О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 2665 Година 2015,18.11. Град Бургас
Бургаски окръжен съд Граждански
състав
На осемнадесети ноември Година две хиляди и
петнадесета
В закрито
заседание в следния състав:
Председател: Антоанета Андонова
– Парашкевова
Членове:
………………………………………...
Съдебни
заседатели:
…………………………………….......
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 1298 по описа за 2014 година
и за да
се произнесе, взе предвид следно:
С молба вх.№ 19761 от 11.11.2015 г. адв.Петър Атанасов,
в качеството му на пълномощник и съдебен адресат на ответниците по настоящото
дело Н.К.Д., Н.Ф.Д., “Бисер“
ЕООД, ЕИК ********* и „Никол 008“ ЕООД, ЕИК *********, като е представил заверен от него препис от постановление за
прекратяване на наказателно производство от 20.05.2015 г. на Административния
ръководител - Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура Бургас и официално
заверен препис от постановление от 07.07.2015 г. на Зам.административен ръководител - Зам.апелативен
прокурор в Апелативна прокуратура гр.Бургас за потвърждаване на постановление
вх.№ 422 от 20.05.2015 г. по описа за Окръжна прокуратура Бургас за прекратяване
на наказателното производство, е поискал прекратяване на производството по
настоящото дело поради липса на правно основание за образуването му.
Ищецът по настоящото дело Комисия
за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез пълномощника си
инспектор-юрист Ана Димчева, в съдебно заседание е изразил становище по
искането за прекратяване. Позовава се на разпоредбата на чл.2 от ЗОПДНПИ, според
която счита, че наказателното производство е ирелевантно за производството по
специалния закон, след като веднъж то е започнало на законно основание - в
хипотезата на чл.22 от него. Намира, че в конкретния случай, с оглед
конкретните факти по делото, сочещи именно на проверка, образувана по основния
фактически състав на специалния закон - чл.22, ал.1, се следва приложение на
текста на чл.2 от Закона. Изключенията по ал.2 и ал.3 от чл.22 и чл.23 от
ЗОПДНПИ са неприложими, тъй като тези предпоставки е следвало да бъдат налице
към момента на започване на проверката, а не да възникнат впоследствие.
Бургаски окръжен съд като обсъди
доводите на страните и приложените писмени доказателства намира, че са налице
основания за прекратяване на производството по настоящото дело по следните
съображения:
Не е спорно, а това е видно и от
събраните доказателства, че проверката по специалния закон от Комисията е
започнала въз основа на уведомление по
чл.25 от ЗОПДНПИ, че срещу ответника Н.Д. е било
образувано и висящо досъдебно производство № 33/2013 г., вх. № 422/2013 г. по
описа за БОП ,ДП № 8/2013 г. по описа за ОСО при ОП-Бургас за извършено
престъпление по чл.282, ал.2, предл.2, вр. ал.1, предл. второ, вр. чл.93, т.1 от НК, вр. чл.44, ал.1, т.1 и
т.2 от ЗМСМА, вр. чл.16, ал.2 от Закона за устройство на Черноморското
крайбрежие, по което той е бил привлечен като обвиняем. Проверката е образувана
в хипотезата на чл.22, ал.1 от специалния закон, тъй като съставът на
престъплението попада в обхвата на горния текст. Видно е също така, че с
постановление за прекратяване на наказателно производство изх. № 422 от
21.05.2015 г. на Окръжна прокуратура Бургас, постановено на 20.05.2015 г. от Административния ръководител-Окръжен
прокурор на Окръжна прокуратура –Бургас досъдебното производство под горния
номер, воден срещу ответника по настоящото дело Н.К.Д.
и лицето В.К.Д., е било прекратено на основание
чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 и чл.199 от НПК, като е отменена
взетата срещу двамата мярка за неотклонение. Няма данни, а и не се твърди това
постановление да е било обжалвано, както е посочено в него - пред Окръжен съд гр.Бургас,
видно от официално заверения препис от постановление от 07.07.2015
г., изх. № СН-1/2013 г. от 08.07.2015 г. на Зам.административен ръководител -
Зам.апелативен прокурор в Апелативна прокуратура гр.Бургас. Постановление вх.№ 422 от 20.05.2015 г. по описа за Окръжна прокуратура
Бургас за прекратяване на наказателното производство е било потвърдено именно
поради липса на данни за осъществен
състав на престъпление по НК, като е счетено, че актът е обоснован и
законосъобразен. Няма данни, а и не е посочено в това постановление, то да е
било атакувано, респ. отменено на някакво основание, нито от него е видно да подлежи
на последващ контрол. От горните данни
се констатира, че в хода на производството по настоящото дело, образувано по
подадена искова молба на 08.07.2014 г., е настъпил нов факт - прекратяване на
наказателното производство, станало повод за започване на проверка при
условията на чл.22, ал.1 от ЗОПДНПИ, като основанието за прекратяване е несъставомерност на деянието - хипотеза, изключваща, съгласно
изричното и изчерпателно изброяване в чл.22, ал.2 и ал.3 на ЗОПДНПИ, започването
на проверка по специалния закон.
Спорен в настоящия случай е
въпросът представлява ли прекратяването на наказателното производство срещу ответника Н.Д.
поради несъставомерност на деянието, основание за
прекратяване и на настоящото производство по специалния закон при
съществуващата в ЗОПДНПИ разпоредба на чл.2 в Глава І „Общи положения“.
Правото по чл.74 от Закона за
отнемане в полза на държавата незаконно придобито имущество, както и правото по
чл.28 от отменения закон, е призната и гарантирана от закона възможност в полза
на държавата – чрез правомощията и дейността на специално създаден орган за
осъществяването му в лицето на Комисията да се отнемат принудително и
безвъзмездно имуществени права. И по сега действащия закон, както и по
отменения, за субекта, спрямо чието имущество се осъществява принуда,
ограничаването и отнемането на имуществени права представлява неблагоприятна
последица и санкция за определено неправомерно поведение, което по отменения
закон винаги бе престъпно деяние, докато по сега действащия освен престъпно
деяние, неправомерното поведение може да бъде и административно нарушение с
определени характеристики. Субективното право на държавата по стария закон бе преобразуващо,
докато по сега действащия закон е притезателно и се
реализира посредством предявяване на осъдителен иск - чл.75, ал.1 от Закона. От
тези характеристики на правото - да санкционира, следва да се приеме, че
хипотезите на отнемане, посочени в специалния закон продължават да бъдат, както
и по отменения закон, изчерпателно изброени, не могат да се прилагат по
аналогия на закона или правото, недопустимо е разширително или поправително
тълкуване.
За разлика от отменения закон, по сега действащият ,прилагането на граматическо тълкуване на текстовете му в голяма степен води до сериозни затруднения в разбирането му, а оттам и в прилагането му. При приложение на разпоредбите на чл.46, ал.1 от ЗНА, т.е. тълкуването на разпоредбите на ЗОПДНПИ в съвкупност и взаимна логическа свързаност, отново води до извод за необходимост от установяване на връзка между неправомерно поведение и придобито имущество. Следователно, цел и на сега действащия закон, както и на предходния, е борба с определени от законодателя неправомерни деяния - престъпления и административни нарушения чрез отнемане на облагите, които се получават или са свързани с тях - чл.3, ал.1, респ. чл.2 от отменения закон.
Да се изключи изискването за установяване на връзка между неправомерното поведение и придобиването на имуществото по сега действащия закон само въз основа на граматическото тълкуване на отделни негови текстове, без да се държи сметка за систематическото им място в рамките на нормативния акт, за всички останали негови разпоредби и без съпоставка с отменения закон, ще доведе до неправилното му прилагане и нарушение на правото на субектите по чл.75 от специалния закон на справедлив съдебен процес и правото на пропорционалност в ограничението на правото на собственост, същевременно ще представлява неравноправно третиране на обвиняеми за престъпления и лица в родствени, семейни, фактически или правни отношения с обвиняеми – освен допустимите от страна на наказателното законодателство ограничения и неблагоприятни последици в периода на висящност на наказателно производство, едновременно с тях тези лица да бъдат подложени и на гражданскоправна санкция, която при това има опасност и да стане неотменима, въпреки, че впоследствие наказателното производство е прекратено на основания, изключващи квалификацията на деянието като престъпление или недоказаността му, или е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Безспорен е принципът в правото, че наказателната, административната и гражданскоправната отговорност могат да съществуват и да се прилагат паралелно за едно и също деяние, но целта на втората е не да допълни наказанието, а да компенсира чрез обезщетение вредите от неправомерно деяние било то престъпление, административно нарушение или деликт по смисъла на гражданското право или да откаже да защитава неправомерно придобитото. Че настоящият закон има именно смисъла на реализиране на гражданска отговорност е видно от разпоредбите на чл.3, ал.2, в която като адресати са посочени пострадалите от престъпления, така и в чл.90а от Закона, регламентиращ обезщетяване на пострадалите от престъпления от държавата. Да се приеме различно от горното тълкуване, би означавало щом се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на т.7, пар.1 от ДР на закона, то да се отнема, което обаче би лишило от смисъл фигурирането в закона на разпоредбите на чл.22, чл.23 и чл.24 от ЗОПДНПИ, в които изрично се изброяват престъпни състави и характеристики на административни нарушения като елемент от правото на държавата да отнеме имуществото. Ако смисълът е, че мярката се прилага като вид санкция спрямо лица, за които е започнало наказателно преследване за установяване, че са извършили престъпление по чл.22, ал.1 от ЗОПДНПИ или административно нарушение с белезите по чл.24, ал.1 от ЗОПДНПИ, без оглед връзката с престъпната дейност или дейността, квалифицирана като административно нарушение, тогава в специалния граждански закон е предвидено допълнително наказание, извън тези по Наказателния кодекс или по останалите нормативни актове, предвиждащи административни наказания, т.е. извън наказателното и административното право, които се налагат при това не по реда на Наказателнопроцесуалния кодекс или по реда на ЗАНН или друг общ административен акт, а такъв подход - смесване на целите, смисъла, значението и резултата в обществените отношения от различни правни клонове - наказателно, административно, гражданско право, е недопустим. Напротив, допустимо е чрез средствата на различни правни клонове да се постига една обща цел. Това е видно в настоящия закон - наказателното и административното право се борят с дееца, а гражданското право - с последиците в областта на гражданския оборот от деянието - обезщетяват вредите от престъплението и освен това отказват да дават правна защита на незаконно придобитото като го отнемат в полза на обществото в лицето на държавата. Установяването на престъпно деяние или административно нарушение, признаването на дееца за виновен в извършването им, определянето на наказанието и налагането му, са в предметния обхват на НК и административно-наказателните разпоредби. Конфискацията, като вид имуществена санкция за извършено престъпление, както и т.нар. „административна конфискация” в областта на административното право, са изрично уредени в НК и в ЗАНН. Тези наказания са възможни, включително за някои от хипотезите, уредени в чл.22, ал.1, и за административните нарушения, включително и с белезите на тези по чл.24 ЗОПДНПИ. И в наказателното, и в административното право, тя се прилага само спрямо притежавано от дееца имущество, тъй като наказание може да се наложи само на лице, извършило предвидено в закона престъпление или административно нарушение, а и наказанието трябва да е съответно на деянието. Съдът в производството по чл.74 от ЗОПДНПИ не преценява доколко отнемането на конкретно имущество се явява съответно, като санкция на неправомерното деяние, нито степента на обществената опасност на деянието и дееца. Отнемането по специалния закон, също така, има по-голям обхват по отношение на обектите, а също и на субектите, спрямо които може да се приложи. Придобиването на имуществото следва да е от конкретна престъпна дейност или административно нарушение с определени характеристики. Законодателят има предвид само престъпната дейност, изрично определена в чл.22, ал.1 от ЗОПДНПИ – изброените състави по Наказателния кодекс в точки 1-25 и административното нарушение от естество да създава облага, при това на стойност над 150000 лева. За да пристъпи гражданският съд към процедура по отнемане на имуществото, за престъплението следва да е започнало наказателно производство - чл.77, ал.1, т.2, а в хипотезите на чл.23 и чл.24 от специалния закон, и влязла в сила присъда на чуждестранен съд, тъй като това е едно от условията за признаване съгласно българското законодателство на акт на чуждестранен съд за някое от престъпленията по чл.22, ал.1 или влязъл в сила акт за наложено административно нарушение по чл.24, ал.1, както и по чл.23, предл.2. Съдът в производството по чл.74 от специалния закон не може да отнема имущество, макар и придобито от престъпна дейност според хипотезите на чл.22, ал.1 от същия закон, когато за нея не е започнало наказателно преследване, както и придобитото от друга престъпна дейност, извън съставите, изброени в чл.22, ал.1, нито от административно нарушение, за което няма влязъл в сила акт, дори и от естество да създава облага над 150000 лв., нито от административно нарушение, за което има влязъл в сила акт за установяването му и въпреки, че то е от естество да създава облага, когато нейната стойност е под 150000 лв., нито съдът може да отнема придобитото от друга незаконна дейност имущество, включително и такова с неустановен произход. Изискването за връзка между престъпната дейност, за която е започнало наказателно производство се извежда и от тълкуването на текстовете на ал.2 и ал.3 на чл.22. В тази хипотеза законът предвижда провеждане на проверка и производство по отнемане, въпреки, че наказателно производство срещу дееца не може да бъде проведено или провежданото такова е прекратено, както и когато провежданото е спряно. Изброяването и тук е изчерпателно и са включени само част от основанията по НК за отказ за образуване, за прекратяване или спиране на образувано наказателно производство. Тълкуването на текстовете на ал.2 и ал.3 на чл.22, води до извод, че ЗОПДНПИ е подбрал онези хипотези, при които наказателното производство не може да бъде реализирано, не защото лицето не е извършило престъплението или престъплението не е доказано или е несъставомерно, а онези, при които въпреки, че престъплението е извършено, наказателната отговорност на лицето не може да бъде реализирана по реда на Наказателния кодекс. Разликата между настоящия и отменения закон е в различния начин на доказване при това само на престъпната дейност, за която е започнало наказателно производство в Република България. По отменения закон, за започване и осъществяване на втората фаза на производство по отнемане пред съда на правото на държавата на гражданска конфискация бе необходимо да има влязла в сила присъда за престъпление от тези изброени в чл.3, ал.1 от ЗОПДИППД /отм./, а ако са налице хипотезите на чл.3, ал.2 или 3 на ЗОПДИППД /отм./ на основание чл.28, ал.5 престъпната дейност се установява в производството по гражданска конфискация, но чрез предявяване на установителен иск по чл.124, ал.5 от ГПК, т.е. отнемане се извършва след установяване преди това със същото решение, т.е. в диспозитива му със сила на пресъдено нещо на факта на извършване на престъпление. Понастоящем изискване за доказване в производството по отнемане на имущество на престъплението, респ. на административното нарушение с влязъл в сила акт, е поставено само в случаите, в които наказателното, респ. административно-наказателното производство се е развило в чужбина с въвеждането на изискването в чл.23 актът на чуждестранния съд да е признат в Република България - производството по признаване на актове на чуждестранни правораздавателни органи в българското законодателство изисква, за да се проведе признаване, актът да е влязъл в сила. Изискването за доказване в производството по отнемане на имущество с влязъл в сила акт е поставено и по отношение на административното нарушение, което може да доведе до облага над 150000 лева. Отпадането в новия закон на изискването за престъпната дейност по чл.22, ал.1 да има влязла в сила присъда или тя да се установи с иск по чл.124, ал.5 от ГПК в самото производство по отнемане пред съда, не може да се приеме, че означава, а следователно и че следва да се тълкува в смисъл отпадане изобщо на необходимостта престъпление по чл.22, ал.1 от новия закон да бъде доказвано. Да се отрече необходимостта от доказване, означава да се отрече релевантността на извършването му за гражданската конфискация. Горният извод би довел до противоречие на този закон с основен принцип в правовата държава - да не се допуска злоупотреба с права, както и упражняване на права, ако то накърнява права и законни интереси на другите и до приемане за допустимо неправомерните деяния да подлежат на доказване чрез предположение -т.е. констатират ли се вреди, те винаги са резултат на престъпление в обхвата на чл.22, ал.1 или административно нарушение с особеностите в чл.24, респ. констатира ли се несъответствие между доходи и разходи, това винаги се дължи на престъпление в обхвата на чл.22, ал.1 или на административно нарушение с особеностите в чл.24. Може да се доказва с предположение /презумпция/ вината за неправомерни деяния, може да се доказва с предположение връзката между тях и вредите, които са тяхно следствие или между тях и придобито от тях имущество, но не и самото неправомерно деяние като човешко поведение с характеристика противоправност. Безспорно е, че и сега действащият закон предвижда предположение в една насока - по отношение на характера на имуществото, а не по отношение на извършване на деянието -престъпление от изброените в чл.22, ал.1 или административно нарушение с характеристиките по чл.24 от специалния закон.
