О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е № 4
гр.Добрич 06.01.2020 г.
ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ закрито заседание на шести януари
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:А.ПАНАЙОТОВА
ЧЛЕНОВЕ:Т.СТОЕВА
Г.ПАВЛОВ
при секретаря …............................................. и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева....... В.ч.гр.д..№915 от
2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от „***“ЕООД
,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.С.,представлявано от пълномощника юрисконсулт К.И.С. срещу
Разпореждане №2093 от 25.11.2019г.на РС гр.Добрич по ч.гр.д.№4254/2019г. по
описа на съда.
С обжалваното разпореждане е
оставено без уважение заявлението на
частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за присъждане на сумата от 224,48лв.-възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги.
Жалбата е подадена в законоустановения срок,същата е с
правно основание чл.413 ал.2 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна по следните съображения:
По оплакването ,че районният съд е
превишил правомощията си,предвид едностранния и формален характер на заповедното
производство,както и целта му да осигури
бързото и ефективно събиране на безспорни неизплатени задължения ,Окръжният съд
намира следното:
Правилно при решаване на делото
съдът е взел предвид приложението на
Директива 93/13/ЕИО,която не допуска правна уредба на държава членка ,която не
дава възможност на съда,в който и да е етап от производството,да преценява
служебно неравноправния характер на клаузи в договор с потребител,макар да е
установил всички необходими за това правни и фактически обстоятелства и не е
подадено възражение от длъжника.Следва да се има предвид разпоредбата на чл.411
ал.2 т.2 от ГПК,съгласно която съдът е длъжен служебно да извърши проверка дали
искането не противоречи на закона и добрите нрави,което го оправомощава да
откаже издаването на заповед за изпълнение в частите от заявлението,които са в
противоречие със закона и добрите нрави.
Съгласно изменението на ГПК
/ДВ.бр.100/2019г./-чл.7 ал.3 гласи,че съдът служебно следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор ,сключен с потребител,какъвто безспорно е
настоящия договор.В чл.411 ал.2 от ГПК се създава нова т.3 ,която задължава
съда да откаже издаване на заповед за изпълнение,когато вземането произтича от
договор с потребител и искането се основава на неравноправна клауза в договора
или е налице обоснована вероятност за това.Нормата има незабавно действие от
момента на влизането й в сила и урежда занапред всички заварени
случаи,доколкото обратното не е предвидено в процесуалния закон.По тези
съображения настоящата инстанция я взема предвид.
От подаденото заявление в неговата
обстоятелствена част е видно,че сумата се претендира за предоставени допълнителни услуги ,които са
предмет на Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги,по
силата което кредитополучателят дължи възнаграждение,което става изискуемо с
подписването му.Неизплатеното възнаграждение по така посоченото споразумение е
в размер на сумата от 222,48лв.
Неясно по делото е какви
допълнителни услуги се предоставят на кредитополучателя,предоставени ли същите
и дали те имат характер на услуги,различни от тези,визирани в чл.10а ал.2 от ЗПК.
Вследствие на така предвиденото
допълнително възнаграждение се оскъпява предоставения кредит ,със суми,които не
става ясно за какви услуги се претендират.Налице е обоснована вероятност по смисъла на чл.411
ал.2 т.3 от ГПК/ДВ бр.100/2019г./ потребителят да е поставен в неравностойно
положение спрямо кредитора по договора,като заплаща допълнителни
услуги,значително оскъпяващи стойността на получения от него кредит.
Съдът не нарушава принципа на
състезателно начало на процеса,тъй като обжалваното разпореждане не се ползва
със сила на пресъдено нещо и остава открита възможността кредиторът да доказва
равноправния характер на клаузата,както и нейната действителност в общия исков
процес ,образуван по реда на чл.415 ал.1 т.3 от ГПК.
Като е достигнал до аналогични
фактически и правни изводи районният съд правилно е оставил без уважение
заявлението на частния жалбоподател в обжалваните му части.Разпореждането е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от изложеното Окръжният съд,
О П
Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №2093 от
25.11.2019г.на РС гр.Добрич по ч.гр.д.№4254/2019г. по описа на съда в обжалваната
му част.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.