Решение по дело №124/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.310 т.1 във връзка с чл. 317 вр. с чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на юрисконсулт А.В., в качеството й на процесуален представител на "Д. Г. стопанство-С." с директор инж.Б. Н. К., гр.С. ул."Г. Д." № 23, подадена против решение № 8218/15.11.2010 год. постановено по гр.дело № 2606/2010 год. на РСБ.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост. Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалния закон. Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение и по същество отхвърляне на заявените искови претенции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба. Счита се, че наведените оплаквания са неоснователни,а обжалваното решение за законосъобразно. Поддържа се, че съдът е обсъдил всички събрани доказателства.

Съдът счита, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от с.к., поради което е процесуално допустима. Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. ОС изцяло възприема изложените мотиви от първоинстанционният съд, като във връзка с настоящето решение препраща към същите на основание чл.272 от ГПК.

За да уважи трите обективно съединени иска по чл.344 ал.1,т.1, 2 и 3 от КТ на П. Ч. К. срещу Д. Г. стопанство-С., законосъобразно РС е приел, че в случая сочените от работодателя нарушения на трудовата дисциплина на основание чл.186 вр. чл.187 т.10 КТ не отговарят на фактическите обстоятелства, обуславящи дисциплинарното производство и същите не са извършени от въззиваемия. С оглед спецификата на констатираното административно нарушение в участък 133-І и активното поведение на работника П. Ч. К. за установяване и преустановяване на нарушенията, и откриване на самоличността на дееца, както и уведомяването на контролния орган, не са налице законовите основания, визирани в чл.187 т.10 КТ. Този извод се налага след оценката и анализа на приложените по делото писмени доказателства - обяснения изх.№ 660/28.06.2010 г., писмо изх.№ 564/25.06.2010 г., дневника на горския надзирател П. Ч. К., а така също и при преценката и анализа на събраните гласни доказателства. Изслушаните показания на свидетелите са подробни, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира. Те коренспондират и със събраните по делото писмени доказателства.

На 5-6 юни, както сочи свидетелят Т., същият с увереността, че е собственик на мястото от ДГФ, е наел машина и в събота следобяд и неделя сутринта е извършил на площ от около 1 ар подравнителни работи. Ищецът през това време не е бил дежурен, нито е бил на работа, а е бил в почивка, тъй като 5-6 юни се падат събота и неделя. В понеделник, когато ищецът е посетил поверения му участник, е установил, че има извършени нарушения. На същата дата - 7 юни, той е отразил нарушението в дневника си - така, както са му вменени неговите трудови задължения, и още на обяд е информирал прекия си ръководител инж.Ст. Последният, в рамките на своите правомощия на пряк ръководител, е разпоредил на ищеца да установи кое лице е извършило нарушението. На 9 юни, сряда, след като ищецът е установил нарушителя, е била проведена среща между него, г-н Т. и г-н Ст. Тъй като г-н Ст. е преценил в конкретния случай, като лице с висше служебно положение, че е необходимо допълнително проучване, е счел, че не е необходимо на този етап да се състави акт за установяване на административно нарушение или констативен протокол, каквато възможност е имал. Тази преценка е била направена с оглед твърдението на свидетеля Т., че той е собственик на това място и има нотариален акт за него. Свидетелят Ст. е разпоредил да бъдат извършени проучвания и съпоставка на документа за собственост и в крайна сметка след като му е разпоредено да преустанови нарушението, нарушителят е преустановил всякакви работи. На 14 юни - така, както посочва свидетелят Т. - той е посетил директора на ДГС-С. - г-н К. При тази среща свидетелят е водил и лицето, което му е продало имота, но г-н К. е разпоредил на свидетеля Т. да преустанови всякакви работи на това място и е поел ангажимент, че за това нарушение глоба няма да му бъде налагана, но занапред не трябва да посещава мястото. В конкретния случай са били разкрити личността на извършителя и осъществяването на нарушението, и то именно от ищеца, но въпреки това през месец август спрямо П. К. е започнало дисциплинарно производство, което е приключило с атакуваната заповед. От доказателствата безспорно се изяснява, че тези факти са документирани по надлежния ред и г-н Ст. е бил известен за тях още на 7 юни. На 9 юни пък е била проведена среща и нещата са били адресирани към г-н Котузов. Неоснователно работодателят е отразил в самата заповед, че ищецът не е осъществил контрол в поверения му участък, като с бездействието е допуснал да се извършат изкопни и насипни работи в отдел 133-І, което съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Свидетелят Т. установява, че нарушението е извършено на 5 юни, събота, следобяд, и на 6 юни, неделя, сутринта. По това време П. К. е бил в почивка. Но през следващите дни П. К. е спазил поетите задължения по длъжностна характеристика, като е установил нарушението и издирил нарушителя. Друго нарушено трудово задължение, посочено в заповедта, е “да не допуска извършване на незаконно строителство”. В случая не може да се говори за строителство, защото става въпрос само за подравнителни работи. Следващото задължение, посочено в заповедта, е “да съставя актове за констатиране на нарушения и да осъществява контрол”. Свидетелят Ст. сочи в тази връзка, че от момента на откриване на нарушението - един ден след неговото извършване, като то е станало в неработно време, до момента на откриване на нарушителя, той е бил запознат с обстоятелствата по този случай. Свидетелят Ст., като пряк ръководител на ищеца, е преценил, че с оглед обясненията и твърденията на свидетеля Т., че е собственик на това място, този 1 ар, който подравнил, е необходимо да се извърши допълнителна проверка и едва тогава да се прецени дали има или няма основания за ангажиране на административно-наказателната отговорност. След това самият работодател е заявил на свидетеля Т., че няма да го глобява и оттук насетне тази възможност за актове и констативни протоколи е отпаднала. Нито едно от визираните в заповедта нарушения не е извършено от П. К.. Законосъобразно в тази връзка районният съд е преценил, че заповедта за уволнение се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Наведените в обратната насока оплаквания се явяват неоснователни.

С оглед изхода от спора по главния иск основателен е и съединеният и обусловен от него – за възстановяване на ищата на заеманата до уволнението длъжност-горски надзирател при ДГС С. ДП, гр.С. област Б.

Законосъобразно е уважен и иска по чл.344 ал.1 т.3 от КТ във вр. с чл.225 от КТ, като съдът е присъдил обезщетение за времето, през което К. е преминал на по-ниско платена работа поради незаконното прекратяване на трудовото му правоотношение за срок от шжест месеца в размер на 901,82 лева, ведно със законната лихва върху тази сума считано от предявяване на иска-24.08.2010 год. до пълното й изплащане. Жалбоподателят дължи заплащане на П. К. на направените от последната разноски по делото.

По изложените съображения следва да се приеме, че жалбата е неоснователна и съобразно разпоредбата на чл.272 от ГПК първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.

Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемият П. К. направените от последния разноски пред въззивнатата инстанция в размер на 200,00/двеста/лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от горното БОС,

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8218/15.11.2010 год. постановено по гр.дело № 2606/2010 год. на РСБ.

ОСЪЖДА Д. Г. стопанство-С. ДП, адрес гр.С., ул.Г. Д. 23, представлявано от директора инж. Б. К., да заплати на П. Ч. К. сумата от 200/двеста/лева разноски по делото, направени във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок считано от 18.02.2011 год., която дата е съобщена на страните в съдебно заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.