Р Е Ш Е Н И Е №
64
гр. Сливен, 15.04.2022 год.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ
БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
СТЕЛА ДИНЧЕВА
при участието на секретаря Николинка
Йорданова и прокурора Красимир Маринов като разгледа докладваното от съдия
Динчева КАНД № 59 по описа за 2022 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба
на ТД на НАП Бургас против Решение № 46 от 20.09.2021 год. постановено по АНД №
217/ 2021 год. по описа на Районен съд - Елхово, с което е отменено като
незаконосъобразно НП № 551130-F580563 от 13.05.2021 год. издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в
Централно управление на Национална агенция за приходите, с което на „ДЖИ ЕН ЕЙ“
ЕООД представлявано от А.Х.А. е наложено на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС административно наказание „Имуществена
санкция“ в размер на 500 лева за нарушение на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС вр. чл. 59а, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
В касационната жалба се твърди,
че решението на Районен съд – Елхово е неправилно. Касаторът
счита, че е необоснован извода на съда, че НП е незаконосъобразно, поради
противоречието му с материалния закон. По безспорен начин било установено
административното нарушение и правилно е приложена приложимата правна норма.
При издаване на НП не били допуснати съществени процесуални нарушения.
Моли съдът да постанови решение,
с което отмени решението на Районен съд - Елхово и потвърди НП.
В с.з. касаторът
чрез процесуален представител поддържа касационната жалба и претендира за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Ответникът по касация
„ДЖИ ЕН ЕЙ“ ЕООД, в писмен отговор на
касационната жалба счита същата за неоснователна, а решението на районния съд
за правилно.
Представителят на
Окръжна прокуратура дава заключение, че решението на районния съд следва да
бъде оставено в сила.
Касационната жалбата
е подадена в срок и е процесуално допустима.
От съвкупната
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е
приел за установена следната фактическа обстановка:
На 20.11.2020 год. е
извършена проверка на обект бензиностанция „Т. К.“ находяща
се в с. Б., на главен път Ямбол-Елхово ст. от търговско дружество „ДЖИ ЕН ЕЙ“
ЕООД. В търговския обект се използвало фискално устройство с изградена и
работеща дистанционна връзка с Националната агенция
за приходите, така наречената електронна система с фискална памет (ЕСФП), модел
„ДИАНЕЛ ПЛЮС" вер.3.5 KL, регистрирана в НАП с № 4291488 и № 4291550. Била
извършена проверка относно получени количества горива в обекта и след направен
анализ на представените документи за доставки на гориво било установено, че на
датата 19.10.2020 год. търговското дружество „ДЖИ ЕН ЕЙ“ ЕООД в качеството на
данъчно задължено лице получател по доставки на течни горива е получило гориво
в ТО по нивомерна измервателна система 3 093 л пропан-бутан в резервоар 7.
За документалната
доставка бил издаден акцизен данъчен документ АДД с УКН
0000000005567617/19.10.2020 год. за доставка на 3093 литра пропан-бутан.
Установило се, че не е било изпратено съобщение за доставка на горива по АДД с
посочения по-горе уникален контролен номер от 19.10.2020 год. на датата на
постъпване на горивото в обекта по изградената дистанционна връзка с НАП чрез
наличната в обекта ЕСФП с клавиатура и баркод четец.
Данните за доставено количество са били подадени чрез наличната ЕСФП на
22.10.2020 год.
Прието е, че „ДЖИ ЕН
ЕЙ“ ЕООД не е изпълнило задължението си да подаде данни в НАП за описаната
доставка чрез въведената в експлоатация ЕСФП на датата на данъчното събитие.
Съставен е акт за установяване на административно нарушение № F580563 от 23.11.2020 год. за нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС, вр. чл.59а, ал.1, изр. трето от Наредба № Н-18/
13.12.2006 год. на Министъра на финансите.
Въз основа на
съставения АУАН от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на
НАП било издадено наказателно постановление № 551130-F580563/13.05.2021 год. за
нарушение на чл.118, ал.10 от ЗДДС, вр. чл.59а, ал.1,
изр. трето от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ и на ответника по касацията
била наложена на основание чл.185, ал.2, изр.2, вр.
ал.1 от ЗДДС „Имуществена санкция" в размер на 500 лева.
При горе установената фактическа
обстановка районният съд приел, че по отношение на въпросната доставка на 3093
литра пропан-бутан по АДД с уникален контролен №
*********5567617/19.10.2020 год. е налице
изпълнение на законовите изисквания за изпращане на данни в НАП чрез ЕСФП, тъй
като ЕСФП записвала данни от нивомерната измервателна
система и същите се изпращали директно в НАП, т.е дружеството е изпълнило
задълженията си по чл.3, ал.3 от Наредбата като е подало своевременно нужните
данни за процесната доставка в НАП. Това се
установявало от приложената по делото
справка от НАП, от където е видна информацията постъпила в НАП на 19.10.2020
год. Това водило до извода, че ответникът по касация е изпълнил задължението си
за подаване на данните. Съдът е приел освен това, че на основание чл. 118,
ал.11, т.5 от ЗДДС разпоредбата на ал.10 е неприложима за случаите, в които в
търговския обект се използва ЕСФП, какъвто е настоящия случай. След като процесната доставка е била отчетена чрез нивомерната система на датата на данъчното събитие не
ставало ясно защо данните за доставката по горепосочения АДД са след тази дата,
а именно на 22.10.2020 год. Изводът, който е направил районния съд е, че чрез нивомерната система на обекта е отчетена процесната доставка на гориво и информацията за нея
коректно е подадена в НАП, поради което неправилно АНО е ангажирал административнонаказателната отговорност на
дружеството.
Съдът извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон и
констатира, че съдът е постановил правилен съдебен акт.
Въззивният
съд правилно е цитирал относимите правни норми.
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.6 от ЗДДС всяко лице по ал.1, извършващо
доставки/продажби на течни горива от търговски обект с изключение на лицата,
извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на
Закона за акцизите и данъчните складове е длъжно да предава по дистанционна
връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за
определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в
обектите за търговия с течни горива.
Според чл.118, ал.10
от ЗДДС данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на течни
горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за
доставката и движението на доставените/ получените количества течни горива,
както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие
или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с
квалифициран електронен подпис.
В тази връзка с
разпоредбата на чл.3, ал.3 от Наредба №Н- 18/13.12.2006 год. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изискване към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, е предвидено, че „Всяко лице по
ал.2 е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данните,
които дават възможност за определяне на наличните количества горива в
резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива. За тази цел
като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна
измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване
към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен
контрол". Предаването на данните чрез ЕСФП е регламентирано в глава девета
„а" от наредба № Н-18/13.12.2006г. В разпоредбата на чл.59а, ал.1 от
същата наредба (в относимата към датата на посоченото
нарушение редакция) е предвидено, че лицата по чл. 118, ал. 9 и 10 ЗДДС подават
в НАП данни чрез електронен документ за доставка (ЕДД) – приложение № 22, или
електронен документ за получаване (ЕДП) – приложение № 23, за доставката и
движението на доставените/получените количества течни горива, както и за
промяната в тях, отнасяща се до цялото количество гориво или до част от него, в
случаите, когато данните не са декларирани с електронен акцизен данъчен
документ (еАДД)/единен административен документ (ЕАД)
и са задължителни за подаване съгласно наредбата. Всеки ЕДД, ЕДП, както и
подадените данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез
ЕСФП, съдържат задължително уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД.
Въвеждането на УКН на еАДД за доставени количества
горива по документ, въведени чрез ЕСФП, се извършва чрез баркод
четец.
Съгласно чл.59а,
ал.3, т.1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 год. лице по ал. 1 - получател по
доставка на течни горива подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване
на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в
обект с ЕСФП. Според разпоредбата на чл. 59а, ал.5, изр.последно от Наредба №
Н- 18/13.12.2006 год. данни по ал. 2 и 3 не се подават в случаите по чл. 118,
ал. 11 ЗДДС.
В нормата на чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС е
въведено изключение от това задължение, а именно, че данни по ал.10 не се
подават от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез
електронната си система с фискална памет. (Решение по адм.
дело № 4533/2019 г на ВАС, Решение по адм. дело №
5927/2021 г. на ВАС).
По делото е
безспорно, че при проверката в търговския обект на ответника по
касацията е установено, че на 19.10.2020 год. е получена доставка на гориво по
акцизен данъчен документ (АДД) УКН № *********5567617/19.10.2020
год. В обекта е въведена в експлоатация и се използва
нивомерна измервателна система за обем на течни
горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство
на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от цитираната наредба, като на датата на
доставката, посредством ЕСФП, към НАП, е била подадена дистанционно информация
от нивомерната система. Това обстоятелство се
потвърждава от приложената по делото справка на НАП на л.23. При така
установеното се налага извод, че доставката е отчетена чрез ЕСФП. При тези
факти не се установява неизпълнение на задължения към Държавата, съответстващ
на фактическия състав по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС,
поради констатираното изключение по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС.
В
този смисъл дори да се приеме, че има извършено нарушение, то не е на
разпоредбата на чл.118, ал.10 от ЗДДС, а на разпоредбата на чл.59а, ал.1, изр.
второ и трето от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. въвеждащи изискването при
подаване на данни за доставени количества горива по документ, въведени чрез
ЕСФП, задължително да съдържат уникален контролен номер (УКН) на еАДД или митнически референтен номер (МРН) на ЕАД и
въвеждането на този УКН да се извършва чрез баркод
четец. В случая срокът по чл.118, ал.10, изр.второ от ЗДДС не е неприложим, поради констатираното изключение по чл. 118, ал. 11, т.
5 от ЗДДС.
Съгласно ТР № 1
от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2005 г., ОСНК преценката
за "маловажност на случая" подлежи на съдебен
контрол, като в неговия обхват се включва
и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Последното означава, че ако след отчитане
спецификите на случая съдът стигне
до извода за неговата маловажност, той може да отмени издаденото НП
само на това основание поради незаконосъобразна и неправилна преценка на
наказващия орган в този смисъл, обективирана със
самия акт на издаване на НП. Съдебната практика е последователна
в разбирането, че преценката за това
дали едно деяние е малозначително следва да е от комплексен
характер, като се обсъждат всички
елементи от състава на деянието. В случая такава
преценка не е направена от АНО и не е отчетена спецификата
на случая. От обстоятелствата по делото е видно, че получената доставка
е отчетена от нивомерната система в обекта на
ответника по касацията в деня на доставката преди
извършване на проверката. В този смисъл дори да се
приеме, че има извършено нарушение
на чл.59а, ал.1, изр.
второ и трето
от Наредба №
Н-18/13.12.2006 год. то представлява маловажен случай по смисъла на
§1 ал.1 т.4 от ДР на ЗАНН.
По изложените съображения административният съд намира, че
като е отменил обжалваното наказателно постановление, районният съд е постановил обосновано и законосъобразно решение.
Съдът извърши
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материални закон, но не
констатира пороци на същото водещи
до отмяната му.
Въз основа
на изложените съображения, касационната инстанция счита, че атакуваното решение на районния
съд, с което е отменено НП, е правилно и законосъобразно и е постановено при липса на
съществени нарушения на процесуалните правила. Подадената против него касационна жалба е неоснователна. С оглед на това
проверяваният съдебен акт следва да
се остави в сила.
Предвид изложеното
и на основание чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 от АПК Административен съд гр.Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№ 46/20.09.2021 год. постановено по АНД № 217/2021
год. по
описа на Районен съд Елхово.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