№ 834
гр. **** , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ****, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100500283 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на община ****, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 261293/19.11.2020 год., постановено по гр. дело №
9084/2020 год. по описа на РС-****, с което:
1) Община **** е осъдена да заплати на Н. П. Ц. ЕГН ********** и И. П. Ц. ЕГН
**********, двамата с адрес: град ****, сумата от общо 7 500 лева (седем хиляди и
петстотин лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие
на падане на клон от дърво върху притежавания от ищците лек автомобил марка и модел
„Фолксваген Туарег“, рег. № ВР1975ВМ, на дата 03.08.2019 г. около 17:00 часа, в град ****,
по ул. „****, в посока бул. „****“, изразяващи се в стойността на разходите за ремонт на
посоченото МПС, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на предявяване на исковете – 04.08.2020 г. до
окончателното и изплащане, както и сумата от 300 лева (триста лева) - обезщетение за
́
забава в размер на законната лихва върху сумата от 7500 лева, и, начислено за периода от
03.08.2019 г. до 03.08.2020 г., на основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД;
2) Община **** е осъдена да заплати на Г. П. О. ЕГН **********, с адрес: град ****,
ул. „****, сумата от 3 500 лева (три хиляди и петстотин лева), представляваща обезщетение
за причинени неимуществени вреди, вследствие на падане на клон от дърво върху
управлявания от ищеца лек автомобил марка и модел „Фолксваген Туарег“, рег. №
ВР1975ВМ, на дата 03.08.2019 г. около 17:00 часа, в град ****, по ул. „****, в посока бул.
„****“, изразяващи се в преживени от настъпилия инцидент уплаха и стрес за неговия
живот, за живота и здравето на пътуващите в автомобила съпруга и дете на ищеца, както и
на намиращия се в друг увреден автомобил пътник, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху присъдената сума, считано от датата на предявяване на исковете –
04.08.2020 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 350 лева (триста и петдесет
́
лева) – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 3500 лева, за
1
периода от 03.08.2019 г. до 03.08.2020 г.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
постановено е в нарушение на материалния закон. Не е отчетен, безспорно установения по
делото факт, за който също не се спори между страните, че на посочената в исковата молба
дата – 03.08.2019 год. – е имало буря, изразяваща се в силен дъжд и вятър. При справка от
бюлетина на ОДМВР - гр. **** на адрес „www.mvr.bg“ за датата 03.08.2019 год. е видно, че
случаят не е изолиран, а се касае за множество случаи на оказана техническа помощ, поради
„паднали дървета, клони, предмети, стъкла в резултат от рязкото влошаване на
метеорологични условия". При това положение неправилен е изводът на
първоинстанционния съд, че фактът на счупване на клон от дървото е достатъчен да
обоснове извод за бездействие на общината относно задълженията и по чл. 61 и сл. от ЗУТ и
́
по Наредбата на Общински съвет **** за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на
зелената система на територията на Община ****. Няма твърдения, няма и доказателства, че
процесното дърво е застрашавало сигурността на гражданите преди инцидента, нито пък
твърдения и доказателства, че дървото е било изсъхнало, болно или старо. Т. е., по делото не
са установени предпоставки за отсичането на процесното дърво или на клон от него.
Възвинникът счита, че в конкретния случай, съвкупното и необичайно проявление на
природни сили, с присъщите им белези на непреодолимост и непредвидимост, е довело до
неблагоприятния резултат на увреждането на ищците, което не би настъпило ако тези сили
бъдат елиминирани. Интензитетът, обхватът на бурята и кога тя ще настъпи, са все
обстоятелства, които ответникът не може да предвиди, нито да предотврати. Поради това и
невъзможността за своевременна реакция от страна на община **** е обективна, а не
субективна, а оттам и не е налице и бездействие или неполагане на дължимата грижа.
Твърди се също, че по делото не е установена и причинната връзка между вредоносното
деяние (твърдяното бездействие на община ****) и причинените на ищците имуществени и
неимуществени вреди. Изслушаното в първата инстанция заключение на съдебно-
техническата експертиза установява, че такъв механизъм е реален и възможен, но нямало
доказателства за действителното му осъществяване. По отношение на иска за причинени
неимуществени вреди неправилно е прието, че такива са настъпили. Този извод на съда е
обоснован единствено въз основа на показанията на свидетелите, като не е отчетено, че
показанията им сочат на заинтересованост по смисъла на чл. 172 от ГПК, не се подкрепят от
никакви други доказателства поради което и неправилно са приети за достоверни.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с която предявените искове да бъдат
отхвърлени, евентуално да бъде намален значително размерът на сумите, присъдени като обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди, съобразно всички обстоятелства по делото и съдебната практика по сходни случаи.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите – ищци,
оспорват жалбата, считат обжалваното решение за правилно и настояват да бъде
потвърдено. Претендират присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивникът – ответник по исковете не изпраща представител;
писмено становище поддържа жалбата, претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззиваемите – ищци, чрез процесуален представител, оспорват
жалбата, считат обжалваното решение за правилно и настояват да бъде потвърдено.
Претендират разноски.
Съдът съобрази следното:
Предявени са в условията на обективно и активно субективно съединяване искове по
чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. Исковете са предявени с обща искова молба, в която са
наведени следните твърдения:
Ищците Н. П. Ц. и И. П. Ц. от гр. **** са собственици в режим на СИО на лек
автомобил марка и модел „Фолксваген Туарег“, рег. № ВР1975ВМ. На дата 03.08.2019 г.
2
около 17:00 часа, в град ****, по ул. „****, в посока бул. „****“, върху тавана на
управлявания по същото време от ищеца Г. П. О. автомобил паднал голям клон от дърво,
разцепен поради силния вятър и дъжд. Поради движението на автомобила, клонът се
плъзнал по тавана и засегнал дясната и задната част на същия, като ударът бил внезапен и
без възможност да се избегне. Причинените на автомобила щети се изразяват в:
деформирани таван, задна дясна колона, хоризонтална дясна колона, задна врата (на
багажника), заден десен калник, алуминиев покривен водач, охлузени задна броня и заден
ляв калник, задна лява врата, предна дясна врата, преден десен калник, увредени дясна
ходова част – заден десен и преден десен амортисьори, заден десен долен носач и преден
десен долен носач, счупени стопове по задна врата и задна част, дясно странично
електрическо сгъваемо огледало с мигач и подгрев. Твърдят, че разходите за труд и
материали за възстановяване на автомобила в състоянието му преди увреждането са в общ
размер на 7 500 лева.
Твърди се още, че ищецът Г. П. О., който е управлявал процесния лек автомобил по
време на инцидента, е преживял силна уплаха и стрес за неговия живот, за живота и
здравето на пътуващите в автомобила негови съпруга и дете, както и на намиращия се в
друг увреден автомобил пътник. Твърди се, че преживяната травма от случилото се
продължила няколко месеца, споменът за инцидента го разстройвал, сънят му бил
неспокоен.
Навеждат, че община **** не е положила необходимите грижи за да поддържа
пътното платно – общинска собственост, в състояние което да не застрашава ППС и
пешеходците, включително и като се грижи за поддържка, изрязване, премахване или друга
дейност по обезопасяването на растителността около пътното платно.
В съответствие с наведените твърдения са и отравените искания:
за осъждането на Община **** да заплати на Н. П. Ц. и И. П. Ц., двамата с адрес:
град ****, следните суми: сумата от 7 500 лева (след допуснато от РС-**** изменение на
иска с протоколно определение 13.11.2020 г.), на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на падане на
клон от дърво върху притежавания от ищците лек автомобил марка и модел „Фолксваген
Туарег“, рег. № ВР1975ВМ, на дата 03.08.2019 г. около 17:00 часа, в град ****, по ул. „****,
в посока бул. „****“, изразяващи се в стойността на разходите за ремонт на посоченото
МПС, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендирата сума,
считано от датата на предявяване на исковете – 03.08.2020 г. до окончателното и изплащане;
́
сумата от 300 лева, на основание чл. 86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху сумата от 7500 лева за периода от датата на увреждането –
03.08.2019 год. до предявяване на иска - 03.08.2020 г.;
за осъждането на Община **** да заплати на Г. П. О. от град ****, ул. „****,
следните суми: сумата от 3500 лева, на основание чл. 49, вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на падане на
клон от дърво върху управлявания от ищеца лек автомобил марка и модел „Фолксваген
Туарег“, рег. № ВР1975ВМ, на дата 03.08.2019 г. около 17:00 часа, в град ****, по ул. „****,
в посока бул. „****“, изразяващи се в преживени от настъпилия инцидент уплаха и стрес за
неговия живот, за живота и здравето на пътуващите в автомобила съпруга и дете на ищеца,
както и на намиращия се в друг, увреден от падналия клон, автомобил пътник, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху горната сума, считано от
предявяване на иска – 03.08.2020 год. до окончателното и изплащане; сумата от 350 лева, на
́
основание чл. 86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 3500 лева за периода от датата на увреждането – 03.08.2019 год. до
предявяване на иска - 03.08.2020 г.
В писмен отговор, подаден в срока по чл .131 ГПК, ответникът оспорва исковете.
3
Твърди, че липсват данни за противоправно поведение (действие или бездействие) от страна
на служители на община **** при изпълнение на задълженията им по поддръжка на
дървото, съответно и не са налице основание да бъде ангажирана отговорността на
общината за вреди по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. Навежда, че падането на клона на дървото е
било вследствие на природно бедствие, което е случайно по своя произход и не може да
бъде предвидено – съчетаването на силен и бурен вятър, придружен с голямо количество
валежи. Твърди също, че е спазил нормативните изисквания относно изпълнението на
задълженията си по поддръжка на озеленените площи и декоративната растителност
съгласно чл. 61 и следващите от ЗУИ и чл. 45 от Наредбата за изграждане, стопанисване,
контрол и опазване на зелената система на територията на община ****. В сручмая няма
никакви данни за сигнали, съответно данни за липса на предприети от община **** мерки
по окастряне или изсичане на дървото. Излага, че именно разразилата се на 03.08.2019 год.
буря, а не неизпълнение на задълженията на общината, е причинила падането на дървото на
улица Братя Миладинови № 30 в гр. ****. Настоява за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищците, чрез процесуален представител, поддържат исковете си.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателсква и взе предвид становищата и
доводите на страните прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, а това се установява и от представените писмени
доказателства – регистрационен талон № *********/29.11.2016 год. и удостоверение за
сключен граждански брак № 039073/22.10.1995 год., изд. от община ****, област ****, че
ищците **** и ****.и са собственици в режим на СИО на лек автомобил марка и модел
„Фолксваген Туарег“ с peг. № ВР1975ВМ, с дата на първоначална регистрация на
автомобила – 01.01.2003 год.
От служебна бележка (писмо) от Регионална дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – **** с рег. № 833000-1348/07.08.2019 г. е видно, че на 03.08.2019
г. в 18:00 ч. в РДПБЗН – ****, Сектор СОД, е получен сигнал за отстраняване на опасни
предмети – паднало дърво върху автомобил на ул. „**** № 30, при което са нанесени
значителни материални щети на собствения на ищците лек автомобил – по тавана на купето
и задна колонка. В документа е посочено, че служители на Сектор СОД са участвали в
обезопасяването на произшествието.
От заключението на съдебната автотехническа експертиза от 03.11.2020 год.,
неоспорена от страните, кредитирана от съда като обективана и безпристрастна и от
изявленията на вещото лице в съдебно заседание се установява следното: В резултат от
падналия на 03.08.2019 г. голям клон от дърво върху процесния лек автомобил, движещ се
по ул. „**** № 30, са увредени следните негови детайли, възстановими по следния начин, а
именно: таван /за подмяна и боядисване/, колона – панел задна дясна /подмяна и
боядисване/, колона хоризонтална дясна /подмяна и боядисване/, врата задна на багажник
/ремонт и боядисване/, стопове, врата дясна и задна част /подмяна/, водач А1 покрив
/подмяна/, огледало с мигач дясно странично електрическо и подгрев /подмяна и
боядисване/, броня задна /боядисване/, калник заден ляв /боядисване/, врата задна лява
/боядисване/, врата предна лява /боядисване/, калник преден десен /боядисване/, амортисьор
заден десен /подмяна/, амортисьор преден десен /подмяна/, калник преден /боядисване/,
врата задна дясна /боядисване/, врата предна лява /боядисване/. Съгласно заключението е
възможно всички щети по автомобила да са настъпили в резултат от пряк контакт между
превозното средство в движение и предмет с цилиндрична форма и голяма маса (обичайно
голям клон или ствол на дърво), движещ се непосредствено над него в посока към земната
повърхност. Според експерта, общата стойност на разходите за труд, резервни части и
материали, необходими за възстатновяване на автомобила във вида преди инцидента, е в
размер на 18 684, 86 лева, а средната пазарна стойност на автомобила към 03.08.2019 г.
4
възлиза на 7 500 лева.
От показанията на свидетеля ****, без родство и дела със страните се установява
следното: На 03.08.2019 год. между 17, 30 и 18, 00 часа в гр. ****, по ул. **** свидетелят
бил в своя автомобил, паркиран перпендикулярно на улицата, когато върху тавана на
автомобила му паднало дърво, в този момент имало още няколко паркирали до него
автомобили, а по улицата се движел автомобил марка „Фолксваген“, модел „Туарег“, в който
имало семейство. Посоченият автомобил също бил ударен от дървото, като водачът на
„Туарег“ – а излязъл и му се притекъл на помощ. Според свидетеля падналото дърво не било
здраво, а изгнило, част от клоните били изгнили, наоколо имало и други дървета, които
обаче не са паднали, нямали никакви поражения, въпреки силния вятър.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, същите отразяват пряко възприети от него
факти, а от друга страна няма нито едно доказателство, което да опровергава показанията му
или да ги поставя под съмнение.
От показанията на свидетелката **** /във фактическо съпружеско съжителство с
ищеца Г.О./ се потвърждават механизмът на настъпване на инцидента, щетите по
автомобила, както и обстоятелството, че ищецът Г.О. е пътувал в същия заедно с нея и с
детето им **** О.. Установява се от показанията и, че ищецът Г.О. много се изплашил, като
́
непосредствено след удара първо проверил дали семейството му е добре, след което излязъл
от колата и се притекъл на помощ на човек от съседен автомобил. Установява се още, че
след инцидента ищецът Г. О. изпитвал безпокойство, тревога, сънят му бил неспокоен,
ставал нощем, особено когато времето е лошо, при пътуване отделял продължително време
да проверява дали семейството му е добре. Излага, че чувството за безпокойство у ищеца Г.
О. продължава и до днес, дори се засилва.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката в частта им, в която същата сочи, че
отражението на инцидента върху психиката на ищеца, изразяващо се в чувство за
безпокойство и неспокоен сън – продължава и понастоящем, на първо място предвид
възможната им заинтересованост, на следващо място поради това, че в подкрепа на
показанията и в тази им част не е ангажирано нито едно друго доказателство, вкл. и косвено,
́
както и поради това, че показанията и в тази част се опровергават от твърденията на самия
́
ищец Г. О., наведени в исковата му молба, в която той посочва, че психичната травма от
произшествието (напрежение, безпокойство, неспокоен сън) е продължила няколко месеца.
В останалата част съдът кредитира показанията и.
́
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Предявенитe искове са с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД предпоставя ищецът да докаже при
условията на главно и пълно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки:
извършено противоправно деяние (действие или бездействие) от лице, изпълняващо
възложена му работа; причинени вреди – имуществени или неимуществени; вина на
причинителя и причинна връзка между увреждащото деяние и настъпването на вредите. В
чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е установена оборима презумпция, съгласно която във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Отговорността на
възложителя на работата в хипотезата на чл. 49 ЗЗД е обективна, безвиновна. В тежест на
ищеца е да установи обективните елементи от фактическия състав на деликта.
В случая се претендират обезщетения за вреди от бездействие на служители, на които
общината е възложила дейностите по поддържането на общинските озеленени площи и
насажденията по улици, алеи и площади.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, общинска собственост
са имотите и вещите, предоставени на общината със закон. На основание § 7, ал. 1, т. 4 от
5
ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната администрация, с влизане в сила на
закона преминават в собственост на общините следните държавни имоти - общинските
пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените
площи за обществено ползване. Съгласно чл. 61 ал. 4, вр. ал. 2 от ЗУТ, озеленените площи за
широко обществено ползване, предназначени за трайно задоволяване на обществени
потребности от национално или общинско значение - паркове, градини, улично озеленяване,
собственост на държавата и общините, са публична собственост. Според чл. 14 от Наредба
№ 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, издадена от
Министъра на териториалното развитие и строителството, обн. ДВ. бр. 26 от 30.03.1993 г., в
общинските озеленени площи и насажденията по улици, алеи и площади предприятията
(фирмите) по озеленяване извършват периодично поддържане на всичките им структурни
елементи, включително и резитба за оформяне на короните на растенията, като
намаляването на корони на дървета в общински озеленени площи или в недвижими имоти
на юридически и физически лица се извършва след писмено разрешение на кмета на
общината въз основа на доклад от отговорния специалист по озеленяването при съответната
община. Нормативната уредба относно изграждането и опазването на зелената система
конкретно на територията на Община **** се съдържа в Наредба на Общински съвет ****
за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на
Община ****, приета с Решение на Общинския съвет - **** № 1227-8(14)701 от 2.04.2009 г.
въз основа на законовата делегация на чл. 62, ал. 10 ЗУТ. Според чл. 34 и сл. от Наредбата на
ОбС-****, поддържането на зелените площи е специфична и творческа дейност, която се
ръководи от ландшафтен архитект или инженер по озеленяване и се извършва от
специализирани фирми по озеленяване. Тя е непрекъснат процес с агробиологичен,
строително-ремонтен характер, осигуряващ необходимите условия за комплексно
функциониране на елементите на зелената система (чл. 34, ал. 1). Общинските зелени площи
за широко обществено ползване на всеки пет години се подлагат на преглед и преценка за
необходимостта от частична реконструкция на амортизирани биологични или
благоустройствени фондове, като прегледът и преценката се извършват от специализираната
общинска служба по озеленяване и специализираните служби към районните
администрации (чл. 34, ал. 2). Поддържането на зелените площи се извършва въз основа на
технологични нормативи, съгласно вида и категорията на зелената площ, повторяемостта и
обема на работите на съответните структурни елементи, а контролът върху качеството на
работата по поддръжката се извършва от специализираната общинска служба по
озеленяване (чл. 35, ал. 2, вр. чл. 37, ал. 1). Според чл. 47, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от цитираната
наредба на ОбС-****, по изключение раастителността на територията на община **** се
премахва при наличие на изсъхнали и болни дървета, издънкова и самонастанена
растителност, особено в основи на сгради и съоръжения, както и дървета, застрашаващи
сигурността на гражданите, безопасността на движението, сградите, съоръженията и
инженерната инфраструктура. Редът за премахване на дървесна и храстова растителност и за
извършването на резидби на клони е уреден в чл. 48 и следващите от Наредбата и изисква
писмено разрешение, издадено от кмета на Община ****, съответно кмета на района, на
чиято територия се намира растителността.
Не е спорно между страните, че дървото, причинило щетите на автомобила, е част от
уличното озеленяване на ул. „**** в гр. **** и същото е публична общинска собственост.
Следователно непосредствено задължение на служители на Община ****, респективно на
служители при специализираната общинска служба или на други ангажирани от общината
лица, на които е възложено поддържането на уличното озеленяване, е било да поддържат
зелените площи на територията на общината, включително чрез извършването на
периодична резитба на дърветата, препятстваща възникването на потенциална опасност за
сигурността на гражданите и тяхната собственост, както и да следят за наличието на
възникнала вече такава опасност и да предприемат съответните действия по отстраняване на
съответните дървета или клони от дървета, които са изсъхнали и болни и/или застрашаващи
закриляните материални и нематериални блага.
6
Установено е по делото, че на 03.08.2019 г. собственият на ищците Н. П. Ц. и И. П. Ц.
лек автомобил, управляван от третия ищец Г. П. О., се движел по ул. „**** № 30 в гр. ****,
когато върху тавана на превозното средство, в което се намирали ищецът Г. О. и
семейството му, паднал дебел клон от дърво край пътя. В резултат на удара по автомобила
на ищците са нанесени щети. Установено е също, че от инцидента ищецът Георги О. е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции – уплаха и стрес,
неминуемо съпътстващи процесния инцидент при установения негов механизъм.
Установено е още, че преживяната от ищеца Г. О. внезапна стресова реакция се е отразила
негативно и върху психичното му здраве и ежедневието му, в частност неговия сън, което е
обичайна последица от стресиращия фактор в първите дни след неговото проявление.
По делото не са ангажирани никакви доказателства, даващи оонвание за извод, че
инцидентът е настъпил в резултат на случайно събитие, което съгласно чл. 81, ал. 1 ЗЗД
изключва вината. Случайното събитие представлява непреодолимо, непредотвратимо и
непредвидимо обстоятелство, което длъжникът нито е предизвикал, нито е могъл, а и не е
бил длъжен да предвиди, т. е. обстоятелство, което настъпва независимо и въпреки волята
му. Освен това е необходимо не само да е настъпило дадено събитие и неговото настъпване
да не може да се вмени във вина на длъжника, но и това събитие да създава, да причинява
невъзможността за изпълнение, да е толкова непредотвратимо, че изцяло да осуетява
изпълнението, макар длъжникът да е положил грижата, която е трябвало да положи, за да
осъществи дължимия резултат.
В разглеждания случай е налице неизпълнение на възложената работа на служители
на Община ****, респективно на служители при специализираната общинска служба или на
други ангажирани от общината лица, по поддържането на уличното озеленяване на
територията на общината и да предприемат дължимите действия по отстраняване на
съответните дървета, които са изсъхнали и болни и/или застрашаващи закриляните
материални и нематериални блага, в резултат на което на ищците са причинени вреди.
Отчупването на клона и пдането му върху автомобила на ищците не съставлява случайно
събитие, което изключва вината. Обстоятелството, че в деня на инцидента е имало силен
вятър и дъжд, в резултат на което е паднал и клона, причинил описаните по – горе
имуществени и неимуществени вреди, не е случайно събитие, доколкото е установено по
делото, че при силния вятър и дъжд нито едно друго дърво наоколо не е пострадало. По
същите съображения лошите метеорологични условия в деняя на инцидента не могат да се
окачествят като природно бедствие, както твърди ответника, а оттам и да се приеме, че е
налице случайно събитие, което изключва отговорността му по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Предвид изложеното и с оглед установеното по делото от показанията на свидетеля
****, че дървото, от което е отчупен клона, не било здраво, а изгнило, част от клоните били
изгнили, се налага извода, че вредите са причинени в резултат на виновното бездействие на
лицата, на които Община **** е възложила дейностите по поддържането на озеленените
площи и декоративната дървесно-храстова растителност на територията на общината в
безопасен за гражданите и собствеността им вид. Неизпълнението на това задължение е в
пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат.
При това положение съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия
състав на чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, поради което и исковете на тримата ищци са доказани по
основание.
Относно размера на обезщетението за причинени на ищците **** и ****.и
имуществени вреди, съдът приема следното:
Установено е по делото, че разходите за труд, резервни части и материали за
възстановяване на увредения автомобил на двамата ищци **** и ****.и във вида му преди
инцидента е в размер на 18684, 86 лева, а пазарната стойност на автомобила към дата
03.08.2019 год. е в размер на 7500 лева. Т. е., стойността на резервните части и на труда за
7
ремонта му надхвърлят повече от два пъти пазарната стойност на автомобила към датата на
инцидента, която е в размер на претендираната сума от 7500 лева. От това следва, че в
случая е налице т. нар. тотална щета, при което и искът на **** и ****.и по чл. 49, вр. чл. 45
за обезщетение за причинени имуществени вреди следва да бъде уважен в размера, в който е
предявен.
Доводите във въззивната жалба, че обезщетението за имуществени вреди е завишено,
са неоснователни. Обезщетението е определено съобразно заключението на вещото лице,
което не е било оспорено, а от ответника не са ангажирани никакви доказателства, които да
обосноват извод за по-нисък размер на обезщетението за имуществени вреди.
С оглед основателността на обуславящия иск и съобразно чл. 84 и 86 ЗЗД, искът за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 7500 лева за периода
03.08.2019 год. – 03.08.2020 год. също е основателен. Размерът на обезщетението по чл. 86
ЗЗД за горния период е 764, 58 лева, изчислен с помощта на внедрения в ОС-**** програчен
продукт „Апис финанси“. Искът на ищците е за заплащане на сума в размер на 300 лева, т.
е., в по – нисък размер, не е заявен като частичен, поради което следва да бъде уважен
изцяло.
В обобщение обжалваното решение в тази части е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Относно размера на обезщетението за претърпените от ищеца Г.О. неимуществени
вреди съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 52 ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществените вреди по
справедливост. При определяне на размера на обезщетението съдът е длъжен да съобрази
вида и характера на увреждането; възрастта на увредения, степента на претърпените болка и
страдание; периода, през който са търпени; продължителността на оздравителния процес;
наличието, съответно, липсата на усложнения при възстановяването; жизнения стандарт в
страната, като относно последния критерий се изхожда от принципната позиция, че
присъжането на парично обезщетение има за цел да репарира (доколкото е възможно)
действително понесените от увредения болки, страдания и неудобства, а не да се превръща в
средство или източник за неоснователно обогатяване.
Установено е по делото, че непосредствено след инцидента ищецът изпитал силен
стрес, паника, страх за живота си и за живота и здравето на своето семейство, както и за
живота и здравето на друго лице, пострадало от падналия клон (свидетелят ****).
Установено е също, че инцидентът се е отразил негативно върху психиката му,
нарушавайки житейския му ритъм, ищецът имал неспокоен сън, изпитвал напрежение и
тревога, като това състояние е продължило няколко месеца. По делото няма доказателства
ищецът да изпитва и понастоящем негативни емоции и преживявания от инцидента, с оглед
на което следва да се приеме, че негативни последици от психичната травма понастоящем
няма и ищецът е възстановен напълно.
Съдът, като взе предвид горните обстоятелства, намира, че по справедливост и в
съответствие с изложените по–горе критерии, на ищеца Г. О. следва да бъде присъдено
парично обезщетение за причинените му неимуществени вреди в размер на 2500 лева.
До този размер искът е основателен и следва да бъде уважен, като за разликата над
2500 лева до претендираните 3500 лева искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
8
Изложеното налага първоинстанционното решение в частта му, с която искът на Г. О.
по чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД е уважен за разликата над 2500 лева до присъдените 3500
лева да се отмени и да се постанови друго, с което искът в тази част да бъде отхвърлен.
С оглед основателността на обуславящия иск и съобразно чл. 84 и 86 ЗЗД, искът за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата за обезщетение за
неимуществени вреди за периода 03.08.2019 год. – 03.08.2020 год. е основателен до размера
на сумата от 254, 86 лева (изчислена с помощта на внедрения в ОС-**** програмен продукт
„Апис финанси“) и до този размер следва да бъде уважен. За разликата над 254, 86 лева до
претендираните 350 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата
от 1000 лева (върху отхвърлената главница) за периода 03.08.2019 год. – 03.08.202 год. искът
по чл. 86 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Изложеното налага отмяна на първоинстаннционното решение в посочената част и
постановяване на друго, с което искът по чл. 86 ЗЗД – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 1000 лева (върху отхвърлената главница) за периода
03.08.2019 год. – 03.08.202 год. да се отхвърли.
Съобразно изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства в
полза на ищеца Н. П. Ц. следва да присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на
560 лева за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
В полза на ищеца Г. О. следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер на
825 лева, съразмерно на уважената част от исковете.
В полза на община **** следва да се присъдят разноски за двете инстанции в размер
на 123 лева, съразмерно на отхвърлената част от уважената част от исковете, предявени от
Г.О..
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261293/19.11.2020 год., постановено по гр. дело №
9084/2020 год. по описа на РС-****, В ЧАСТИТЕ, С КОИТО:
Община ****, БУЛСТАТ *********, с административен адрс: гр. ****, бул. **** е
осъдена да заплати на Н. П. Ц. ЕГН ********** и И. П. Ц. ЕГН **********, двамата с
адрес: град ****, сумата от общо 7 500 лева (седем хиляди и петстотин лева),
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на падане на
клон от дърво върху притежавания от ищците лек автомобил марка и модел „Фолксваген
Туарег“, рег. № ВР1975ВМ, на дата 03.08.2019 г. около 17:00 часа, в град ****, по ул. „****,
в посока бул. „****“, изразяващи се в стойността на разходите за ремонт на посоченото
МПС, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху присъдената сума,
считано от датата на предявяване на исковете – 04.08.2020 г. до окончателното и изплащане,
́
както и сумата от 300 лева (триста лева) - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху сумата от 7500 лева, начислено за периода от 03.08.2019 г. до 03.08.2020 г., на
основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД;
ОТМЕНЯ Решение № 261293/19.11.2020 год., постановено по гр. дело № 9084/2020
год. по описа на РС-****, В ЧАСТТА МУ, с която Община **** БУЛСТАТ *********, с
административен адрес: гр. ****, бул. **** е осъдена да заплати на Г. П. О. ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, ул. ****, на основание чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД, сумата
от 1000 лева, съставляващи разликата над 2500 лева до присъдените 3500 лева,
9
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на падане на клон от
дърво върху управлявания от Г. П. О. лек автомобил марка и модел „Фолксваген Туарег“,
рег. № ВР1975ВМ, на дата 03.08.2019 г. около 17:00 часа, в град ****, по ул. „****, в посока
бул. „****“, изразяващи се в преживени от настъпилия инцидент уплаха и стрес за неговия
живот, за живота и здравето на пътуващите в автомобила съпруга и дете на ищеца, както и
на намиращия се в друг увреден автомобил пътник, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на иска –
04.08.2020 г. до окончателното и изплащане, КАКТО И В ЧАСТТА МУ, с която Община
́
**** БУЛСТАТ *********, с административен адрес: гр. ****, бул. **** е осъдена да
заплати на Г. П. О. ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. ****, на основание чл. 86 ЗЗД
сумата от 95, 14 лева, съставляващи разликата над 254, 86 лева до присъдените 350 лева,
представляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 1000
лева за периода 03.08.2019 год. – 03.08.2020 год., а също и в частта за присъдените в полза
на Г. П. О. разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ в частта му за разликата над 2500 лева до претендираните 3500 лева (т. е.,
в частта за сумата от 1000 лева), предявения от Г. П. О. ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
ул. **** срещу Община **** БУЛСТАТ *********, с административен адрес: гр. ****, бул.
**** иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата от 3500
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на падане на клон
от дърво върху управлявания от Г. П. О. лек автомобил марка и модел „Фолксваген Туарег“,
рег. № ВР1975ВМ, на дата 03.08.2019 г. около 17:00 часа, в град ****, по ул. „****, в посока
бул. „****“, изразяващи се в преживени от настъпилия инцидент уплаха и стрес за неговия
живот, за живота и здравето на пътуващите в автомобила съпруга и дете на ищеца, както и
на намиращия се в друг увреден автомобил пътник, ведно с обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване на иска –
04.08.2020 г. до окончателното и изплащане;
́
ОТХВЪРЛЯ в частта му за разликата над 254, 86 лева до присъдените 350 лева (т. е., в
частта за сумата от 95, 14 лева), предявения от Г. П. О. ЕГН **********, с адрес: гр. ****,
ул. **** срещу Община **** БУЛСТАТ *********, с административен адрес: гр. ****, бул.
**** иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 350 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху сумата от 1000 лева за периода 03.08.2019 год. –
03.08.2020 год.;
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261293/19.11.2020 год., постановено по гр. дело №
9084/2020 год. по описа на РС-****, в частите, с които:
Община ****, БУЛСТАТ *********, с административен адрс: гр. ****, бул. **** е
осъдена да заплати на Г. П. О. ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. ****, на основание чл.
49, вр. чл. 45, вр. чл. 52 ЗЗД сумата от 2500 лева, представляваща обещетение за
неимуществени вреди, вследствие на падане на клон от дърво върху управлявания от Г. П.
О. лек автомобил марка и модел „Фолксваген Туарег“, рег. № ВР1975ВМ, на дата 03.08.2019
г. около 17:00 часа, в град ****, по ул. „****, в посока бул. „****“, изразяващи се в
преживени от настъпилия инцидент уплаха и стрес за неговия живот, за живота и здравето
на пътуващите в автомобила съпруга и дете на ищеца, както и на намиращия се в друг
увреден автомобил пътник, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
горната сума, считано от датата на предявяване на иска – 04.08.2020 г. до окончателното и
́
изплащане;
Община ****, БУЛСТАТ *********, с административен адрс: гр. ****, бул. **** е
осъдена да заплати на Г. П. О. ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. ****, на основание чл.
86 ЗЗД сумата от 254, 86 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 2500 лева за периода 03.08.2019 год. – 03.08.2020 год.
ОСЪЖДА Община ****, БУЛСТАТ *********, с административен адрс: гр. ****, бул.
10
**** да заплати на Н. П. Ц. ЕГН ********** с адрес: град ****, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 560 лева (петстотин и шестдесет лева) – разноски за настоящата инстанция,
съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат;
ОСЪЖДА Община ****, БУЛСТАТ *********, с административен адрс: гр. ****,
бул. **** да заплати на Г. П. О. ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. ****, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 825 лева (осемстотин двадесет и пет лева) – разноски за двете
инстанции, съразмерно на уважената част от исковете;
ОСЪЖДА Г. П. О. ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. ****, да заплати на Община
****, БУЛСТАТ *********, с административен адрс: гр. ****, бул. ****, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 123 лева (сто двадесет и три лева) – разноски за двете инстанции,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11