Следователно, както престъпната дейност, така и връзката й с имуществото продължават да са факти, обуславящи съществуването на правото на отнемане в полза на държавата на имущество и по този специален закон. В противен случай, както бе посочено и по-горе, няма логическо обяснение, включването в този нормативен акт на разпоредбите на чл.22, чл.23 и чл.24, а и правно основание за неговото приемане. За установяването на престъпната дейност съгласно този закон, следователно важат и са приложими общите правила на гражданския процес - тя се доказва с всички допустими от процесуалните закони и преди всичко от ГПК доказателствени средства, при това само при положение, че наказателното производство се развива на територията на Република България. В случаите, в които за престъплението по чл.22, ал.1 има висящо наказателство производство в Република България или са налице обстоятелства, изключващи възможността да бъде започнато или завършено започнато наказателно производство в Република България - чл.22, ал.2 или извършването на действия по такова производство в Република България е временно преустановено - чл.22, ал.3, престъплението се доказва така, както в обичайния граждански процес се доказва деликта като елемент от фактическия състав по чл.45 от ЗЗД. При положение, че престъплението е вид деликт, т.е. непозволено увреждане, не съществуват процесуални пречки то на общо основание да бъде установявано по начините, по които по принцип се установява всеки деликт в производството по обезщетяване на вреди - с всички допустими доказателствени средства. Отпада изискването доказването му да се осъществява по специалните начини по отменения закон - влязла в сила присъда, респ. решение по иск по чл.124, ал.5 от ГПК.
От всичко изложено по-горе, следва да се направи извод, че въпреки, че граматическото формулиране на характера на подлежащото на отнемане имущество - незаконно придобито, е твърде обобщаващ и е въведено предположение за този му характер – имущество, за придобиването на което не е установен законен източник,то това може да бъде само имущество, получено от престъпна дейност по чл.22, ал.1, въпреки, че тя не е установена с влязъл в сила акт или от административно нарушение по чл.24, респ. чл.23, предл.2 от специалния закон. Горният извод се потвърждава и от това, че освен да установява в производството по специалния закон „значително несъответствие” по смисъла на т.7 от §1 на ДР на специалния закон - чл.77, ал.4, т.3, Комисията следва да представи доказателства и за обстоятелствата по чл.22, 23 и 24-чл.77, ал.4, т.2 и за други обстоятелства, които имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му -чл.77, ал.4, т.5, като всички тези обстоятелства следва да формират не просто предположение, а обосновано предположение – чл.21. Граматическият израз, освен това е видно, че е бил необходим в настоящия закон, поради въвеждането на съвършенно нов в сравнение с предходния закон фактически състав на правото на държавата на гражданска конфискация в чл.24, ал.1 и чл.23, предл.2, а именно при установено административно нарушение, а не само при определени изчерпателно изброени престъпления. Следователно, граматическата формулировка не води до извод за приближаване на новия закон към действалия при предходни икономически условия закон - ЗСГ, Глава ІІІ, а до извод, че неговите цели съвпадат с тези на отменения от него ЗОПДИППД, но с разширяване на неправомерните деяния, които държавата иска да предотврати, чрез отнемане на облагите от тях - освен определени престъпления, се включват и административни нарушения с конкретни характеристики, с намаляване на продължителността на цялостното двуфазно производство по отнемане на имущество, с облекчаване на реда за доказване на престъпната дейност.
Връзката между престъпната дейност по чл.22, ал.1 и отнеманото имущество не може да бъде изключена и поради въвеждането като общо положение с разпоредбата на чл.2 от закона на независимост на производството по гражданска конфискация от наказателното производство срещу проверяваното лице и/или свързаните с него лица, както и от обстоятелството, че не е необходимо производството пред съда да започва след влизане в сила на осъдителна присъда за престъпление. Разпоредбата на чл.2 е в Глава І “Общи положения“. С оглед правилата на законодателната техника частите от нормативни актове,озаглавени с такива наименования, включват общи разпоредби, които се отнасят до предмета на уредбата в нормативния акт, неговите цели и задачи, принципите,от които той трябва да изхожда, като те не установяват отделни правила за процедиране.При това положение те не намират пряко приложение .Конкретни правила за процедиране, обобщен израз на които се явяват, изведените в началото на нормативния акт общи разпоредби, се намират в последващите, особени разпоредби, които от своя страна в логическа последователност могат да бъдат разделени на устройствени, материалноправни, процесуални и наказателно правни. Систематическото място на разпоредбата на чл.2 именно в тази първа глава, наречена „Общи положения“ в закона,следователно води до извод,че тя няма как да бъде приложена пряко,в нея е залегнал принцип ,който по нататък в следващите особени разпоредби намира конкретизация. Принципът в чл.2 е проведен основно в две нови конкретни разрешения, намиращи се в следващите му глави-отпадане на изискването втората фаза на двуфазното и по настоящия закон производство по реализиране на правото на държавата на отнемане на незаконно придобито имущество да започва след приключване с влязъл в сила акт на наказателното производство - обратно в чл.27, ал.2 от отменения закон, както и в предвиждането,че производството по специалния закон започва и продължава , въпреки, че наказателно производство не може да бъде образувано или образуваното е прекратено или спряно, без да е необходимо, както в случаите по чл.3, ал.2 от отменения закон, сега преповторени и допълнени с нови в чл.22, ал.2 и ал.3, установяването на престъпната дейност да бъде извършвано в самото производство по отнемане чрез иск по чл.124, ал.5 от ГПК. Тези текстове, сравнени с разрешенията по предходния закон и тълкувани във връзка с чл.3 от него показват, че законът цели подобряване на ефективността на мерките за борба с определени престъпления, респ. административни нарушения, като държи сметка и за правото на защита на засегнатите лица. Смисълът на независимостта на двете производства е те да се движат паралелно, а не резултатът от наказателното производство да е без каквото и да било значение за производството по специалния закон. При паралелно движение се постигат два благоприятни резултата: има реална и гарантирана от закона възможност те да приключат едновременно или с малка разлика във времето, при което се постига едновременен ефект в обществените отношения, които престъплението засяга: в областта на наказателното право - да бъде наказан извършителят и да задействат специалната и генералната превенция, а в областта на гражданското право - да бъдат отнети облагите от престъплението. Едновременно с това се преустановява прекалено дългото ограничаване на собствеността на засегнатите лица чрез мерките, налагани в несамостоятелното по характера си производство по допускане на обезпечение на бъдещия иск, което по отменения закон по трайност бе съразмерно на трайността на наказателното производсто и при едновременна висящност на наказателното производство и производството по специалния закон излизаше прекомерно извън счетения за разумен за останалите граждански производства от законодателя срок по чл.390 от ГПК от един месец. Следователно под независимост законът има предвид паралелност в развитието на производствата, а не независимост на резултатите от тях. Горното се потвърждава и от обстоятелството, че за специалното производство пред съда по раздел ІV не е предвидено особено правило, изключващо приложението на чл.235, ал.3 от ГПК в процеса, в който единствено случай резултатът от наказателното производство би бил ирелевантен за гражданската конфискация.
От формулираните фактически състави, относими към престъпни състави в хипотезите на чл.22, ал.1 и чл.22, ал.2 и 3, следва да се направи извод, че е необходимо кумулативно осъществяване на няколко материално правни предпоставки, една от които е висящо наказателно производство срещу лице за престъпление по НК, измежду визираните в т.1-25 на ал.1, чл.22 от ЗОПДНПИ, по което то е привлечено като обвиняем - в основния състав на чл.22, ал.1; респ. наказателното производство не е образувано или започналото наказателно производство е прекратено, поради конкретно изброени причини или наказателното производство е спряно на основание чл.25 от НК и лицето не може да бъде привлечено като обвиняем, отново по конкретно изброени причини -вторият фактически състав по чл.22, ал.2 и 3. Горните обаче предпоставки са не само материалноправни, но за специалното производство и процесуални, тъй като следва да са възникнали към момента на започване на специалното производство от фазата му на установяване на незаконно придобито имущество, за да бъде то законосъобразно образувано. Съгласно чл.22 във вр. с чл.25 от специалния закон, проверката започва когато лице е привлечено като обвиняем за някое от престъпленията по ал.1, когато е отказано образуване на наказателно производство или образуваното такова е прекратено или наказателното производство е спряно и лицето не може да бъде привлечено като обвиняем. Следователно, наказателното производство или невъзможността то да бъде реализирано и причините за това установени по реда на чл.25 от закона, т.е. чрез съответните актове на компетентите за наказателно преследване органи, са процесуална предпоставка за допустимост изобщо на производство по отнемане. Тяхната релевантност като процесуални предпоставки се запазва и в исковия процес, с оглед разпоредбата на чл.77, ал.4, т.2.
С оглед на всичко изложеното по-горе, за допустимостта на производството по основния състав на чл.22, ал.1 от закона е необходимо не само при започване на проверката от специализирания орган по установяване на незаконно придобито имущество, но и в хода й, както и при предявяване на иска и в хода на цялото производство по реализиране на гражданска конфискация, включително и пред съда, да е налице висящо наказателно производство, по което проверяваното лице да е привлечено като обвиняем. При положение, че в хода на производството по Раздел ІV на специалния закон наказателното производство бъде прекратено или спряно, следва да се прецени дали основанията за спиране или прекратяване са релевантни за допустимостта на специалното производство по смисъла на чл.22, ал.2 и ал.3, като в случай, че това е така, производството по гражданска конфискация продължава, а в случай, че основанията за спиране или прекратяване на наказателното производство не са сред изброените в чл.22, ал.2 и ал.3, производството по ЗОПДНПИ следва да се прекрати като недопустимо - отпаднала е специална процесуална и материална предпоставка за провеждането му. Горният извод се налага и от конституционните принципи за еднакво приложение на законите към едни и същи факти и за недопускане на дискриминация и ограничения в правата на граждани, които вече не са обвиняеми по специалните основания на ЗОПДНПИ. При положение, че производство по специалния закон е недопустимо да започне и да се проведе по отношение на лица, за които е отказано образуване на наказателно производство или образуваното е прекратено или спряно извън изрично изброените случаи на чл.22, ал.2 и ал.3 от ЗОПДНПИ, които не могат да бъдат тълкувани разширително или поправително, то при възникване в хода на висящо производство на основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, извън тези по чл.22, ал.2 и ал.3, е недопустимо на още по-голямо основание продължаването на вече започнало производство по гражданска конфискация. В противен случай лице, което е било обвиняем за престъпление в обхвата на чл.22, ал.1 и след прекратяване на наказателното производство извън случаите на чл.22, ал.2 , ще следва да се приеме, че за целите на закона се счита за обвиняемо и може да бъде подложено на ограниченията, които чл.31, ал.4 от Конституцията допуска по отношение на обвиняемите.
Такъв е настоящият случай. Видно от данните, представени от ответната страна, наказателното производство образувано срещу единия от ответниците е прекратено, но на основание несъставомерност на деянието. Това основание за прекратяване на наказателното производство е извън приложното поле на чл.22, ал.2 от ЗОПДНПИ, т.е. в тези случаи е недопустимо започване на проверка за предпоставките на гражданска конфискация, а следователно и реализиране на правото на държавата на отнемане. При това положение, на още по-голямо основание е недопустимо продължаване на започналото производство-отпаднала е в хода на исковия процес процесуална предпоставка. Видно от данните по делото, постановлението за прекратяване е било проверено по реда на редовен способ за контрол - от прокурор в по-горестоящата прокуратура и след проверката прекратяването на това основание е потвърдено. Актът на горестоящата прокуратура не подлежи на друг редовен контрол. При това положение наказателното производство е прекратено на основание несъставомерност със стабилен акт. Следователно, ответникът Д. не е обвиняем за престъпление по чл.22, ал.1, като това качество е изгубено поради несъставомерност на деянието, а не на някое от основанията по чл.22, ал.2, предвиждащо възможност за продължаване на производството по специалния закон при приложение на общото правило на чл.2. С оглед на горното и поради отпадане на процесуална предпоставка за допустимост на настоящия процес, производството по делото следва да се прекрати.
По изложените съображения и на основание чл.130 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 1298 по описа за 2014 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Бургаски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
СЪДИЯ: