Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е  №

                                 

гр.Русе, 31.10.2019 г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н  А Р О Д А

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти граждански състав, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА БАЛДЖИЕВА

при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4153 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД- гр.София твърди, че  на 01.04.2014г. е сключил договор за потребителски кредит №********** с ответника И.П.А., по силата на който предоставил на ответника кредит в размер на 1450,00 лв., при лихва и други условия, подробно уговорени с контракта, общите условия към него и погасителен план и че кредитора  изпълнил задълженията си по този договор. Предоставеният от банката кредит бил надлежно усвоен от кредитополучателя. Съгласно договора, за месечна падежна дата било прието 2-ри ден от месеца, а месечната погасителна вноска – в размер на 121.80 лева. Срокът за издължаване на кредита бил определен на 48 месеца, считано от датата на неговото усвояване. В договора било посочено, че за предоставения кредит заемополучателя ще дължи годишна лихва в размер 98,52 %. В т.А от договора, страните постигнали съгласие, че неразделна част от Договор за потребителски кредит са “Общи условия за физически лица”, които били предадени при подписването на договора. Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения и направил само 10 пълни погасителни вноски и една непълна, като последната била с дата 31.03.2015г, след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от ОУ към договора за потребителски кредит, а именно: „....В случай, че КЛ/СД просрочи една месечна вноска с повече от 30 (тридесет) календарни дни, настъпва автоматично прекратяване на ДПК и обявяване на неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо КР да изпраща на КЛ/СД уведомление, покана, предизвестие или други.". На 02.06.2015г. договорът бил прекратен автоматично от страна на ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД и била обявена неговата предсрочна изискуемост.

Съгласно уговореното в ОУ към договора, при прекратяването му поради неизпълнение на поетите задължения, размерът на кредита става изискуем и се начислява еднократно неустойка за обезщетяване на вреди поради настъпилото разваляне на договора, изискуема в пълен размер . Размерът на неустойката се определял на базата на неизплатената част от задължението на длъжника към датата на прекратяване на договора като проценти, изрично посочен в ОУ. Поради неизпълнение на договорните задължения била начислена неустойка в размер на 83.75 лева.

В настоящето производство „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД се отказвал да търси претендираните в заявлението лихви за забава в размер на 4.10 лв., поради липса на материален интерес. Поддържали претенцията си само за законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.

Поради неизпълнение на договорното задължение, въз основа на подадено на 16.04.2019 г. от „Профи Кредит България“ ЕООД с вх.№16032 от 16.04.2019г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 ГПК е било образувано ч.гр.дело № 2153/2019 г. по описа на РРС. Съдът е уважил заявлението и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 1003/17.04.2019 г. срещу ответника в настоящото производство, за сумата от 4522.56 лв.  – главница по Договор за кредит от № **********/01.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, 83.75 лева - неустойка и разноски по делото в размер на 92,21 лв. държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Предвид депозирано възражение от ответника по делото и  съобразно разпоредбата на чл.415, ал.1 ГПК съдът е указал на заявителя , че може да предяви иск за вземането си.

С оглед неизпълнение на задължението на ответника да заплати дължимите от него суми се претендира да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено, че И.П.А. дължи на „Профи Кредит България” ЕООД  сумата в размер на 4522.56 лв.  – представляваща неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********/01.04.2014 г., ведно със законната лихва, считано от 16.04.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 83.75 лева - неустойка,. Претендира се и за законна лихва от датата на подаване на заявлението по заповедното производство и за разноските по делото.

В законоустановеният едномесечен срок ответникът не е подал отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, не се явява в първото заседание по делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

С писмена молба по делото ищецът моли с оглед липсата на отговор да се постанови решение, с което да се уважат предявените искове съобразно представените писмени доказателства, като се присъдят и разноските по делото. 

            Съдът като взе предвид, че ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се явява негов представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на ищеца, като предявения иск следва да се уважи изцяло.

            Съдът, който разглежда предявен иск по чл.422 от ГПК следва да се произнесе и за дължимите в заповедното производство разноски и да разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, както и в исковото производство, съобразявайки изхода на спора. В този смисъл е т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. Съобразно изхода на исковото производство и уважаване на исковата претенция, дължимите разноски в заповедното производство, съдът приема, че са в размер на 192.21 лв., колкото и следва да се присъдят на ищеца.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 488.69 лева – заплатена държавна такса за производството по делото (188.69 лева) и юрисконсултско  възнаграждение (300.00 лева).

            Мотивиран така и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.П.А., ЕГН:**********,***, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „България“ №49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от пълномощника юрисконсулт Р.И. И. сумата от 4522.56 лева, представляваща главница по неизплатено задължение по Договор за потребителски кредит № **********/01.04.2014г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 16.04.2019г. до окончателното й изплащане и сумата от 83.75 лв.- неустойка, за които вземания по ч.гр.д. № 2163 по описа за 2019 г. на Русенския районен съд е издадена заповед № 1003/ 17.04.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.

ОСЪЖДА И.П.А., ЕГН:**********,*** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД с ЕИК: *********, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените в заповедното производство по ч.гр.д. № 1300/2019г. на РРС разноски в общ размер на 192.21 лв.

ОСЪЖДА И.П.А., ЕГН:**********,*** да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД с ЕИК: *********  сумата размер на 488,69 лв.- разноски в настоящото производство.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.       

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: