Определение по дело №517/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 260069
Дата: 6 октомври 2020 г.
Съдия: Иваничка Йорданова Константинова
Дело: 20204300500517
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта

                           О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

                                       гр.ЛОВЕЧ, ………..2020 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав  в  закрито съдебно заседание на шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:   

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                       ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА                                                                              

                                                                              ЗОРНИЦА А.

 

като разгледа докладваното от съдия Константинова ч.гр.дело № 517 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по реда на чл.413,ал.2 ГПК.

           

            Подадена е частна жалба от Земеделски производител Ц.М.Ц. ***, чрез адвокат Д.Г. против Разпореждане № 260079 от 31.08.2020 г. по ч.гр.дело № 430 по описа за 2020 година на Тетевенския районен съд, с което е отхвърлена изцяло молба за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника „Е. Б.” ЕООД, гр.Тетевен.

            Жалбоподателят не е съгласен с мотивите на съда за отхвърляне на заявлението. Позовавайки се на разпоредбата на чл.3 и чл.5 от Наредба№ Н-2/2020 г. за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и чл.417 ГПК сочи, че разликата между двата образеца е единствено в изписването под заглавието „Заявление” на текстовете на чл.410, респ. чл.417 ГПК. Поддържа, че съдът е този, който е следвало да определи правната квалификация на искането-аргумент от чл.146, ал.1,т.2 ГПК въз основа на обстоятелствата, от които произтичат претендираните права. Затова твърди, че ако счита ,че има неясноти съдът най-малкото е следвало да остави без движение заявлението и да даде указания. Подчертава, че искането в заявлението е за издаване на заповед за изпълнение, а не на незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и делото-върнато на РС за продължаване на производството.

Частната жалба е подадена по пощата в срока по чл. 418, ал. 4 от ГПК, поради което е допустима.

Производството по чл.417 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е започнало по повод заявление, подадено до Тетевенския районен съд от Земеделски производител Ц.М.Ц. ***, чрез адвокат Д.Г., за парично вземане, срещу „Е. Б.” ООД, ЕИК .*******, гр.Т., ул.”Б. В.” № 15, представлявано от И.А. К., по посочени фактури, на стойност общо в размер на 6 902.28 лева с включен ДДС- главница и 1080.25 лева лихви за периода от 23.07.2018 г. до 01.08.2020 г., както и законна лихва върху главницата до изплащане на задължението. Претендирани са и разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.

С разпореждане № 260079 от 31.08.2020 г. по ч.гр.дело № 430 по описа за 2020 година Тетевенският районен съд е отхвърлил изцяло молбата на заявителя, като е приел, че приложените 5 броя фактури не са сред документите, визирани в чл.417 ГПК, поради което не е налице една от двете кумулативни предпоставки на чл.418, ал.2 ГПК- редовен от външна страна документ по чл.417 ГПК, който да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

При проверката на обжалвания съдебен акт въззивният съд установи, че заявителят не е използвал образец на заповед за изпълнение, който да отговаря на Наредба № Н-2 от 18.02.2020 година за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от Министъра на правосъдието, обн.Д.в. бр.15 от 21.02.2020 година и дал указания на заявителя да отстрани нередовностите.

При служебно извършена справка по реда на чл.23, ал.6 ЗТРРЮЛНЦ въззивният съд констатира, че длъжникът е вписан в Търговския регистър и РЮЛНЦ като „Е. Б.” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С.- п.к. 1000, община С., район Люлин, бул.”Е.” № 138. С оглед разпоредбата на чл.411, ал.1 ГПК компетентен да се произнесе по заявлението е Софийския районен съд, а не Районен съд Тетевен, поради което разпореждането е недопустимо.

На основание чл.270, ал.3 ГПК разпореждане № 260079 от 31.08.2020 година по ч.гр.дело № 430 по описа за 2020 година на РС Тетевен следва да бъде обезсилено, а делото- изпратено на компетентния съд- СРС за произнасяне по заявлението.

Водим от изложените съображения, съдът

 

                                 О П Р Е Д Е Л И :

 

ОБЕЗСИЛВА РАЗПОРЕЖДАНЕ № 260079 от 31.08.2020 година, постановено по ч.гр.дело № 430 по описа за 2020 година по описа на Районен съд Тетевен.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД.

Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от връчването му на заявителя пред ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД.

 

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                

 

 

                                                                         ЧЛЕНОВЕ: