ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 64
гр. гр. София, 09.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на девети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600053 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.270, ал.4 вр. с ал.2 от НПК.
Постъпила е протест от прокурор при Специализираната прокуратура
против протоколно определение от 10.02.2022 г. по НОХД № 1371/2016 г. на
Специализирания наказателен съд, ХVIІ състав, с което изпълняваната спрямо
подсъдимия А.Б. мярка за неотклонение „Домашен арест“ е била изменена в
„Гаранция“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева.
В протеста се развиват оплаквания за неправилност на определението,
поради несъответствие на избраната по-лека мярка с целите по чл.57 от НПК.
Твърди се, че А. Б. е предаден на съд за пет умишлени престъпления от общ
характер, които в зависимост от механизма на осъществяване и засегнатите
обществени отношения, обуславят извод за висока степен на обществена
опасност на деянията и дееца. Заявява се също, че инкриминираните прояви
са били осъществени след осъждане в Република Гърция и при налично друго
неприключило срещу подсъдимия наказателно производство. Според
прокурора, съвкупно тези обстоятелства формират опасност от извършване на
престъпление и от укриване, като се припомня, че лицето е било обявено за
издирване с бюлетин № 165/15.06.2013 г. и че през инкриминирания период е
напускал страната, което навеждало на възможност за осуетяване на
наказателното преследване, чрез установяване в чужбина на неизвестно за
разследващите органи място. Възразява се, че уседналостта на подсъдимия в
България и семейното му положение, не са нови обстоятелства по см. на
чл.270, ал.1 от НПК, които да предпоставят изменение на мярката, а отделно
се изтъква, че по делото не са налице доказателства за имущество,
1
позволяващо заплащането на определената от съда гаранция. В тази връзка се
иска, определението да бъде отменено, за да продължи да се прилага мярката
за неотклонение „Домашен арест“ спрямо подсъдимия Б..
Въззивният съд, като се запозна с протеста, както и с материалите по
делото, счита, че същият е процесуално допустим, а разгледан по същество е
основателен.
Първоинстанционното производство е образувано по внесен
обвинителен акт през месец май 2016 г., против петима подсъдими, в т.ч. и
албанския гражданин А. (А.) Б., ЛНЧ ********, комуто специално е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.321, ал.3 вр. с ал.2 от НК (с
инкриминиран период декември 2009 г. – 24.10.2012 г.) и за четири отделни
престъпления по чл.159г от НК (с различни инкриминирани периоди през
2011 г.). В досъдебната фаза и при депозирането на обвинителния акт, Б., не е
имал наложени никакви мерки за процесуална принуда, като е бил издирван с
бюлетин № 165/15.06.2013 г., поради отсъствието му от страната.
При проведените множество съдебни заседания в първата инстанция,
при които е настъпила и смяна на съдебния състав, в нито едно, ход на делото
не е бил даден, а основна причина за това е съставлявало отсъствието на
подс.А. Б., независимо от обстоятелството, че понякога не са се явявали и
други подсъдими, по уважителни или неуважителни причини.
Подс.Б., който се е намирал в Република Гърция, е бил уведомен за
воденото срещу него наказателно производство у нас, чрез съпругата си и
негов съпроцесник – подсъдимата А. К., лично е упълномощил защитник
(пълномощно на л.176, част 1), а именно адв.М. Х., който е представлявал и
продължава да представлява и двамата съпрузи в процеса, като в съдебната
фаза, адв.Х. е изразявал становища от името на подзащитния си – отначало, че
Б. желае да участва в съдопроизводствените действия, а впоследствие, че
желае делото да бъде разгледано в негово отсъствие.
До фактическото задържане на лицето и осигуряването му по
настоящото дело, се е стигнало при следната хронология:
В първото по ред съдебно заседание пред СНС, проведено на 14.07.2016
г., адв.М. Х. е заявил, че клиентът му А. Б. не може да напуска Република
Гърция, поради водено там срещу него наказателно преследване, ограничение
в пътуванията и задължение да се подписва с определена периодичност пред
гръцките полицейски власти.
За второто заседание на СНС, проведено на 11.10.2016 г., защитникът
на Б. е уверил съдебния състав, че спрямо клиента му действа забрана да
напуска Република Гърция и задължение за подписка, но след отпадането им,
което по думите му е било възможно да се случи до следващото съдебно
заседание, подсъдимият щял да успее да присъства. В тази връзка, адв.Х. е
приложил заверено копие на Уверение от 30.06.2016 г., на гръцки език,
преведено и на български, от Началника на Отдел „Сигурност“ Ексархия при
поддирекция „Сигурност“ Атина към Главна Дирекция Полиция – Атика, че
2
живущият в гр.Атина, ул. „Мавромихали“ № 16, А. Б., роден в Албания, се
явява през първите пет дни на всеки месец в цитираната служба, спазвайки
точно условията на постановено срещу него съдебно решение № 2620 от
21.05.2013 г. на Тричленния Апелативен съд за престъпления на гр.Атина
(л.244 и л.245, част 1).
Тогава, СНС е отправил запитване чрез Евроджъст, до компетентните
съдебни органи в Република Гърция, дали се води наказателно преследване в
същата държава срещу подс.Б., на какъв етап е производството и какви са
изгледите за приключването му, както и дали спрямо лицето има наложени
някакви мерки за неотклонение, респ. забрана да напуска държавата по
местонахождението си (л.317 и л.318, част 1).
В съдебно заседание на 03.02.2017 г., е докладван получен отговор,
изготвен на 26.01.2017 г. от Отдела за правна помощ при Прокуратурата на
Апелативния съд – Атина, придружен с извлечения от съдебни решения
(л.351 до л.355, част 2), от който е видно, че А. Б., е бил обект на наказателно
преследване в Република Гърция. С Решение № 2620 от 21.05.2013 г. на
Тричленния Апелативен съд за престъпления в Атина, на дееца е било
наложено наказание 6 години лишаване от свобода и наказание глоба в
размер на 7 000 евро, като изрично е било постановено, че при евентуална
жалба срещу решението, за лицето ще важат следните ограничителни
условия: забрана за напускане на страната и явяване в отдела за сигурност по
неговото местоживеене, до всяко пето число на всеки месец. Решението е
било обжалвано от Б. пред Петчленния състав на Апелативния съд на Атина.
С Решение на последния от 23.09.2016 г., наказателната отговорност на
подсъдимия е била смекчена, като му е било наложено общо наказание 5
години лишаване от свобода, с възможност за трансформиране в парично – за
5 евро на ден, вносими на 36 еднакви вноски, начиная от 01.11.2016 г. В
отговора се подчертава, че ограничителните условия, определени на
лицето с първоинстанционното решение, въз основа на които е
произтичало и явяването му в Отдела за сигурност, вече са спрели да
важат, а предвид факта, че осъденият не е платил предвидените вноски, той
се е превърнал в беглец от закона.
Защитата на Б. обаче, е продължавала да поддържа пред българския съд,
че са налице административни пречки за явяването на подсъдимия, който
заради неплащане на паричните вноски, определени по съдебното решение,
не можел да напуска адреса по местоживеенето си и бил длъжен пак
ежедневно да посещава службата по сигурността.
По-нататък, в съдебното заседание на 03.04.2017 г., адв.Х. е направил
изявление, че подзащитния му е уведомен за датата на заседанието, връчени
са му всички книжа, включително обвинителния акт и не желае да участва в
процеса. Изявлението е било потвърдено и от подс.К., която е допълнила, че
лично е предала на съпруга си предназначения за него екземпляр от
обвинителния акт, че Б. пребивава в Атина на адрес: бул. „Александрас“ №
3
***, ет.*, но не можел да напусне Гърция, защото нямал документи,
разполагал само с временни такива и ако преминел през която и да е граница,
щял да бъде върнат.
Междувременно, СНС е изискал чрез съдебни поръчки до гръцките
власти, актуална информация за статуса на дееца, като по делото са
постъпили извлечения от упоменатите по-горе решения на Тричленния и
Петчленния състав на Апелативния съд в Атина, както и извлечения от
протоколите за проведените там заседания, с превод на български език
(обособени в отделен том). От тях става ясно, че осъждането на Б. се отнася за
престъпления по гръцкия наказателен закон – конспирация и експлоатация на
три жени с цел проституция (конспирацията се изразява в заговаряне с
определени лица, различни от лицата – участници в ОПГ, според настоящия
обвинителен акт, а експлоатираните жени са различни от обявените в
настоящия обвинителен акт за трафикирани), че от наложеното му общо
наказание 5 години лишаване от свобода, е било приспаднато временното му
задържане от 07.03.2012 г. до 21.05.2013 г. (в рамките на 1 година 2 месеца и
14 дни), както и че не се налага друго задържане с оглед изпълнението на
наказанието, което е било трансформирано в парично. Става ясно и
обстоятелството, че на заседанията на Петчленния състав на Апелативния съд
– Атина, А. Б. не се е явил лично, а е бил представляван от адвокат.
През месец септември 2017 г. по делото е постъпил нов отговор от
Отдела за правна помощ при Прокуратурата на Апелативния съд – Атина,
изготвен на 08.09.2017 г. (л.604 и л.605, част ІІ), според чието съдържание, А.
Б. все още се преследва на национално и международно ниво от Апелативния
съд в Атина, за подлежащото на изтърпяване общо наказание 5 години
лишаване от свобода и същият все още не е арестуван, а от направената
проверка се е установило, че до месец юни 2017 г. не е налагана никаква
ограничителна мярка спрямо него. В съдебното заседание на СНС
проведено същия месец, защитникът на Б. е заявил, че подзащитният му е
уведомен за провеждането му чрез подсъдимата К.
Тогава СНС е пристъпил към взимане на най-тежката мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ на подсъдимия Б., постановявайки и
издаване на Европейска заповед за арест досежно лицето. Първата инстанция
е приела, че са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НПК, защото
подсъдимият, макар и редовно уведомен за съдебното заседание, не се е явил,
без уважителни причини, а защитните твърдения за съществуване на
обективни пречки за явяване, произтичащи от реализираното в чужбина
наказателно преследване са били отхвърлени, като неотговарящи на
доказателствата. Определението за задържане е било обжалвано пред АСНС
от защитата на Б., а жалбата е оставена без уважение, като в акта си от
27.09.2017 г. по ВНЧД № 281/2017 г., въззивната инстанция е подчертала, че
наложеното на А.Б. в Република Гърция наказание, видно от изпратените по
линия на международноправното сътрудничество документи, нито е
включвало „пробационна мярка“ – ежедневни срещи с пробационен
4
служител, нито е съдържало изискване за пребиваване на домашния адрес и
ненапускането му, както се е твърдяло жалбата. Въззивната инстанция е
обърнала внимание специално и на още един факт, че задължението на
подсъдимия за явяване и подписване в тамошния полицейски отдел по
сигурността, както и забраната му да напуска Гърция, са съществували само в
периода на обжалване на първоинстанционното решение на гръцкия съд,
като след произнасянето на акта на втората съдебна инстанция през
месец септември 2016 г., тези ограничителни условия са отпаднали.
Отделно, изцяло недоказано е останало и защитното твърдение, че Б. не
разполагал с постоянни документи, с които да се придвижва трансгранично.
Така определението на първата инстанция за задържане на лицето е било
потвърдено.
С оглед изразеното от първия съдебен състав на СНС становище, че
отсъствието на подс.Б. би затруднило разкриването на обективната истина, не
се е пристъпило към задочно производство, а към изчакване изпълнението на
издадената ЕЗА.
Видно от водената по делото кореспонденция с ДМОС-МВР и отдел
„Международен“ при ВКП (виж писма л.766, л.767, л.773, л.776, част 3), А. Б.
е бил задържан на 04.03.2018 г. в Гърция, във връзка с издадената ЕЗА от
СНС, която е била изпратена директно на компетентния гръцки орган. Б. не се
е съгласил да бъде предаден на българските власти и след задържането му е
приведен в затвор в Коридалос, Гърция, тъй като е имало депозиран сигнал в
ШИС за неговото издирване и от гръцките власти на тяхна територия.
Чрез съдействието на Евроджъст, което СНС е потърсил, по делото са
били осигурени документите по повод произнасянето по изпратената ЕЗА. С
Решение № 49 от 27.03.2018 г. на Съдебния съвет на Апелативния съд в
Атина, е било отказано изпълнението на ЕЗА спрямо А.Б., предвид
съществуваща забрана в гръцкото законодателство (чл.11 от Закон 3251/2004
г.) за предаване на лица на друга държава, за съденето им за престъпления,
извършени дори отчасти на територията на Република Гърция, независимо от
това дали е било предприето наказателно преследване в Гърция и са
наказуеми и от гръцкото наказателно право (конкретният случай е такъв,
видно от териториалните параметри на деянията, описани в обвинителния акт
на СП). Със същото решение, временното задържане на Б. е било отменено и
е разпоредено освобождаването на лицето, ако не се задържа на друго
основание, както и предаването на съдебната преписка на Прокурора при
Апелативния съд в гр.Атина за упражняване на по-нататъшни законни
действия. Същевременно, компетентните власти на РГърция са приели и след
този отказ да се изпълнява алтернативна (на задържането) мярка
„установяване на адрес“. Или иначе казано задържането на А. Б. във връзка с
ЕЗА, чието изпълнение е било отказано е продължило от 04 до 27.03.2018 г.
Междувременно по обективни причини е настъпила персонална смяна в
съдебния състав на СНС, вкл. на съдията-докладчик.
5
Новият съдебен състав не е изразил никаква позиция по въпроса, дали
при създалата се ситуация, делото според него може да бъде разгледано при
условията на задочно производство за подс.Б. или присъствието на последния
е наложително за разкриване на обективната истина. Заседанията са отлагани,
като по отношение на Б. е изисквана единствено еднотипна информация,
която непрекъснато се е повтаряла – че лицето няма регистрирани нови
преминавания на границата, че не се задържа в арестите и затворите на
страната, че продължава да се издирва на местно ниво и че няма сключени
договори с мобилни оператори в България или трудови правоотношения,
въпреки че по делото е било съвсем ясно (от регулярно постъпващите
уведомления от ДМОС-МВР), че подсъдимият въобще не е на българска
територия, а продължава да се намира в Гърция.
Така с писмо от 18.12.2018 г. на ДМОС-МВР по делото е постъпила
информация, получена по линия на ШИС, че А. Б. е бил установен на
17.12.2018 г. в района на Омния, Атика, гр.Атина при полицейска проверка и
е съобщил адрес, на който пребивава в Атина – *** A. str., A.. С аналогично
писмо от 09.01.2019 г. на ДМОС-МВР по делото е постъпила информация,
отново получена по линия на ШИС, че А. Б. е бил установен на 03.01.2019 г.
при полицейска проверка в района на Ексархия, като е съобщил отново същия
адрес, на който пребивава в Атина. По делото фигурират още множество
аналогични писма за уведомяване, че такива полицейски проверки са се
състояли на 05.08.2019 г., на 03.02.2020 г., на 17.06.2020 г. на различни места
в района на гръцката столица, като при тях А.Б. е съобщавал, че пребивава
пак на посочения от него адрес: *** A. str., A., а последно е заявил, че смята
да се мести на адрес A. **, E.. Тези писма не са били докладвани в съдебно
заседание и не е било взето отношение по тях.
Междувременно на 02.05.2019 г. в СГП е постъпила ЕЗР, препратена на
СП, изхождаща от Заместник-апелативен прокурор при Апелативната
прокуратура на гр.Атина, представена за сведение по делото, от превода на
която е видно, че след отказа на Съвета на апелативните съдии за изпълнение
на ЕЗА спрямо А. Б., делото е било изпратено на Апелативната прокуратура
на гр.Атина за образуване на наказателно преследване за деянията, за които
се води и настоящото производство у нас, предвид извършването им частично
на територията на РГърция, като с ЕЗР са били изискани определени
документи от българската прокуратура във връзката с българското
наказателно производство. Въпросната ЕЗР също не е докладвана и не е взето
отношение по нея, в см. да се провери дали действително в чуждата държава
е започнало такова наказателно производство, откога и дали във връзка с
него, на Б. са били наложени някакви процесуални ограничения и съответно
какви.
По повод на едно от неявяванията и на подс.А.К., адв.Х. е направил
изявление пред СНС, че клиентката му не се е явила, защото знаела, че
делото ще се отлага, а живеела постоянно в Атина с мъжа си.
6
На 12.11.2020 г. по делото е било входирано писмо, изпратено по
електронна поща от българският представител в Евроджъст до контактната
точка на Европейската съдебна мрежа по наказателни дела – Мариета
Неделчева – съдия при СНС по казуса с неизпълнената ЕЗА за подс.А.Б.. От
същото е видно, че наложената на Б. в РГърция алтернативна мярка
„установяване на адрес“, е била определена вместо отказаното от гръцкия съд
задържане на лицето, като ДМОС-МВР регулярно е уведомявал СНС за
адреса на А. Б. в Гърция. С писмото е била изразена готовност за оказване на
допълнително съдействие от страна на Евроджъст, ако съдебният състав на
СНС има нужда от такова. Същото писмо пак не е било докладвано и не е
взето никакво отношение по него (то е приложено по делото чак след
материалите от проведено заседание на 08.10.2021 г., т.е година след
постъпването му).
На 13.12.2021 г. по делото е постъпило писмо от ДМОС-МВР за
прекратяване издирването на подс.А.Б., поради задържане на лицето на
същата дата от служители на ГКПП-Кулата при влизане в страната от
РГърция. Съгласно текста на писмото, лицето е било предадено на ГПУ-
Петрич с приемо-предавателен протокол. Незабавно е постъпила молба от
защитника на подсъдимия за изменение на мярката за неотклонение
„Задържане под стража“.
По молбата е образувано производство по чл.270 от НПК и с
определение от 16.12.2021 г. СНС е изменил мярката за неотклонение на Б. от
„Задържане под стража“ в „Домашен арест“. По делото не е имало никакви
доказателства в подкрепа на защитното твърдение, че Б. не е можел да се
завърне по-рано в Република България, щото търпял наказание в Гърция до
месец октомври 2021 г., както е лансирала защитата, на въпреки това СНС е
приел, че отсъствието на лицето от страната се дължало на причини свързани
с протичащо наказателно производство в Република Гърция, което
възпрепятствало завръщането му на българска територия. С този довод и с
довод, че подсъдимият имал желание да се споразумее с държавното
обвинение, съдът е преминал към следващата по тежест мярка, като
определението му не е било протестирано.
С разпореждане от 23.12.2021 г. съдията-докладчик, въз основа на
молба на защитата на подс.Б., е разрешил на последния да напуска адреса си в
определени часови интервали на тринадесет дати в периода 29.12.2021 г. до
09.02.2022 г. Разрешението е било дадено за провеждане на лечение и
профилактика при посочен лекар, без да са представени от защитата, нито
преди, нито след разрешението доказателства, за какво заболяване са се
отнасяли и дали лечение и профилактика реално са били реализирани.
На последното, проведено по делото съдебно заседание на 10.02.2022 г.,
в което е било произнесено протестираното определение – предмет на
настоящия въззивен контрол, защита е представила оригинал на документ на
гръцки език, ведно с превод на български, съставляващ Уверение от Дирекция
7
„Сигурност“ Атика, Отдел „Сигурност“ Ексархия, че А.Б. се е явявал в
службата от 02.01.2018 г. въз основа на Нареждане на прокуратурата на
Първоинстанционния съд на гр.Амфиса с рег. инд. 535/2017, спазвайки точно
условията за явяване, до приключването на изискването за явяване, което
било определено до 15.09.2021 г.
За да уважи искането на подсъдимия и неговата защита за ново
облекчаване на мярката за неотклонение, СНС е счел, че макар А. Б. да е
привлечен към отговорност за тежки умишлени престъпления, наказуеми с
„лишаване от свобода“, причините за отсъствието му обективно били
свързани с воден наказателен процес на територията на РГърция, задържането
му се състояло при опит за влизане в България, пред съдебния състав
подсъдимият заявил намерения за сключване на споразумение, имал известен
адрес, на който пребивавал, бил семейно ангажиран на българска територия, а
освен това спрямо него била наложена и „Забрана за напускане пределите на
страната“, поради което се налагал изводът, че деецът не би се укрил и
осуетил хода на наказателното производство, нито съществувала реална
опасност да извърши престъпление.
Атакуваното определение е необосновано и незаконосъобразно. То
почива на произволни и неверни констатации, които са довели до изразяване
на неправилно крайно заключение относно риска от укриване и подходящата
мярка.
Проточването на делото вече почти шест години само в съдебна фаза,
на първа инстанция, безспорно се е дължало преимуществено на отсъствието
на подс.А. Б., който в този период многократно е имал възможност да се
завърне в България, като е бил наясно, че у нас срещу него се води
наказателно преследване, но не го е сторил. Абсолютно хаотични и
голословни са останали защитните твърдения, ту, че лицето имало наложени
забрани в чужбина, ту, че не разполагало с документи, ту, че търпяло
наказание след 2016 г., ту, че не можело да напуска пределите на града, в
който живеело в Гърция и пр. Както се посочи по-горе, съобразно
документите, получени по линия на международното правно сътрудничество
в интервала от месец септември 2016 г. до задържането му във връзка с
издадената ЕЗА на 04.03.2018 г., спрямо Б. не са били налагани никакви
ограничения, които да го възпрепятстват да се яви на процеса и същият не е
изтърпявал никакво наказание, свързано с ограничаване правото му на
свободно придвижване. Б. не е изтърпявал наказание лишаване от свобода и
след това. Дори прокуратурата в Атина да е образувала ново наказателно
преследване по казуса, за който се води настоящото производство в България,
това е станало след отказа да бъде изпълнена ЕЗА и изобщо няма данни
въпросното наказателно преследване как се е развило и дали по повод на него
спрямо Б. са били взети ограничителни мерки. Депозираното от защитата
Уверение от Дирекция „Сигурност“ Атика, Отдел „Сигурност“ Ексархия, по
съдържанието си не доказва наличието на каквито и да било обективни
пречки за подсъдимия да присъства на делото в България. В него не е
8
посочено нито какво е било основанието за явяване на Б. в съответната гръцка
служба, нито с каква честота (в кои дни от месеца), като по естеството си не
включва никаква информация, сочеща възпрепятстване на лицето да пътува.
Нещо повече – текстът на уверението категорично опровергава предходни
заявления на защитата, че до месец октомври 2021 г. Б. изтърпявал в чуждата
държава наказание. Според същото уверение ангажиментът за посещение на
службата е изтичал на 15.09.2021 г., докато опитът на Б. за влизане на
българска територия е регистриран два месеца и половина по-късно, поради
което е неубедително, че деецът се е завърнал, с оглед участие по делото.
Неотговаряща на истината е заложената в протестираното определение
постановка, че спрямо А.Б. има наложена мярка „Забрана за напускане
пределите на РБългария“. В досъдебното производство спрямо лицето не са
взимани никакви мерки на процесуална принуда. До момента не е произнасян
и акт на СНС, с който да се налага подобна забрана. Липсата на забрана се
удостоверява изрично и с писмо от 08.03.2022 г. на Дирекция „Миграция“ –
МВР, във връзка с направено нарочно запитване от въззивната инстанция.
Обстоятелството, че Б. е семейно ангажиран на българска територия,
което следва да се разбира в контекста, че е женен за българска гражданка, с
която притежават жилище в гр.Кюстендил (виж приложения на л.276, том 1
от ДП нотариален акт за имота, придобит от двамата като съпрузи), само по
себе си не е в подкрепа на становище за отсъствие на риск от укриване и
осуетяване на наказателното производство, защото жилището е закупено още
през 2007 г., като по делото са налице данни, че подсъдимите Б. и К. по-късно
заедно са се установили в РГърция, където подс.Б. продължително е
пребивавал, а подс.К. и в хода на съдебното производство е живяла с него в
чужбина. Т.е. при конкретната хипотеза нито наличието на брак, нито
наличието на имот, гарантират отпадане на разискваната опасност.
Изразяването на желание за евентуално бъдещо сключване на
споразумение за решаване на делото, не е фактор от значение при решаването
на въпроса за подходящата и пропорционална процесуална принуда.
Предвид горното, въззивният съд намира, че реална опасност от
укриване, в т.ч. в чужбина, за подс.Б. продължава да се съществува и за
нейното неутрализиране адекватна се явява мярката за неотклонение
„Домашен арест“, като така избраната от първостепенния съд по-лека мярка
„Гаранция“ не е в състояние да обезпечи целите по чл.57 от НПК.
Събраните в досъдебното производство доказателства са в подкрепа на
обоснованото предположение за авторството на вменените на Б.
посегателства. Инкриминираните деяния са наказуеми с лишаване от свобода.
Ето защо, продължават да съществуват всички условия за прилагане на
досегашната мярка, която се търпи в относително кратък срок, като
естеството и обхвата й не надхвърлят необходимото за реализиране на
правосъдието.
С оглед на изложените аргументи, определението следва да бъде
9
отменено, като вместо това се остави без уважение искането на подс.Б. и
неговата защита за промяна на изпълняваната мярка за неотклонение
„Домашен арест“.
Извън горното, АСНС обръща внимание на първата инстанция за
стриктно съблюдаване на задълженията й за обявяване на страните, чрез
докладване по делото на постъпващите книжа и взимане на надлежно
отношение по тях, когато това се налага. В случая се констатира сериозно
неглижиране на споменатото задължение, вкл. когато изпълнението му засяга
съществени процесуални въпроси. Още в съдебно заседание на 27.05.2021 г.,
когато друг от подсъдимите – М. Й. и защитника му адв.С., не са се явили,
един от останалите защитници по делото, адв.М., по молба на колегата си
адв.С. е представил заверено копие на акт за смърт на подс. М. Й..
Документът фактически е приложен по делото (л.2615, част 8), но нито е
приет като писмено доказателство с надлежно определение, нито е
последвало определение за прекратяване на наказателното производство на
основание чл.24, ал.1, т.4 от НПК. За следващите съдебни заседания, името на
подс.Й. е било изключено от списъка на лицата за призоваване, но и до сега –
близо десет месеца след удостоверяване на настъпилата смърт, произнасяне
за този подсъдим няма, като в протокол от заседание, проведено на 08.10.2021
г., дори е записано, че същият „не се явява, редовно призован“.
Мотивиран от изложеното, Апелативният специализиран наказателен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 10.02.2022 г. по НОХД № 1371/2016 г. на
Специализирания наказателен съд, ХVIІ състав, с което изпълняваната спрямо
подсъдимия А. Б. мярка за неотклонение „Домашен арест“ е била изменена в
„Гаранция“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева, като вместо това
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на подсъдимия А.Б. и неговия
защитник за изменение на изпълняваната спрямо този подсъдим мярка за
неотклонение „Домашен арест“ в по-лека.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11