№………./………2019г.
гр. Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и девети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при секретар Славея Янчева,
като разгледа докладваното от съдията
Кавърджикова
въззивно гражданско дело № 1628
по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба
на М.Х.К., ЕГН ********** ***, чрез адв. П.Н., против решение №
3298/17.07.2019г. по гр.д. № 4967/2019г. на ВРС, с което е отхвърлен предявеният от нея срещу „Енерго-про
Продажби“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.****, Варна тауърс – Г иск за
приемане за установено в отношенията между страните, че възможността за
принудително изпълнение е погасена по давност в периода след 03.10.2016г. по
отношение на следните вземания на ответника, за които са издадени Заповед №
2984/29.04.2014г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по
ч.гр.д.№ 5546/2014г. по описа на ВРС, а именно: сумата 2419,19 лева /две хиляди
четиристотин и деветнадесет лева и
деветнадесет стотинки/ представляваща главница за незаплатена ел. енергия за
фактури за периода от 14.04.2011 г. до 11.07.2013 г. за обект с абонатен №
**********, находящ се в гр. ****,
с клиентски № **********, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда – 28.04.2014 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и
сумата от 270,25 лева /двеста и седемдесет лева и двадесет и пет стотинки/ мораторна лихва за
всяка фактура, посочена в заявлението за периода от 25.05.2011г. до
25.02.2014г. и е осъдена да заплати на „Енерго-про Продажби“ АД, с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр.****, ****
тауърс – Г сумата от 100 /сто/ лева, представляваща направени по делото
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Считайки
обжалваното решение за неправилно и незаконосъобразно, понеже съдът не е взел
предвид сроковете, изтекли преди влизане в сила на заповедта за изпълнение,
това, че разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД не се прилага по отношение на
издадената заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, които не са актове, постановени в спорно и състезателно
исково производство и това, че изпратеното запорно съобщение до банката , не е
действие прекъсващо давността, ако длъжникът няма разкрита банкова сметка , ***.
Вземането на „Енерго Про Продажби“ АД по спорните фактури е погасено по
давност.
Моли
се обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което исковите й
претенции да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените по делото
разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Енерго -про
Продажби“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.***, район *****, Варна тауърс – Г, представлявано от П.С.С**** и ****, чрез юк В.С. оспорва
въззивната жалба, като неоснователна. Моли се обжалваното решение да бъде
потвърдено. Иска да бъде присъдено юк възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното от насрещната
страна адвокатско възнаграждение.
За да се произнесе ВОС съобрази следното:
Предявен е иск от М.Х.К. ЕГН ********** ***,
чрез адв. П.Н., за приемане за
установено, че не дължи на ответника „Енерго Про Продажби“ АД, ЕИК *********
сумата от 2419.19лв., представляваща главница по неизплатени фактури за
потребена ел.енергия за аб. № ********** и кл. № **********, за периода от
14.04.2011г. до 11.07.2013г. за обекта, находящ се в гр. ***** за която сума е
издаден изпълнителен лист от 29.07.2016г., на основание влязла в сила заповед
за изпълнение № 2984/29.04.2014г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5546/2014г. на
ВРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението-28.04.2014г. до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 270.25лв., представляваща обезщетение за забава върху главниците по
всяка фактура, посочена в заявлението за периода от 25.05.2011г. до
25.02.2014г.,както следва: по фактура **********/2011г. с падеж 25.05.2011г. с
главница от 90.48лв. и обезщетение за
забава за периода от 25.05.2011г. до 25.02.214г. в размер на 25.58лв.; по фактура **********/2011г. с падеж 27.06.2011г.
с главница от 171.29лв. и обезщетение за
забава за периода от 27.06.2011г. до 25.02.214г. в размер на 46.86лв.; по
фактура **********/2011г. с падеж 14.07.2011г. с главница от 0.73лв.; по
фактура **********/2011г. с падеж 25.07.2011г. с главница от 84.02лв. и обезщетение за забава за периода от
25.07.2011г. до 25.02.214г. в размер на 22.33лв.; по фактура **********/2011г.
с падеж 25.08.2011г. с главница от 22.91лв.
