Р Е
Ш Е Н
И Е
№….
От
публичен регистър, том №……,стр……..
Гр.Тервел 03.02.2020 година
Решение
от книга за открити заседания №…… от 03.02.2020
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Тервелският районен съд, в
публично съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАНЧО ДРАГАНОВ
при
секретаря Милена Димова с участието на
прокурора...................... сложи на разглеждане докладваното
от районния съдия Ганчо Драганов
гр.дело №410 по описа на
съда за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. № 2548/30.10.2019г. от Г.Д.И. с ЕГН **********,***
срещу С.Ф.М., с ЕГН **********, с адрес ***, с иск по чл.127, ал.2 от СК, със предявени обективно съединени искове
за предоставяне на упражняването на родителските права по отношение на
малолетните си деца Д.Г.И.,родена на *** година, Д. Г.И.,
родена на *** година и А. Г.И.,родена на *** година на ищеца, да се определи местоживеене на малолетните деца при бащата, ответницата
да бъде осъдена да заплаща на децата месечна издръжка в минималния размер
предвиден за страната,съгласно чл.142, ал.2 от СК. С исковата молба ищеца не е
посочил от коя дата претендира издръжката на децата, не претендира и определяне на режим на лични контакти на майката
с децата.
В
исковата молба ищеца твърди, че с ответницата нямат сключен граждански брак и
от зимата на 2013 година заживели на семейни начала , като от съвместното им
съжителство имат родени три деца Д.Г.И.,родена на *** година, Д. Г.И.,родена на *** година и А. Г.И.,родена
на *** година. Ищеца твърди още, че на 30.09.2019 година ответницата С. е напуснала
жилището и заминала при майка си в с.Искра ,като е взела със себе си двете по-малки
деца Д. Г.И. и А. Г.И.. Сочи се още ,че на 07.10.2019
година ответницата е качила двете деца Д. и А. в един лек автомобил, като е
казала на шофьора, да ги откара в
с.Каблешково и да ги остави на баща им.Ответницата не е придружила децата. На
същия ден около 19.00 часа, непознатия за децата шофьор е завел двете деца при
баща им в с.Каблешково.Твърди се в исковата молба, че когато се ражда първото
дете Д.и още е нямало четиридесет дни, ответницата заедно с детето е заминала
при майка си в с.Искра. Детето е било на два месеца, когато се е разболяло от
бронхит пневмония, защото майката и бабата не полагали грижи за него. Ищеца е
сигнализирал социалните работници в Социални грижи гр.Силистра и по силата на
съдебно решение на Районен съд гр.Силистра, влязло в сила на 20.04.2015 година ,детето
Д.Г.И., родена на *** година е настанено в приемно семейства за срок от три
години – до 20.04.2018 г. След изтичането на три годишния срок детето от
социални грижи е върнато на бащата, който в момента се грижа за трите деца подпомаган от баща си и
от жената, с която баща му живее на семейни начала от единадесет години. Ищеца
сочи, че ответницата не се грижи за децата, отказва се от тях, дори е подписала
декларации, че дава съгласието си, децата да бъдат осиновени. С исковата молба
са представени писмени доказателства.Не претендират разноски.
На основание
чл.131 от ГПК с разпореждане, препис от исковата молба и от приложените към нея
писмени доказателства са изпратени на ответницата, със указание, че в
едномесечен срок от получаване на съобщението може да подаде писмен
отговор.Разпореждането е получено лично от ответницата.
В законоустановения едномесечен срок не
е получен писмен отговор от ответницата,не
взема отношение по предявения иск, не оспорва твърденията изложени в исковата
молба,както и представените писмени доказателства.
В открито съдебно заседание, ищеца редовно призован явява се лично и с
адв.М.Попова –АК-Добрич, редовно
упълномощена, като изразява становище, че поддържа така предявените
обективно съединени искове в последното съдебно заседание по делото увеличи
размера на издръжката с оглед промяната на минималната работна заплата от
01.01.2020 г. на 610 лева, като в този смисъл желае да бъде определена минималната
предвидена по закон издръжка за всяко дете.
Ответницата редовно призована, не се явява и не се представлява. Не взема
отношение по спора.
По делото са приети като писмени доказателства представените от ищцовата
страна: - заверено копие от 4бр. удостоверения за раждане на ответницата С.Ф.М. и на децата Д.Г.И.,родена на ***
година, Д. Г.И.,родена на *** година и А.
Г.И.,родена на *** година, удостоверение за раждане на ответницата С.Ф.М.,копие
от личната карта на ищеца, копие от нотариален акт за дарение на недвижим имот
от 21.06.2012 г.,копие от трудов договор, 3 бр.удостоверения за изплатено
трудово възнаграждение на ищеца, социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане” отдел „Закрила
на детето” гр.Тервел,обл.Добрич, Социален доклад от Дирекция „Социално
подпомагане” гр.Силистра, справка от ТД на НАП гр.Добрич,справка от Община с.Ситово,обл.Силистра,
справка от ОД на МВР гр.Силистра, сектор „ПП“,разпореждане от НОИ –ТД, офис гр.Добрич от 10.01.2020 г. , 3 бр. декларации
от ответницата по делото,копие от регистрационна карта от БТ гр.Тервел на ищеца.
По делото
бяха допуснати и разпитани водените от ищеца свидетелите Веселя Д.И. – сестра
на ищеца и Д.И.М. – баща на ищеца. Съдът кредитира показанията на свидетелите.
Съдът, след като обсъди направените доводи и
събраните по делото писмени и устни доказателствата, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищеца Г.Д.И. и ответницата С.Ф.М.
заживели на съпружески начала от 2013 година. От съвместното им съжителство се
раждат три деца Д.Г.И., Д. Г.И. и А. Г.И..
Видно представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане №683/20.11.2014 г.,съставен в Община Силистра, гр.Силистра се
установява, че малолетното дете Д.Г.И., с ЕГН **********, родена на
***г. в гр.Силистра, от родители:
майка- С.Ф.М., с ЕГН ********** и баща Г.Д.И.
с ЕГН **********, страните по делото.
Видно представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане №0419/03.05.2016 г.,съставен в Община Добрич, гр.Добрич се установява,
че малолетното дете Д. Г.И., с ЕГН **********,
родена на ***г. в гр.Добрич, от родители: майка- С.Ф.М., с ЕГН **********
и баща Г.Д.И. с ЕГН **********, страните
по делото.
Видно представеното удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за
раждане №0016/11.01.2018 г.,съставен в Община Добрич, гр.Добрич се установява,
че малолетното дете А. Г.И., с ЕГН **********,
родена на***г. в гр.Добрич, от родители: майка- С.Ф.М., с ЕГН **********
и баща Г.Д.И. с ЕГН **********, страните
по делото.
Безспорен е и факта, че страните нямат
сключен граждански брак и децата са родени по време на съвместното им
съжителство.
От изисканото служебно от съда и представено от ТД на НАП гр.Добрич писмо
изх.№23166-1 от 20.12.2019г. се установи, че ответницата С.Ф.М., с ЕГН **********
няма подавани ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, както и регистрирани трудови договори, няма
изплатени суми от фирми.
От изисканите и представена справка
от Община, с.Ситово, обл.Силистра с из№11-03-211 от 19.12.2019г. и справка с изх.№ 342000 от 23.12.2019 г. от ОД
на МВР гр.Силистра, се установява, че лицето С.Ф.М., с ЕГН ********** няма данни за
регистрирани на нейно име движимо и недвижимо имущество.
От представения трудов договор и от
представените три броя удостоверения се установи, че ищеца Г.Д.И. е работил на трудов договор, получавал е трудово възнаграждение, в
размер на минималната работна заплата за страната. Прекратен му е трудовия
договор и е регистриран в Бюрото по труда на 17.12.2019г. От Разпореждане №
0245-00-51 на НОИ –ТД, офис гр.Добрич от 10.01.2020 г. е видно, че
последното прекратяване на осигуряването на ищеца Г.Д.И. е от 20.12.2019г. и със същото разпореждане му е отпуснато
парично обезщетение за безработен, считано от 20.12.2019г. до 19.06.2020 година
в размер на 15.49 лева дневно.
По делото е изискан и изготвен Социален
доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Тервел, като със социалния доклад
са изпратени заверени ксерокопия от 3
бр. декларации , с които ответницата С.Ф.М. дава съгласие за пълно осиновяване
на трите деца. В социалния доклад е отразено, че страните по делото заживели на
семейни начала през 2013 година,като ответницата е била непълнолетна и
съжителството е извършено със съгласието на родителите им. С ответницата до
навършване на пълнолетие е работил Отдел „Закрила на детето“ при ДПС – Тервел. От
съвместното им съжителство са родени три деца. Семейството живее в едно
домакинство с бащата на ищеца и неговата съжителка. Сочи още в доклада че на 30.09.2019 година ответницата взела
със себе си двете по-малки деца и отишла при майка си в с.Искра, общ.Ситово, обл.Силистра.
Ищеца на 03.10.2019г. е подал заявление от ДСП гр.Тервел, да се извърши
проверка при какви условия живеят децата в с.Искра. По информация на ищеца на
07.10.2019г., около 18.00 часа пред дома му спрял автомобил, когато ответника
излязъл да види кой е, шофьора на автомобила му предал двете деца. В ДСП
гр.Тервел е получено писмо от ДСП гр.Силистра, с което уведомяват, че
ответницата действително живее на семейни начала с друг мъж от с.Искра и че
същата не желае да се грижи за децата. На 21.10.2019 г. ответницата в
присъствието на социален работник е подписала декларации, с които дава съгласие
за пълно осиновяване на трите деца. Основни грижи за децата полага бащата,
който им осигурява всички им битови, здравни образователни потребности. Двете
деца посещават детска градина, предстои да тръгне на детска градина и
най-малкото. За децата са закупени облекло и обувки според сезона, има
разнообразна храна. Осигурено е и твърдо гориво за зимния сезон. Жилището е
собственост на ищеца, представлява едноетажна къща в добро техническо
състояние. Основната къща се състои от четири стаи, към къщата има пристройка,
в която са кухнята и банята. Стаите са обзаведени с вещи за обичайно
потребление. В жилището има течаща вода и електричество. Лицата и децата имат
достъп до сателитна телевизия, мобилни телефони, интернет. На децата има
осигурен личен лекар. Бащата е силно привързан към децата и те от своя страна
се чувстват сигурни и спокойни в негово присъствие. Майката не е посещавала
децата и не е изпращала средства за издръжката им.
Видно от представения по делото
Социален доклад от ДСП гр.Силистра, че социалния работник е направил посещение
на адреса на майката в с.Искра, общ.Ситово и е проведен разговор с ответницата С.Ф.М. и с нейните родители Ф. Халил М.
и Бейсин Салим Сали. Семейството
живее в кирпичена постройка с малки стаи, които са обзаведени само с легла и
саморъчно направена печка на твърдо гориво, която се използва за отопление и за
приготвяне на храна. Хигиената в жилището е изключително занемарена. Родителите
на ответницата, както и тя са безработни и разчитат единствено на помощта,
която получават от ДСП – Силистра в размер на 45.00 лева. В социалния доклад се
сочи, че майката проявява трайна незаинтересованост и безотговорно отношение
към децата. Заявила е пред социалния работник, че не желае да се грижи за
децата и ,че се разбрали баща им, той да полага грижи за тях. В заключението в
социалния доклад от социалния работник счита, че майката С.Ф.М. не е в
състояние да полага адекватни грижи за децата, поради липса на родителски
капацитет, осигуряване на сигурна и защитена среда, както и липса на постоянни
доходи. Майката не е посещавала децата да ги види, не им давала средства за
издръжка или подаръци.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
По аргумент от разпоредбите на
чл. 127 ал. 2 СК, когато родителите не
живеят заедно и не са постигнали споразумение по чл.127,ал.1 от СК относно
местоживеенето на децата, упражняването на родителските права, личните
отношения с тях и издръжката им, спорът се решава от районния съд по настоящия
адрес на децата, който се произнася по тези въпроси съгласно чл. 59, 142, 143 и
144 СК.
Настоящото производство, което се
развива по реда на чл. 127 ал. 2 СК, по своята правна същност има
характеристиките на спорна съдебна администрация. При него имаме осъществяване
на съдебна намеса в гражданско – правни отношения, в резултат на която,
поставеното съдебно решение замества липсващото споразумение между родителите
по чл. 127 ал. 1 СК. Съдебната намеса е регламентирана в обществен интерес с
цел охраняване интересите на децата, поради което служебното начало има превес
над диспозитивното начало. Съдът не е ограничен от искането на страните в
производството, а е оправомощен от закона да уреди отношенията между спорещите
служебно и по целесъобразност. При наличието на спор по смисъла на чл. 127 ал.
2 СК, съдът предоставя упражняването на родителските права и определя
местоживеенето на децата при единия родител, независимо от това кой от тях е
инициирал производството.
Ищеца е предявил
искане упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца малолетните си деца Д.Г.И.,родена на *** година, Д. Г.И., родена на *** година и А. Г.И., родена
на *** година.
Основен принцип при
определяне на мерките по чл.59 СК е интересът на децата – при кого от двамата
родители ще получат по-добри грижи, внимание и спокойствие, при кого от двамата
ще се развиват по-добре физически и духовно. Това се извежда от разпоредбата на
чл.59, ал.4 СК, съгласно която съдът предоставя упражняването на родителските
права, след като прецени всички обстоятелства с оглед интересите на децата, в
които се включват необходимостта от правилно отглеждане и възпитание на децата,
формирането им като личности, придобиването на знания, трудови навици и др. При
преценката на доказателствата и на обстоятелствата, имащи правно значение за
определяне на мерките по чл.59, ал.4 СК, съдът намира, че интересите на
малолетните деца Д.Г.И.,родена
на *** година, Д. Г.И.,родена на ***
година и А. Г.И.,родена на *** година, налагат
родителските права за тяхното отглеждане и възпитание да бъдат предоставени за
упражняване на бащата, който притежава родителския потенциал да полага
необходимите грижи по отглеждането и възпитанието на малолетните деца и е в
състояние да задоволи базовите им потребности, свързани с нужните грижи, време
и внимание. Следва да се отчете и помощта, която ищеца получава от баща си
/дядо на децата по бащина линия/, както и от жената, с която дядото
съжителства. Ответницата не претендира да и бъдат предоставени на нея
родителските права, направила е изявление пред социалния работник, че не желае
да се грижи за тях, не е потърсила децата, не поддържа никакви контакти с тях, дори
е подписала декларации, с които дава
съгласието си за пълно осиновяване на децата. Предвид горните съображения,
съдът намира, че интересите на малолетните деца Д.Г.И., Д.
Г.И. и А. Г.И. налагат родителските права за тяхното отглеждане и
възпитание да бъдат предоставени за упражняване на бащата. Съдът определи и местоживеене
на малолетните деца Д.Г.И., Д. Г.И. и А. Г.И. при бащата - Г.Д.И. с ЕГН **********,***.
Предвид уважаването на
претенцията за предоставяне упражняването на родителските права на бащата и
независимо, че майката сама е прекъснала връзката с децата, подписала е
декларации, с които е дала съгласие
децата да бъдат осиновени, съдът намира, че следва да и бъде дадена възможност
да поддържа режим на лични отношения с малолетните си деца, за да не се
прекъсват биологичната, емоционалната и социалната връзка и отношенията на
доверие между родител и дете, тъй като контактите с майката са необходими за
нормалното психическо и физическо развитие на детето. Още повече, че процедура
по осиновяване не е започнала, бащата не е дал съгласие за осиновяване на
децата, а и майката може да оттегли своето съгласие пред Дирекция „Социално
подпомагане“ писмено, с нотариално заверен подпис до започване на
производството по осиновяване пред съда.
Съгласно разпоредбата
на чл.59, ал.3 СК, определянето на режима на личните отношения между родителите
и децата включва определяне на период или на дни, в които родителят може да
вижда и взема децата, включително през училищните ваканции, официалните
празници и личните празници на детето, както и по друго време. В тази връзка и
като взе предвид възрастта на малолетните деца, отношението на майката към
децата, битовите условия в които живее майката, съдът намира, че следва да бъде
определен режим на лични отношения на майката с децата веднъж месечно, а именно
всяка последна събота от месеца от 8.00 часа до 17.00 часа, по местоживеенето
на децата в дома на бащата в с.Каблешково, община Тервел, обл.Добрич, ул. „Първа“ ,№5. С така определения режим на лични отношения, съдът
намира, че интересите на децата са защитени в пълен обем, като се държи сметка
за тяхното емоционално състояние, физическо и психично здраве, както и за
запазване и разширяване на връзката родител-дете.
Ищеца претендира
заплащането на месечна издръжка за малолетните деца Д.Г.И., Д. Г.И. и А. Г.И., като
не се сочи от коя дата се претендира издръжката. Претендира се размера на
издръжката да бъде определен съгласно чл.142 ал.2 от СК, като вземе предвид, че
минималната работна заплата за страната от 01.01.2020 г. е 610 лева. Като последица от предоставянето на родителските
права за упражняване на единия родител, следва осъждането на другия родител да
заплаща за детето месечна издръжка, поради което претенцията за заплащане на
издръжка по чл.143, ал.1 СК е доказана в своето основание. При определяне
размера на издръжката съдът съобрази разпоредбите на чл.142 и чл.143 СК,
съгласно, които размерът на необходимата издръжка се определя в зависимост от
нуждите на детето и възможностите на родителя, който я дължи, като всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Съдът съобрази
и разпоредбата на чл.59, ал.5 СК, съгласно, която размерът на издръжката трябва
да осигури същите условия на живот на детето, които то е имало до сега, освен
ако това би създало особени затруднения на дължащия издръжката родител.
По делото са представени
доказателства, че в момента ищеца е безработен, регистриран в бюрото по труда и
активно търсещ работа . В монета с разпореждане му е отпуснато парично обезщетение за
безработен, считано от 20.12.2019г. до 19.06.2020 година в размер на 15.49 лева
дневно. Не са представени доказателства за трудови
доходи на ответницата, няма данни да е регистрирана като безработна в БТ, но е
в трудоспособна възраст, няма здравословни проблеми, които да не и позволяват
да работи и да заплаща минималната издръжка предвидена за всяко едно от децата.
Това, че е подписала декларации, с които е дала съгласие за пълно осиновяване
на децата, каквато процедура не е започнала от съда и това не я освобождава от
задължението да заплаща издръжка на децата. В тази връзка, предвид липсата на
доказателства за получавани от ответницата
трудови доходи към настоящия момент, преценката за възможностите и на двамата
родители следва да бъде направена на база размера на минималната работна
заплата за страната, която към момента е 610 лв. Относно размера на издръжката
съдът съобрази обичайните потребности за храна, облекло и други подобни,
съобразно възрастта на детето, финансовите възможности на двамата родители,
които се намират в трудоспособна възраст, поради което и са в състояние да реализират
доходи в размер на средната работна заплата за страната.От данните по делото се
установява, че към настоящия момент двете деца посещават детска градина,
подготвя се и най-малкото дете да посещава детска градина, децата нямат
здравословни проблеми, които да налагат необходимостта от допълнителни
средства, поради което съдът намира, че
претенцията на ищеца за определяне на месечна издръжка за всяко едно от децата
в минималния размер предвиден за страната, съгласно чл.142, ал.2
от СК, която към настоящият момент е в
размер от 152.50 лева, в който размер следва да бъде уважена издръжката, за
всяко едно от децата, считано от 30.10.2019 година, датата на подаване на
исковата молба в съда, която майката следва да заплаща чрез бащата, ведно със
законна лихва за всяка закъсняла вноска, до настъпване на законни причини за
нейното изменение или прекратяване.
Ищеца
не претендира разноски по делото.
Предвид изхода на делото ответницата
следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда сумата в размер на 658.80 лева на основание чл.7 т.2 от Тарифата за държавните такси, събирана от
съдилищата по ГПК, представляваща държавна такса в размер на 4 процента върху
тригодишните платежи за издръжката и 5 лева в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от гореизложеното ,съдът,
Р Е
Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху децата Д.Г.И.,
с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Силистра, Д. Г.И., с ЕГН **********, родена
на ***г. в гр.Добрич и А. Г.И., с ЕГН **********, родена на***г. в гр.Добрич на бащата - Г.Д.И.
с ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на децата Д.Г.И., с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Силистра, Д. Г.И., с ЕГН
**********, родена на ***г. в гр.Добрич и
А. Г.И., с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Добрич при бащата Г.Д.И.
с ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ
режим на лични контакти на майката С.Ф.М.,
с ЕГН **********, с адрес ***, и децата Д.Г.И., с ЕГН **********, родена на ***г.
в гр.Силистра, Д. Г.И., с ЕГН **********,
родена на ***г. в гр.Добрич и А. Г.И., с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Добрич, веднъж месечно,
всяка последна събота от месеца от
8.00 часа до 17.00 часа, по местоживеенето на децата в дома на бащата в с.Каблешково, община Тервел,
обл.Добрич, ул. „Първа“ ,№5.
ОСЪЖДА
майката С.Ф.М., с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си
дете Д.Г.И., с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Силистра, чрез неговия баща и законен представител Г.Д.И. с ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 152.50 лева, считано 30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на законни основания за нейното
изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА майката С.Ф.М., с ЕГН **********, с адрес ***, ДА
ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Д. Г.И., с ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Добрич ,чрез неговия баща и законен представител Г.Д.И. с ЕГН **********,***, месечна издръжка в размер на 152.50 лева, считано 30.10.2019 г., ведно със законната лихва върху
всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на законни основания за нейното
изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА майката С.Ф.М., с ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете А. Г.И., с
ЕГН **********, родена на ***г. в гр.Добрич
,чрез неговия баща
и законен представител Г.Д.И. с ЕГН **********,***, месечна издръжка в
размер на 152.50 лева, считано 30.10.2019 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска, до настъпване на законни
основания за нейното изменение или прекратяване.
ОСЪЖДА С.Ф.М., с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати по сметка на Районен съд гр.Тервел сумата
в размер от 658.80 лева, представляваща държавна такса върху размера на
присъдената издръжка, и сумата в размер
на 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай на принудително
събиране на сумите.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Добрич
в четиринадесетдневен срок от съобщението му до страните.
СЪДИЯ: