Решение по дело №1387/2017 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 351
Дата: 9 август 2018 г. (в сила от 4 февруари 2020 г.)
Съдия: Невена Калинова Калинова
Дело: 20175140101387
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

 

РЕШЕНИЕ

Гр.Кърджали, 09.08.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

   Кърджалийски районен съд в публичното съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:             

Председател: Невена Калинова

при секретаря М. Суркова разгледа докладваното от съдията  гр.д. N  1387 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид:

 

Ищецът М.А. *** твърди, че с ответника Д.А. *** са сестри и наследници по закон на А.И.А., б.ж. на гр.Кърджали, починал на 09.12.2001г., и Р.В. А.,***, починала на 18.05.2016г., като по време на брака си последните придобиват при условията на СИО недвижим имот, представляващ първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж, представляващ жилище със самостоятелен вход с идентификатор 409009.108.142.1.1 по КККР на гр.Кърджали, ведно с избено помещение от 30 кв.м., 1/2 идеална част от тавана и общите части на сградата с идентификатор 40909.108.142.1, построена в поземлен имот с идентификатор 40909.108.142.Приживе на 29.05.2015г. майката на страните като прехвърлител сключва с ответника договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане с Нотариален акт N 68, т.3, рег. N 9002, дело N 451/2015г. по описа на нотариус  N  020 по рег. на НК, с който първата прехвърля на втората собствените си 4/6 идеални части от имота, притежавани от нея на лично основание след прекратяване на СИО със смъртта на съпруга й.Ищецът претендира така сключения договор да е нищожен поради липса на съгласие на прехвърлителя, която още от края на 2014г., в т.ч. и към 29.05.2015г.,  е в тежко здравословно състояние, напълно неадекватна, трудно подвижна, със сериозни мозъчни увреждания, с невъзможен словесен контакт и невъзможност да разпознава близките си, да чува и да реагира на думите им, в резултат на претърпян през 2014г. мозъчен инфаркт с тежки за психическото й здраве последици, многократно констатирани при лекарски прегледи, наред с редица други тежки заболявания.Твърди констатирани  у прехвърлителя при лекарски преглед психични разстройства, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматично заболяване, в т.ч. два месеца преди и два месеца след датата на сключване на договора са констатирани и последици от други неуточнени мозъчно-съдови болести.Релевира се, че така посоченото състояние на прехвърлителя обективира невъзможността й към момента на сключване на договора да има съзнание за свойството и значението на извършеното и за неговите правни последици, което следва и от липсата на възможност не само поради влошено психическо здраве да възприеме съдържанието на договора, но и да възприеме същото поради заболяване, представляващо двустранна нервносензорна загуба на слуха, за което в нотариалния акт за сделка липсва отбелязване, което прави удостоверяването нищожно.Сочи се, че в нотариалния акт прехвърлителят полага отпечатък от десен палец при констатация на нотариуса за неграмостност, като последното се оспорва поради завършено от прехвърлителя образование, приравнено на сегашен седми клас, при което се твърди да е налична друга очевидна причина за поставяне на отпечатък от палец вместо подпис.Претендира се нищожност на договора поради липса на съгласие на прехвърлителя и поради липса на предписана от закона форма по смисъла на чл.26, ал.2 предл.2-ро и предл.3-то от ЗЗД и за разноски по делото.В съдебно заседание ищецът лично и с адвокат пълномощник поддържа исковете за недействителност на договора.      

Ответникът Д.А.А. в срока за отговор по чл.131 от ГПК оспорва иска при възражения, че към сключване на оспорения договор прехвърлителят е адекватен, разбира свойството и значението на действията и постъпките си и правните им последици, без психически заболявания, поставящи под съмнение вменяемостта, със средна загуба на слуха, позволяваща да възприеме съдържанието на договора при сключването му, с влошено впоследствие здраве-претърпян на 31.03.2016г. мозъчен инфаркт, с изписване на 10.04.2016г. с ясно съзнание и невъзможна походка.Оспорва да е налице неспазване на нотариалната форма и съответно нотариалното удостоверяване да е нищожно, тъй като полагането на десен палец от прехвърлителя е след констатация на нотариуса при изрично посочване от прехвърлителя, че е неграмотна.В съдебно заседание ответникът чрез адвокат пълномощник претендира за отхвърляне на иска и за разноски по делото.

Районният съд като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

С проект за доклад по делото относно правната квалификация на исковете с определение N 680/14.11.2017г. за насрочване на делото в открито съдебно заседание и с доклад на делото в първото съдебно заседание съдът прие следното:

1.Безспорно е, че страните са наследници от първи ред на починалата Р.В. А., разпоредила се приживе със собствените си идеални части от процесния недвижим имот с договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане в полза  ответника, нейна дъщеря.

2.Процесуалната легитимация на ищеца да търси защита чрез предявяване на исковете, с които оспорва сключен приживе от наследодателя й договор за разпореждане с имуществено право на собственост, произтича от качеството й на наследник, при което съдът счита, че допустимо е ищецът да оспорва този договор до размера на дела на ищеца от наследството-2/6 идеални части, тъй като за разликата до 4/6 идеални части не се засяга правната сфера на ищеца.Аргумент за това е, че недействителен договор, сключен от наследодател, може да бъде потвърден от наследниците до размера на дела им от наследството, и трети лица нямат правен интерес да претендират недействителност по договор, по който не са страни, при което и при универсално правоприемство недействителност не може да се претендира извън обема на припадащото се наследство.

3.Предявен е иск за недействителност на  сключения разпоредителен от наследодателя на страните договор от 29.05.2015г. като унищожаем по чл.31 от ЗЗД с оглед сочения порок-договор, сключен от дееспособно лице, което при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си, и като нищожен по чл.576, вр. чл.583 и чл.579 от ГПК, вр. чл.26, ал.2, предл.3-то и чл.18 от ЗЗД,  поради нищожност на нотариалното удостоверяване,

за което по становището си по допустимостта и по правната квалификация съдът взе предвид Решение N 113/31.05.2012г. на ВКС по гр.д. N 1677/2010г., IV г.о., ГК и посочените в него решения, Решение N 6/31.01.2013г. на ВКС по гр.д. N 470/2012г., III г.о., ГК  и посочените в него решения, и Решение N 1062/20.10.1993г. на ВС по гр.д. N 385/1993г., II г.о..

По доклада по делото, в частта относно правната квалификация на иска по чл.31 от ЗЗД, възразява ищецът.

Правната квалификация на иска се определя от съда и с посочената от ищеца съдът не  е длъжен да се съобрази и следва да квалифицира иска въз основа на изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, на заявеното основание, при съобразяване искането на страната.Заявените в исковата молба фактически обстоятелства за изменения на личността и наличие на психическо заболяване на прехвърлителя, отразили се на умствено-емоционалните му способности да разбира свойството и значението на извършеното от него при процесния договор, сочат на иск с правна квалификация чл.31 от ЗЗД.В този смисъл Решение N 6/31.01.2013г. по дело   N 470/2012 на ВКС, ГК, III г.о., в което е посочено и, че противоречието в съдебната практика по правната квалификация на иск, с който се атакува действителността на сделка с твърдения, че дееспособно физическо лице не е могло да разбира и ръководи действията си поради увредено здравословно и психическо състояние, е отстранено с Решение N 309/14.07.2011г. на ВКС по гр.д. N 1890/2010г., IV г.о., в което е прието, че наведеното основание е за унищожаемост по чл.31 от ЗЗД, защото липсата на воля при едностранните сделки и липсата на съгласие при договорите, обуславяща квалификация по чл.26, ал.2 от ЗЗД, трябва да е съзнателна/съзнавана/, без съзнателно намерение на страната да се обвърже с договора, в който смисъл са   Решение N 249/23.07.2010г. на ВКС по гр.д. N 92/2009г., IV г.о. и Решение N 949/07.09.2010г. на ВКС по гр.д. N 653/2009г., IV г.о.

Приживе, на 29.05.2015г., с  Нотариален акт  за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка N 68, т.3, рег. N 9002, дело N 451/2015г. на А. Г.-помощник-нотариус по заместване при К.Н. *** действие РС-Кърджали, с N 020 по рег. на НК, Р.В. А. *** прехвърля на Д.А.А. с ЕГН ********** *** собствените си 4/6 идеални части от Първи етаж от Двуетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж, представляващ жилище със самостоятелен вход откъм запад с идентификатор 409009.108.142.1.1 по КККР на гр.Кърджали, ***, със застроена площ 80 кв.м., при съседи на жилището: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта-имот с идентификатор N 40909.108.142.1.2, ведно с 4/6 идеални части от принадлежащите му Избено помещение със застроена площ 30 кв.м., състоящо се от един бокс за въглища, една стая, заемаща западната страна на мазето и половината от средната стая с южно изложение, която стая е преградена с тухлена стена, съгласно Протокол-делба за реално ползване на мазето от 27.01.1962г. на РС-Кърджали, както и 4/6 идеални части от 1/2 идеална част от тавана и от общите части на сграда с идентификатор 40909.108.142.1, построена в Поземлен имот с идентификатор 40909.108.142 по КККР на гр.Кърджали, одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006г. на изпълнителния директор на АК, срещу задължението на Д.А.А. да поеме безвъзмездно  и пожизнено гледането и издръжката на Р.В. А., прието от приемателката.В нотариалния акт от помощник нотариусът по заместване е удостоверено, че прехвърлителят е собственик на имота и са изпълнени особените изисквания на закона, че актът е прочетен от страните и след одобрението му е подписан от тях, и по причина, че Р.В. А. е неграмотна, същата на основание чл.583 от ГПК, във вр. чл.189, ал.1 от ГПК, вр. чл.540 от ГПК, вместо подпис полага отпечатък от десния си палец.Нотариалният е вписан в Служба по вписванията –Кърджали Вх.рег. N 1930 от 29.05.2015г., Акт N 154, том V, дело N 982/15г., стр.35575.

От Удостоверение изх. N 1021-08-1366#1/31.07.2017г., изд. от ТП-Кърджали-НОИ се установява, че за периода от м.април 2015г. до м.май 2016г. Р.В. А. получава ежемесечно пенсия, ведно с добавка за чужда помощ.Представени са РКО, ведно със справка от 31.12.2011г., за сума 428.10 лв., и РКО, ведно със справка от 31.12.2010г., за сума 371.02 лв., изплатени на Р.В. А. от ГКП „Чил Тепе-97“, в които същата собственоръчно е положила подпис за получил.Представено е удостоверение за завършен през учебната 1940/1941 г. III-ти клас от Р.В. Т. с ЕГН **********  в ОУ „Св.св. Кирил и Методий“ с.Давидково, общ.Баните, обл.Смолян, с много добър общ успех 5.40.

Ръкописният текст и подпис в представена от ищеца Молба-декларация от Р.В. А.,*** на 16.09.2014г., за първично освидетелстване от ТЕЛК, с оспорване от ответника на формалната доказателствена сила относно авторството на този текст и подпис, не са изпълнени от починалата Р. съгласно неоспореното заключение на назначената експертиза на подпис и почерк, а от друго лице, като подписът в документа за заявител е положен от ответника Д.А.А..Заключението не е оспорено от страните и се възприема от съда като компетентно и обосновано.За да даде заключение вещото лице М. използва за сравнителен материал ръкописни текстове и подписи, находящи се в „Български документи за самоличност“ при ОДМВР-Кърджали, изпълнени от починалата в заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани от 2000 г., както и ръкописни текстове и подписи, находящи се в „Български документи за самоличност“ при ОДМВР-Кърджали, изпълнени от ответника в заявление за издаване на документи за самоличност на български граждани от 2013г., и такива снети на 16.02.2018г. от ответника за целите на експертизата, с извод, че различията, установени в ръкописния текст относно авторството за първата са характерни, устойчиви и образуват идентификационна съвкупност, достаттъчна да се приеме, че същият не е изпълнен от починалата, и обратно-относно авторството на подписа в документа прави извод за устойчиви съвпадения, които в своята идентификационна съвкупност са достатъчни да се приеме, че подписът е изпълнен от ответника, при което в тези му части следва с решението да се признае, че документът е неистински и да се изключи от доказателствата по делото.

До смъртта си на 18.05.2016г. Р.В. А. съгласно Справка от 26.07.2017г. на РЗОК-Кърджали  за периода от 09.05.2012г. до 18.05.2016г. има отчетени прегледи в първичната извънболнична медицинска помощ и специализираната извънболнична медицинска помощ, както и отчетени хоспитализации за болнична медицинска помощ, от които относими към оплакванията и възраженията в исковата молба и отговора по нея по периоди до атакувания договор и след него, предвид и представени амбулаторни листове за прегледи, са:

1.До 29.05.2015г.

-консултация на 14.08.2014г. с диагноза „Други съдови синдроми на главния мозък при цереброваскуларни болести“ при общопрактикуващ лекар,

-консултация на 21.08.2014г. с диагноза „Последици от мозъчен инфаркт“ при специалист Нервни болести,

-консултация на 02.09.2014г. с диагноза „Последици от мозъчен инфаркт“ при специалист Нервни болести-д-р К., в амбулаторния лист за която са посочени при анамнеза: преболедувала от ИМИ във ВБС преди 6 години, останала с главозамайване, залитане, затруднена походка, през последните години със засилили се напоследък паметови нарушения, дезориентираност, не помни имената на най-близките си, с посочени при обективно състояние: паркинсов тремор на ръцете и краката, смутени координационни проби, статична и локомоторна атаксия,

-консултация на 08.09.2014г. с диагноза „Други уточнени психични разстройства, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматично заболяване“ при специалист Психиатрия-д-р Р., в амбулаторния лист за която при анамнеза са посочени усилващи се паметови нарушения, обърканост, дезориентираност, от 5-6 м. не може да назове близките си,  до неразпознаване, с неадекватно поведение, не могат да я оставят без наблюдение, а при обективното състояние е посочено Соматоневр.: смутени коорд.проби.Статична и локомоторна атаксия;Псих:Брадипсихична.Контакт/затруднен.Неориент.алопсих.Некритична.ВПС:б.о.ЕМ.-хипореактивна, с ел. на нивелация, астенна.Брадипсихична, бедно по съдърж.м, с назначени изследвания за DD:F01.3 Смесена корова и подкорова съдова деменция,

-консултация на 10.09.2014г. с диагноза „Двустранна невросензорна загуба на слуха“ при специалист Ушно-носно-гърлени болести-д-р Т., в амбулаторния лист за която е посочено, че оплакванията датират от години с прогресивно намаление на слуха с двете уши с влошаването му напоследък, като е установено чрез аудометрия двустранно приемно намаление на слуха-средна загуба на слуха от 77 децибела,

-Преглед за ЛКК с диагноза „Последици от мозъчен инфаркт“ при специалист Гастроентерология,

-Консултация на 16.03.2015г. с диагноза „Други съдови синдроми на главния мозък при цереброваскуларни болести“ при общопрактикуващ лекар,

2.след 29.05.2015г.

- Хоспитализация от 06.08.2015г. до 12.08.2015г. с диагноза „Камъни на жлъчния мехур с друг холецистит“ с придружаваща диагноза „Последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести“,

-консултация на 30.03.2016г. с диагноза „Последици от мозъчен инфаркт“ при общопрактикуващ лекар,

-консултация на 30.03.2016г. с диагноза „Мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии“ при специалист Нервни болести,

-хоспитализация от 31.03.2016г. до 10.04.2016г. с диагноза „Мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии“ с придружаваща диагноза „Есенциална /първична/ хипертония“ и

-хоспитализация от 10.04.2016г. до 30.04.2016г. с диагноза  „Камъни на жлъчния мехур с друг холецистит“ с придружаваща диагноза „Последици от други и неуточнени мозъчносъдови болести“.

Преди атакуваната сделка, на 10.02.2015г. Р.В. А. е първично освидетелствана от ТЕЛК за Общи заболявания, II състав при МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ АД гр.Кърджали, със 100 % т.н.р. с чужда помощ, пожизнено, с дата на инвалидност 12.09.2014г., с водеща диагноза „Смесена корова и подкорова съдова деменция“-F01.3, с общо заболяване: „Смесена корова и подкорова съдова деменция.МСБ.Състояние след ИМИ във ВБС.Дискоординационен синдром.АХ II ст.Кор хипертоникум.Деформираща спондилоатроза със сколиоза.Невритис нерви акустици билатералис.“Посочено е, че освидетелстваната се нуждае от чужда помощ в бита.В анамнезата е посочено, че е дългогодишна хипертоничка-на лечение, преди 6 години преживяла ИМИ във ВБС. и оттогава е с главозамайване, залитане, затруднена походка.От години е с болки по хода на гр.стълб с оформяне на сколиоза.С прогресиращо намаление на слуха.По данни на близки –с постоянно усилващи се паметови нарушения, обърканост и дезориентираност, от 5-6 месеца на моменти не разпознавала близките си.При неврологичния статус е посочено, че има статичен тремор на двете ръце и залита при отворени и затворени очи, с корова атрофия и микроогнищна енцефалопатия.При психичния стаус е посочено, че видимо е спокойна, със застинала мимика, затруднен словесен контакт, отговаря след удължен реактивен период едносрично.Неориентирана, некритична, емоционално-волево-нивелирана, мисловно-забавена, с тежки нарушения във фиксация и репродукция на паметта, значително нарушение в общото и социално фукциониране.Психологичният статус е установен от психологично изследване от 03.02.2015г., извършено от клиничен психолог-д-р Д., в което са отразени изложените в ТЕЛК решението данни, както и е посочено, че изследването е проведено с известни усилия предвид увредения слух и затрудненото схващане.Направена е оценка на памет-0 от 3, внимание и концентрация-0 от 5, ориентация-2 от 10, способност за заучаване-0 от 3 и лингвистични възможности-5 от 9, като общият сбор от точки-7 според психолога е в граница на тежка степен на дементен процес.

На 04.06.2015г., една седмица след атакуваната сделка,  при преглед при лекар специалист-д-р К. поради страдание Артериална хипертония, за която Р.В. провежда лечение, същата споделя световъртежни прояви, както и изтръпване на лява ръка.В амбулаторния лист е посочена диагноза „Световъртеж от централен произход“ с придружаващи заболявания „Есенциална/първична/ хипертония“ и „Други спондиолози с радикулопатия“.

За посочения по-горе „Мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии“, констатиран на 30.03.2016г.,  с хоспитализация в периода от 31.03.2016г. до 10.04.2016г., е представена Епикриза ИЗ N 4991/870 на Неврологично отделение на МБАЛ „Д-р А. ***, от която се установява, че от два дни Р.В. А. по анамнеза снета по данни на близки е с главоболие, слабост и изтръпване на леви крайници, затруднени говор и походка.В статуса е посочено, че няма отклонения в степени и други разстройства на съзнанието, а при компютърна томография на глава без контраст е установена корова и малкомозъчна хипотрофия лекостепенна субкортиална енцефалопатия вентрикуларна система в норма свободни субарахноидни пространства.Изписана е с подобрение в ясно съзнание, с остатъчна хемипареза и невъзможна походка.

От показанията на св.М. Г. се установява, че познава майката на страните и приживе я вижда в цветарския магазин на ищеца или на пейка до магазина в периода 2013-2015г., когато тя не отговаря на поздравите й, не разговаря с никой и не реагира на никакви въпроси, в т.ч. и когато я вижда по пътя, с бастунче, хваната под ръка с ищеца.От показанията на св.Н.В. се установява, че познава майката на страните още от 2005г., но когато през 2014г. и през 2015г. я вижда на пейка до магазина на ищеца заедно с ответника или с ищеца, първата не го разпознава и не отвръща на поздрава му, като първия път, когато я вижда през 2014г., тя му отговоря, че не го помни, а в останалите случаи мълчи и не му отговаря. От показанията на св.С.А.  се установява, че вижда майката на страните преди да почине, заедно с ищеца, или със жената, която я гледа и й помага, и когато я поздравява, първата само й маха с ръка или кима с глава.

От показанията на св.С.В. се установява, че с ответника са съученички, познава майката на страните от много години, и от 2014г. и до смъртта й се грижи за нея по молба на ответника, която й плаща за това. Причина за молбата на ответника е възрастта и немощта на майка й, която е бавно подвижна и не може да се оправя сама.Свидетелката полага непрекъснато грижи за Р. през деня от понеделник до събота, като сутрин лекарства на Р. дава дъщеря й, която се връща от работа към 2-3 часа следобед и отново я поема,  а през последните месеци преди да почине Р., при нея ответникът остава и през нощта. През този период от време Р. разпознава свидетелката, дъщерите си, внуците си, съседите, братовчедките си, с нетърпение очаква някой да я посети, за да пият кафе, но има забавяне в говора, движи се по-трудно, винаги хваната за свидетелката, с която често ходят в градинката до църквата и си говорят с други баби там.През 2015г. свидетелката я моли нещо да запише, но Р. й отговаря, че не може да пише.Състоянието на Р. се влошава, когато преди да почине, получава инсулт и лежи в болница.За двете години през които я гледа, св.В. знае само веднъж Р. да ходи на лекар, като лекарства по принцип й дава дъщеря й.През този период Р. има намален слух и обръща глава, за да чуе с едното ухо по-добре.Често св.В. води Р. при дъщеря й М., когато я оставя при нея в магазина, а тя отива да пазарува.Р. не разпознава някой само ако дълго не го е виждала, но се храни добре и сама, с леко треперене на ръката, не чете вестници и не иска да чете или някой да й ги чете, обича да гледа телевизия, но няма конкретен интерес към някое предаване, няма политически симпатии, разговаря със свидетелката за починалите, децата и внуците си.Свидетелката В. заявява, че не е виждала Р. да се подписва, но от нея знае, че е завършила трети клас, и Р. не й е казвала за сделка с имот през м.май 2015г.

В показанията си св.С.Х. сочи, че познава Р. от 2006г. и през 2014-2015г. често я вижда и общува с нея, защото често минава покрай нейната къща, където тя е на двора заедно със св.В., при поздрав тя му отговаря, че е добре, и винаги пита къде е Е.-зет й, за който свидетелят работел преди.Сочи, че Р. чува трудно и последната им среща е по Коледа на 2015г., когато зетят на Р. –Е. му се обажда за резитба.Тогава Р. събира съчките от резитбата и му предлага кафе, но той отказва, и тя му носи бира и вафла „Морена“, движейки се трудно, куцайки и държайки се за парапета на стълбите. При разпита св.С.Х. на въпроси на съда сочи и друго време, когато е резитбата-през м.април 2015г.

Заключението на проф. д-р С.-дм, специалист по УНГ-болести, и на д-р Б., специалист по съдебна медицина, по назначената съдебно-медицинска експертиза за послесмъртно изследване наличието на заболяване на починалата Р.В. А., обуславящо пълна или частична загуба на слуха и възможността й да възприеме сензорно сключената на 29.05.2015г. сделка, приема, че същата е страдала от двустранна невро-сензорна загуба на слуха, обуславяща значителна загуба на слуха, което практически е било пречка да комуникира с околните състояние и да възприеме сензорно сключената на тази дата сделка.Заключението се основава на това, че освидетелстваната е страдала от хипертонична болест с дългогодишна давност, през 2008г. е претърпяла мозъчен инфаркт на базата на запушване на вертебро-базиларните съдове, с получена на този фон корова атрофия, подкорова съдова деменция/оглупяване/, с установено при преглед на 10.09.2014г. чрез аудиометрия  двустранно приемно невро-сензорно намаление на слуха със средна загуба от 77 dB, и установен при психологично изследване затруднен контакт поради намален слух.Заключението сочи, че такива пациенти не са в състояние да възприемат всички думи от членоразделна реч с обичаен говор в стая и на тях трябва да им се говори високо и често не възприемат отделни думи, както и, че ако разговорът по повод сделката е бил в стая с нормален говор, освидетелстваната не е била в състояние да възприеме сензорно сключената на тази дата сделка.При излушването им в съдебно заседание вещите лица обясняват, че средна загуба на слуха 77 децибела практически означава, че говорната реч се възприема на разстояние до половин метър, а често пъти и в самото ухо, като чисто физиологично и хипотетично при силен говор на нотариуса на разстояние от 30 до 50 см., при по-висок тон, в т.ч. и с преповтаряне, Р.А.  би могла да възприеме речта в случай, че няма и маскиращи шумове в околната среда.Вещите лица сочат, че загуба на слуха над 70 децибела означава практическа глухота, но при поставена цел речта да се възприеме от страдащия от такава глухота, това не е невъзможно, т.к. е налице остатъчен слух и пълната липса на такъв се обуславя при загуба над 90 децибела.Заключението не е оспорено от страните и се възприема от съда като компетентно и обосновано.Същото се основава на медицинската документация по делото, в частност на обективно медицинско изследване-установената на 10.09.2014г. двустранна средна загуба на слуха от 77 децибела, и на гласните доказателства, установяващи, че освидетелстваната чувала трудно, не отговаряла на поздрави, не комуникирала речево /св.Г., св.В., св.В., св.Х./.

Въз основа на заключението и неоспореното медицинското изследване на слуха на Р. А. от 10.09.2014г., както и показанията на свидетелите, установяващи намален слух на същата, съдът приема, че към 29.05.2015г. тя страда от практическа глухота, и макар да не е напълно глуха, то само хипотетично е било възможно да чуе прочетеното от нотариуса съдържание на договора, тъй като в предмета на делото не са въведени твърдения/в частност възражения в преклузивния срок по чл.131 от ГПК, че при сключване на договора са създадени специални условия за това-да чуе и да разбере ясно това съдържание, като за такива обстоятелства отбелязване в нотариалния акт за сделката не е направено.

Въз основа на писмените и гласните доказателства вещите лица по единичната и тройната съдебно-психиатрични експертизи дават заключение, че починалата Р.В. А. е страдала от Смесен корова и подкорова съдова деменция.Дементен синдром в тежка степен на изразеност.В заключението на единичната експертиза на д-р К. е прието, че заболяването е датирало няколко години преди същата да почине и проявите му прогресивно са се задълбочавали, и към 29.05.2015г. поради тежка степен на деменция Р.А. не е могла да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, да се грижи за своите работи и да ги ръководи по разумни мотиви.В съдебно-психиатричното обсъждане към единичната експертиза д-р К. изрично сочи, че заключението има условен характер, защото се извършва послесмъртно без преглед на подекспертното лице, само въз основа на материалите по делото.В обсъждането сочи и, че неврологичната симптоматика при починалата и увредения слух, който често се наблюдава при болни с органично поражение на мозъка/прекаран инсулт/ с данни за такъв през 2008г., нямат отношение към дееспособността, тъй като по същество те не са психични нарушения в тесния смисъла на понятието-не оказват влияние върху способността на субекта да разбира смисъла и значението на своите действия, да ги ръководи и да защитава интересите си.Но за крайното си заключение вещото лице сочи, че най-голяма стойност има психичното изследване на психолога Д., направено четири месеца преди атакуваната правна сделка, което изследване е от значение и при освидетелстването на починалата от ТЕЛК.В обсъждането вещото лице К. сочи, че мозъчната атеросклероза с прояви на деменция е сравнително бавен и еднопосочен процес, причинен от унищожаване на мозъчни структури/корова атрофия/ и не е вероятно да се предполага в рамките на 4 месеца да може да настъпи промяна в посока подобряване на интелектуално –паметовите функции/като има предвид периода от освидетелстването от ТЕЛК до датата на атакуваната  сделка/.За крайния си извод вещото лице взема предвид и, че въпреки доброто си образование и изпълнявата от послесмъртно освидетелстваната работа до пенсионирането си, същата на 29.05.2015г. се подписва с пръстов отпечатък, което сочи на тежко изразен дементен синдром, при който е налице т.нар. Апраксична аграфия/апраксия на писането/-загуба на способността за извършване на сложни придобити двигателни умения каквито са писането, подписването, което не се дължи на парализа или сетивен дефицит, а на увреда предимно в теменния дял на кората на главния мозък.Сочи и, че при напредване на болестта на преден план са интелектуално-паметовите разстройства и постепенно се оформя т.нар. „атеросклеротично слабоумие“-Глобарна/пълна/ деменция с разпад на личността, при който се загубва способността за самооценка и което в съдебно-психиатричен аспект се третира като „продължително разстройство на съзнанието“.В съдебно заседание вещото лице д-р К. подържа заключението и заявява, че то би било същото и без да разполага с психологичното изследване на д-р Д. с оглед на другите доказателства за констатирани паметови нарушения, обърканост, дезориентираност, неназоване на близките и неразпознаване на същите, неадекватно поведение, необходимост от наблюдение, при данни съобщени от лицето, което я води на прегледи.Заключението на единичната експертиза е оспорено от ответника и е назначена повторна тройна психиатрична експертиза, заключението на която също приема, че към 29.05.2015г. Р.В. А. е страдала от Смесена корова и подкорова съдова деменция.Дементен синдром в тежка степен на изразеност, което терминологично отговаря на рубрика –F 01.3 от МКБ-10, и към тази дата освидетелстваната е била с нарушени базови способности да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да може да осъществява пълноценен контакт с околните.Заключението се основава на събраните по делото материали, в т.ч. медицинска документация и показания на свидетелите, и признаците на заболяванията, посочени в амбулаторен лист N  158/08.09.2014г. на д-р Р.   и в решението на ТЕЛК   от 10.02.2015г., като в съдебно –психиатричното обсъждане вещите лица уточняват понятията „Деменция“, „Съдова деменция“, „Съдова деменция с остро начало“, „Мултиинфарктна/предимно корова/ деменция“, „Подкорова съдова деменция“, „Смесена корова и подкорова съдова деменция“-F01.3 и „Друга съдова деменция“/“Съдова деменция, неуточнена“, въз основа на което приемат, че е налице тежка степен на дементен процес, тежки нарушения на когнитивни фукции, която степен и тежест сочат при изслушването им в съдебно заседание, че е тежка, с обяснения, че е допусната грешка на стр.16, ред последен от съдебно-психиатричното обсъждане към заключението, в което тази степен и тежест са посочени като умерени.В обсъждането сочат, че се наблюдава нарушено ядро на личността, наличие на значим мнестично-интелектуален упадък, с нарушен кръг от интереси, с ниска информираност за обществено икономически и политически живот.Приемат, че физическата безпомощност, нарушените когнитивни способности, вкл.способността за планиране, организиране на сложни двигателни и поведенчески програми, неспособност за продължително съсредоточаване, психична уморяемост, нарушени критични възможности, неясно и неточно възприемане на някои събития и явления, водят освидетелстваната до състояние на пълна неспособност да се грижи за себе си и за своите работи, да разбира своите и на близките си интереси, и да ги защитава.Вещите лица д-р И., д-р У. и д-р В. при изслушването на заключението сочат, че деменцията е тежко и необратимо заболяване, което се състои с прогресиращ когнитивен  дефицит, нарушаващ интелекта и паметта на първо място, но и всички сфери-съзнание, емоции, и в случая степента е тежка, защото има разстроено ядро на личността, като острото начало е преминало преди години, след прекарани съдови инциденти, и към освидетелстването на 10.02.2015г. от ТЕЛК, в резултат на хроничен прогресивен процес, е налице „Смесена корова и подкорова съдова деменция“, представляваща всеобхватно разстройство в тежка степен.Вещите лица разясняват термина „брадипсихична“-неориентирана за време и място. Заключението е оспорено от ответника, но се възприема от съда като обосновано и компетентно така както и това на единчината психиатрична експертиза, които са в съответствие както с писмените доказателства за здравословното състояние на послесмъртно освидетелстваната до датата 29.05.2015г. включ., така и с гласните доказателства, които в своята съвкупност установяват, че след прекаран през 2008г. ИМИ/исхемичен мозъчен инсулт/ и мозъчен инфаркт през 2014г., на възраст 87 години, същата има тежки нарушения на паметта, интелекта, вниманието, речта, емоциите, ориентацията за време и място,  нарушение на двигателните умения, като познавателните умения са нарушени до степен да не може да води сама социален живот, да не разпознава близките си и да не може да грижи сама за себе си в бита, напр. лекарства й дава дъщеря й, с необходимост от чужда помощ, т.е. зависимост от трети лица, има затворен начин на живот с доказани контакти само с най-близките й-двете й дъщери и св.В., която полага ежедневни грижи за нея през седмицата, като противното не се установява от показанията на последната, която сочи, че по времето, когато се грижи за Р., от 2014г., същата извършва елементарни дейности с нейна помощ и няма конкретни интереси.Неясното възприемане на околните се потвърждава от показанията на св.С.Х., с оглед задаваните му от Р.А. въпроси за местонахождението на зет й, за който обичайно тя, а не свидетелят трябва да е информиран, което сочи на автоматизми при поведението й, т.е. на действия, които не се контролират от волята.С оглед на тези доказателства, включ. и заключенията на съдебно-психиатричните експертизи, съдът приема, че към 29.05.2015г. Р.В. А. както по медицински и житейски критерии, така и по юридически критерии не е способна да разбира и да ръководи действията си поради последици от мозъчен инфаркт и други уточнени психични разстройства, дължащи се на увреждане и дисфункция на главния мозък или на соматично заболяване, което нейно състояние е констатирано както през м.септември 2014г., така и при освидетелстването й от ТЕЛК на 10.02.2015г., с оглед категоричното заключение на вещите лица, обосновано и с нормативно приети медицински понятия за необратимост и прогресивност на същото, определено от тях като тежка степен на дементен синдром.Противното не се установява от посоченото в Епикриза ИЗ N 4991/870 от 10.04.2016г. на Неврологично отделение на МБАЛ „Д-р А. ***, че след мозъчен инфаркт на 30.03.2016г., Р.В. А. е изписана с подобрение в ясно съзнание, тъй като не е установено съдържанието на използвания термин предвид възможното състояние, в което е приета за хоспитализация, като посоченото не е относимо и към времето на атакувания договор. Съдът не кредитира показанията на св.В. за водени от Р.А. разговори в градинката до църквата с други баби в периода от м.септември 2014г. и след това, с оглед показанията на ищцовите свидетели, които еднопосочно установяват липсата на адекватно поведение на същата в периода 2014-2015г., в т.ч. и липса на речева комуникация, осъществявана от нея.

Именно поради заболяването си, на 29.05.2015г., при сключване на атакувания договор, Р.В. А. не полага подпис и не изписва съобственоръчно имената си въпреки доказаната по делото грамотност, завършен трети клас, а полага отпечатък от десен палец при условията на чл.579, ал.2 от ГПК, тъй като поради заболяването си има апраксия на писането-загуба на способността за извършване на сложни придобити двигателни имения, дължащи се на увреда предимно в теменния дял на кората на главния мозък както сочи д-р К. в съдебно-психиатричното обсъждане към заключението си.

За дееспособността на едно лице е въведена оборима презумпция в чл.5 от ЗЛС-всяко пълнолетно лице е дееспособно докато не бъде поставено под запрещение и може валидно да извършва правни действия.Ако послесмъртно се установи липсата на дееспособност към момента на атакуваната двустранна сделка като състояние на лицето, което не му позволява да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно, без външна намеса да формира и изрази волята си, и приживе не е поискано поставянето му под запрещение както в случая, което и не се твърди от страните, за унищожение на сделката е необходимо недееспособността/неспособността/ да произтича от съдържанието на самия договор-чл.31, ал.2 предл.2-ро от ЗЗД, което в случая не се установява, тъй като договорът е стандартен и в съдържанието му липсват елементи, които да удостоверяват или да създават предположение на недееспособността на прехвърлителя като напр. необичайни и неприемливи клаузи.

В материализирания с нотариален акт договор е положен вместо подпис отпечатък от десен палец на прехвърлителя Р.А. при удостоверено от нотариуса изявление на същата, че е неграмотна, с което формално е спазено законовото изискване, даващо по-голяма сигурност за автентичност на направеното изявление като алтернатива да се положи подпис поради неграмотност или недъгавост съгласно чл.579, ал.2, вр. чл.189 от ГПК, и в случая в действителност е налице неграмотност, защото е налице загуба на придобитите обичайни умения, в т.ч. да се пише, в резултат на дементния синдром, при което е налице удостоверяване авторството на документа относно волеизявлението на прехвърлителя.В съдебната практика трайно е прието, че недъгавостта като понятие е по-стар термин на инвалидността и представлява неин синоним, както и слабост, неспособност, некадърност, несръчност, недееспособност, неумелост, или тя включва всякакъв вид заболявания, които имат за последица някакъв недъг, т.е. някакво трайно увреждане на здравето, свързано с невъзможност да се положи подпис изобщо, или да не може да се положи идентифицируем такъв, когато като израз на волеизявление законодателят е предвидил потвърждението на изразената воля да стане с отпечатък от десния палец, тъй като дактилоскопните линни са уникални и правят всеки пръстов отпечатък строго индивидуален като представляват идентифициращ белег в много по-висока степен от подписа и почерка.Когато нотариусът, при извършване на нотариалното удостоверяване, констатира неграмотност или недъгавост на страна по договора, тя трябва да положи отпечатък от палеца, и в компетентността на нотариуса е спазването на процесуалните норми, в които са разписани правилата за отделните видове нотариални удостоверявания.Така и в Определение N 32/17.01.2018г. по гр.д. N 2760/2017г. на ВКС, II г.о., и цитираната в същото практика, в което се приема както е посочено в Решение N 316/13 от 23.01.2014г. на ВКС по гр.д. N  2371/2013г., III г.о.,че както полагането на ръкописен подпис, така и полагането на пръстов отпечатък от палец е съзнателно действие на страната, което когато е извършено пред нотариус, сочи на безпорочно волеизявление за настъпване на посочените в документа правни последици.

Оспорването на тези последици е възможно по реда на чл.31, ал.2 от ЗЗД. Въпреки установената неспособност за свободно формиране на волята, при установената единствена възможност волеизявлението да се удостовери с полагане на отпечатък от десец палец, е налице надлежно нотариално удостоверяване на авторството на волеизявлението на прехвърлителя по процесния договор, защото несъзнаваното приживе правно действие на юридически дееспособната Р.А. не следва от съдържанието на договора, придобитата от нея грамотност е загубена поради заболяване и е спазено изискването на чл.579, ал.2, вр. чл.189 от ГПК, прилагането на което процедурно не е обусловено от провеждане на доказване, обуславящо извода на нотариуса, че лицето не е в състояние да положи подписа си.

С  Решение N 73/05.07.2018г. по к.гр.д. N 3228/2017г. на ВКС, III ГО, по правния въпрос от материално естество, допуснат на основание чл.280, ал.1 т.3 от ГПК, за възможността наследникът на увредения да предяви иск по чл.31, ал.2 от ЗЗД, ако не е поискано поставянето му/на увредения/ под запрещение и в частност-начинът на обективиране на волеизявлението на лицето-чрез полагане на пръстов отпечатък, съставлява ли част от съдържанието на договора, подлежаща на преценка от съда при проверка на условието по чл.31, ал.2 предл.2 от ЗЗД, както и при предявен иск по чл.31, ал.2 предл.2 от ЗЗД и в тази хипотеза следва ли съдът да изследва причината, наложила удостоверяване на волята на лицето посредством полагане на пръстов отпечатък, когато това се сочи от ищеца като предпоставка по смисъла на чл.31, ал.2, предл.2 от ЗЗД и доказателство за недееспособност на лицето, което произлиза от този договор, е отговорено, че нормата изисква недееспособността да произтича от съдържанието на самия договор като сключването му да е лишено от всякаква житейска и правна логика и съдържанието му да свидетелства за неспособността на страната да действа разумно, напр. личат налудни мотиви, съдържат се безсмислени изисквания и др.Тогава, когато вместо подпис на договора, лицето е положило пръстов отпечатък, този факт  не може да се счита за доказателство за недееспособността на лицето, произлизащо от същия договор по смисъла на чл.31, ал.2, пр.2 от ЗЗД, и неспазената форма на договора-положен пръстов отпечатък, вместо подпис, тогава когато лицето не е неграмотно или недъгаво, е основание за нищожност на сделката по смисъла на чл.576, вр. чл.579, ал.2 от ГПК.

 В Определение N 252 от 1.03.2016 г. на ВКС по гр. д. N 6113/2015 г., III г. о., ГК, също е прието, че на изследване като част от предмета на делото подлежи съдържанието на волеизявлението в договора или едностранната сделка като доказателство за състоянието на лицето, а не като доказателство за „недееспособността“ във формално-юридически смисъл, както и еднозначно е тълкуването в практиката, че условието на  чл. 31, ал. 2 предл. второ ЗЗД подлежи на изследване и преценка по същество /Решение N 556/2006 г. на ВКС по гр. д. N 472/2005 II г. о, Определение N 57/2008 по ч. гр. д. N 1678/2008 г. ВКС, Определение N 136/2010 по гр. д № 94/2010 III г. о/, и не е предпоставка за допустимостта на иска.

Предвид тази практика и установеното, че неспособността на прехвърлителя Р.А. да действа съзнателно и разумно към сключване на процесния договор не следва от неговото съдържание и същата към този момент е със загубена грамотност поради заболяване, то недоказани са предпоставките за приложението на чл.31, ал.2 от ЗЗД и чл. чл.576, вр. чл.579, ал.2 от ГПК, вр. чл.26, ал.2 изр.1-во, предл.3-то от ГПК.

В Решение N 138/24.07.2013г. на ВКС по гр. д. N 684/2012 I г. о, постановено по приложението на чл.479, ал.1 от ГПК/отм./, сега чл.583, ал.1 от ГПК, предвиждащ когато участващият в нотариалното производство е глух, сам да прочете гласно документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му, е прието следното: Законът не ограничава изпълнението на това изискване до случаите, когато в акта участва лице с напълно изгубен слух.Ако такава е била волята на законодателя, не е имало пречка да я изрази изрично. Затова следва да се приеме, че за  приложението на чл. 479, ал. 1 ГПК (отм.) е достатъчно да се касае за загуба на слуха, при която с лицето не може да бъде осъществен нормален словесен контакт, за който да не се изискват някакви специални условия - да се говори от близко разстояние, ясно, отчетливо, високо, лицето да може да вижда говорещия, за да следи движението на устните му и пр. Не е достатъчно лицето да може да чува и да разбира отделни думи. Това следва от целта на правилото на чл. 479, ал. 1 ГПК (отм.) - да обезпечи възможност на участващите в акта лица да проверят съответствието на съдържанието на акта с тяхната действителна воля.Това е прието и в Решение N 1140/04.12.2008г. по гр. д. N 3463/2007 на ВКС, IV г. о, и в Решение N 485/11.12.2012г. по гр. д. N 1404/2011 на ВКС, IV г. о.

Безпорно е по делото, че приживе Р.А. има двустранна невросензорна средна загуба на слуха от 77 децибела, представляваща практическа глухота, с давност отпреди датата на процесния договор, с оглед на която е имала затруднения при разбиране на говорна реч, а според експертизата по делото не е можела да възприема обичаен говор и съответно при такъв да възприеме сделката.От съдържанието на нотариалния акт не се установява нотариусът да е уведомен за състоянието й и да се е убедил, че тя чува и възприема казаното от него и другия участник по договора, което опорочава нотариалното удостоверяване и го прави нищожно поради нарушение на изискването на чл.583, ал.1 от ГПК.Нищожността на нотариалния акт при това съгласно чл.576, вр. чл.583, ал.1 от ГПК влече нищожност и на договора, оформен с него поради липса на предписана от закона нотариална форма, която е форма за действителност съгласно чл.18 от ЗЗД, в т.ч. и по арг. от чл.583, ал.2 от ГПК с оглед загубената грамотност на прехвърлителя към сделката.Посочената разпоредба изисква ако лицето, което е глухо, е и неграмотно, нотариусът да назначи тълковник, който да съобщи на лицето съдържанието на документа и да предаде одобрението му на нотариуса, което в случая е било неприложимо, тъй като практическата глухота на прехвърлителя е придобита с напредване на възрастта й и прогресиране на съдовото й мозъчно заболяване, и няма данни същата да е владяла техниката на жестомимичния език на хората с увреден слух.

Съгласно чл.26, ал.2, изр.1-во, предл. 3-то от ЗЗД нищожни са договорите, при които липсва предписана от закона форма.Чл.18 от ЗЗД императивно предписва, че договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Предвидената форма има не само удостоверителен характер, а е и форма за действителност на сделката, при което процесният договор, до допустимо предявения му размер,  е нищожен поради липса на предписана от закона форма, представляваща незавършен фактически състав на договора, който може да бъде потвърден от правоприемниците на съответната страна по сделката, в случая от наследниците на прехвърлителя по него до размера на наследствените им права, при което и договорът не е породил вещно-правно действие и е нищожен до размера на наследствените права на ищеца като законен наследник на  прехвърлителя, възлизащи на 2/6 идеални части от разпоредените приживе от Р.А. собствени й 4/6 идеални части от имота. Искът по чл.26, ал.2 изр.1, предл.3-то от ЗЗД за прогласяване нищожност на процесния договор поради липса на форма подлежи на уважаване до частично допустимия му предявен размер, като за разликата над собствените на ищеца идеални части производството по делото подлежи на прекратяване като такова по частично недопустим иск, предявен в нарушение на императивната процесуална забрана по чл.26, ал.2 от ГПК, че никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд,  а следователно и при липса на признат от закона правен интерес/в т.см. Решение N 295/27.11.2013г. по гр. д. N 2141/2013 на ВКС, III г. о/.

Съдът не следва да се произнася по другите заявени от ищеца основания за недействителност на процесния договор.Оплакванията на ищеца, свързани с грамотността на прехвърлителя по договора, са за липса на предписана от закона форма, и без значение е произнасянето по това основание, също за липса на форма, тъй като формата е опорочена изцяло на установеното основание и никоя сделка не може да бъде нищожна на повече от едно основание, нито е възможно едновременно  тя да е нищожна и да подлежи на унищожение.Oснованията за недействителност винаги са предявени в условията на евентуалност от по-тежките към по-леките пороци независимо в каква поредност са посочени от ищеца.Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне по останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци, защото това условие не се е сбъднало / в т.см. Решение N 199/12.07.2016г. по гр. д. N 583/2016 на ВКС, IV г. о./.

При този изход на делото и с оглед паричната оценка на спорното материално благо, ищецът има право на разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК съразмерно на уважената част от иска, а ответникът има право на разноски съразмерно на прекратената част от иска на основание чл.78, ал.4 от ГПК.Така ищецът има право на разноски от 1 430.60 лв., от които 95.60 лв. за държавна такса, 750 лв. за адвокатско възнаграждение, 545 лв. за възнаграждения на вещи лица и 40 лв. за пътни разноски на вещи лица.При определяне на последните съдът не калкулира претендираните такива по списък по чл.80 от ГПК за вписване на исковата молба и за удостоверение, т.к. са направени преди образуване на делото. Ответникът има право на разноски в размер на 880 лв., от които 540 лв. за адвокатско възнаграждение и 340 лв. за възнаграждения на вещи лица.

Мотивиран от горното, Районният съд

 

 

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожността на сключения на 29.05.2015г. с нотариален акт  N 68, т.3, рег. N 9002, дело N 451/2015г., вписан в СВ–Кърджали Вх.рег. N 1930 от 29.05.2015г., Акт N 154, том V, дело N 982/15г., стр.35575, на А. Г.-помощник-нотариус по заместване при К.Н. *** действие РС-Кърджали, с N 020 по рег. на НК, Договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, в частта, с която Р.В. А. ***, починала на 18.05.2016г. в гр.Кърджали,  прехвърля на Д.А.А. с ЕГН ********** *** собствените си 2/6 идеални части от Първи етаж от Двуетажна масивна жилищна сграда с приземен етаж, представляващ жилище със самостоятелен вход откъм запад с идентификатор 409009.108.142.1.1 по КККР на гр.Кърджали, ***, със застроена площ 80 кв.м., състоящо се от две стаи, хол, кухня с ниша, тоалетна и баня, при съседи на жилището: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта-имот с идентификатор N 40909.108.142.1.2, ведно с 2/6 идеални части от принадлежащите му Избено помещение със застроена площ 30 кв.м., състоящо се от един бокс за въглища, една стая, заемаща западната страна на мазето и половината от средната стая с южно изложение, която стая е преградена с тухлена стена, съгласно Протокол-делба за реално ползване на мазето от 27.07.1962г. на РС-Кърджали, както и 2/6 идеални части от 1/2 идеална част от тавана и от общите части на сграда с идентификатор 40909.108.142.1, построена в Поземлен имот с идентификатор 40909.108.142 по КККР на гр.Кърджали, одобрени със Заповед РД-18-66/18.10.2006г. на изпълнителния директор на АК, на основание чл.26, ал.2 изр. 1-во, предл.3-то от ЗЗД-поради липса на форма, по предявения в тази част допустим иск от М.А.А. –И. с ЕГН **********,***, срещу Д.А.А. с ЕГН **********,***.

ПРЕКРАТЯВА производството по делото в останалата част, по предявения от М.А.А. –И. с ЕГН **********,***, срещу Д.А.А. с ЕГН **********,***, частично недопустим иск за прогласяване нищожността на горепосочения договор на основание чл.26, ал.2 изр. 1-во, предл.3-то от ЗЗД, за разликата над 2/6 идеални части до общо прехвърлените 4/6 идеални части от описания в договора недвижим имот.

ПРИЗНАВА за неистински документ Молба-декларация от Р.В. А.,*** на 16.09.2014г., в частта относно изпълнения в него ръкописен текст и подпис на заявител, и изключва документа в тази част от доказателствата по делото.

ОСЪЖДА Д.А.А. с ЕГН **********,*** да заплати на М.А.А. –И. с ЕГН **********,***, сумата 1 430.60 лв., представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА М.А.А. –И. с ЕГН **********,***, да заплати на Д.А.А. с ЕГН **********,***, сумата 880 лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –Кърджали в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

                                                                  

 Съдия: