№ 10157
гр. София, 16.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:а.и.и
при участието на секретаря К.Н.Д.
като разгледа докладваното от а.и.и Гражданско дело № 20211110153726 по
описа за 2021 година
..... АД е предявило срещу АЛ. Г. Г. иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 457,20 лева, представляваща изплатеното по договор
за застраховка „Гражданска отговорност” обезщетение по щета № **********, включващо
25 лева ликвидационни разходи, за вреди от застрахователно събитие – ПТП, причинено от
ответника на 02.09.2018 г. в гр. Монтана, на бул. „Прага“, на паркинга на магазин „Т-
маркет“, който при управление на МПС марка „.....“, модел „Алфа 156“ с рег. № М3253ВН,
не се убеждава, че пътят зад него е свободен и блъска паркиралия лек автомобил марка
„Мицубиши“, модел „Спейс стар“, с рег. № М9126ВН, след което напуснал ПТП, ведно със
законната лихва от 15.09.2021 г. до окончателното изплащане.
Ищецът твърди да е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, сключена за МПС марка „Мицубиши“, модел „Спейс стар“, с рег. №
М9126ВН. Твърди, че ответникът е управлявал МПС марка „.....“, модел „Алфа 156“ с рег. №
М3253ВН, като на 02.09.2018 г. в гр. Монтана е осъществил ПТП и вследствие на това
причинил вреда в размер на 432,20 лева. Твърди, в качеството си на застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“ по предявена срещу него претенция от собственика
на увредения автомобил е платил застрахователно обезщетение в посочения размер. Твърди,
че ответникът – виновен водач, е реализирал ПТП, след което е напуснал мястото на ПТП,
поради което претендира размера на изплатеното обезщетение в настоящото производство,
ведно с разноските за определянето му.
В срока по чл. 131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
1
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема за установено от фактическа
страна следното:
От представената застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“
се установява, че с ищеца е сключен застрахователен договор за застраховане гражданската
отговорност на водача на автомобил марка „.....“, модел „Алфа 156“ с рег. № М3253ВН за
периода 15.08.2018 г. – 14.08.2019 г., през който е настъпило застрахователното събитие.
По делото е представен двустранен констативен протокол от 02.09.2018 г., в който е
посочено, че при движение назад МПС марка „.....“ с водач АЛ. Г. Г. не се убеждава, че пътят
за МПС е свободен и блъска паркиралото МПС марка „Мицубиши“, модел „Спейс стар“, при
което реализира ПТП със следните материални щети удареното МПС: деформирани заден
капак, задна броня, заден ляв калник, заден ляв осветителен комплект.
Представено е Уведомление за щета от 03.09.2018 г., в което е посочено, че Т.С.
Маринова била паркирала автомобила на паркинга на „Т Маркет“ в Монтана и когато се
върнала забелязала, че е ударен отзад и другият участник е напуснал ПТП.
От удостоверение от ОДМВР Монтана се установява, че във връзка с ПТП, настъпило
на 02.09.2018 г., на АЛ. Г. Г. е издадено НП № 18-0996-003476/11.09.2018 г. по чл. 183, ал. 2,
т. 11, чл. 175, ал. 1, т. 5 и чл. 183, ал. 1, т. 1 ЗДвП, влязло в сила на 25.09.2018 г.
По делото е прието неоспорено от страните заключение на САТЕ, съгласно което
всички увреждания по лек автомобил „Мицубиши Спейс Стар“, с рег.№ М9126ВН, отразени
в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие. Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил
„Мицубиши Спейс Стар“, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е
962,16 лв. Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в размер
на 15 лв.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на свид. Т. С. Т., която сочи, че
пазарувала и когато излязла казали, че някаква кола е блъснала семейна кола марка
„Мицубиши“ на паркинг на магазин Т-Маркет. Свид. не е била пряк свидетел на ПТП.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон,
освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга
неотложна причина.
В тежест на ищеца бе да установи, че на 02.09.2018 г. е настъпило ПТП по описания в
молбата начин, време и място с участието на посочените лица, че в резултат на същото са
причинени описаните щети, че е заплатена стойността на имуществените вреди от ищеца на
2
увредения, както и техния размер, че виновният водач е напуснал ПТП.
При съвкупна преценка на обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че не се
доказа по безспорен начин ответникът да е напуснал мястото на ПТП, а напротив – съставен
е двустранен констативен протокол за настъпило ПТП, който носи подпис на ответника и в
който са описани обстоятелствата около ПТП.
Представените писмени доказателства сочат, че на ответника е съставен наказателно
постановление във връзка с процесното ПТП за нарушаване на правилата за движение назад,
нарушаване задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие и неносене
на определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство
за регистрация на управляваното моторно превозно средство. Сред посочените нарушения
не е посочено, че ответникът е напуснал мястото на ПТП, което е причинил.
От показанията на разпитания свидетел също не може да се докаже по безспорен
начин, че ответникът е напуснал ПТП, доколкото свидетелката не е била пряк очевидец на
ПТП и не е възприела непосредствено напускането на мястото на ПТП от страна на
ответника. Индиция за това обстоятелство се съдържа единствено в Уведомлението за щета,
подадена от свидетелката, в което е посочено, че „другият участник е напуснал ПТП“, но
това са свидетелски показания в писмена форма, които съдът не следва да възприема, още
повече че същата свидетелка заяви непосредствено пред съда, че не е била непосредствен
наблюдател нито на ПТП, нито на напускане на местопроизшествието от неговия
извършител.
Следва също така да се отбележи, че за да възникне правото на регрес на
застрахователя, се изисква посещаването на мястото от органите на реда да е задължително.
В чл. 125 ЗДвП са посочени случаите, при които службите за контрол на МВР посещават
задължително мястото на ПТП, а именно когато при произшествието има убит или ранен
човек; произшествието е предизвикало задръстване на платното за движение; в
произшествието участва пътно превозно средство, което превозва опасен товар или товар,
който се е разпилял на пътя и в резултат на това създава опасност за движението; има
съмнение, че участник в произшествието е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или не притежава
необходимите права за управление на моторно превозно средство; произшествието е с
участието на пътно превозно средство на МО или на БА, както и на съюзнически и/или
чужди въоръжени сили, преминаващи през територията на Република България или
пребиваващи на нея; между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него; произшествието е с един участник и моторното превозно
средство не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му от
произшествието вреди. Съдът намира, че в настоящия случай не са касае за нито една от
посочените хипотези.
Доколкото представените по делото доказателства не установяват наличието на
обстоятелства по чл. 125 ЗДвП, обосноваващи задължителното явяване на службите за
контрол на МВР на мястото на инцидента, с оглед наличните данни по делото следва да се
3
приеме, че дори и да е имало напускане на местопроизшествието от страна на ответника, то
не е сторено в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, т. е. когато явяването на органите за
контрол на движение по пътищата е задължително по закон. В този смисъл не са налице
основания за ангажиране регресната отговорност на прекия причинител на вредите,
обезщетени от застрахователното дружество по силата на сключения договор за застраховка
"Гражданска отговорност".
При този извод не е необходимо да се излагат съображения досежно останалите
елементи от фактическия състав на регресната претенция, свързани с изследване на вината
на ответника, определяне на размера на застрахователното обезщетение за вредите,
изплащането му и поканата за плащане, доколкото те биха имали значение само ако бяха
доказани обсъдените по-горе предпоставки за възникване на регресното вземане на
застрахователя.
С оглед липсата на категорични данни, от които да се направи извод за доказаност на
предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на застрахования на посоченото
основание, то исковата претенция следва да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.
При този изход на спора право на разноски има ответникът, но същият не е
претендирал присъждането на такива.
Воден от горното, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..... АД, ЕИК *********, срещу АЛ. Г. Г., ЕГН
**********, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, за сумата от 457,20 лева,
представляваща изплатеното по договор за застраховка „Гражданска отговорност”
обезщетение по щета № **********, включващо 25 лева ликвидационни разходи, за вреди
от застрахователно събитие – ПТП, причинено от ответника на 02.09.2018 г. в гр. Монтана,
на бул. „Прага“, на паркинга на магазин „Т-маркет“, при което ответникът при управление
на МПС марка „.....“, модел „Алфа 156“ с рег. № М3253ВН, не се убеждава, че пътят зад него
е свободен и блъска паркиралия лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Спейс стар“, с
рег. № М9126ВН, след което напуснал ПТП.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4