№ 2168
гр. София, 27.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Борисова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100512217 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 01.08.2022 г. по гр.дело № 47093/2021 г., СРС, ГО, 127 с-в
е признал за установено по предявен от Е. К. Х., ЕГН **********, с адрес в
гр. София, ж.к. **** срещу „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ул. „Д - р ****, офис - сграда ****, офис 4
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че
ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2448,30 лева,
представляваща главница по Договор за предоставяне на потребителски
кредит № 7454/CL/2007 от 27.07.2007 г., сумата в размер на 757,92 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 27.05.2010 г. до
26.03.2012 г„ сумата в размер на 201,04 лева, представляваща „просрочена
наказателна лихва“ върху главницата за периода от 28.09.2009 г. до
26.03.2012 г., както и сумата в размер на 118,15 лева, представляваща съдебни
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.05.2012 г. по ч. гр.
д. № 15249/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 61 състав, въз основа
на който срещу ищеца е образувано изп. дело № 20127860403596 по описа на
ЧСИ М.М., като погасени по давност. Отхвърлил е предявеният от К. Х. Х.,
1
ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. **** срещу „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Д - р ****,
офис - сграда ****, офис 4 отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 2448,30
лева, представляваща главница по Договор за предоставяне на потребителски
кредит № 7454/CL/2007 от 27.07.2007 г., сумата в размер на 757,92 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 27.05.2010 г. до
26.03.2012 г., сумата в размер на 201,04 лева, представляваща „просрочена
наказателна лихва“ върху главницата за периода от 28.09.2009 г. до
26.03.2012 г., както и сумата в размер на 118,15 лева, представляваща съдебни
разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.05.2012 г. по ч. гр.
д. № 15249/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 61 състав, въз основа
на който срещу ищеца е образувано изп. дело № 20127860403596 по описа на
ЧСИ М.М., като погасени по давност. Осъдил е „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК
****, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Д - р ****, офис -
сграда ****, офис 4 да заплати на Е. К. Х., ЕГН **********, е адрес в гр.
София, ж.к. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 391,01
лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски. Осъдил е К. Х. Х.,
ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. **** да заплати на „А. ЗА С. НА
В.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул. „Д-р
****, офис - сграда ****, офис 4, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата в
размер на 100 лева, представляваща сторени по делото съдебни разноски.
Решението, в частта, в която СРС, ГО, 127 с-в е отхвърлил
предявеният от К. Х. Х., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ****
срещу „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление
в гр. София, ул. „Д - р ****, офис - сграда ****, офис 4 отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника
сумата в размер на 2448,30 лева, представляваща главница по Договор за
предоставяне на потребителски кредит № 7454/CL/2007 от 27.07.2007 г.,
сумата в размер на 757,92 лева, представляваща възнаградителна лихва за
периода от 27.05.2010 г. до 26.03.2012 г., сумата в размер на 201,04 лева,
представляваща „просрочена наказателна лихва“ върху главницата за периода
от 28.09.2009 г. до 26.03.2012 г., както и сумата в размер на 118,15 лева,
2
представляваща съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 14.05.2012 г. по ч. гр. д. № 15249/2012 г. по описа на Софийски
районен съд, 61 състав, въз основа на който срещу ищеца е образувано изп.
дело № 20127860403596 по описа на ЧСИ М.М., като погасени по давност е
обжалвано с въззивна жалба от ищеца К. Х. Х., ЕГН **********, с адрес в гр.
София, ж.к. ****, чрез пълномощника по делото адвокат К. С. от САК2, със
съдебен адрес: гр.София, ул.“****, партер с мотиви, изложени в жалбата.
Твърди се, че последното валидно предприето изпълнително действие срещу
К. Х. Х. в рамките на изп. дело № 20127860403596 на ЧСИ М.М. съставлява
налагане на запор върху трудовото възнаграждение от 25.07.2016 г., в
резултат на който няма удръжки. Съдът неправилно е приел, че молбата на
взискателя от 26.05.2021 г. за налагане на нов запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника съставлява годно изпълнително действие. С
молба от 26.05.2021 г. взискателят е поискал извършване на справки и
евентуално налагане на запор на трудовото възнаграждения на длъжника К.
Х. Х., но не е внесъл дължимите за това такси и разноски, поради което
съдебният изпълнител не е извършил исканото действие.
Счита още, че не може да бъде споделено становището, че перемцията е
без правно значение за давността и че направеното искане за прилагане на
способ за принудително изпълнение по перемирано дело следва да бъде
изпълнено, т.е. че същото е противопоставимо на длъжника. Несъстоятелен е
аргументът, че постъпилото искане за приложение на изпълнителен способ
по прекратено изпълнително дело означава единствено, че съдебният
изпълнител следва да преобразува новото искане в ново, отделно
изпълнително дело.
В случая, последното валидно извършено изпълнително действие по
изпълнително дело №20127860403596 на ЧСИ М.М. съставлява депозирането
на молба от К. Х., с която същият се задължава доброволно да погасява
задължението от 08.02.2013г. След тази дата, в течение на повече от две
години не са били извършвани никакви валидни изпълнителни действия,
поради което на 08.02.2015год. на основание чл. 433, ал. 1 т. 8 от ГПК,
изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона. Съгласно
трайно установената съдебна практика с изтичане на двегодишен срок, през
който Взискателят не е поискал предприемане на изпълнителни действия,
3
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона. С
прекратяване на изпълнителното производство се погасява правото да се
искат и извършват изпълнителни действия, както и се прекратява
задължението същите да се извършват и понасят. Правна последица от
прекратяване на изпълнителното производство, било то и в случаите, в които
прекратяването настъпва по силата на закона, е че последващи изпълнителни
действия, извършени след прекратяване на изпълнителното производство се явяват
недопустими и не произвеждат правно действие по отношение на страните по вече
прекратеното изпълнително производство.
В случая последното валидно предприето изпълнително действие е
извършено на 08.02.2013г. От този момент започва да тече давността, с която
се погасява самото вземане. Относно момента, от който започва да тече
давността, дали това е моментът на последното изпълнително действие или
датата на прекратяване на изпълнителното производство е налице
задължителна съдебна практика, съгласно която давността тече от последното
валидно предприето изпълнително действие.
Предвид всичко гореизложено от датата на последното изпълнително
действие, а именно: от 08.02.2013г., на която дата пред съдебният изпълнител
е депозирана молба от единият от длъжниците, с която последният се е
задължил доброволно да изплаща задължението, започва да тече нова
погасителна давност, която е петгодишна такава, тъй като вземането в
конкретния случай произтича от договор за кредит, поради което в
конкретния случай на 08.02.2018г. вземането по изпълнителния лист се явява
погасено по давност и след тази дата, вземането, установено въз основа на
влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр. дело №15249/2012г., по описа на
СРС, 61 с-в, не може да бъде предмет на принудително изпълнение.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното в
обжалваната част и да бъде постановено друго по съществото на спора, с
което да бъдат уважени предявените искове и съдът да признае за установено,
че К. Х. Х. не дължи сумата в размер на 2448,30-главница по договор за
предоставяне на потребителски кредит №7454/CL/2007 от 27.07.2007г.,
сумата в размер на 757,92 лева-възнаградителна лихва за периода
27.05.2010г.- 26.03.2012г., сумата в размер на 201,04 лева, представляваща
„просрочена наказателна лихва“ върху главницата за периода от 28.09.2009 г.
4
до 26.03.2012 г., както и сумата в размер на 118,15 лева, представляваща
съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 14.05.2012 г.
по ч. гр. д. № 15249/2012 г. по описа на Софийски районен съд, 61 състав, въз
основа на който срещу ищеца е образувано изп. дело № 20127860403596 по
описа на ЧСИ М.М., като погасени по давност. Претендира разноски.
Въззиваемото дружество „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Д - р ****, офис - сграда
****, офис 4, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Ц.П. оспорва
въззивната жалба. Претендира разноски за настоящата инстанция във вид на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
СГС приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е отрицателен установителен иск от Е. К. Х. и К. Х. Х. срещу
„А. ЗА С. НА В.“ ЕАД с искане да бъде признато за установено, че ищците не
дължат на ответното дружество сумата в размер на 2448,30 лева,
представляваща главница по Договор за предоставяне на потребителски
кредит № 7454/CL/2007 от 27.07.2007 г., сумата в размер на 757,92 лева,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 27.05.2010 г. до
26.03.2012 г., сумата в размер на 201,04 лева, представляваща „просрочена
наказателна лихва“ върху главницата за периода от 28.09.2009 г. до
26.03.2012 г., както и сумата в размер на 118,15 лева, представляваща съдебни
5
разноски, за които суми срещу ищците при условията на солидарна
отговорност в полза на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД е издаден
изпълнителен лист от 14.05.2012 г. по ч.гр.д. № 15249/2012 г. по описа на
Софийски районен съд, 61 състав, въз основа на който срещу ищците е
образувано изп. дело № 20127860403596 по описа на ЧСИ М.М.. В хода на
изп. дело е настъпило частно правоприемство на страната на кредитора, като
по силата на сключен договор за цесия първоначалният взискател е
прехвърлил процесните В. на ответното дружество, което е конституирано в
качеството на взискател в производството за принудително С. на процесиите
суми.
Ищците твърдят, че В.та, за които е издаден процесният екзекутивен
титул са погасени по давност, поради което не могат да бъдат предмет на
принудително изпълнение. Сочат, че последното изпълнително действие
предприето по изп. дело № 20127860403596 по описа на ЧСИ М.М. е от
08.02.2013 г., когато ищецът Х. се задължил да заплаща задълженията по
листа разсрочено, поради което към 08.02.2018 г. е изтекла петгодишната
давност на вземането за главница, респ. погасени по давност се явяват и
акцесорните В.. Изложени са съображения, че соченото последно валидно
изпълнително действие е предприето по отношение единствено на длъжника
К. Х., като съгласно цитирана в исковата молба съдебна практика, действието
води до прекъсване на давността единствено по отношение на сочения
длъжник, но не и спрямо Е. К. Х., спрямо която не са предприети действия за
принудително С. на сумите. Ищците твърдят, че е налице както перемпция на
образуваното изпълнително производство, така и погасяване по давност на
правото за принудително удовлетворяване на В.та по процесния
изпълнителен лист.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорил иска като недопустим, а по същство неоснователен.
От фактическа страна:
По делото е безспорно, че по искане на „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“
АД срещу ищците в настоящото производство е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от
10.04.2012 г. за процесните суми, като видно от поставения щемпел върху
съдебния акт за сумите по заповедта е издаден изпълнителен лист на
6
14.05.2012 г. Видно от изискания препис от изп. дело № 20127860403596 по
описа на ЧСИ М.М., производството е образувано на 10.08.2013 г. за
принудително С. на сумите, за които е издаден процесният изпълнителен
лист, като с молбата кредиторът е направил искане да бъде наложен запор
върху банкови сметки на длъжниците, както и е налице и възлагане от страна
на взискателя по реда на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Заповедта за изпълнение по чл.
417 ГПК е връчена от съдебния изпълнител на длъжника Е. К. Х. на
07.02.2013 г.
Със запорно съобщение с изх. № 18736/31.08.2012 г. отправено до „Ю.А.“
ЕООД е наложен запор върху трудово възнаграждение на длъжника К. Х..
Със запорно съобщение от същата дата е наложен запор върху В. на
длъжника в „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД. Въз основа на предприетите
изпълнителни способи не са събрани суми в погашение на задълженията по
изпълнителния лист, като по изпълнителното дело постъпила информация от
„БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД с вх. № 00705/10.01.2013 г., че е наложен
запор върху В.та на длъжника Х., който е първи по ред, но няма налични
средства по сметката на лицето, поради което не може да бъде извършено
удържане на суми.
Със запорно съобщение с изх. № 18738/31.08.2012 г. е наложен запор върху
банкова сметка на Е. Х. в „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД, като
съобщението е върнато с отбелязване, че длъжникът няма открита банкова
сметка в банката.
По изпълнителното дело е постъпила молба от 08.02.2013 г. от К. Х., с която е
направено искане наложеният върху трудовото възнаграждение на длъжника
запор да бъде вдигнат, като молителят се задължил да внася ежемесечно
сумата в размер на 40 лева до окончателно погасяване на В.та по листа. Видно
от отбелязването на гърба на изпълнителния титул в погашение на
задълженията на 13.03.2013 г. е внесена сумата в размер на 30 лева и на
11.04.2013 г. сумата в размер на 30 лева, които съгласно съпроводително
писмо на съдебния изпълнител по настоящото дело с вх. № 64822/01.04.2022
г. са отнесени в погашение на направени по изпълнителното производство
разноски.
С молба с вх. № 10343/01.06.2016 г. ответното дружество направило искане
да бъде конституирано в изпълнителното дело в качеството на частен
правоприемник на взискателя „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ“ АД по силата
на Договор за цесия от 12.03.2016 г. С молбата е направено искане да бъде
наложен запор върху трудовите възнаграждение на длъжниците по делото.
Със запорно съобщение е изх. № 10206/25.07.2016 г. отправено до „С.“ ЕООД
е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника Е. К. Х., което
е връчено чрез залепване. По делото е постъпило писмо с вх. №
15051/07.09.2016 г. от „С.“ ЕООД, в което е посочено, че получаваното от
7
длъжника Х. трудово възнаграждение е в размер на минималната работна
заплата за страната за 2016 година. Със запорно съобщение от 25.07.2016 г.
до „Н.Б.“ АД от същата дата е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на сочения длъжник. По делото е постъпило писмо с вх. №
14447/19.08.2016 г. от „Н.Б.“ АД, в което е посочено, че трудовото
правоотношение на Е. Х. с дружеството е прекратено на 20.10.2015 г.
Със запорно съобщение с изх. № 10205/25.07.2016 г. до „И.Б.“ ООД е
наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника К. Х.. По
делото е постъпило писмо от „И.Б.“ ООД с вх. № 15037/07.09.2016 г., в което
е посочено, че получаваното от длъжника трудово възнаграждение е в размер
под минималната за страната заплата, поради което удръжки няма да се
правят.
С молба с вх. № 4448/26.05.2021 г. ответното дружество, в качеството си на
взискател по изпълнителното дело, направило искане да бъде извършена
справка за регистрирани трудови договори единствено по отношение на К. Х.
Х., като бъде наложен запор върху получаваното от длъжника трудово
възнаграждение.
С постановление от 13.09.2021 г. съдебният изпълнител спрял
изпълнителното производство на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК въз основа
на издадена по настоящото дело обезпечителна заповед.
От правна страна:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.439
ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението като искът може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. /т.е. факти и
обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение/ В
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване наличието на
правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число
и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата
на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на
законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да
установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на
юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на заповедта за изпълнение чрез погасяване на вземането
8
поради изтекла погасителна давност. Съобразно разпоредбата на чл.117, ал.2
ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. Доколкото издадената заповед има всички
последици на съдебно решение-установително действие и преклудиране на
обхванатите от обективните предели факти, стабилитет и изпълнителна сила-
то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата
петгодишна погасителна давност.
Срокът от пет години е започнал да тече в случая, считано от влизане в
сила на заповедта, т.е. след 14.05.2012 г. По делото липсват данни, от които
да се установи датата на влизане в сила на ЗИ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №
15249/2012 г. на СРС. Ето защо следва да се приеме, че заповедта е влязла в
сила най-късно на 14.05.2012 г. Влизане в сила на заповедта за изпълнение не
се оспорва от ищеца нито се твърди, че същият е упражнил правото си на
възражение по чл.414 ГПК/или 423 ГПК/.
Основният спор по делото е правен и касае теченето на давностния
срок, вкл. основанията за спиране и прекратяване на образуваното
принудително изпълнение за С. на вземането по заповедта за изпълнение.
СГС намира, че от влизане в сила на ЗИ, т.е от 14.05.2012 г е започнала
да тече давност за С. на вземането по нея като същото е могло да бъде и
принудително осъществено /С.то му зависи изцяло от волята на кредитора/.
Съгласно действащото към този момент ППВС № 3/1980 г. и до приемане
постановките на новото тълкуване по този въпрос в ТР № 2/2015 г. на ОСГТК
на ВКС на 26.06.2015 г., давност по време на изпълнителния процес не е
текла, на основание чл.115, б „ж“ от ГПК. След този момент и занапред в
действие е именно ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 10 от
същото, давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на
кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за С. или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т.н. до
постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети
9
задължени лица. В ТР изрично са посочени и изпълнителни действия, които
не прекъсват давността: Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние
на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и
др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. За разлика от исковото производство, при което в
рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно-с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ
и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния
способ. Взискателят трябва да поддържа с действия висящността на
изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски (извършване
на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на
помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска
повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и прилагане на нови
изпълнителни способи.
В процесния случай, от приложения препис от изпълнително дело №
20127860403596 по описа на ЧСИ, се установява, че то е образувано на
10.08.2012 г., т.е. преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/2015 г. по
тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - на 04.11.2013 г. С
подаване на редовна молба за образуване на изпълнителното дело,
съдържаща и овластяване по чл.18 ЗЧСИ е прекъснат давностният срок за
вземането по изпълнителния лист.
С оглед на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд
следва да се приеме, че давността е била спряна до 26.06.2015 г., когато е
обявено Тълкувателно решение № 2/ 2015 г. по тълкувателно дело № 2/ 2013
г. на ОСГТК на ВКС.
Според задължителните тълкувателни разяснения, дадени с т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, молбата
за изпълнение, в която взискателят е посочил изпълнителен способ, т.е.
съдържа искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и
в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната
10
разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния
процес-с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
В конкретния казус, по отношение на ищеца К. Х. е наложен запор
върху трудовото възнаграждение и банкова сметка на длъжника от 31.08.2012
г., на 08.02.2013 г. от длъжника е отправено искане за разсрочване на
изпълнението, по силата на което на 13.03.2013 г. и 11.04.2013 са внесени
суми в погашение на задълженията по изпълнителното дело. Изпълнителното
действие прекъсващо давността е предприетото срещу К. Х. от 01.06.2016 г.
от ответното дружество в качеството му на правоприемник на първоначалния
взискател искане до съдебния изпълнител за налагане на запор върху трудово
възнаграждение на сочения длъжник. Със запорно съобщение до „И.Б.“ ООД
от 25.07.2016г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника. Следващото действие насочено към удовлетворяване на
процесното вземане е искането на взискателя от 26.05.2021 г. за налагане на
запор върху трудово възнаграждение на длъжника. Считано от този момент, е
започнала да тече нова давност, която не е изтекла и към настоящия момент.
Настоящата инстанция също приема съдебната практика, обективирана
в Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. по описа на ВКС, I V
ГО, Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. по описа на ВКС, IV
ГО и Решение № 126/28.06.2022 г. по гр. д. № 3409/2021 г. по описа на ВКС,
III ГО и Определение № 337/21.07.2022 г. по ч.т.д. № 854/2022 г. по описа на
ВКС, I ТО, в които е разяснено, че перемпцията и погасителната давност са
различни правни институти с различни правни последици. Изтеклата
погасителна давност изключва правото на принудително изпълнение, въпреки
че кредиторът се е снабдил с изпълнително основание, докато перемпцията не
изключва правото на принудително изпълнение. Когато по изпълнителното
дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила,
съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, той
дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него
изпълнителен лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността,
независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело,
или не е образувал ново дело, тъй като във всички случаи той е длъжен да
приложи искания изпълнителен способ. Изпълнителното дело се прекратява
по силата на закона при неизвършване на изпълнителни действия в
11
продължение на две години (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК), така както е разяснено в
т. 10 от ТР № 2/2015 г. по тълк. дело № 2/2013 ОСГТК на ВКС , но прекратяването на
изпълнителното дело не води, само по себе си, нито до погасяване на В.та, за
С.то на които е било образувано делото, нито е пречка за започване на нов
изпълнителен процес за С. на същите В.. Дори изпълнителното производство
да се е прекратило по силата на закона, това обстоятелство само по себе си не
обуславя основателност на предявения иск по чл. 439 ГПК, тъй като не
рефлектира върху дължимостта на вземането. Несвоевременното
констатиране от ЧСИ на настъпването на предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК и поддържането въпреки това на изпълнителното производство висящо,
би могло да е основание за ангажирането на неговата отговорност, но не
означава недължимост на вземането по изпълнителния лист.
По отношение на длъжника К. Х. перемпция по изп. дело №
20127860403596 по описа на ЧСИ М.М. е настъпила на 25.07.2018 г., като от
датата на последното предприето изпълнително действие на 25.07.2016 г.,
налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника, тече
петгодишен давностен срок за В.та, обективирани в процесния изпълнителен
лист, който е прекъснат с подаване на молба от взискателя на 26.05.2021 г. за
налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника и е започнал да
тече нов петгодишен срок, който към момента на подаване на исковата молба
не е изтекъл. Действия по налагане на запор не са предприети, тъй като с
постановление от 13.09.2021 г. изпълнението е спряно по силата на издадена
от съда обезпечителна заповед.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. На основание
чл.271, ал.1, пр.1 ГПК решението следва да бъде потвърдено в обжалваната
част.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът
следва да заплати на въззиваемото дружество юрисконсултско
възнаграждение за настоящето производство в размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 01.08.2022 г. по гр.д. № 47093/2021г. на СРС, ГО, 127
състав в обжалваната част.
12
ОСЪЖДА К. Х. Х., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ****, чрез
пълномощника по делото адвокат К. С. от САК2, със съдебен адрес: гр.София,
ул.“****, партер да заплати на „А. ЗА С. НА В.“ ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Д - р ****, офис - сграда
****, офис 4, чрез пълномощника по делото юрисконсулт Ц.П.
юрисконсултско възнаграждение за настоящето производство в размер на 100
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13