и обезщетение за забава за периода от 25.08.2011г. до 25.02.214г. в размер
на 5.87лв.; по фактура **********/2013г. с падеж 30.04.2013г. с главница от
2008.61лв. и обезщетение за забава за
периода от 30.04.2013г. до 25.02.214г. в размер на 168.32лв.; по фактура
**********/2013г. с падеж 27.06.2013г. с главница от 19.00лв. и по фактура **********/2013г. с падеж 31.07.2013г.
с главница от 22.16лв. и обезщетение за
забава за периода от 31.07.2013г. до 25.02.214г. в размер на 1.29лв. Срещу нея
е било образувано по молба на взискателя „Енерго Про Продажби” АД от
03.10.2016г. изп.д. № 1963/2016г. на ЧСИ Ил.Станчева за събиране сумата по
издадения на 29.07.2016г. изпълнителен лист. На 21.02.2019г. са били наложени
възбрани на нива в землището на с. Близнаци и апартамент в гр. Варна, а на
03.04.2019г. е насрочен опис на нивата в с. Близнаци. Тъй като в периода от налагане
на възбраните до насрочване на описа са изминали повече от 2 години, то изп.д.
е перимирано и прекратено по силата на закона. Задълженията й са се погасили по
давност с изтичане на кратката погасителна такава. Претендира присъждане на
сторените по делото разноски.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, чрез юк В.С. оспорва иска като неоснователен, доколкото се твърди, че вземането е погасено по
давност. Срещу ищцата е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 от ГПК № 2984/29.04.2014г. по ч.гр.д. №
5546/2014г. на ВРС за сумата от 2419.19лв., представляваща главница в общ
размер по подробно индивидуализираните в исковата молба фактури за потребена от
нея в периода от 14.04.2011г. до 11.07.2013г. ел.енергия, както и за сумата от
270.25лв., представляваща общ размер на обезщетение за забава върху всяка една
главница, считано от датата на падежа до 25.02.2014г. , ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението в съда-28.04.2014г. до
окончателвното изплащане на задължението и разноски в размер на 377.92лв. в
заповедното производство. Заповедта за изпълнение е влязла в сила, като няма
данни да е подавано възражение по чл. 414 от ГПК и е издаден изпълнителен лист.
На 27.10.2016г. е образувано изп.д. № 1963/2016г. на ЧСИ ИЛ****. Предмет на
установяване са обстоятелствата настъпили след влизане в сила на издадената по
ч.гр.д. № 5546/2014г. на ВРС заповед за изпълнение и дали е изтекла
погасителната давност след това. Смята, че след проведеното заповедно
производство давността е тази, уредена в чл. 117, ал. 2 от ГПК. След образуване
на изп.д. с предпримане на всяко конкретно изпълнетелно действие, давността се
е прекъсвала и до момента не е изтекла. Моли се искът да бъде отхвърлен.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От представения по делото изпълнителен лист от
29.07.2016г. е видно, че същият е издаден въз основа на заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК № 2984/29.04.2014г. по ч.гр.д. № 5546/2014г. на ВРС
срещу М.Х.К., за сумата от 2419.19лв., представляваща главница за потребена от
нея в периода от 14.04.2011г. до 11.07.2013г. ел.енергия, както и за сумата от
270.25лв., представляваща общ размер на обезщетение за забава върху всяка една
главница, считано от датата на падежа до 25.02.2014г. , ведно със законната
лихва от датата на подаване на азявлението в съда-28.04.2014г. до окончателното
изплащане на задължението и разноски в размер на 377.92лв.
С молба вх. № 22592/03.10.2016г. „Енерго Про Продажби” Ад
е поискано образуването на изпълнително дело срещу длъжницата М.Х.К., съгласно
издадения по ч.гр.д. № 5546/2015г. на ВРС изпълнителен лист. Поискано е
налагането на възбрани, запори на вземания и движими вещи, като са възложени на
ЧСИ всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ.
Според представената справка по изп.д. № 20167120401963
на ЧСИ Ил.Станчева на 17.10.2016г. е наложена възбрана на недвижими имоти в с.
Близнаци, гр. Варна и гр. Аксаково,
собственост на М.Х.К.. На 27.09.2018г. е наложен запор на банкови сметки на
длъжницата в ТБ ПИБ АД, без постъпили суми. На 03.04.2019г. е извършен опис на
единия от недвижимите имоти в с. Близнаци и е насрочена публична продан в
периода от 24.05.2019г. до 24.06.2019г.
Представени са доказателства за вписаната на 17.11.2016г.
в Сл.по вписванията-**** възбрана и доказателства за връчване на 01.10.2018г.
на запорно съобщение № 23868/27.09.2018г. по изп.д. № 20167120401963 на ЧСИ Ил.
**** на ПИБ АД-**** и съобщение № 8383/03.05.2019г. до „Енерго Про Продажби” АД за насрочената в
периода от 24.05.2019г. до 24.06.2019г. публична продан.
Според наведените в
исковата молба твърдения, искът е допустим за разглеждане, а според събраните
по делото доказателства и частично основателен.
Съдът е сезиран с иск с правно ооснование чл. 439 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК искът на
длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
Следва да бъде посочено обаче, че при влязла в сила заповед за изпълнение,
обосноваващите иск по чл. 439 от ГПК факти могат да са такива, настъпили само след
приключване на съдебното дирене в исковото производство по чл. 415, ал. 1 от ГПК,
вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК, с предмет установяване на присъденото със
заповедта вземане при подадено от длъжника възражение по чл. 414 от ГПК, а ако
възражение по чл. 414 от ГПК не е подадено – след изтичането на срока за
подаване на възражение, т.е. след влизане в сила на заповедта. Това е така, тъй
като неподаването на възражение по чл. 414 от ГПК, оттеглянето му или влизането
в сила на положително съдебно решение по иска по чл. 422 от ГПК имат за
последица създаване на стабилитет на заповедта за изпълнение. Оспорването на
фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на
вземането се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези на чл. 424
от ГПК или чл. 439 от ГПК /в първия случай – при новооткрити обстоятелства и доказателства,
а във втория – при новонастъпили факти след влизане в сила на заповедта за
изпълнение/.
В този смисъл въззивният съд намира,
че релевантният за обстоятелствата период по предявения в случая иск с правно
основание чл. 439 от ГПК, в който се твърди изтекла погасителна давност който
следва да се съобрази в настоящото производство, е периода след влизане в сила
на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Въззивният съд приема, че заповедта
за изпълнение е влязла в сила на 29.07.2016г.,
когато е издаден изпълнителен лист в полза на „Енерго Про Проджби“ АД по
ч.гр.д. № 5546/2014 г. на ВРС, доколкото
по делото няма данни относно датата, по отношение на която е връчена заповедта
за изпълнение на длъжницата и на която е изтекъл двуседмичния срок по чл. 414
от ГПК за подаване на възражение.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД
давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая
вземането е за периодични плащания, поради което се прилага тригодишна давност
по смисъла на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД, като давността е започнала да тече от
датата на падежа по всяка една от осемте фактури и изтекла, както следва: по фактура **********/2011г. с главница от 90.48лв. и падеж 25.05.2011г.- на 25.05.2014г.; по фактура **********/2011г. с главница от 171.29лв.
и падеж 27.06.2011г.- на
27.06.2014г.; по фактура **********/2011г. с главница от 0.73лв. и падеж 14.07.2011г.- на 14.07.2014г.; по
фактура **********/2011г. с главница от 84.02лв. и падеж 25.07.2011г.- на 25.07.2014г.; по фактура **********/2011г. с
главница от 22.91лв. и падеж 25.08.2011г.-
на 25.08.2014г.; по фактура **********/2013г. с главница от 2008.61лв. и падеж 30.04.2013г.-
на 30.04.2016г.; по фактура **********/2013г. с главница от 19.00лв. и падеж 27.06.2013г.-
на 27.06.2016г. По фактура
**********/2013г. с главница от 22.16лв.
и падеж 31.07.2013г. би
следвало да изтече на 31.07.2016г.
Релевантен за настоящия спор е
въпросът дали давността за претендираното с подаденото от „Енерго Про Продажби“
АД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК вземане е
прекъсвана с оглед проведеното заповедно производство и последвалото образуване
на изпълнително производство за принудително събиране на присъденото със
заповедта вземане.
По сега действащата правна уредба
подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не е самостоятелно
основание за прекъсване на давността по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, като
това е и тезата, застъпена в мотивите на т.14 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, в смисъл, че новият ГПК урежда
заповедното производство като част от изпълнителния процес.
Следва да се има предвид обаче,
че ако подаването на заявление за издаване на заповед не прекъсва давността, то
и влязлата в сила заповед поради неподаване на възражение в срока по чл. 414 от ГПК не е основание за прекъсване на
давността по отношение на заявеното вземане. Според правната теория и
практиката на ВКС, длъжникът не би могъл да предяви отрицателния установителен
иск по чл. 439 от ГПК въз основа на фактите, настъпили до приключването на
срока по чл. 414 от ГПК /така „Българско гражданско процесуално право“
проф.д-р. ****, Девето преработено и допълнено издание Ан.Мингова и колектив, §
187, стр. 1152/. В случая за изтеклата
до датата на изтичане на срока за възражение давност, която беше вече посочено,
че съдът приема, че е 29.07.2016г., не
следва да се слушат същите възражения на страната в настоящото производство.
Възможността за това е преклудирана по отношение на главницата от 90.48лв. по фактура **********/2011г. с падеж 25.05.2011г., като 3-годишният давностен
период, съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД е изтекъл още на 25.05.2014г.; на главницата от
171.29лв. по фактура **********/2011г. с падеж 27.06.2011г., изтекъл на 27.06.2014г.;
на главницата от 0.73лв. по фактура **********/2011г. с падеж 14.07.2011г., изтекъл на 14.07.2014г.; на главницата от 84.02лв по
фактура **********/2011г. с падеж 25.07.2011г.,
изтекъл на 25.07.2014г.; на главницата от 22.91лв. по фактура
**********/2011г. с падеж 25.08.2011г.,
изтекъл на 25.08.2014г.; на главницата от 2008.60лв. по фактура
**********/2013г. с падеж 30.04.2013г.,
изтекъл на 30.04.2016г. и на главницата от 19.00лв. по фактура
**********/2013г. с падеж 27.06.2013г.,
изтекла на 27.06.2016г., т.е. преди 29.07.2016г.
След като към датата на влизане на заповедта за
изпъленние по чл. 410 от ГПК-29.07.2016г. М.К. не е възразила по реда на чл.
414 от ГПК, че претенциите на „Енерго Про Продажби“ АД в тази част са били
погасени по давност, възможност за разглеждане на направеното възражение в
настоящото производство няма.
Не би следвало да бъде зачетен следователно от съда
изтеклия срок до 29.07.2016г. по отношение на изброените по-горе главници и това, че задълженията по тях са
погасени по давност. Същото се отнася и до претенциите за заплащане на
обезщетения за забава върху тях в посочените периоди.
Неоснователна е исковата претенция и с оглед възраженията
за настъпила след издаването на изпълнителен лист на 29.07.2016г. перемпция по
образуваното на 03.10.2016г. изп.д. № 20167120401963 на ЧСИ Ил.Станчева. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т.10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д.
№ 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, давността се прекъсва от предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ/, като: насочване на изпълнението чрез налагане на запор
или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране
или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични
суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно от изпратената
от ЧСИ Ил.Станчева и приложена по първоинстанционното дело справка, на 17.11.2016г.
е наложена възбрана на недвижими имоти на длъжницата, а на 27.09.2018г.-запор
на банковите й сметки в ПИБ. До подаване на исковата молба по настоящото дело
01.04.2019г. двугодишен срок на бездействие на взискателя няма. С налагането на
възбрана и след това на запор давността се е прекъсвала, така, че не е изтекъл
и необходимия тригодишен срок за погасяване на горните задължения по давност. Този
извод се налага съблюдавайки разпоредбите на чл. 117, ал. 1 и чл. 111, б. „в“,
предл. 3 от ЗЗД. Без правно значение по спора обстоятелство, следователно е
дали при влязла в сила заповед за изпълнение намира приложение разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД или не. Съдът
намира за неснователно оплакването, че по изп.д. длъжницата, чрез процесуалните
си представители не е открила доказателства за наложен запор на банкова сметка ***.09.2018г.,
с твърдението, че не е налаган запор. Видно от приложеното известие за доставяне,
на ТБ ПИБ АД е доставено на 01.10.2018г. изпратеното от ЧСИ Илиана Станчев запорно
съобщение изх.№ 23868/27.09.2018г. по изп.д. № 20167120401693. Според приетото
в т. 5 от ТР № 3/10.07.2017г. по ТР № 3/2015г. на ОСГТК на ВКС запорът се счита
наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаването запорното
съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на
чл. 450, ал. 3 и чл. 507 от ГПК по отношение на момента, от който запорът
поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на
вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора,
а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в закона
последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не. В случай, че
вземането не съществува, запорът не може да породи предвидените в закона
последици, а от там и не може да се реализира изпълнителният способ, от който е
част и вземането на кредитора ще остане неудовлетворено. Тази невъзможност
обаче е обективна и се дължи на несъществуването на вземането, което не е
следствие от поведението на длъжника или от извършени от него действия. Видно
от искането за образуване на изпълнително производство вх. №
22592/03.10.2016г., взискателят „Енерго Про Продажби“ АД е посочил, че иска
извършване на ред изпълнителни действия, сред които запор на банкови сметки на
длъжника и на осн. чл. 18 от ЗЧСИ е възложил всички правомощия на ЧСИ,
включително да определя и начина на изпълнение. Предвид посочените по-горе
писмени доказателства вх. № 22592/03.10.2016г. и известие за доставяне на
запорно съобщение до ПИБ изх.№ 23868/27.09.2018г., съдът е в състояние да
направи обоснования извод, че запор по изп.д. е наложен най-късно на
01.10.2018г. Констатацията, че перемпция по изп.д. не е настъпила, нито, че
задължението е погасено с изтичане на 3-годишната давност, считано от
29.07.2016г. остава непроменена. Искът е неоснователен в тази част.
Относно задължението
за главницата по фактура № **********/2013г. от 22.16лв. с падеж 31.07.2013г., би следвало да се приеме,
че искът е основателен, както и за обезщетението за забава в размер на 1.29лв. върху главницата за периода от
31.07.2013г. до 25.02.2014г. Задължението
за главницата е погасена по давност
на 31.07.2016г., затова към
29.07.2016г.-датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение и на издаване на изпълнителния лист, длъжницата
още не е могла да възрази за това по тази фактура. Към 31.07.2016г. все още не са били предприети
действия от взискателя по образуване на изп.д. и извършване на действия по
прекъсване на давността.
В този смисъл, въззивният съд приема частичната основателност на исковата
претенция.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено за главницата по фактура № **********/2013г. от 22.16лв. с падеж 31.07.2013г.,
както и за обезщетението за забава в размер на 1.29лв. върху главницата за периода от 31.07.2013г. до
25.02.2014г. и исковата претенция
уважена в тази част.
С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено
в частта за разноските, за разликата над
99.13 лв. до присъдените 100.00лв. юрисконсултско възнаграждесние, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК. На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА, „Енерго Про Продажби“ АД следва да бъде осъдено да заплати на адв. П.Й.Н. ЕГН
********** от ВАК, с адрес ***, офис 6, разноски според уважената част от
исковете в размер на 6.98лв.
За въззивната инстанция на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК М.К. следва да бъде
осъдена да заплати на разноски в размер на 99.13лв.,
определен по същия начин, като за първата инстанция. На осн. чл. 78, ал. 1, вр.
ал. 5 от ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА на осн. чл. .лС оглед на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК „Енерго Про Продажби“ АД следва да бъде осъдено да заплати на адв. П.Й.Н.
от ВАК, с адрес *** разноски според уважената част от исковете в размер на 5.23лв., след преценката, че
заплатеното адвокатско възнаграждение не следва да бъде намалявано, според
действителната фактическа и правна сложност на спора.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3298/17.07.2019г. по гр.д. № 4967/2019г. на 41-ви състав
на ВРС в частта, в която предявеният от М.Х.К., с ЕГН **********
и адрес ***, срещу „Енерго-про Продажби“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес
на управление ****
тауърс – Г иск за приемане за установено в отношенията между страните, че
възможността за принудително изпълнение е погасена по давност по отношение на
следните вземания на ответника, за които са издадени Заповед №
2984/29.04.2014г. за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№
5546/2014г. по описа на ВРС за сумата 2397.03 лева
представляваща сбор от главниците за незаплатена ел. енергия по фактури, както следва: главницата от 90.48лв. по фактура **********/2011г. с падеж 25.05.2011г., главницата от 171.29лв. по фактура **********/2011г.
с падеж 27.06.2011г., главницата от
0.73лв. по фактура **********/2011г. с падеж 14.07.2011г., главницата от 84.02лв по фактура **********/2011г. с
падеж 25.07.2011г., главницата от
22.91лв. по фактура **********/2011г. с падеж 25.08.2011г., главницата от 2008.60лв. по фактура **********/2013г.
с падеж 30.04.2013г., главницата от
19.00лв. по фактура **********/2013г. с падеж 27.06.2013г., за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********,
находящ се в гр. Варна, ул. „Генерал
Кантарджиев” 13, ап. 2, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на заявлението в съда – 28.04.2014 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 268.96
лева, представляваща сбор от обезщетенията
за забава върху главницата по всяка фактура, както следва: върху главницата от 90.48лв. по фактура **********/2011г., за периода от
25.05.2011г. до 25.02.2014г. в размер на 25.58лв.;
върху главницата от 171.29лв. по фактура
**********/2011г. за периода от 27.06.2011г. до 25.02.214г. в размер на 46.86лв.; върху главницата от 84.02лв.
по фактура **********/2011г. за периода от 25.07.2011г. до 25.02.214г. в размер
на 22.33лв.; върху главницата от
22.91лв. по фактура **********/2011г. за периода от 25.08.2011г. до 25.02.214г.
в размер на 5.87лв. и върху
главницата от 2008.61лв. по фактура **********/2013г. за периода от
30.04.2013г. до 25.02.214г. в размер на 168.32лв.,
на осн. чл. 439 от ГПК, както и в
частта, в която М.Х.К.,
с ЕГН ********** и адрес *** е осъдена да
заплати на „Енерго-про Продажби“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.****** разноски за първата инстанция в размер на 99.13лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение № 3298/17.07.2019г. по гр.д. № 4967/2019г. на 41-ви състав
на ВРС в частта, в която предявеният от М.Х.К., с ЕГН ********** и адрес ***, срещу „Енерго-про
Продажби“ АД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.*** район „Владислав
Варненчик“, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна тауърс – Г иск за приемане
за установено в отношенията между страните, че възможността за принудително
изпълнение е погасена по давност по отношение на вземането на ответника, за които са
издадени Заповед № 2984/29.04.2014г. за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 5546/2014г. по описа на ВРС за разликата над сумата 2397.03 лева до претендираната сума от 2419.19лв.,
т.е. за сумата от 22.16лв., представляваща главница по
фактура **********/2013г. с падеж 31.07.2013г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
28.04.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за
разликата над сумата 268.96лв. до сумата от 270.25лв., т.е. за сумата 1.29лв., представляваща обезщетението за забава върху главницата
за периода от 31.07.2013г. до 25.02.2014г., на осн. чл. 439 от ГПК и в частта в която М.Х.К., с ЕГН ********** и
адрес *** е осъдена да заплати на „Енерго-про Продажби“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна, район
„Владислав Варненчик“, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, Варна тауърс –Г, разноски за първата инстанция за разликата над сумата от 99.13лв. до присъдените 100.00лв., т.е. за сумата от 0.87лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „Енерго-про Продажби“ АД,
с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.***** район „***** тауърс – Г, че възможността за принудително
изпълнение спрямо М.Х.К.,
с ЕГН ********** и адрес *** е погасена по давност по отношение на вземането на „Енерго-про Продажби“
АД, за
което
са издадени Заповед № 2984/29.04.2014г. за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 5546/2014г. по описа на ВРС за сумата от 22.16лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия за обект с абонатен № ********** и клиентски № **********,
находящ се в гр. Варна, ул. „Генерал
Кантарджиев” 13, ап. 2, по
фактура **********/2013г. с падеж 31.07.2013г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда –
28.04.2014 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за
сумата от 1.29лв., представляваща
обезщетението за забава върху главницата за периода от 31.07.2013г. до
25.02.2014г., на осн. чл. 439 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.****, ”**** Тауърс-Г”, представлявано от ***** да заплати на адв. П.Й.Н. ЕГН ********** от ВАК с
адрес ***, офис 6, адвокатско
възнаграждение за първата инстанция в размер на сумата от 6.98лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.,
вр. чл. 38 от ЗА.
ОСЪЖДА М.Х.К., ЕГН ********** ***, да
заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.******, ”Варна Тауърс-Г”, представлявано
от *****, П.С.С. и ****** разноски за въззивната инстанция в размер на 99.13лв., на осн. чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.*****, ”*****”, представлявано от ******, П.С.С. и ********* да заплати
на адв. П.Й.Н. ЕГН ********** от ВАК с адрес ***, офис 6, адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция в размер на 5.23лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: