№ 2837
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Таня Кандилова
Емилия Александрова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20221100502927 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА, вх. № 28515/15.02.2022 г. по
описа на Софийски районен съд, депозирана от К. Х. Т. и Р. Х. Т., действащи
чрез техния баща и законен представител Х. С. Т., чрез адв. Б. и адв. П.,
срещу Решение № 894/08.02.2022 г., постановено по гр. д. № 41373/2021 г. по
описа на Софийския районен съд, 80-ти състав, с което е изменен, на
основание чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, размерът на определената с влязло в
сила решение от 11.04.2019 г., постановено по гр. дело № 28553/2018 г. по
описа на СРС, дължима месечна издръжка в полза на К. Х. Т. и Р. Х. Т., в
размер на сумата от по 150 лева, като е осъдена Р. Р. К. да заплаща на
малолетното си дете К. Х. Т., чрез нейния баща и законен представител Х. С.
Т., месечна издръжка в размер на сумата от 177,50 /сто седемдесет и седем
лева и петдесет стотинки/ лева, считано от 14.07.2021 г. до настъпване на
законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно
със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като е
1
отхвърлена исковата претенция за разликата до пълния предявен размер от
300 лева, като неоснователна; осъдена е Р. Р. К. да заплаща на малолетното си
дете Р. Х. Т., чрез нейния баща и законен представител Х. С. Т., месечна
издръжка в размер на сумата от 177,50 /сто седемдесет и седем лева и
петдесет стотинки/ лева, считано от 14.07.2021 г. до настъпване на законна
причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлена
исковата претенция за разликата до пълния предявен размер от 250 лева, като
неоснователна; допуснато е предварително изпълнение на решението в частта
за присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК; осъдена е, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Р. Р. К. да заплати на К. Х. Т. и на Р. Х. Т.,
чрез техния баща и законен представител Х. С. Т., сумата от 387,27 лева -
разноски по делото; осъдени са, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК К. Х. Т. и Р.
Х. Т., действащи чрез техния баща и законен представител Х. С. Т., да
заплатят на Р. Р. К. сумата от 212,72 лева - разноски по делото; осъдена е Р. Р.
К. да заплати по сметка на СРС сумата от 79,20 лева - държавна такса, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
С въззивната жалба атакуваното решение се обжалва в частите, в които
исковете на въззивниците са отхвърлени, както и в частта, в която ищците са
осъдени да заплатят на ответницата разноски в размер на 212.72 лв.
Твърди се, че решението е порочно, тъй като същото противоречи на
нормата на чл. 150 СК, както и на нормите на чл. 235, ал.3 и чл. 155 ГПК,
излагат се съображения. Моли се да се реши спорът по същество, като се
отмени изцяло решението в атакуваните му части и се уважат предявените
искове, ведно със законните последици.
Въззиваемата страна Р. Р. К. счита жалбите за неоснователни и моли
същите да бъдат оставени без уважение. Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от страни, имащи правен интерес от обжалването, и са срещу подлежащ на
въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните
му части.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и
доводи на страните, приема за установено следното:
С Решение № 894/08.02.2022 г., постановено по гр. д. № 41373/2021 г.
2
по описа на Софийския районен съд, 80-ти състав, е изменен, на основание
чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, размерът на определената с влязло в сила
решение от 11.04.2019 г., постановено по гр. дело № 28553/2018 г. по описа на
СРС, дължима месечна издръжка в полза на К. Х. Т. и Р. Х. Т., в размер на
сумата от по 150 лева, като е осъдена Р. Р. К. да заплаща на малолетното си
дете К. Х. Т., чрез нейния баща и законен представител Х. С. Т., месечна
издръжка в размер на сумата от 177,50 /сто седемдесет и седем лева и
петдесет стотинки/ лева, считано от 14.07.2021 г. до настъпване на законна
причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със
законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска, като е отхвърлена
исковата претенция за разликата до пълния предявен размер от 300 лева, като
неоснователна; осъдена е Р. Р. К. да заплаща на малолетното си дете Р. Х. Т.,
чрез нейния баща и законен представител Х. С. Т., месечна издръжка в размер
на сумата от 177,50 /сто седемдесет и седем лева и петдесет стотинки/ лева,
считано от 14.07.2021 г. до настъпване на законна причина, изменяща размера
й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва за забава върху
всяка просрочена вноска, като е отхвърлена исковата претенция за разликата
до пълния предявен размер от 250 лева, като неоснователна; допуснато е
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка,
на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК; осъдена е, на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, Р. Р. К. да заплати на К. Х. Т. и на Р. Х. Т., чрез техния баща и законен
представител Х. С. Т., сумата от 387,27 лева - разноски по делото; осъдени са,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК К. Х. Т. и Р. Х. Т., действащи чрез техния
баща и законен представител Х. С. Т., да заплатят на Р. Р. К. сумата от 212,72
лева - разноски по делото; осъдена е Р. Р. К. да заплати по сметка на СРС
сумата от 79,20 лева - държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Във въззивната жалба са изложени доводи, че решението противоречи
на нормата на чл. 150 СК, както и на нормите на чл. 235, ал. 3 и чл. 155 ГПК,
като съдът не се е съобразил с годишната инфлация и че намалението на
стойността на парите е огромно, както и че тези изменения пряко
рефлектират и увеличават стойността на стоките и услугите от първа
необходимост, посредством които следва да бъдат задоволени базовите
потребности на децата (режийни разноски, храна, медикаменти, консумативи,
свързани с отглеждането и израстването на децата). Излагат се доводи, че по
този начин размерът на определената издръжка е крайно недостатъчен за
3
задоволяване на потребности на ищците от храна, облекло, учебни помагала,
средства за културни и извънкласни занимания.
Наведените доводи за неправилност на решението в обжалваните части
са неоснователни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се
съобразява с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения
родител да покрие тези нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на
детето, когато е присъдена досегашната му издръжка, и увеличените
възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди.
Също така, искът за увеличение на присъдената месечна издръжка може да се
основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
възможностите на родителя му.
В настоящия случай първоинстанционният съд правилно е преценил, че
е налице увеличение на нуждите на двете деца от средства за съществуване от
времето, когато са определени месечните им издръжки от по 150 лева
(03.05.2018 г.). През изминалия период ищците са пораснали, с което
дефинитивно са се увеличили и техните потребности, които не могат да бъдат
задоволявани с издръжките в досегашните им размери. Видно от
доказателствата в първата инстанция, справки от НАП и НОИ, за доходите на
ответницата е установено, че след м. 03.2021 г. не са налице данни за
декларирани доходи, за периода м. 10.2020 г. - м. 02.2021 г. е получавала
месечен доход от около 1300 лева, за м. 03.2021 г. доходът й е бил 560,90
лева, като за времето от м. 05.2020 г. до м. 05.2021 г. е получила обезщетение
по чл. 546, ал. 1 от КСО и по чл. 546, ал. 3 от КСО в общ размер от 3804.16
лева. /л. 104 и л. 106 от делото/ В проведеното на 26.01.2022 г. открито
съдебно заседание пред СРС, е направено изявление от процесуалния
представител на Р. К., че тя започва да работи от следващия ден и е заявила
месечно трудово възнаграждение в размер на 700 лева. За периода от м.
07.2020 г. до м. 06.2021 г. общото нетно възнаграждение на бащата на ищците
е в размер на сумата от 10595,61 лева.
Пред въззивната инстанция са представени Удостоверение, изх. №
2/06.10.2022 г. и Удостоверение, изх. № 3/10.10.2022 г., издадени от
работодателя на въззиваемата – „С. Б.“ ЕООД, и двете удостоверения с
идентично съдържание, от които е видно, че за периода месец януари 2022 г.
4
до месец септември 2022 г., включително, средномеченият брутен доход на
майката Р. К. е в размер на 825.48 лв.
От писмо от НАП, постъпило в СГС на 14.10.2022 г., ведно със справка
относно наличие на трудови договори по отношение на майката Р. К., се
установява, че има трудов договор за лицето за периода от. 04.2021 г. до
30.03.2022 г., като за 2021 г. осигурителният доход е 0.00 лв., а за 2022 г., за
посочения по-горе период от три месеца, средномесечният осигурителен
доход на лицето е в размер на 646.50лв.
В случая следва да се отбележи, че въззивниците-ищци не са
ангажирали доказателства в преклузивните срокове за по-големи доходи на
въззиваемата, нито за нейното имотно състояние и професионална
квалификация (арг. от т. 5 от ППВС 5/70 г.). Недоказаният факт е
неосъществил се, несъществуващ факт, поради което не могат да възникнат и
неговите правни последици. Възможностите на ответницата да дава издръжка
е предпоставка, която касае не само размера на издръжката, съгласно чл. 142,
ал. 1 СК, но и основанието на иска – арг. от чл. 140, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 СК и
т. ІV от ППВС 5-70 г.
Първоинстанционното решение в обжалваните му части е правилно.
При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил
всички ангажирани и относими към спора доказателства.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение в обжалваните
му части, като правилно, постановено при спазване на материалния и
процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото въззивниците нямат право на разноски, но се
осъждат да заплатят на въззиваемата страна сумата в размер на 600 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, като претендираното адвокатско
възнаграждение не е прекомерно, с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и с оглед обстоятелството, че пълномощникът на
въззиваемата страна е осъществил правна защита и съдействие срещу две
лица, всяко от които със свое самостоятелно право на иск, респ. на въззивна
жалба.
Така мотивиран, Софийският градски съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 894/08.02.2022 г., постановено по гр. д.
-ти
№ 41373/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 80 състав, в
обжалваните части.
ОСЪЖДА К. Х. Т., ЕГН **********, и Р. Х. Т., ЕГН **********,
действащи чрез техния баща и законен представител Х. С. Т., ЕГН
**********, да заплатят на Р. Р. К., ЕГН **********, сумата в размер на 600
лева – разноски по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6