№ 439
гр. Пловдив, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330208213 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление НП № 16-89/07.10.2021 г.
издадено от Х.А.К. – началник отдел „Рибарство и контрол“ – Южна
България“ гр. Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на Б. В.
В. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание „глоба“ в
размер от 400 лева за нарушение на чл. 24, ал. 6 от ЗРА.
Жалбоподателят с жалбата и в съдебно заседание излага съображения
за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление,
поради което иска неговата
отмяна.
Въззиваемата страна в молба и в съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/, поради
1
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
На 21.08.2021г. жалбоподателят, заедно със свои приятели, сред които
св. М. и св. П., решили да отидат на река и да си направят барбекю. За целта
отишли около 16-16,30ч. на р. Марица, от северната страна, в района на
устието на р. Стряма. Носили си столове и маси, запалили барбекю, пуснали
въдици във водата. По някое време около 20,30-21ч. покрай тях преминал
рибар, който ги предупредил, че има проверка. Междувременно лица от
групата проверили в неустановен сайт в интернет, в който пишело, че
нощният риболов по р. Марица е разрешен. Тъй като имали риболовни
билети, жалбоподателят и приятелите му счели, че не извършват нарушение,
поради което продължили да извършват действията си, без да изваждат
въдиците от водата си. Впоследствие, дошли проверяващи, сред които бил и
актосъставителят Ц.Б.. Било констатирано, че лицата осъществяват нощен
риболов, тъй като часът бил 23,50ч., като св. Б. установил самоличността на
В. и констатирал, че 3 от намиращите се на мястото въдици, които били
потопени във водата в работно положение, със закачена на същите примамка,
принадлежат на жалбоподателя. В АУАН актосъставителят описал
координатните точки на мястото на установеното нарушение – 42.159420,
24.935701, което като място съответства на северната страна на р. Марица, в
района на устието на р. Стряма.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Ц.Б.. В
своите показания той потвърди отразеното от него в АУАН. Същият
потвърждава, че той е съставил акта и че описаното в него отговаря на
истината. Нарушението се изразявало в това, че има поставени 3 броя въдици,
които са били потопени във водата в легнало положение. Съдът кредитира
депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и
последователни. Свидетелят Б. по ясен и недвусмислен начин посочва, че е
установил както самоличността на жалбоподателя, така и въдиците, с които
той е ловял риба. Освен това показанията на св. Б. си кореспондират с
показанията на доведените от страна на жалбоподателя свидетели М. и П.,
които също сочат че въдиците на жалбоподателя са били потопени във
водата.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
2
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представеното копие от Заповед № РД 09-131/16.02.2021г. се
установява, че АУАН и наказателното постановление са издадени от
компетентен орган.
От Заповед № 09-353/02.04.2021г. на Министъра на земеделието и
храните се установява, че за 2021г. р. Марица не е попадала сред местата, на
които е бил разрешен любителският риболов през тъмната част от
денонощието при условията на чл. 24, ал. 9 от ЗРА.
От представения АУАН от 21.08.2021 г. с бл. № 0018350 се установява,
че същият е бил съставен и връчен на жалбоподателя, като последният не е
възразил срещу него и е вписал, че осъзнава, че е нарушил ЗРА.
От представеното копие на билет за любителски риболов се установява,
че жалбоподателят В. притежава такъв билет, валиден към датата на
деянието.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, се достигна до
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 24, ал. 6 ЗРА гласи, че любителският риболов през
тъмната част на денонощието се разрешава само от брега през всички дни на
седмицата в периода от 1 април до 1 ноември, извън периода на забраната
по чл. 32, ал. 1 и само в рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2,
определени по реда на ал. 9. От тази разпоредба следват следните правни
изводи по отношение на правата и задълженията на лицата:
1. В периода на забраната по чл. 32, ал. 1 от ЗРА риболовът е напълно
забранен;
2. Извън периода на забраната:
2.1. Риболовът през светлата част на денонощието се разрешава през всички
дни на седмицата;
2.2. Риболовът през тъмната част на денонощието
2.2.1. В периода от 2 ноември до 31 март е забранен
2.2.3. В периода от 1 април до 1 ноември
- е разрешен само от брега в рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1
и 2, определени по реда на чл. 24, ал. 9 от ЗРА.
3
- е забранен, когато не се извършва в някой от рибностопанските
обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на чл. 24, ал. 9 от ЗРА.
В случая процесното деяние е осъществено на 21 август, поради което
попада в обхвата на периода от 1 април до 1 ноември. В конкретния случай
жалбоподателят е бил установен, че в 23.50 часа, е извършвал риболов по р.
Марица, от северната страна, в района на устието на р. Стряма. За 2021г. река
Марица не е попадала сред местата, на които е бил разрешен любителският
риболов през тъмната част от денонощието съгласно Заповед № 09-
353/02.04.2021г. на Министъра на земеделието и храните, приета на
основание чл. 24, ал. 9 от ЗРА. Съдът обсъди и възражението, че след
извършена проверка на интернет сайт някой от компанията бил видял, че
риболовът през нощта е разрешен на р. Марица, като счете същото за
неоснователно. Свидетелите неясно посочват, че не се сещат кой от
компанията е извършвал проверката, нито в кой сайт, като свидетелят М.
дори сочи, че това не е бил сайтът на ИАРА, а св. П. - че се касаело за статия
от 2019г. Отделно от това, съдебният състав положи усилия служебно да
установи в интернет пространството наличие на статия с подобно
съдържание, но не бе намерена такава, която да удостоверява възможност за
ловене на риба в тъмната част от денонощието от р. Марица.
По отношение на въпроса дали деянието е извършено в „тъмната част
на денонощието“, съгласно §1, т. 53 от ДР на ЗРА, "Тъмна част на
денонощието" е периодът:
а) от 18,30 ч. до 06,30 ч. - за месеците ноември, декември и януари;
б) от 20,30 ч. до 06,00 ч. - за месеците февруари, март и април;
в) от 22,00 ч. до 05,00 ч. - за месеците май, юни и юли;
г) от 21,00 ч. до 06,00 ч. - за месеците август, септември и октомври,
тоест за процесната дата 21.08.2021г. тъмната част на денонощието
законодателно се възприема в периода от 21,00ч. до 06,00ч., в който попада и
процесното деяние, извършено в 23,50 ч., поради което е налице и този
съставомерен признак от обективна страна.
С оглед на изложеното, безспорно се установява, че процесното
административно нарушение е било извършено.
4
Съдът обсъди възражението на жалбоподателя, че случаят е маловажен,
като счете същото за неоснователно.
Доколкото в ЗАНН към момента на извършване на деянието е нямало
легално определение на понятието "маловажен случай", предвид
препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери приложение
легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93, т. 9 от НК,
като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е
налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на
вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи
отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Преценката за маловажност се прави на база фактическите данни по
конкретния казус - видът на нарушението, начинът на извършването му,
степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното и
други, като се отчитат същността и целите на административнонаказателната
отговорност. Към момента е налично и определение на понятието в § 1, т. 4 от
ДР на ЗАНН, съгласно което "Маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид.
Така на първо място, наличието или липсата на уловена риба е
неотносима към маловажността на административното нарушение, доколкото
не е съставомерен елемент на нарушението – нарушението е формално (на
просто извършване), без да е необходимо за довършването му да настъпи
вредоносен резултат чрез улавянето на риба. Също така, обстоятелствата, че
осъществяващите риболова лица, включително жалбоподателят, не били
бракониери, не ловили с мрежи и били редовни риболовци, няма отношение
към разглежданото нарушение на чл.24, ал.6 от Закона за рибарството и
аквакултурите, доколкото подобни действия биха съставлявали други
нарушения на действащото законодателство, например по чл. 39а, ал. 1 от
ЗРА, за които са предвидени значително по-високи наказания – глоба от 1000
до 2000 лв. на основание чл. 73, ал. 1 от ЗРА, а при определени обстоятелства,
5
включващи системност на извършваното, законодателят е предвидил
ангажиране на наказателната отговорност с налагане на наказание лишаване
от свобода до шест месеца и глоба от пет хиляди до десет хиляди лева или
пробация на основание чл. 238, ал. 2, т. 2 от НК. Липсата на предходни
нарушения на жалбоподателя е обстоятелство, което следва да се съобрази
при индивидуализацията на наказанието, но само по себе си не съставлява
основание за прилагане реда на чл.28 от ЗАНН
На следващо място се установява, че жалбоподателят е използвал не
един, а три броя въдици за риболов, всички поставени във водата в работно
положение, което по никакъв начин не би могло да бъде прието като
смекчаващо вината обстоятелство, нито пък за маловажност на деянието. В
случая обществената опасност на деянието следва да се прецени като
немалка, предвид интересите, които се защитават, а именно – риболов по
време на забрана за извършването му. Деянието е извършено в тъмната част
на денонощието, при това в един продължителен период от време, до
полунощ, което сочи на извод за целенасочено пренебрегване на установено
от закона правило за поведение – в този изричен смисъл е и актуалната
практика на касационната инстанция - Решение № 659 от 2.04.2021 г. на
АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 3297/2020 г., Решение № 1913 от 28.10.2020 г.
на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1717/2020 г., Решение № 1912 от
28.10.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 2071/2020 г., Решение № 1496
от 10.08.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1406/2020 г., Решение №
1083 от 24.06.2020 г. на АдмС - Пловдив по к. а. н. д. № 1138/2020 г. и др.
Аргумент за липса на маловажност на деянието е и установеното в хода
на процеса налично друго нарушение, извършено от жалбоподателя при
риболова – такова по чл.24, ал. 1, т. 2 от ЗРА (използване на повече от 2 броя
въдици, доколкото р. Марица не е измежду водните обекти по т. 1 от
разпоредбата), за което видно от показанията на актосъставителя Б.,
жалбоподателят не е бил санкциониран.
В конкретния случай съдът намира, че деянието разкрива типичната, а
не по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушения от този вид, поради което и същото не се явява маловажно.
Ирелевантно в случая е изложеното от жалбоподателя, че поради стрес
е написал в полето за възражения, че е съгласен с установеното, доколкото
6
самото извършване на нарушението се явява безспорно доказано от
събраните доказателства. Същевременно посочването от актосъставителя в
какъв размер ще бъде глобата, дори да е въвело в заблуждение жалбоподателя
и да го е мотивирало по някакъв начин да подпише акта без възражения, не
променя установените по делото съставомерни факти на извършеното деяние,
които е могло да бъдат оспорени от него в хода на настоящото производство.
Отделно от това, въпросът за размера на санкцията не е от компетентността
на актосъставителя, доколкото административнонаказващият орган е
правният субект, който определя конкретния вид и размер на наказанието. Без
значение е и от кого е бил извикан актосъставителят за извършване на
проверката и с кого я е извършил.
Съдът не споделя и възражението, че нарушението не е извършено
виновно. Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН, деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо, а съгласно ал. 2 от същия член, непредпазливите деяния не
се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая безспорно се
установява, че жалбоподателят е действал най-малкото при условията на
небрежност като форма на вината – дори да не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици на деянието, е бил длъжен (доколкото са
описани в закона) и е могъл (доколкото е риболовец от дълги години) да ги
предвиди. При осъществяването на регулирана от закона дейност, не е имало
пречка жалбоподателят да извърши проверка (включително на сайта на
компетентната институция – ИАРА) на кои водни обекти се разрешава
риболовът през тъмната част на денонощието, нито пък да спре да лови риба
след 21,00ч. и да извади въдиците си от водата.
С оглед на изложеното, правилно на основание чл. 66, ал. 3 ЗРА на
жалбоподателя е било наложено административно наказание, „глоба‘‘ в
размер от 400 лева, като същото е в предвидения в закона минимум с оглед
липсата на отегчаващи обстоятелства. Съдът не може да определя санкциите
под минимално предвидения размер, нито самостоятелно да преценя, че
определени от законодателя санкции са несъразмерно тежки, тъй като това би
било в противоречие както с принципа за разделение на властите, доколкото
прерогатив на законодателната власт е да определя размера на наказанията
съобразно обществената им опасност, така и с принципа за
законоустановеност на наказанията.
7
Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението
е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е
дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното
нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и
наказателно постановление против жалбоподателя, което отговаря изцяло на
изискванията посочени в чл. 57 ЗАНН, поради което и същото следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от
жалбоподателя на въззиваемата страна. Жалбоподателят е бил представляван
в производството от юрисконсулт, който е представил писмена молба с
аргументи по същество и се е явил в съдебно заседание, където е участвал в
хода на процеса, като е направено и искане за присъждане на разноски. На
основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определи да бъде присъдено
възнаграждение в минималния предвиден размер на 80 лв. за осъществената
защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на
делото и вида и количеството на извършената дейност.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 16-89/07.10.2021 г.
издадено от Х.А.К. – началник отдел, ,Рибарство и контрол‘‘ – Южна
България‘‘ гр. Пловдив към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при
Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на Б. В.
В. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание „глоба“ в
размер от 400 лева за нарушение на чл. 24, ал. 6 от ЗРА.
ОСЪЖДА Б. В. В. с ЕГН: ********** да заплати на Изпълнителна
агенция по рибарство и аквакултури, на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл.
37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
разноските в настоящото производство в размер на 80 лв. за защита от
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
8
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
9