№ 258
гр. Пловдив, 20.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Радка Д. Чолакова
Емилия Ат. Брусева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно частно
търговско дело № 20215001000813 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. 21102/20.08.2021 г. от „Г.К.“ ЕООД – **** против
определение №21668 от 12.07.2021 г., постановено по търг. д. № 88/2020г. по описа на
Окръжен съд – Кърджали, с което е осъдено Г.К.“ ЕООД – **** да заплати на Ф. "Л." – ****
със съдебен адрес: **** сумата 2000 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
Счита, че производството по чл.694 от ТЗ относно разноските приложими са правилата на
чл.694 ал.7 от ТЗ, а не общите правила, поради което намира, че разноски при прекратяване
на делото не са дължими от ищеца. Счита определението за незаконосъобразно и поради
обстоятелството, че прекратяването е настъпило, поради процесуална пречка, за която съдът
следи служебно – в случая липса на пасивна процесуална легитимация. Като следващ
аргумент в подкрепа на твърдението си за незаконосъобразност на обжалвания акт излага и
обстоятелството, че към датата на неговото постановяване липсва вземане на Ф. "Л." към
несъстоятелния длъжник едноличен търговец С.Г. с фирма ЕТ „С. – С.Г.“, за което на
21.06.2021г. в търговския регистър е публикуван списък по чл.688 ал.3 от ТЗ на приетото
вземане на суброгиралия се кредитор, одобрен от съда с определение от 17.08.2021г. Моли
съда да отмени обжалваното определение и да отхвърли искането за присъждане на
разноски.
Ответникът по жалбата Ф. "Л." – **** със съдебен адрес: **** изразява становище за
неоснователност на същата.
1
Изразява становище, че след като производството по делото е прекратено по отношение
на него като ответник, посочен като такъв от ищеца в исковата молба, то същият има право
на разноски. Посочва, че именно в качеството на ответник са му били изпратени съдебните
книжа и като такъв е взел становище и по исковата молба, и по допълнителната такава.
Счита за дължими разноските, които е сторил в процесуалното качество на ответник до
прекратяване на производството по отношение на него в това му качество. Излага
съображения, че погасяването на вземането му и съответно – отпадане на качеството
кредитор на несъстоятелния длъжник, е настъпило след извършването на процесуалните
действия, за които претендира разноски. Моли съда да потвърди обжалваното определение.
Претендира присъждане на разноски в производството по частната жалба в размер на 1800
лева – заплатено адвокатско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:
С определение №21668 от 12.07.2021 г., постановено по търг. д. № 88/2020г. по описа на
Окръжен съд – Кърджали, е осъдено Г.К.“ ЕООД – **** да заплати на Ф. "Л." – **** със
съдебен адрес: **** сумата 2000 лева – разноски за адвокатско възнаграждение.
За да постанови обжалваното определение в производството по чл.248 от ГПК, окръжният
съд е преценил, че при прекратяване на производството по отношение на ответника, същият
има право на разноски - както е в настоящия случай. Приел е, че са налице доказателства за
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева и е намерил претенцията за
разноски за основателна до посочения размер.
По принцип изводът на съда, че при прекратяване на производството по делото ответникът
има право на разноски е правилен. Той съответства изцяло на правната норма на чл.78 ал.4
от ГПК.
Разпоредбата на чл.694 ал.7 от ТЗ, на която се позовава жалбоподателя, урежда правото да
не се внася предварително държавна такса по установителните искове, предявени по реда на
посочената разпоредба. Тя предвижда, че ако искът бъде отхвърлен, разноските са за сметка
на ищеца. Тази правна норма не урежда въпроса с правото на разноски при прекратяване на
производството. Липсата на уредба в тази конкретна норма не означава липса на право на
разноски при подобна хипотеза. Съгласно чл.621 от ТЗ за неуредените случаи, доколкото
въпроса не е уреден с особена разпоредба, субсидиарно приложение намират разпоредбите
на ГПК. Такава норма е тази на чл.78 ал.4 от ГПК. Именно на нея се е позовал
първоинстанционния съд и този извод – относно дължимостта на разноски и при
прекратяване на производството, а не са при отхвърляне на иска - следва да бъде споделен.
Другият довод на жалбоподателя, твърдящ незаконосъобразност на обжалвания акт, е
свързан с причините, поради които се е стигнало до прекратяване на производството и
оплакванията му, че не по негова вина се е стигнало до размяна на книжа и процесуални
действия по повод на размяната, извършени от ответника.
2
Производството по делото е образувано по искова молба с правно основание чл.694 от
ТЗ, предявена от настоящия жалбоподател „Г.К.“ ЕООД против несъстоятелния длъжник
едноличен търговец С.Г. с фирма ЕТ „С. – С.Г.“ и против Ф. "Л.". Последният в качеството
си кредитор в производството по несъстоятелност е оспорил вземане на „Г.К.“ ЕООД към
несъстоятелния длъжник. Очевидно това обстоятелство е мотивирало ищеца да посочи Ф.
"Л." като отделен ответник, явно целейки да установи съществуването на вземането си и
спрямо него като отправил възражение кредитор. Касае се за хипотезата на чл.694 ал.2 от
ТЗ. Съгласно чл.694 ал.4 от ТЗ в производствата по ал.2 другите кредитори на длъжника
могат да участват като трети лица – помагачи на длъжника. Това е мотивирало съда да
прекрати производството против Ф. "Л.", посочен като ответник в исковата молба, с оглед
липсата на пасивна процесуална легитимация на същия в качеството му на ответник по
установителния иск. Преди да бъде сторено това на Ф. "Л." е изпратен препис от исковата
молба, по която на 10.03.2021г. от него е постъпил писмен отговор и са направени
доказателствени искания. Изпратен му е препис и от допълнителната искова молба и е
постъпил отговор и по нея на 10.05.2021г. Следователно от страна на Ф. "Л." са извършени
процесуални действия, за които е ангажирана правна защита. Отговорността за разноски е
обективна, безвиновна. Налице е правен спор, по предявена от жалбоподателя искова молба,
по който производството по отношение на Ф. "Л." в качеството му на ответник е
прекратено. Разноските, направени от тази страна, не са без основание – те са сторени,
поради посочването и като ответник в предявената от жалбоподателя искова молба и
изпращането и за писмен отговор, какъвто е депозиран. Следователно са по повод на
образуваното дело. За този отговор жалбоподателят е ползвал правна помощ, в какъвто
смисъл е и представения договор.
По повод твърденията, че към датата на постановяване на обжалваното определение липсва
вземане на Ф. "Л." към несъстоятелния длъжник едноличен търговец С.Г. с фирма ЕТ „С. –
С.Г.“, за което на 21.06.2021г. в търговския регистър е публикуван списък по чл.688 ал.3 от
ТЗ на приетото вземане на суброгиралия се кредитор, одобрен от съда с определение от
17.08.2021г. – тези обстоятелства съдът не обсъжда, тъй като намира за ирелевантни за
конкретния спор. Разноски се претендират за ангажирана правна защита за подаване на
писмен отговор на исковата молба, предявена от жалбоподателя против Ф. "Л." като
ответник по нея. Той е подаден на 10.03.2021г. – т.е. преди твърдяните плащания от страна
на третото лице Георги Георгиев за погасяване на вземанията на Ф. "Л." към несъстоятелния
длъжник, за които погасявания се твърди да се извършени на 31.03.2021г.
За да се присъдят разноски, следва да са налице доказателства за сторени такива от страната,
която ги претендира. В настоящия случай е представен договор за правна защита от
23.02.2021г., в който е записано, че е договорено възнаграждение в размер на 2000 лева,
платимо като начин и срок на плащане – напълно и в брой при подписване на договора.
Съгласно т.1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по т.д №6/20112г. на ОСГТК на ВКС
съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
3
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на
разписка. В настоящия случай е налице такова вписване - за заплащане в брой, което
изявление да има характер на разписка. Ето защо претенцията за присъждане на разноски в
полза на ответника се явява основателна.
Налага се общият извод, че така подадената частна жалба е неоснователна, поради което
следва да бъде оставена без уважение.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК „Г.К.“ ЕООД – **** следва да бъде осъден да заплати на Ф.
"Л." – **** със съдебен адрес: **** сумата 1800 лева – разноски по частната жалба.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. 21102/20.08.2021 г. от „Г.К.“ ЕООД
– **** против определение №21668 от 12.07.2021 г., постановено по търг. д. № 88/2020г. по
описа на Окръжен съд – Кърджали, с което е осъдено Г.К.“ ЕООД – **** да заплати на Ф.
"Л." – **** със съдебен адрес: **** сумата 2000 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение, като неоснователна.
ОСЪЖДА „Г.К.“ ЕООД – **** да заплати на Ф. "Л." – **** със съдебен адрес:
**** сумата 1800 лева – разноски по частната жалба.
Определението подлежи на касационно обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5