Решение по дело №197/2020 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 01.12.2020г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на дванадесети октомври две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                               Председател: Кремена Борисова

                                                      Членове: Христинка Димитрова

                                                                       Маргарита Стергиовска

 

при секретаря Вилиана Русева и с участие на прокурор П.Вълчев при Окръжна прокуратура – Шумен, като разгледа докладваното от административен съдия Х.Димитрова КАНД № 197 по описа за 2020г. на Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е въз основа на касационна жалба на „М и М 7.“ ООД, ***, депозирана срещу Решение № 340/04.08.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 856/2020г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № ЗЖ – 19 от 21.04.2020г. на директора на ОДБХ  – гр. Шумен, с което на основание чл. 425а, ал.3 от Закона за ветеринарно медицинската дейност /ЗВМД/ на „М и М 7.“ ООД, *** е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 5000 лева за нарушение на чл. 4, т. 1 от Регламент /ЕО/ № 1/2005 от 22.12.2004г. относно защита на животните при транспорт.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочи, че е налице допуснато съществено процесуално нарушение в хода на протеклото административно наказателно производство, като за нарушение, осъществено от физическо лице е наложена имуществена санкция на търговеца – юридическо лице. Противоречието между описаните обстоятелства и приложената санкционна норма жалбоподателят възприема за достатъчно основание за отмяна на правораздавателния акт. В подкрепа на становището за порочност на наложената санкция, касаторът посочва и липсата на реквизита „място на извършване на нарушението“ в съставения АУАН. Твърди се още, че в обстоятелствената част на НП са цитирани разпоредби, без да е посочено от кой нормативен акт са. Поради изложеното се отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.

Ответната страна, Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Шумен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт В.Й., която оспорва предявената жалба и отправя претенция за присъждане на разноски в минимален размер.

Представителят на Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за допустима, но неоснователна и моли за решение в този смисъл.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 01.04.2020г. във връзка с постъпил сигнал от Районен участък – Хитрино, свидетелите д-р Д.П.В., д-р Н.Н.Н. и д-р Р.Г.Р.пристигнали на разклона между с. Тимарево и с. Хитрино, където служители на РУ Хитрино били спрели ППС, лицензирано за превоз на живи животни за кратки пътувания.

Свидетелите установили, че товарният автомобил „Ман“ с рег. № Н89 69ВВ бил собственост на „М и М 7.“ ООД, *** и бил управляван от управителя Д.Г.Ч.. Товарният автомобил транспортирал 48 броя прасета. Свидетелите поискали цялата документация за извършвания превоз на живи животни от водача на товарния автомобил. Управителят на дружеството и водач на товарния автомобил не представил на проверяващите документи за произход на свинете, място на заминаване, крайна дестинация и продължителност на транспорта и без ветеринарно-медицинско свидетелство. Транспортираните 48 броя прасета били без официална идентификация. Свидетелите установили единствено от къде са натоварени животните.

Резултатите от проверката били обективирани в Констативен протокол за извършена проверка на основание чл. 129 и чл. 130 от ЗВМД от 01.04.2020г. На водача на товарния автомобил и управител на „М и М 7.“ ООД *** била връчена писмена покана за явяване на 06.04.2020г. за съставяне на АУАН.

На 06.04.2020г. свидетелят Д.П.В. съставил против „М и М 7.“ ООД, *** за извършено  нарушение на чл. 4, т.1 от Регламент /ЕО/ № 1/2005 от 22.12.2004г. относно защита на животните при транспорт. АУАН бил съставен в присъствието на свидетелите Н. и Р., както и в присъствието на управителя на дружеството. При предявяване на акта представляващият търговеца записал обяснения. Писмено възражение в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не било депозирано.

Въз основа на материалите и на изготвения акт, АНО издал впоследствие и процесното наказателно постановление.

Съобразявайки събраните по делото доказателства, въззивният съд приел за безспорно установено, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Съдебният състав констатирал, че са изпълнени и законовите изисквания за ангажиране на отговорността на юридическото лице, поради което потвърдил оспорения пред него санкционен акт.

При извършената служебна проверка в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му.

В хода на въззивното съдебно производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Събрани са исканите от страните доказателства, което е спомогнало делото да бъде изцяло изяснено от фактическа страна.

Настоящият съдебен състав споделя както установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи. По категоричен начин са доказани обстоятелствата по извършеното административно нарушение. Доказва се, че на инкриминираната дата дружеството, притежаващо съответния Лиценз за превоз на животни за кратки пътувания, е транспортирало със собствения си специален автомобил „МАН 19,364“, с рег. № Н 8969 ВВ, включен към лиценза за превоз на животни определен брой свине в нарушение на чл. 4, т. 1 от в Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета относно защитата на животните по време транспортиране и свързаните с това операции. Превозното средство е било управлявано от представляващия дружеството Д.Ч.. Понятието „транспортиране“ е дефинирано в регламента като дейност по движението на животни, извършено с едно или повече транспортни средства и свързаните с това операции, включително натоварване, разтоварване, прехвърляне и отпочиване, докато не е завършено разтоварването на животните на местоназначението. Коментираното правило на чл. 4, т. 1 от Регламента от своя страна сочи, че нито едно лице не може да транспортира животни, без да носи в транспортното средство документи за произхода на животните и техния собственик, мястото на заминаването на животните, датата и часа на тръгване, предвиденото местоназначение и очакваната продължителност на предвиденото пътуване, като съобразно т. 2 от чл. 4 превозвачът носи задължение за предоставяне на документите на компетентните органи. В контекста на изложеното, касационната инстанция не намира основания да бъде кредитирано твърдението на касатора за наличие на вътрешно противоречие в НП досежно субекта, който органите са възприели за нарушител, доколкото по еднозначен начин се установява, че дейността по транспортиране на животните е извършена от юридическото лице, разполагащо със съответния лиценз, чрез собственото му превозно средство, управлявано от неговия управител, който фактически е транспортирал животните. Неизпълнението на дружеството подлежи на санкциониране по реда на чл. 425а, ал. 3 от ЗВМД, която норма е приложил и АНО.

До аналогичен извод е достигнал и районният съд, който се споделя напълно от настоящата инстанция. За пълнота на изложението следва да се също, че за неоснователно съдът намира и твърдението на касатора за наличие на съществено процесуално нарушение при изготвянето на АУАН. Действително, актосъставителят не е посочил мястото на извършване на нарушението, но това опущение е било преодоляно по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото е установено по безспорен начин извършването на нарушението и неговия извършител и АНО закономерно е посочил, че простъпката е осъществена в с. Хитрино. Като допълнителен аргумент в тази насока може да се изтъкне, че водачът на превозното средство на инкриминираната дата, явяващ се и управител на дружеството, е присъствал при изготвянето на акта и не е отразил възражения за породена неяснота по отношение на този реквизит.

За неоснователно се възприема и твърдението за порочност на НП, аргументирано с обстоятелството, че АНО не е посочил нормативния акт, от който са цитираните в обстоятелствената част на НП членове. Нарушението, което е вменено на търговеца, касае неправомерно транспортиране на животни в разрез с чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕО) № 1/2005 на Съвета, която норма изрично е изведена като нарушено правило за поведение от наказващия орган. Наличието или липсата на официална идентификация на превозваните животни, съответно изпълнението на мерки по нарочни програми не е предмет на развилото се пред районния съд производство и не е било повод за санкциониране на касатора, поради което непосочването на нормативния акт, регламентиращ тези мерки е неотносимо към законосъобразността на процесното НП.

Предвид гореизложеното като е потвърдил наказателното постановление, районният съд е постановил акта си в съответствие със закона. Касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото, поради което оспореното решение като валидно допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Относно претенцията на ответната страна за присъждане на направените разноски, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 и ал. 5 от ЗАНН /нова, ДВ бр. 94 от 29.11.2019г./ в съдебното производство, образувано по обжалване на наказателно постановление страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора ответната страна има право на разноски по делото. Същите следва да бъдат присъдени в размер на 80 лева, която сума представлява юрисконсултско възнаграждение, определено въз основа на чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Предвид изложеното касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на Областна дирекция по безопасност на храните, гр.Шумен разноски по делото в размер на 80 лева.

Водим от горното, Шуменският административен съд

 

Р   Е    Ш    И   :   

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 340/04.08.2020г. на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 856/2020г. по описа на съда.

ОСЪЖДА „М и М 7.“ ООД *** с ЕИК *********, да заплати на Областна дирекция по безопасност на храните, гр. Шумен сумата от 80 /осемдесет/ лева разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.

Решението е окончателно.

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................           ЧЛЕНОВЕ: 1..........................

                                                                                              

                                                                                                   2..........................

ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 01.12.2020г.