РЕШЕНИЕ
№ 1444
гр. Пловдив, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20215330109690 по описа за 2021 година
Производството по делото е по реда на чл.422, вр.с чл.415 ГПК.
Образувано е по искова молба от „ЮБЦ” ЕООД против M. Й. Й., с която са
предявени положителни установителни искове за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата в размер на 23.65 лева, представляващи неплатени задължения за
месечни абонаментни такси и потребени услуги за периода 08.10.2017 г. до 08.12.2017 г. по
Договор с клиентски № ***, сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД,
вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия от *** на „С. Г. Груп“ ООД, което ги
е прехвърлило с договор за цесия от *** на „ЮБЦ“ ЕООД, за които вземания е издадена
Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 14366/2020 г. по описа на ПРС.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта на исковете
Видно от приложеното ч. гр. д. № 14366/2021 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжникa по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият
процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и
подлежат на разглеждане по същество.
По същество
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже наличие на
1
посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил
изправна страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги, съдържанието на
правоотношенията, размер на вземанията си и падеж на същите, размер на обезщетението за
забава, сключване на договор за прехвърляне на вземането, уведомление до длъжника за
прехвърлянето на вземането /от цедента или от цесионера при наличие на упълномощаване
за това от цедента/.
Видно от Договор с клиентски № *** /л.11-15 от заповедното дело/, същият е
сключен за предоставяне на мобилни услуги за мобилен номер *** с тарифен план Smart L+,
с месечна абонаментна такса от 26.99 лева, посочени са и цените на другите услуги по
договора, за СМС, разговори към оператора, разговори с роуминг, мобилен интернет и др.
От представените по делото четири броя фактури за отчетни периода от 08.10.2017 г.
до 08.12.2017 г. и приложените към фактури извлечения, в които конкретно е посочено
какви услуги са предоставени на ответника /л.21-23/, е видно, че това са именно услугите, за
които са сключени договорите, претендират се неплатени месечни абонаментни такси по
двата договора за месеците октомври и ноември 2018 г., претендира се месечна
абонаментна такса и такса за допълнителна услуга. От всички тези суми има приспадания
на суми от предходен период при, което общо дължимата сума е в размер на 23.65 лева.
Ответникът не доказа да е заплатил стойността на потребените от него услуги, което
е било разпределено в негова тежест. Неблагоприятните последици от недоказване на това
обстоятелство е за ответника.
От представените договори за цесия се установява, че вземането на БТК АД е
прехвърлено на ищеца, поради което последния се явява материално-правно легитимиран да
търси плащане.
С оглед изложеното съдът намира, че исковете се доказа по основание и размер и
следва да бъдат уважени.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца.
Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство – 25 лева и 180 лева –
платено адвокатско възнаграждение или общо сума в размер на 205 лева, която ще се
присъди изцяло.
В исковото производство ищецът доказа следните разноски: 25 лева, платена
държавна такса, 180 лева, платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на
което е представена разписка, обективирана в договор за правна помощ и съдействие /л.9/
или общо 205 лева, които ще се присъдят изцяло.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че М. Й. Й., ЕГН **********, с адрес:***
ДЪЛЖИ НА „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
София, р-н Триадица, бул. „България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю. Б. Ц. сумата
в размер на 23.65 лева, представляващи неплатени задължения за месечни абонаментни
такси и потребени услуги за периода 08.10.2017 г. до 08.12.2017 г. по Договор с клиентски
№ ***, сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, вземанията по който са
прехвърлени с договор за цесия от *** на „С. Г. Груп“ ООД, което ги е прехвърлило с
договор за цесия от *** на „ЮБЦ“ ЕООД, за които вземания е издадена Заповед по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 14366/2020 г. по описа на ПРС.
2
ОСЪЖДА М. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЮБЦ” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, р-н Триадица, бул.
„България” № 81, вх. В, ет. 8, представлявано от Ю. Б. Ц. сумата в размер на 205 лева –
разноски в исковото производство и 205 лева – разноски по ч.гр.д. № 14366/2020 г. по описа
на ПРС
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3