този смисъл
клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено че заемът
се обезпечава с поръчителство, което впоследствие се предоставя от точно
определено лице - „*****“ ЕООД, в полза на „*****” АД, се намира в пряко
противоречие с преследваната от директивата цел, транспонирана в ЗПК.
Замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде
извършена преди сключването на договора, съответно към този момент да
бъде направена преценката дали да бъде отпуснат кредитът, както и при
какви условия /вкл. и дали ще е необходимо обезпечение/. На длъжника се
вменява задължение да сключи договор за поръчителство с точно определено
лице, за което да заплаща и възнаграждение, вследствие на което дългът му
нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Клаузата е
изцяло неравноправна и нищожна, тъй като същата е във вреда на
потребителя по смисъла на, чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ - не отговаря на изискванията за добросъвестност и води
до неравновесие в правата на страните. Клаузата не е формулирана по ясен и
8
недвусмислен начин, съгласно изискванията на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП и
разглеждана както самостоятелно, така и в съвкупност с договора за гаранция
/поръчителство/ не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключване на договора - чл.143, ал.2, т.19 от ЗЗП. Целта на
включване в правоотношението на третото свързано с ответника лице „*****“
ЕООД е заобикаляне на изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 10а, ал. 2 от
ЗПК под предлог, че незаконните такси се дължат не на кредитора, а на трето
лице „поръчител“. Впоследствие обаче тези такси се заплащат на заемодателя
„*****” АД. Тази клауза е уговорена още при сключването на договора с
ответното дружество, без да бъде предоставена реална възможност на
потребителя да посочи избран от него поръчител и е абсолютна предпоставка
последният да бъде одобрен за получаването му.Тези разходи е трябвало да
се включат в ГПР, като не се надвиши и законовото ограничение, което в
случая при вклйчването става * 20 В този смисъл, съдът не е приел
възражението на ответника, че е превел парите на поръчителя, тъй като
приема, че е налице изначална неедийствителонст на клаузата и са нарушени
правата на потребитя, а никой не може да черпи права от собстевното си
неправомерно поведение. Поради изложеното РС е счел, че предявеният иск
се явява основателен и доказан само по отношение на сумата ***лв. като за
разликата до претендираната сума ***лв., следва да се отхвърли като
неоснователен.
РЕШЕНИЕТО на РС е частично незаконосъобразно
РС е изложил мотиви, които в по – голямата си част се споделят от
въззивния съд и не следва да се преповтарят във вида ,в който са изложени.
Правилни са изводите на РС относно размера на ГПР , които изводи почиват
и на приетото по делото заключение на ВЛ по спорния въпрос. Неправилен
обаче е изводът относно частична нищожност. При този ГПР при
съобразяване и на разходите за поръчителство следва да се приеме ,че се
касае за нищожност на целия договор за кредит , а не само на отделна негова
клауза, касаеща задължението за сключване на договор за поръчителство. В
този смисъл се явява основателна жалбата на Х.И.И.. и решението в тази част
следва да се отмени като се постанови друго такова, с което се осъди *****
9
АД да заплати и *** лв като недължимо платена сума, представляваща
заплатена възнаградителна лихва с оглед приемането от въззивния съд на
нищожност на целия договор за кредит, при което следва да се заплати само
чистата получена сума като кредит.
По делото като страна пред въззивния съд е конституиран и *****
ЕООД. Съдът обаче счита, че в случая не може да се приеме, че е налице
задължително необходимо другарство в процеса доколкото се касае за
предявен осъдителен иск само срещу кредитодателя. В това производство
конституираното дружество не защитава свои права въпреки разглеждането
на въпроса за нищожността на основния договор за кредит, в който се
съдържа и задължението за сключване на договор за поръчителство.В този
смисъл пред първата инстанция делото не е било разгледано при отсъствието
на задължителен другар, поради което не са налице условия за обезсилване на
решението.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на ***** АД.
В първоинстанционното решение са изложени мотиви в тази насока, които се
възприемат и от въззивния съд.
При този изход на делото следва да се отмени частично атакуваното
решение както бе посочено по – горе. Следва да се осъди ***** АД да
заплати разноски за въззивното производство на Х.И.И.. в размер на 25 лв по
представения списък за разноските. Следва да се осъди ***** АД да заплати и
допълнително разноски за първоинстанционното производство с оглед на
частичната отмяна на атакуваното решение и уважаване изцяло на
предявените искове ,които допълнителни разноски следва да са в размер на
*** лв или общо следва да се осъди дружеството кредитодател да за плати
разноски за двете инстанции в размер на *** лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № *** от 10.12.2021 г по гр. дело № 4550/2021
г по описа на РС – П. В ЧАСТТА, В КОЯТО СЪДЪТ Е ОТХВЪРЛИЛ
предявения иск за разликата до претендираните ***лв КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
10
ОСЪЖДА на осн.чл.55, ал.1 от ЗЗД „*****“АД, със седалище и
адрес на управление гр.С., ж.к.“Л. №** бул.“*****“№**, ет.*, ап.**,
ЕИК********** ДА ЗАПЛАТИ на Х.И.И.., ЕГН********** сумата от *** лв
като недължимо платена по договор за потребителски кредит №*****г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ-***г до окончателното
изплащане на сумата
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата обжалвана част
ОСЪЖДА „*****“АД, със седалище и адрес на управление гр.С.,
ж.к.“Л. №** бул.“*****“№**, ет.*, ап.**, ЕИК********** ДА ЗАПЛАТИ на
Х.И.И.., ЕГН********** разноски за двете инстанции в размер на *** лв
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11