Р Е Ш
Е Н И Е
№ ..........
гр.Варна, 22.12.2017 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XХХІV
състав, в публично съдебно заседание, проведено на единадесети декември през две хиляди
и седемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА
ДАВИДОВА
при участието
на секретаря Светлана
Георгиева, като разгледа докладваното
от съдията гр. дело
№ 15216 по описа за
2017 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от С.Х.С. срещу „***“ ЕАД искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за признаване
извършеното със заповед № 1/10.08.2017 год. на изпълнителния директор на „***“ ЕАД уволнение на
ищеца за незаконно, за възстановяването му на заеманата преди уволнението
длъжност и осъждане на
ответника да
му заплати обезщетение
в
размер на 16358.88 лева за оставането му без работа за времето от 10.08.2017
год. до 10.02.2018 год. /съобразно допуснатото изменение на иска в съдебно
заседание на 11.12.2017 год./
Твърди се в
исковата молба, че ищецът С.С. е бил в трудово
правоотношение с ответното дружество за длъжността „мениджър надземен
комплекс“, което е прекратено със заповед № 1/10.08.2017 год., на основание чл.
328, ал. 1, т. 10 КТ, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Счита заповедта за незаконосъобразна, твърдейки да не са били налице
предпоставките за пенсионирането му. Сочи, че към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение е имал навършени 59 години, 3 месеца и 5 дни. Имал е
трудов стаж от 34 години 1 месец и 2 дни, формиран както следва:
-
за периода от 20.06.1983 год. до 28.09.1988 год. – 5
години 3 месеца и 8 дни – трета категория труд, през който период е замела
длъжността „организатор проучване, технология на обогатяване на манганови
концентрати“ към Стопански металургичен комбинат Бургас, с място на работа
Миннообогатително стопанско предприятие Оброчище;
-
за периода от 28.09.1988 год. до 31.12.1999 год. – 11
години 2 месеца и 14 дни – втора категория труд;
-
за периода от 31.12.1999 год. до 01.02.2001 год. – 1
година и 1 месец – трета категория труд;
-
през периода от 01.02.2001 год. до 01.02.2002 год. – 1
година – първа категория труд;
-
през периода 01.02.2002 год. до 10.08.2017 год. – 15 години
6 месеца и 10 дни – трета категория труд;
-
2 години допълнителен трудов стаж за пенсиониране поради
отбиване на военна служа в периода от 30.09.1976 год. до 10.10.1978
год. – трета категория труд;
-
1 година 6 месеца и 3 дни – допълнителен трудов стаж за
положени 3072 часа извънреден труд – трета категория труд.
С оглед горното и
счита, че не е придобил право на пенсия по правилото на чл. 69б, ал. 2 КСО, тъй
като няма 15 години трудов стаж от първа и втора категория труд. Счита, че не
са налице основания за пенсионирането по правилата за трета категория труд, тъй
като няма навършени 64 години, макар и да има изискуемия стаж превърнат към
трета категория труд. С оглед изложеното моли за отмяна на атакуваното
уволнение, възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и
присъждане на обезщетение за оставането му без работа вследствие на
уволнението. Претендира и сторените по делото разноски.
В становище от
28.11.2017 год., ищецът, чрез процесуалния си поддържа, че привилегията да се
възползва от ранно пенсиониране е лично субективно право на ищеца и същото не
може да се изземва от работодателя чрез едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение. Това становище се поддържа и в съдебно заседание по същество,
твърдейки че за работодателя не съществува право да прекрати трудовия договор
по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ при т.нар. „ранно пенсиониране“. Поддържат се и
исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, като счита, че за база
изчисляване на обезщетението по чл. 225 КТ следва да бъде взето брутното
трудово възнаграждение на ищеца за м. май 2017 год., без възнаграждението за
извънреден труд.
В срока по чл.
131 ГПК ответната страна „***“ ЕАД, депозира отговор на исковата молба, в който
изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че ищецът е бил в
трудово правоотношение за посочената длъжност, което е прекратено с атакуваната
заповед. Счита същата за законосъобразна, като твърди да са били налице
предпоставките на чл. 69б КСО и в частност ответникът да е имал 15 години
трудов стаж първа и втора категория труд. Твърди се, че съобразно Правилника за
категоризиране на труда, трудовият стаж за времето от 20.06.1983 год. до
20.06.1986 год., когато ищецът е замел длъжността „организатор на проучване
технологията на обогатяване на мангановите концентрати“ в Стопански
металургичен комбинат – Бургас „Дебелт“ е първа категория труд, а този за
периода от 10.07.1986 год. до 28.09.1988 год., когато е заемал длъжността
„инвеститор на обект обогатителна фабрика“ в манганова мина „Оброчище“ е втора
категория труд. Счита, че като първа и втора категория труд следва да се зачете
трудовият стаж, съгласно § 2 от Заключителните разпоредби на ПМС №
75/31.03.1998 год. за отмяна на Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране. С оглед изложеното и доколкото към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение ищецът е имал навършени 59 години, повече от 15 години
трудов стаж от първа и втора категория и сборът от осигурителният стаж и
възраст е надвишавал изискуемите 100 точки, счита че са били налице
предпоставките на чл. 69б КСО, поради което и прекратяването на трудовото
правоотношение е законосъобразно. Поради това счита предявения иск за отмяна на
уволнението за неоснователен, каквито се явяват и тези за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност и присъждане на обезщетение.
В съдебно
заседание ответникът, чрез процесуалния си представител, поддържа изразеното в
отговора на исковата молба становище. Счита, че в обезщетението по чл. 225 КТ
не следва да се включват начисляваните суми за храна и бонуси, които са
свързани с преценка изпълнението на трудовите задължения.
След съвкупна
преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно между
страните, а и това се установява от приложеното на л. 8 от делото заверено
копие от допълнително споразумение от
01.01.2010 год. към трудов договор, че ищецът
е работила в ответното дружество въз основа на трудов договор от 58/20.04.1999
год. и е заемала длъжността „мениджър надземен комплекс” с основно месечно
трудово възнаграждение в размер на 1800 лева и допълнително такова за признат
от дружеството професионален опит в размер на 15.6% от основното трудово
възнаграждение. В т. 6 от допълнителното споразумение, страните са уговорили
следните допълнителни условия на трудовия договор: 15% допълнителен бонус за
добро изпълнение на задълженията, начисляван върху основната заплата и заучери за храна в размер на 50 лева.
Със заповед №
1/10.08.2017 год. на изпълнителния директор на „***” ЕАД, трудовото
правоотношение на ищеца С.Х.С. за длъжността „мениджър надземен комплекс и
началник фабрика” е прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ –
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Видно от
приложеното на л. 108 от делото разпореждане № ********** ***, че С.Х.С. е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 14.09.2017
год. пожизнено по чл. 69б, ал. 2 КСО, по заявление на ищеца от посочената дата
и навършени 59г. и 4м., и осигурителен стаж, както следва: от първа категория и
по чл. 104, ал. 2 КСО – 1г.; от втора категория – 14г.2м.14дни; от трета
категория – 22г.5м.7дни, който стаж превърнат към трета категория е общо
41г.10м.10дни.
Представено като
доказателство е и трудови книжки на ищеца, в които последното отбелязване е
прекратяването на трудовото правоотношение на С. с ответното дружество и
липсват други вписани данни, свидетелстващи за това ищецът да е работил по
трудово правоотношение при нов работодателя след прекратяване на трудовия му
договор с „***” ЕАД.
Приобщени към доказателствения материал по делото са и фишове за работни
заплати на ищеца за периода от м. януари 2017 год. до м. август 2017 год., като
видно ежемесечно на С. са начислявани основна заплата, клас за прослужено
време, бонус от 15% и ваучери за храна и извънреден труд. Според фишовете за
заплати, последния пълен отработен месец предхождащ уволнението е този през м.
май 2017 год., като на ищеца са начислени основна заплата от 1800 лева, клас за
прослужено време от 475.20 лева, бонус от 341.28 лева, извънреден труд от
515.12 лева и ваучери храна 110 лева.
Представени по
делото са и други писмени доказателства, които като неотносими
към релевантните за спора факти, съдът не коментира.
Въз основа на
така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на
чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ /в редакцията й ДВ, бр. 54 от 2015 год., в сила от
17.07.2015 год./ създава правна възможност за работодателя да прекрати
трудовото правоотношение с работник или служител придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст.
Не е спорно между
страните по делото, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
ищецът е имал навършени 59 години, 3 месеца и 5 дни. От представеното от
ответното дружество разпореждане № ********** *** се установи, че трудовият
стаж на С. от първа категория и по чл. 104, ал. 2 КСО е 1г., от втора категория
– 14г.2м.14дни и от трета категория – 22г.5м.7дни, който стаж превърнат към
трета категория е общо 41г.10м.10дни. Следователно, към датата на прекратяване
на правоотношението, ищецът макар и да е имал изискуемият от закона
осигурителен стаж, не е бил навършил общата пенсионна възраст по чл. 68 КСО /64
години за мъжете/. Установи се обаче, че към датата на процесната
заповед ищецът е имал право на пенсия по чл. 69б, ал. 2 КСО, като лице,
работило при условията на първа и втора категория труд. Основният спорен по
делото въпрос се свежда до това възникнало ли е потестативното
право за работодателя да прекрати трудовото правоотношение с ищеца при горната
фактическа установеност.
По въпроса за
предпоставките, при които възниква право на работодателя да прекрати на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ трудовия договор на работника, в случай, че
последният е придобил право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 и 2 КСО, но не е
придобил право на пенсия по чл. 68 КСО, е даден отговор в постановените от ВКС
решение № 123 от 30.05.2017 год. по гр.д. № 3817/2016 год., ІV г.о., решение №
311 от 14.12.2011 год. по гр.д. № 88/2011 год., ІІІ г.о. В тях безпротиворечиво се приема, че дори и след последното
изменение в правилото на 328, ал. 1, т. 10, пр. първо КТ, вр.
§ 4, ал. 1 ПЗР КСО, е запазен принципът, че с разпоредбата на чл. 69б КСО е
създадена възможност в интерес на осигурените лица по своя преценка да се
възползват от нея с оглед по-тежки възрастови изисквания за пенсиониране при
действащия общ режим, както и че това е лично субективно право на работниците
или служителите, което не може да се упражни от другата страна в
правоотношението. Аргумент в полза на това тълкуване е намерен и в последващото законодателно изменение на чл. 328, ал. 1 КТ,
а именно - създаването на новата т. 10а (ДВ, бр. 98/2015 г.), съгласно която
работодателят може да прекрати трудовото правоотношение с предизвестие, и
когато на работника или служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и
възраст в намален размер по чл. 68а КСО, и ако се възприеме тезата, че в чл. 328,
ал. 1, т. 10, пр. първо КТ е уредено право на работодателя да прекрати с
предизвестие трудовото правоотношение във всички хипотези на придобиване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, т.е. - и в хипотезите на т.
нар. „ранно пенсиониране“, а не само при придобиване на право на „пълна“ пенсия
в общата хипотеза на чл. 68 КСО, то това последващо изменение на закона чрез въвеждането на новото
основание за уволнение по чл. 328,
ал. 1, т. 10а КТ не би било необходимо, при положение, че и разпоредбата
на чл. 68а КСО установява
хипотеза на „ранно пенсиониране“.
При така дадения
отрицателен отговор за възможността на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение на посоченото основание в хипотезата на придобито право на пенсия
по чл. 69б КСО и установеното по-горе, се налага извода за незаконосъобразност
на извършеното уволнение. Този извод на съда не се разколебава от факта, че на
ищеца към настоящия момент е отпусната пенсия на основание чл. 69б КСО, след
като С. е упражнил правото си да иска „ранното му пенсиониране” на 14.09.2107
год., т.е. след прекратяване на трудовия му договор, извършено с поцесната заповед от 10.08.2017 год. Това е така, тъй като
меродавно за преценка законността на уволнението е дали към датата на
извършване на същото са били налице предпоставките за осъществяването му, като последващото реализиране на това право от ищеца и
отпускането на пенсия по чл. 69б КСО не може да санира
незаконосъобразност на уволнението.
С оглед горното,
съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е
основателен и следва да бъде уважен, като уволнението бъде признато за
незаконно и да се отмени.
Предвид
безспорния факт между страните, че прекратеното трудово правоотношение е с
безсрочен характер, то и втората претенция следва да се уважи, като ищецът бъде
възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
Следващата
претенция е за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е
останала без работа поради уволнението. За да възникне правото на обезщетение,
респективно уважаване на претенцията, е необходимо освен установяване
незаконността на уволнението, работникът да е претърпял вреди – да е останал
незает по трудово правоотношение, както и наличието на връзка между незаконното
уволнение и оставането без работа. Тежестта на доказване наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки лежи върху уволнения работник. Надлежно
представено в тази насока доказателство е трудовата книжка на ищеца, която като
официален удостоверителен документ, съгласно чл. 347 КТ, обвързва съда относно
вписаните в нея обстоятелства, свързани с трудовата дейност на служителя.
Последното отбелязване в същата е прекратяването на трудовото правоотношение с
ответника и липсват други вписани данни, свидетелстващи за това С. да е
започнал нова работа по трудово правоотношение при нов работодател. Липсват и
твърдения, че ищецът за времето след уволнението е получавал трудови доходи.
Следователно, претенцията за заплащане на обезщетение за времето, през което
ищецът е останал без работа поради незаконното уволнение се явява основателна
за периода от 10.08.2017 год. до 11.12.2017 год. – датата на съдебното
заседание, в което е даден ход на устните състезания и правно релевантен
съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК.
За база за
определяне дължимото обезщетение, съгласно чл. 228, ал. 1 КТ служи полученото
от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в
който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното
получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение.
Месечното брутно възнаграждение е това, което работникът или служителят е
получил за отработени всички работни дни за календарния месец /в този смисъл
решение № 490 от 28.06.2010 год. на ВКС по гр.д. № 342/2009 год., ІV г.о./. От
представените по делото фишове за работни заплати се установи, че ищецът е
отработил всички работни дни през м. май 2017 год., като начисленото му брутно
възнаграждение възлиза в размер на 3241.60 лева, формирано както следва: 1800
лева основна заплата, 475.20 лева – клас за прослужено време по специалността,
341.28 лева – бонус от 15%, 515.12 лева – извънреден труд и 110 лева – ваучери
храна.
Според чл. 17,
ал. 1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, в
брутното трудово възнаграждение в случаите по чл. 228 КТ, се включва 1. основна
работна заплата; 2. възнаграждението над основната работна заплата, определено
според прилаганите системи за заплащане на труда; 3. допълнителните трудови
възнаграждения, определени по реда на наредбата, както и възнаграждението,
изплатено по реда на чл. 259 КТ; 4. възнаграждението по реда на чл. 266, ал. 1 КТ; 5. Възнаграждението при престой или поради производствена необходимост,
изплатено по реда на чл. 267, ал. 1 и 3 КТ, възнаграждението по реда на чл.
268, ал. 2 и 3 КТ и възнаграждението за платен годишен отпуск. Съгласно нормата
на чл. 15 от Наредбата, допълнителни възнаграждения с постоянен характер са
тези по чл. 11 – за образователна и научна степен и чл. 12 – за придобит трудов
стаж и професионален опит /ал. 1 на чл. 15/, както и тез, които се изплащат
постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и
са в зависимост единствено от отработеното време. Премиалното възнаграждение (бонус) за постигнати резултати
- индивиуални или общи, е включено в заплатата над основното
трудово възнаграждение. Когато
заплащането на премията е регламентирано от правилата за
работна заплата в предприятието и критерий за получаването й е извършената работа (постигнати резултати), а не само времето,
през което работникът е предоставил работната си сила,
то се касае
за възнаграждение над основната работна
заплата по системата за заплащане
на труда според изработеното - по чл. 17, ал.
1, т. 2 НСОРЗ, и също се включва
в брутното трудово възнаграждение, което е база за изчисление
на обезщетението по чл. 225, ал.
1 КТ /в този смисъл
решение № 181 от 22.07.2015 год. на ВКС по гр.д. № 4554/2014 год., ІV г.о./. Макар и по
делото да не са представени правила за работната заплата в ответното дружество,
съобразно постигнатата договореност в допълнителното споразумение допълнителни
условия на трудовия договор е изплащането на допълнителен бонус от 15% за добро
изпълнение на задълженията, начислявано върху основната заплаща и отчитайки, че
такъв е начисляван ежемесечно, то и съдът намира се касае за възнаграждение по
смисъла на чл. 17, ал.
1, т. 2 НСОРЗ и същото следва
да бъде включено при определяне на обезщетението, наред с основната работна
заплата и допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит. При определяне на обезщетението не следва да се взема
предвид начисляваните суми за ваучери за храна, доколкото същите имат социално
предназначение и не може да се приеме, че съставляват част от трудовото
възнаграждение на ищеца. С оглед горното и дължимото на ищеца обезщетение за
периода от 10.08.2017 год. до 11.12.2017 год. следва да бъде определено на база
брутно трудово възнаграждение в размер на 2616.48 лева. При това положение и
дължимото на ищеца обезщетение следва да бъде определено в размер на 10687.12
лева /16р.дни за м. 08.17г. х 113.76 лева – БТВ за 1 р.ден за този месец +
2616.48 лева за м. 09.17г. + 2616.48 лева за м. 10.17г. + 2616.48 лева за м.
11.17г. + 7р.дни за м. 12.17г. х 145.36 лева – БТВ за 1р.ден за този месец/. До
този размер претенцията следва да бъде уважена, като за разликата до предявения
размер от 16358.88 лева и за периода от 12.12.2017
год. до 10.02.2018 год. – отхвърлена.
На основание чл.
242, ал. 1 ГПК за частта на решението, с което се присъжда обезщетение за
времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, следва да
се допусне предварително изпълнение.
Съобразно
направеното искане за присъждане на разноските по делото, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете. В случая
страната е представила доказателства за заплатено възнаграждение в размер на
1000 лева. При липса на конкретизиране на размера на възнаграждението по
отделните кумулативно съединени искове и съобразявайки се с правило на чл. 7,
ал. 1, т. от от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът приема, че
възнаграждението по исковете с правно основание чл. 344, ал. 1 и 2 КТ е в
размер на минималната работна заплата - 460 лева и по иска с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – в
размер на 540 лева. Следователно на ищеца се следва пълния размер на
възнаграждението по първите два иска и сума в размер на 352.78 лева, или общо
сума в размер на 812.78 лева.
В полза на ответната
страна също се следва възнаграждение съразмерно на отхвърлената част от иска по
чл. 225, ал. 1 КТ, или сумата от 325.91 лева /при възнаграждение от 940 лева,
определено по описания по-горе начин/.
На основание чл.
78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен
съд – Варна сумата от 487.49 лева, представляваща дължимата държавна такса в
размер на по 30 лева за неоценяемите искове и 4%
върху уважената част от оценяемия иск.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнениеТО на
С.Х.С., ЕГН **********,***, извършено със заповед № 1/10.08.2017 год. на
изпълнителния директор на „***” ЕАД, поради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА С.Х.С., ЕГН **********,*** на заеманата преди
уволнението длъжност – “мениджър надземен комплекс и началник фабрика” в „***”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на С.Х.С., ЕГН **********,***, сумата от 10687.12 лева /десет хиляди шестстотин осемдесет и седем лева и
дванадесет стотинки/, представляваща обезщетение за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение за периода от 10.08.2017 год. до 11.12.2017
год., включително, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 10687.12 лева до 16358.88 лева и за периода от
12.12.2017 год. до 10.02.2018 год., на основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на С.Х.С., ЕГН **********,***, сумата от 812.78 лева /осемстотин и дванадесет лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща сторените в производството разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С.Х.С., ЕГН **********,***, да заплати на „***” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на, сумата от 325.91 лева /триста двадесет и пет лева и деветдесет и една стотинки/,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
ОСЪЖДА „***” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Районен съд – Варна сумата от 487.49
лева /четиристотин осемдесет и седем лева и четиридесет и девет стотинки/,
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от 22.12.2017 год. – денят, в който съдът е посочил,
че ще обяви решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: