МОТИВИ
към
Присъда № 39 от 19.11.2015 г. на Районен
съд – Харманли, постановена по н.о.х.д. № 431 по описа за 2015 година.
Районна
прокуратура – Хасково е внесла срещу подсъдимият З.М.П. обвинителен акт, с
който на първата е предявено обвинение за извършени престъпления по
престъпление по престъпление
по чл.195 ал.1 т.3, вр.чл.194 ал.1 от НК.
Твърди
се в акта на обвинението, че с оглед установената по досъдебното производство
фактическа обстановка от обективна и субективна страна подсъдимият З.М.П. ***, чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот /изкъртване на
метална решетка на прозорец / отнел чужди движими вещи-мобилен телефон марка
“Nokia” модел “Asha 300” на стойност
45.00лева от владението на Ю.М.Ф. ***; пари - 240.00лв. и мобилен телефон марка
“ LG” модел “GM360” на стойност 60.00 лв. от владението на Ш.М. ***; пари –
250.00лв от владението на Д.М. *** или
всичко на обща стойност 595.00 лв. без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои- престъпление по чл.195 ал.1 т.3, вр.чл.194 ал.1 от НК.
Производството по делото е разгледано
по реда на глава ХХVІІ от НПК -”СЪКРАТЕНО СЪДЕБНО СЛЕДСТВИЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО
ПРЕД ПЪРВАТА ИНСТАНЦИЯ”, съгласно искането на подсъдимия - чл.370 ал.1 пр.2 от НПК.
В
съдебното заседание пред Районен съд – Харманли представителят на Районна
прокуратура – Харманли, в хода на съдебните прения, поддържа обвинението във
вида, в който е предявено и счита, че от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства то е доказано по несъмнен начин по отношение и на
тримата подсъдими. По отношение вида и размера на наказанията, които следва да
се наложиат на подсъдимия З.М.П.,
представителят на държавното обвинение предлага същото да бъде определено към
минималния предвиден в закона размер на наказанието „ лишаване от свобода”,
като на основание чл.58а, ал.1 бъде намалено с 1/3, с приложението на института
на условно осъждане.
Защитникът
на подсъдимия З. Ми П., адв. Г.Я. *** пледира, с оглед процесуалния ред, по
който протича производството по делото в съдебна фаза, продиктувано от
процесуалното поведение на подзащитния му, недвусмислено установената
фактическа обстановка и авторството деянието, за определяне на наказанието на
подсъдимите при условията на чл. 58а, ал.1 НК.
Подсъдимия
З.М.П. разбира обвинението и се признава за виновна по него, като на съдебното
следствие признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, както и вината си и дава съгласие д0а не се
събират доказателства за тези факти и обстоятелства. В хода на съдебните прения
се придържа към заявеното
от неговия защитник. В даденото и
право на последна дума
изразява съжаление за стореното и моли за по – леко наказание.
С
определение от 19.11.2015 г. по настоящето НОХ дело, по реда на чл.372 ал.4 от НПК, съдът е обявил, че
самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, като съдът ще ги ползва при постановяване на
присъдата, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт.
ХАРМАНЛИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
З.М.П. е роден
на ***г***, българин, български гражданин, грамотен с начално образование,
неженен, безработен, осъждан, живущ ***, с ЕГН **********.***, чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот /изкъртване на
метална решетка на прозорец / отнел чужди движими вещи-мобилен телефон марка
“Nokia” модел “Asha 300” на стойност
45.00лева от владението на Ю.М.Ф. ***; пари - 240.00лв. и мобилен телефон марка
“ LG” модел “GM360” на стойност 60.00 лв. от владението на Ш.М. ***; пари –
250.00лв от владението на Д.М. *** или
всичко на обща стойност 595.00 лв. без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, вр. чл. 194 ал.1 от НК.
Тримата
свидетели - св.Ю.М.Ф., св.Ш.М.К. и св.Д.М.К. от септември месец 2014г. живеели
на квартира в гр.Харманли, на ул.“ “№ .
И тримата били строителни работници, ангажирани във връзка с новострояща се жп
линия. Обитавали стаи на първия етаж от къщата, намираща се на посочени адрес.
На 23.01.2015г. мъжете се прибрали от работа и около 23.00 часа си легнали като
св. Ш.М.К. спял в отделна стая, а свидетелите Ю.М.Ф. и Д.М.К. ползвали обща.
Същевременно
в неустановен с точност час в ранните часове на 24.01.2015г. докато свидетелите
са спели подс. З.М.П. *** сам като забелязъл, че лампата в една от стаите
свети. Приближил се до прозореца на първия етаж и установил, че хората вътре
спят като взел решение да влезе и да отнеме намиращите се вещи. Дръпнал
металната решетка на прозореца с ръце и тя се отделила от прозореца и избутал
дограмата на самия прозорец като така преодолял преградата, направена да защити
имота от посегателства и влязъл в помещенията, където свидетелите Ю.М.Ф., Ш.М.К.
и Д.М.К. спели. От св. Ю.М.Ф. отнел
мобилен телефон марка „NOKIA“ модел Asha 300 на
стойност 45.00 лева, видно от заключението на назначената стоково-оценителна
експертиза (том 1 л.79-80), от Ш.М. Късалиев отнел мобилен телефон марка „LG“
модел
GM 360 на стойност 60,00лева, видно от заключението на
назначената стоково-оценителна експертиза и парична сума в размер на 240,00
лева, а от св. Д.М. Късалиев
отнел парична сума в размер
на 250,00 лева. Подс.З.М. П. се прибрал
в дома си като излязъл от къщата пред
входната врата, която отключил с ключа, който открил на маса в коридора на
първия етаж. На сутринта срещнал обв.А Да , на който дал 1 бр. мобилен телефон марка „NOKIA“
модел
Asha 300 с имей номер 355180058629552, а другият мобилен телефон
- 1 бр. мобилен телефон марка „LG“ модел GM 360 с
имей номер 356727-04-018498-6 оставил в себе си.Паричната сума в размер общо на
490,00 лева похарчил сам. Не обяснил на обв. А произхода на телефона.
На
24.01.2015г. около шест часа сутринта тримата мъже се събудили и установили
липсата на пари и мобилни телефони. Св. Ю.М.Ф.
подал сигнал на тел.112 за извършената кражба. Работата по случая била
възложена на св. Пе Ив – оперативен
работник в група „КП“ при РУ Харманли (том 1 л.72), който провел
оперативно-издирвателни мероприятия. В хода на извършената полицейска проверка
по случая св. А предал с протокол за доброволно предаване 1 бр. мобилен телефон марка „NOKIA“
модел
Asha 300 с имей номер 355180058629552 (том1 л.54), а обв. З.М.П.
– 1 бр. мобилен телефон марка „LG“ модел GM 360 с
имей номер 356727-04-018498-6(том 1 л.55). От двамата били снети обяснения. Бил
извършен и оглед на веществени доказателства на приобщените мобилни телефони
като е приложен и фотоалбум – том 1 л.82-85.
Според
заключението на назначената по делото съдебно-оценителна експертиза (том 1
л.79-80) стойността на мобилен телефон марка „NOKIA“
модел
Asha 300 възлиза на 45.00, а стойността на мобилен телефон марка
„LG“
модел
GM 360 възлиза на 60,00лева.
Така
общата стойност на отнетите от св. Ю.М.Ф. вещи възлиза на 45.00 лева, общата
стойност на отнетите от св. Ш.М. Късалиев вещи и пари възлиза на 300 лева,
общата стойност на отнетите от св. Д.М. Късалиев пари възлиза на 250 лева или
всички отнети вещи и пари са в общ размер от 595,00 лева.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
Настоящият
съдебен състав намира, че въз основа на така възприетата фактическа обстановка
и след обсъждане на направените доводи относно съставомерността и правната
квалификация на извършеното деяние, се налага недвусмислен и категоричен извод,
че подсъдимият З.М.П. е извършил
виновно общественоопасно деяние, обявено
от закона за наказуемо съставляващо престъпление по чл.195 ал.1 т.3, вр.чл.194 ал.1 от НК, тъй като на 24.01.2015г в гр. Харманли, обл. Хасково, чрез
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот /изкъртване на
метална решетка на прозорец / отнел чужди движими вещи-мобилен телефон марка
“Nokia” модел “Asha 300” на стойност
45.00лева от владението на Ю.М.Ф. ***; пари - 240.00лв. и мобилен телефон марка
“ LG” модел “GM360” на стойност 60.00 лв. от владението на Ш.М. ***; пари –
250.00лв от владението на Д.М. *** или
всичко на обща стойност 595.00 лв. без тяхно съгласие
с намерение
противозаконно да ги присвои- престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, вр. чл. 194 ал.1 от НК.
От събраните гласните доказателства,
чрез обясненията на обв. З.М. П., свидетелските
показания на Ан , Пе , Ю.М.Ф., Ш.М.К., Д.М.К., както и от писмените доказателства – том 1: постановление за разделяне на
материали (л.1-3), писма, постановления (л.1-44), характеристична справка
(л.25) постановление за присъединяване на преписка към ДП (л.45), полицейска
преписка с рег.№ УРИ 271 ЗМ50/2015г. на РУ Харманли(л.46-71), съдържаща и
протоколи за доброволно предаване (л.54,55); съдебно-оценителна експертиза
(л.78-81), протокол за оглед на ВД с албум (л.82-85); протокол за доброволно
предаване (л.86),писма постановления, определения(л.87-116), писмо и отговор от
РП Харманли (л.117-119), том 2:постановление за възобновяване на
нак.производство(л.1), постановление за назначаване на служебен защитник
(л.4),искане до ХАК за определяне на служебен защитник(л.12), постановление за
предоставяне на правна помощ(л.13), писмо от АК Хасково за определяне на
служебен защитник (л.16), ДСМПИС(л.27), справка за съдимост(л.29-30),
постановление за частично прекратяване на наказателно производство (л.36-37) и
от веществените доказателства – 1 бр.
мобилен телефон марка „NOKIA“ модел Asha 300 с
имей номер 355180058629552 и 1 бр. мобилен телефон марка „LG“
модел
GM 360 с имей номер 356727-04-018498-6 (на съхранение в РУ
Харманли) безспорно се установява обективната страна на деянието, механизма
на осъществяването му, както авторството на престъплението, а именно, че
подсъдимият е извършил същото. Обстоятелство, което не се оспорва от него, с
оглед направените пред съда самопризнания, нито от защитата му.
От субективна страна
подс. З.М. П., е извършил
деянието виновно, при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2,
хип.1-
ва от НК. Подсъдимиат е съзнавал, че процесиите
вещи са чужди и са се намирали във владението на другиго, но въпреки това ги
отнел без съгласието на собственика им и се разпоредил с тях, като със свои.
ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
При
определяне на вида и размера на наказанието за подсъдимият
З.М. П., съдът взе предвид: от една страна степента на
обществена опасност на деянието, както и стойността на предмета на престъплението, а от
друга страна – степента на обществена опасност на дееца и подбудите за
извършване на престъплението. При
индивидуализация на наказанието, съдът прецени обстоятелствата, които имат
значение за определяне конкретната степен на обществената опасност на деянието
и дееца, като не отчете смекчаващи
отговорността обстоятелства съдът отчете, че подсъдимия Пашеве
осъждан на четири пъти последно по пункт 4 от справката му за съдимост по НОХД
№ 75/2002г. на Районен съд гр.Раднево с Присъда
от 09.12.2002г., в сила от 07.12.2004г.
му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една)
година и 3 (три) месеца. Съдът обаче е зачел изтърпяната част от наказанието по
тази присъда, вкл. и времето през което обв. З.П. е бил с
мярка за неотклонение
„Задържане под стража“. Видно от писмо от РП Раднево (том 1 л.119), присъдата
не е приведена в изпълнение, тъй като е зачетено предварителното му задържане,
считано от 10.12.2001г. до 09.12.2002г. Видно от горното, настоящото деяние, е
извършено след изтичането на 5-годишния срок посочен в чл.30 ал.1 от НК.
Преценявайки
поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки принципите за
законоустановеност и индивидуализация на наказанието, настоящият
съдебен състав прие, че наказанието за подсъдимият З.М.
П. следва да бъде определено при
условията на чл. 58а, ал.1, вр. с чл.54 НК, което да се редуцира с 1/3. По
този начин
предвиденото
в закона наказание “лишаване от свобода” съдът прие да бъде наложено
за срок, в предвидения в приложимата правна норма от особената част на НК
минимум, а именно 1 / една/ година и три месеца и като намали така
определеното наказание с една трета, определи наказание “лишаване от
свобода” за срок от 10 /десет/ месеца, което на основание чл.60
ал.1 и чл.61 т.2 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален „строг” режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът
постанови да се върнат на Ю.М.Ф.
*** след влизане в сила на присъдата вещественото доказателства 1 бр.
мобилен телефон марка „NOKIA“ модел Asha 300 с имей номер
355180058629552, а на Ш.М. ***. след влизане в сила на присъдата
вещественото доказателства 1 бр.
мобилен телефон марка „LG“ модел GM 360 с имей номер 356727-04-018498-6.
С
оглед обстоятелството че подсъдимият З.М. П. е признат за виновен в извършване
на престъпленията, за което е привлечен към
наказателна отговорност, в негова тежест
следва да се възложат разноските по делото,
като бъде осъден да заплати в полза на ОД на МВР -
Хасково сумата в размер от по 50,00 / петдесет/ лева, представляваща направени
по делото разноски в хода на досъдебното производство за възнаграждение за вещо
лице.
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
Председател: