РЕШЕНИЕ
№
гр.С., 12.05.2017 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на трети април през две хиляди
и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Таня
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1197 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.288, ал.1, т.1 от КЗ /отм./.
Ищцата
С.Р.Д. твърди, че на 26.03.2013 г., около 21.30 ч., в гр. С., на бул. „******“,
в района на пресечката с ул. „Полк. В. Серафимов“, при пресичане на пътното
платно на пешеходна пътека е била ударена от неидентифициран автомобил. Сочи,
че от ПТП са й причинени
травматични
увреждания
изразяващи
се
в
сътресение на мозъка, съпроводено с кратковременна загуба на паметта, контузия
на меките тъкани на главата-подкожен хематом на дясното око, фрактура на
дясната ключица. Излага, че след удара е загубила съзнание и няма ясен спомен
за случилото се. Сочи, че е била откарана в близкото 25-то ДКЦ от непознати
мъже, които са твърдели, че са я намерили в безпомощно състояние на пътя. По
случая е било образувано досъдебно производство №11279/2013 г. по описа на
СДВР, по пр. пр. №171784/2013 по описа на СРП срещу неизвестен извършител,
което е било спряно с Постановление от 12.09.2013 г., на основание чл. 244 НПК.
Поддържа, че в резултат на получените травми, дълго време е страдала от
главоболие и отпадналост, трайно затруднение във функциите на дясното й рамо, което е довело до необходимост
близките ѝ да
полагат
грижи
за
нея.
Тъй като водачът и неговият автомобил не са били идентифицирани, ищцата е
предявила претенция за изплащане на обезщетение пред Г.Ф., който отказал с
Решение № 4-3/29.01.2015 г., потвърден повторно по повод на допълнително
депозираната от ищцата молба от 22.05.2015 г.
Предвид
изложеното, моли съда да осъди Г.Ф.да ѝ
заплати на основание чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ сумата от 40 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от процесния
деликт, ведно със законната лихва за забава от датата, на която е постановен
отказ (11.06.2015 г.) до окончателното изплащане на сумата. Претендира
разноски по делото, включително и адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38,
ал.1, т. 2 ЗА.
Ответникът
Г.Ф.оспорва иска по основание и размер, като поддържа, че не са представени
доказателства за наличието на предпоставките по чл. 288, ал.1, т. 1 КЗ (отм.), даващ
право на ищеца да претендира обезщетение от фонда. Сочи, че не е установено
виновно противоправно поведение на водач на неидентифицирано моторно превозно
средство, която да е в причинна връзка с претендираните неимуществени вреди от причинените
травматични увреждания. Поддържа, че не са установени механизма,
обстоятелствената и причините за настъпването на ПТП. При условията на
евентуалност оспорва претендирания размер на обезщетението като прекомерен. Моли
искът да бъде отхвърлен.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал.1, т.1 от КЗ (отм.), Г.Ф.изплаща обезщетения по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилисти за имуществени и неимуществени вреди
вследствие на смърт или телесни увреждания, когато пътнотранспортното
произшествие е настъпило на територията на Република България и е причинено от
неидентифицирано моторно превозно средство. По този иск ищецът следва да
установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на неидентифицирано
МПС, фактическият състав на който е виновно и противоправно поведение на
водача, в причинна връзка от което са произлезли вреди.
По
делото е представен протокол за оглед на местопроизшествие от 05.07.2013 г., съставен от служител на ОД на СДВР,
гр. С., в който единствено са посочени пътната маркировка и сигнализация, но
липсват данни за открити следи или други веществени доказателства.
Видно
от щета рег. № 210008/08.01.2015 г., заведена от Г.Ф.по молба на С.Р.Д., ищцата
е предявила претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди в резултат на ПТП на
26.03.2013 г.
С
писмо изх. № 24-01-13/29.01.2015 г.,
ответникът е уведомил ищцата, че
отказва да изплати обезщетение по образувана щета. С писмо изх. №
24-00-77/11.06.2015 г., ответникът отново е отказал изплащането на обезщетение по
повторно предявена от ищцата претенция.
С
Постановление от 12.09.2013 г. по ДП №11279/2013 г. по описа на РТП ДП СДВР, пр.пр.
№17184/2013 г. по описа на СРП, е спряно наказателното производство, образувано
под горепосочения номер, образувано и водено срещу неизвестен извършител, за престъпление
по чл. 343, ал.1, б. „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 НК, поради неразкриване
на извършителя на деянието.
По
делото е изслушана автотехническа експертиза. Предвид липсата на данни относно
механизма на възникване на инцидента (посока на движение на участниците,
скорост, място на първоначално съприкосновение, липса на спирачен път,
деформация на автомобила, свидетелски показания), вещото лице не е могло да
даде заключение относно мястото на настъпване на удара, точният механизъм и
причините за настъпването на ПТП. От изготвената скица е видно, че на
кръстовището на бул. „******“, в района на пресечката с ул. „Полк. В.
Серафимов“ е налице маркировка на пешеходна пътека. С оглед на данните от
медицинската експертиза, вещото лице, назначено по САТЕ, допуска възможността
травматичните увреждания да са причинени при удар с ниска скорост в лявата част
на тялото, при което същото полита надясно.
По
делото е изслушана и приета съдебно-медицинска експертиза. От нея се
установява, че на 26.03.2013 г. ищцата е получила счупване на дясната ключица,
имобилизирана с ортеза, което води до трайно затруднение на движението на
крайника за срок от 2-3 месеца и от която травма е изпитвала най-силни болки, особено интензивни през
първия месец; контузия на меките тъкани на главата, малък подкожен хематом
около дясното око, сътресение на мозъка. Посочено е, че към момента на прегледа
от вещото лице, ищцата се оплаквала от затруднено ставане, предвид полученото
мозъчно сътресение от инцидента, а при натоварване на дясната ѝ ръка
усещала
„разминаване“ и „пукане“ на зарасналото място, както и болка при промяна
на времето. Според вещото лице, с оглед естеството на уврежданията на пострадалата,
същите се получават при удар в областта на рамото и удар в дясната околоочна
област, като е възможно да бъдат причинени при ПТП, но не е изключено да бъдат
получени и при падане върху терена от височина на собствения ръст. С оглед
липсата на описани други увреждания в медицинската документация, които да
обосноват извод за контакт с МПС, според експертизата, при незначителна скорост
на движение на МПС е възможно тялото на пешеходеца да бъде изведено от равновесие
и при падане върху терена да се получат процесните увреждания.
Свидетелят
Р.И.Д., син на ищцата, сочи, че в деня на инцидента около 20:30 ч. - 21 ч.
майка му се е обадила от спешното отделение. Твърди, че по думите на лекаря,
майка му била докарана в спешното от двама мъже, които обяснили, че са я
намерили на пешеходна пътека, блъсната
от кола. Заявява, че след изписването й от болницата,
ищцата е имала затруднения да се обслужва сама, тъй като е изпитвала болки в
ръката и по цялото тяло и в рамките на около един месец почти не е излизала,
тъй като движенията ѝ са
били
силно
затруднени.
При
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че не са установени предпоставките, обуславящи отговорността на ответника
по силата на чл. 288, ал.1, т.1 КЗ /отм./. Липсват каквито и да е било конкретни
данни, че произшествието е причинено от неидентифицирано МПС. Такива данни не
са били събрани нито в досъдебното производство, което е образувано срещу
неизвестен извършител и впоследствие спряно, нито в протокола за оглед на
местопроизшествието, което е довело до невъзможност назначената по делото
автотехническа експертиза да даде заключение относно механизма на твърдяното
ПТП, скорост на движение на участниците в него, място на удара, причините за
настъпването му и неговата предотвратимост. В настоящото производство се
установи единствено, че ищцата е претърпяла травматични увреждания. В тази
връзка медицинската експертиза не дава категорично становище от какво са причинени
тези травми, като допуска възможността те да са във връзка с ПТП, но и не
изключва вероятността да са причинени при падане върху терен от височината на
собствения ръст. По аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищцата е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, че твърдените увреждания
са причинени от неидентифицирано МПС, но такива доказателства не са ангажирани.
Следователно
не е възникнало задължение за ответника по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ /отм./ за
обезвреда на сочените от ищеца вреди. Предвид горното, искът следва да бъде
отхвърлен за пълния предявен размер. При
неоснователност на главната претенция, на отхвърляне подлежи и акцесорния иск
за заплащане на обезщетение за забава върху главницата.
Относно
разноските
При
този изход на делото, на ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото,
на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, както следва: 200 лв. – за автотехническа
експертиза; 150 лв. – за съдебно-медицинска експертиза; 100 лв. – за възнаграждение
за юрисконсулт, определено съгласно чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на
правната помощ, вр. чл. 37 Закон за правната помощ, предвид липсата на
фактическа и правна сложност по делото.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Р.Д.,
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Я.Д., срещу Г.Ф.,
***, иск по чл. 288, ал. 1, т.1 КЗ
/отм./, за сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, под формата на болки и страдания от травматични
увреждания, причинени на ищцата от водач на неидентифицирано моторно превозно
средство на 26.03.2013 г., в гр. С., на пешеходна пътека на бул. „******“, в
района на пресечката с ул. „Полк. В. Серафимов“, ведно със законната лихва,
считано от 11.06.2015 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА С.Р.Д., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***,
чрез адв. Я.Д., да заплати на Г.Ф., ***, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК
разноски по делото, както следва: 200 лв. за автотехническа експертиза; 150 лв.
за съдебномедицинска експертиза; 100 лв. - възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: