Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ………./06.11.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
ІІІ състав, в публично съдебно заседание, проведено на шести октомври две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА
ГАРАБЕДЯН
при участието на секретаря И.В., след като
разгледа докладваното от съдията г. д. №
1781/2019 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба, уточнена с молби вх. № 218/15.01.2020 г. и № 3538/24.07.2020 г.,
подадена от „Айлис” ЕООД, ЕИК ********* против ЗК „Лев Инс” АД, ЕИК *********,
с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация
чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 498, ал. 3 и
чл. 380 КЗ, във вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се
основават претендираните права:
Твърди се, че на 16.07.2019 г. около 11.00 часа на Т – образно
кръстовище на път в посока гр. **** III-208 с път VAR 7301 при км 42+200 при управление на товарен
автомобил „Волво” с ДКН *****водачът Д. И. П., ЕГН ********** не пропуска ППС –
товарен автомобил марка „Рено”, модел „Мастер” с ДКН *****, собственост на
ищцовото дружество, управляван от Ю.И.Г., който се движел по път с предимство на
кръстовище, при което е настъпило ПТП с материални щети. На място са
пристигнали органи на МВР и са съставили АУАН и Протокол за ПТП. Протоколът за
ПТП в оригинал е бил иззет от ответника.
На 22.07.2019 г. била
образувана щета 0003-5000-19-304248/2019 г. Служители на ответника извършили
оглед на товарния автомобил, като са констатирали следните щети:
1. Врата плъзгаща дясна - смяна
2. Лайсни 3 бр. на страница дясна -
смяна
3. Колонка задна дясна - боя
4. Лайсна на врата плъзгаща дясна -
смяна
5. Буфер PVC заден десен - ремонт и боя
6. Праг външен десен - боя
7. Страница дясна 3 панела - смяна
8. Колонка комплект зад врата плъзгаща
- смяна
9. Армировка вътрешна дясна (долна и
средна комплект) - смяна
10. Бомбе задно дясно външна част -
смяна
11. Бомбе задно дясно вътрешна част - ремонт
боя
На 04.11.2019 г.
по банкова сметка ***ние в размер на 4943.33 лв. След направено проучване за
стойността на щетата в сервизи за ремонт на товарни автомобили, ищецът установил,
че застрахователното обезщетение не отговаря на платеното такова.
Застрахователното обезщетение по средни пазарни цени било в размер на:
1. Врата плъзгаща дясна - 4 000
лв.
2. Лайсни 3 бр. на страница дясна -
800 лв.
3. Колонка задна дясна - 450 лв.
4. Лайсна на врата плъзгаща дясна -
400 лв.
5. Буфер PVC заден десен - 1 000 лв.
6. Праг външен десен - 500 лв.
7. Страница дясна 3 панела - 10 000
лв.
8. Колонка комплект зад врата плъзгаща
- 3 000 лв.
9. Армировка вътрешна дясна (долна и
средна комплект) - 3 000 лв.
10. Бомбе задно дясно външна част
– 1 500 лв.
11. Бомбе
задно дясно вътрешна част - 800 лв.
Общо от т. 1 до
т. 11 същото било в размер на 25 450.00 лв. С исковата молба ищецът предявява
частичен иск в размер на 11 лева от основен 20 506 лв., като това представлявал
неплатеният остатък до средната пазарна стойност на нанесената вреда. Моли да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 11 лева, представляваща
частичен иск от основен иск в размер на 20 506 лева, за настъпило
застрахователно събитие на 16.07.2019 г., регистрирана щета № 0003-5000-19-304248/22.07.2019,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение, по нанесените щети както
следва:
1. Врата плъзгаща дясна - частичен иск
1 лв. от основен иск 4 000 лв.
2. Лайсни 3 бр. на страница
дясна-частичен иск 1 лв. от основен иск 800лв.
3. Колонка задна дясна - частичен иск 1
лв. от основен иск 450 лв.
4. Лайсна на врата плъзгаща
дясна-частичен иск 1 лв. от основен иск 400лв.
5. Буфер PVC заден десен - частичен иск 1 лв.
от основен иск 1 000 лв.
6. Праг външен десен - частичен иск 1
лв. от основен иск 500 лв.
7. Страница дясна 3 панела - частичен
иск 1 лв. от основен иск 10 000 лв.
8. Колонка комплект зад врата плъзгаща
- частичен иск 1 лв. от основен иск 3 000 лв.
9. Армировка вътрешна дясна (долна и средна к-т) - частичен иск 1 лв. от
основен иск 3 000 лв.
10. Бомбе задно дясно външна част -
частичен иск 1 лв. от основен иск 1 500 лв.
11. Бомбе задно дясно вътрешна част -
частичен иск 1 лв. от основен иск 800 лв.,
включващи
необходимите материали и труд, както и законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата на ПТП –
16.07.2019 г. до окончателното изплащане на
обезщетението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен
отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявения иск по размер. Оспорва твърдените от ищеца
материални щети на автомобила. Счита, че искът е предявен в завишен размер и не
отговаря на действително претърпените вреди. Счита, че с изплащане на сумата от
4943.33 лева е изплатено полагаемото се застрахователно обезщетение за
действителните щети на автомобила. Твърди, че претендираните размери не
кореспондират с установената трайна съдебна практика и методика на оценяване на
щетите, както и че не е съобразено овехтяването на
автомобила. Излага, че с оглед възрастта на
автомобила и действителната му стойност, стойността, необходима за
отремонтиране е много по - ниска от посочената от ищеца. Претендираната
стойност на отремонтиране е силно завишена и не съответства на средните пазарни
стойности на вложените в ремонта резервни части и часови ставки за труд.
Сочи, че в конкретния случай относно претърпените от
ищеца имуществени вреди е образувана преписка по щета при ответното дружество и
е изплатена застрахователна сума, определена по посочената от застрахования
методика. Твърди, че правата на пострадалия са охранени в цялост. Заявява, че няма
нито законова, нито процедурна пречка при предоставяне на допълнителни
документи, удостоверяващи действително допълнителна щета, за финализиране на
преписката и изплащане на окончателен размер на обезщетение, но вместо това
ищецът е завел настоящия иск.
По изложените съображения моли предявеният иск за
имуществени вреди да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен. Алтернативно,
моли да бъде намалено присъденото обезщетение. Претендира разноски. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК относно размера на претендираното от ищеца
адвокатско възнаграждение, в случай че то надвишава минималното по Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В съдебно заседание ищецът не изпраща
представител или упълномощено лице. Депозира молба вх. № 260563/06.10.2020 г.,
с която на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК прави увеличение на предявения
частичен иск от 11 лева, като моли да се счита за предявен частичен иск в
размер на 8 497 лева. Представя документ за довнесена държавна такса и нарочна
молба за увеличение на предявения частичен иск от 11 лева на 8 497 лева,
както следва:
1. Врата плъзгаща дясна - частичен иск
1 лв., увеличен на 1 900 лева.
2. Лайсни 3 бр. на страница дясна
- частичен иск 1 лв., увеличен на 400 лв.
3. Колонка задна дясна - частичен иск 1
лв., увеличен на 50 лв.
4. Лайсна на врата плъзгаща дясна - частичен
иск 1 лв., увеличен на 220лв.
5. Буфер PVC заден десен - частичен иск 1 лв.,
увеличен на 20.00 лв.
6. Праг външен десен - частичен иск 1
лв., увеличен на 200 лв.
7. Страница дясна 3 панела - частичен
иск 1 лв., увеличен на 3 777 лв.
8. Колонка комплект зад врата плъзгаща
- частичен иск 1 лв., увеличен на 480лв.
9. Армировка вътрешна дясна (долна и средна к-т) - частичен иск 1 лв.,
увеличен на 500 лв.
10. Бомбе задно дясно външна част -
частичен иск 1 лв., увеличен на 900лв.
11. Бомбе задно дясно вътрешна част -
частичен иск 1 лв., увеличен на 50лв.
С протоколно определение от 06.10.2020
г. съдът е допуснал увеличение на предявения частичен иск от 11 лева на
8 497 лева, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК.
В съдебно заседание ответникът не
изпраща представител или упълномощено лице. Депозира молба вх. №
3650/29.07.2020 г., с която моли съда да остави предявените искове без
уважение.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 от ГПК,
обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са
допустими – ищецът е изпълнил изискването по чл. 498, ал. 1, във вр. с чл. 380
от КЗ и е отправили към застрахователя ЗК „Лев Инс” АД писмена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение във връзка с процесното
застрахователно събитие, въз основа на която, при застраховятеля е заведена
щета. Налице са
предпоставките и по чл. 498, ал. 3 от КЗ, предвид обстоятелството, че ищецът не
е съгласен с размера на изплатеното обезщетение. Доколкото ответникът не
представи по делото застрахователната преписка по процесната щета, за което
беше задължен от съда по реда на чл. 190, ал. 1 от ГПК с изрични указания за
последиците по чл. 190, ал. 2, във вр. с чл. 161 от ГПК при непредставянето
ѝ, то на основание чл. 161 от ГПК съдът приема тези факти за доказани.
На основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен има право
да иска обезщетение пряко от застрахователя.
За основателност на претенциите ищецът следва
да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято
гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при ответника, е
претърпял имуществени вреди - щети по
притежавания товарен автомобил марка „Рено”, модел
„Мастер” с ДКН *****,
както и техния размер, а също и наличието на главен дълг от непозволено
увреждане.
Ответникът следва да проведе насрещно
доказване по тези факти, както и да докаже твърденията и възраженията си в
отговора, а – при установяване на горните елементи от фактическия състав на
вземането от ищеца – следва да докаже, че е погасил претендираното обезщетение
в срок.
При така разпределената доказателствена
тежест, съдът намира предявения частичен иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за
частично основателен по следните съображения:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.
3 и т. 4 от ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени
обстоятелствата, че:
1. на 16.07.2019 г. около 11.00 часа на Т – образно кръстовище
на път в посока гр. **** III-208 с път VAR 7301 при км 42+200 при
управление на товарен автомобил „Волво” с ДКН *****водачът Д. И. П., ЕГН **********
не пропуска ППС – товарен автомобил марка „Рено”, модел „Мастер” с ДКН *****,
собственост на ищцовото дружество, управляван от Ю.И.Г., който се движел по път с предимство на
кръстовище, при което е настъпило ПТП с материални щети, както следва:
1. Врата плъзгаща дясна - смяна
2. Лайсни 3 бр. на страница дясна -
смяна
3. Колонка задна дясна - боя
4. Лайсна на врата плъзгаща дясна -
смяна
5. Буфер PVC заден десен - ремонт и боя
6. Праг външен десен - боя
7. Страница дясна 3 панела - смяна
8. Колонка комплект зад врата плъзгаща
- смяна
9. Армировка вътрешна дясна (долна и
средна комплект) - смяна
10. Бомбе задно дясно външна част -
смяна
11. Бомбе задно дясно вътрешна част - ремонт
боя
2. към 16.07.2019 г. гражданската
отговорност на водача на МПС
– товарен автомобил „Волво” с ДКН *****е била застрахована
при ответника, съгласно действаща, валидна от 27.04.2019 г. до 26.04.2020 г. и
покриваща съответния риск застрахователна полица № BG/23/119001163473;
3. с предявена претенция от
22.07.2019 г., по която е образувана щета № 0003-5000-19-304248/2019 ищецът е уведомил
ЗК „Лев Инс” АД за инцидента, по която застрахователното дружество е изплатило обезщетение
в размер на 4943.33 лева имуществени вреди.
Съдът
приема тези факти за доказани, включително като съобрази и ги съпостави с
приетите доказателства.
Настъпването
на ПТП не е спорно. Относно механизма на събитието и вредите са събрани писмени
доказателства, изслушана и приета е САТЕ.
От приетия по делото
протокол за ПТП от 16.07.2019 г. се установява, че е настъпило ПТП, при което
водачът Д. П., управлявайки ППС „Волво” с
ДКН *****не пропуска ППС „Рено Мастер” с ДКН *****, движещо се по път с
предимство на кръстовище, с което е нарушил правила за движение по пътищата, а именно - чл.
50, ал. 1 от ЗДвП, съгласно който
на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство.
Произшествието е причинено виновно и противоправно от водача П., който факт се
установява от коментирания протокол за ПТП, в който е отразен механизмът на
ПТП. Същият е подписан от участника П. и не е оспорен от
ответника по предвидения ред.
В
заключението на САТЕ, неоспорено от страните, което съдът възприема като
компетентно, подробно и кореспондиращо с останалите доказателства по делото, вещото лице описва
механизма на процесното ПТП, а именно, че на 16.07.2019 г. около 11 часа при
„Т-образно” кръстовище на главен път III-208 с път VAR7301
при км 42+200, посока гр. **** е настъпило ПТП между двете превозни средства,
като в конкретната пътна обстановка т.а. „Рено Мастер”
с ДКН *****, собственост на „Айлис” ЕООД, управляван от Ю.И.Г. е бил ударен
странично от т.а. „Волво” с ДКН *****с водач Д. И. П., престояващ спрямо знак
„Стоп” преди навлизане в главен път, потеглил внезапно при преминаването на
процесния товарен автомобил „Рено Мастер”. Вещото лице допълва, че е настъпил
удар между предната част на товарния автомобил „Волво” и страничната дясна
част на товарния автомобил „Рено Мастер”,
засягащ описани в опис – заключение на ЗК „Лев Инс” АД части от страничния
десен набор на автомобила. Според заключението, с оглед конкретния механизъм на
увреждане, е налице причинно – следствена връзка между настъпилото
застрахователно събитие и полученото увреждане по товарния автомобил „Рено”,
модел „Мастер” с ДКН *****. При настъпилото ПТП е увреден страничен десен набор
на товарния автомобил, състоящ се от плъзгаща врата, три панела, бомбе вътрешна
и външна част, прилежащи декоративни лайсни, като сумата, необходима за ремонт
на превозното средство до степен годен за експлоатация по средни пазарни
стойности за материали и труд е следната: 1. материали – подмяна на части и боя
– 9350.59 лева; 2. труд – монтаж /демонтаж/ ремонт – 1951.96 лева или обща
необходима сума за ремонта с включено ДДС – 11 302.55 лева /л. 62/.
Средната пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП е била – 28504 лева.
Остатъчната стойност на автомобила е била 56104.41 лева, а средната стойност на
автомобила от двете методики е била 42304.20 лева. Стойността на материалните
щети с оглед прилагане на коефициент на овехтяване е била: 1. труд – монтаж
/демонтаж/ ремонт – 1951.96 лева; 2. материали – подмяна на части и боя –
6545.41 лева или обща стойност с включено ДДС – 8497.37 лева.
При така установената
фактическа обстановка и ангажирани доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, съдът приема за доказано, че инцидентът е настъпил именно по
посочения от ищеца механизъм, описан и в съставения протокол за ПТП /л. 18/.
С доклада по делото е
отделено за безспорно, че гражданската отговорност на водача на т.а. „Волво” с ДКН *****към датата на ПТП е била застрахована при
ответника, при което същият е материалноправно легитимиран да отговаря по иска,
тъй като рискът при застраховка „Гражданска отговорност” включва опасността от
възникване на санкционното задължение за поправяне на вредите, причинени от
виновно деяние в нейния стриктен смисъл – чл. 45 от ЗЗД.
Вследствие на
настъпилото ПТП по вина на застрахования, са причинени описаните в опис –
заключението щети по процесния товарен автомобил, които съгласно
заключението на вещото лице по САТЕ са в пряка и причинна връзка с настъпилото
ПТП.
Единственият спорен
въпрос е този, касаещ размера на застрахователното обезщетение.
За определяне
на размера на застрахователното обезщетение съдът съобрази нормата на чл. 386,
ал. 2 от КЗ. Същата предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
Обезщетението не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или
възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество.
За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се закупи друго от същия вид и качество, съгласно чл. 400,
ал. 1 от КЗ, а за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността
за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число
всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане
на обезценка /чл. 400, ал. 2 от КЗ/. В този
смисъл е и задължителната практика на ВКС, обективирана в постановените по реда
на чл. 290 от ГПК решения, както следва: решение № 6/02.02.2011 г. по т.
д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013 г. по т. д. №
107/2011 г. на ВКС, II т.о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. №
156/2009 г., I т.о.; решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на
ВКС, II т.о.; решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II
т.о., решение № 209/30.01.2012 г. на ВКС по т.д. № 1069/2010 г., II т.о., както
и в определение № 156/27.03.2015 г. по т.д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т.о.,
постановени при действието на КЗ (отм.), но приложими и в настоящия случай,
съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за
материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество
и количество като увредената вещ.
По
смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална щета на моторно
превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите
за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване
въз основа на издадена от сервиз проформа фактура – при възстановяване в
натура на вредите или експертна оценка – при изплащане на парично
обезщетение.
Средната
пазарна стойност на товарния автомобил към датата на ПТП е била 28504 лева, остатъчната му стойност е била 56104.41 лева, а средната
стойност от двете методики е била 42304.20 лева, съгласно заключението на
вещото лице по допусната съдебно автотехническа експертиза, приета по делото.
Съответно необходимата сума за поправяне на щетите е 11302.55 лева,
която вещото лице е изчислило с включено ДДС, видно от констативно-съобразителната
част на заключението /л. 62/, т. е. не е налице икономически тотална
щета.
Съгласно чл. 499, ал. 2 от КЗ при вреди
на имущество обезщетението не може да надвиши действителната стойност на
причинената вреда. Обезщетенията за вреди на моторни превозни средства се
определят в съответствие с методиката за уреждане на претенции за обезщетение
на вреди, причинени на моторни превозни средства, приета с наредбата по чл. 504.
В изпълнение на тази законова делегация Комисията за финансов надзор е издала
Наредба № 49 от 16 октомври
2014 г. за задължителното застраховане по застраховки „Гражданска
отговорност” на автомобилистите и „Злополука” на пътниците в средствата за
обществен превоз, в чл. 20, ал. 2 от която е предвидено, че обезщетението за
вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за уреждане на
претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства
съгласно приложения № 1 – 6 от Наредба № 24 от 2006 г. за задължителното
застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса на застраховането и за методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства (обн., ДВ, бр. 25 от
2006 г.; изм., бр. 36 от 2006
г., бр. 55 от 2007 г., бр. 3 от 2008 г., бр. 55 от 2011 г. и бр. 97 от 2013
г.). В Раздел І, чл. 4 от Приложение № 1 към чл. 15, ал. 4 от Наредба № 24 от
2006 г., към което Наредба № 49 от
16 октомри 2014 г. на КФН препраща, представляващо Методика за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, е предвидено, че методиката се прилага като минимална долна
граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури)
за извършен ремонт на моторното превозно средство в сервиз и за случаите,
когато обезщетението се определя по експертна оценка.
Съобразно
трайната съдебна практика методиката не дерогира приложението на разпоредбите
на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя,
като тя представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в
случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са
представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Пак според същата при
съдебно предявена претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие - чл. 386,
ал. 2 от КЗ, като ползва заключение на вещо лице, но без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните
размери по Методиката към Наредба 24/08.03.2006
г. /в този смисъл решение № 52 от 08.07.2010 г. на ВКС по д.
№ 652 от 2009 г., І т. о./
С оглед изложеното и при
съобразяване на установената от ВКС практика, в конкретния случай правото на
ищеца е в обема на пазарната стойност на причинените вреди, който съгласно
кредитираното заключение на САТЕ възлиза на 11302.55 лева с ДДС. В този смисъл, съдът намира, че правото на
ищеца е в размер на сумата 11302.55 лева с ДДС. При изготвяне на заключението и по- конкретно при изследване на
цената на труда и на резервните части, които са от значение на определяне на
възстановителната стойност, вещото лице е работило с конкретни и реални пазарни
цени, които включват ДДС. Ето защо съдът приема, че не е налице основание за
приспадане на ДДС, като за определяне на пазарната стойност на ремонта е
ирелелевантно дали процесният товарен автомобил е или ще бъде ремонтиран,
доколкото изплащането на обезщетение, не е поставено в зависимост от това
обстоятелство /в този смисъл решение по в. т. д. № 10/2019 г. на ОС – Варна/. Извършеното на 04.11.2019 г. от
ответника плащане на сумата 4943.33 лева е произвело частичен погасителен ефект
и така неудовлетвореното право на ищеца „Айлис” ЕООД възлиза на сумата 6359.22 лева (11302.55 лева с ДДС – 4943.33 лева). При
съобразяване на факта, че ищецът поддържа частично вземане в размер на 8497
лева, то този иск следва да бъде уважен до сумата от 6359.22 лева, като за
разликата над тази сума до претендирания размер от 8497 лева, частично заявен
от общата сума 20506 лева, следва да бъде отхвърлен.
Предвид основателността и
доказаноста на главната претенция, основателен и доказан е акцесорният иск с
правна квалификация чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Неоснователно е обаче искането за присъждане на лихва, считано от датата
на увреждането – 16.07.2019 г.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 от КЗ,
във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, застрахователят
дължи на увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност”, считано от по-ранната дата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
делинквент или от увреденото лице, включително чрез предявяване от последното
на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките на лимита на
отговорност на застрахователя, определен от размера на застрахователната сума, т.е. отговорността на прекия причинител за лихви, считано от
датата на непозволеното увреждане съществува, но същата по силата на действащия
кодекс се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие. При действащия Кодекс на застраховането не е налице законова
възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето от
увреждането до уведомяването му за това, в който смисъл е и нормата на чл. 429,
ал. 2, т. 2 от КЗ, според която в застрахователното обезщетение се включват
само лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал. 3. При това разпоредбата на
чл. 498 от действащия КЗ предвижда задължение на увреденото лице при настъпване
на застрахователното събитие да предяви претенцията си първо пред
застрахователя и едва, ако същия не е платил в срока по чл. 496 от КЗ, откаже
да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение, то може да предяви прекия иск по чл.
432 от КЗ срещу застрахователя. Подобно задължение за
увреденото лице липсваше в КЗ /отм./. В случая, поради липса на други данни по
делото, настоящият състав приема, че застрахователят е уведомен за
застрахователното събитие на 22.07.2019 г., на която дата според твърдението на
ищеца е била образувана преписката по щетата, поради което от тази дата ответникът
дължи законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение за
имуществени вреди, на основание чл. 429, ал. 3, вр.
чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Съдът е
изискал, но ответникът не е представил по делото преписката по щетата, въпреки
дадените указания за прилагане последиците по чл. 161 ГПК. Ответникът не е
оспорил тази дата с отговора на исковата молба, нито впоследствие. Поради това,
с оглед процесуалното поведение на ответника и по арг. от чл.161 ГПК и
задължението по чл.106 от КЗ, съдът приема именно тази дата като дата на
завеждане претенцията на ищеца пред застрахователя за имуществените вреди.
По разноските:
Страните са предявили своевременно
претенциите си за присъждане на разноски. Съгласно чл. 78, ал. 1 и
ал. 3 от ГПК страните имат право на разноски по съразмерност съобразно
уважената/отхвърлена част от исковете. Ответникът не е представил доказателства
за направени разноски, поради което такива не следва да му се присъждат. Ищецът
е представил списък на разноските, според който се претендират направени такива
за внесена държавна такса в общ размер на 340 лева, депозит за вещо лице в
размер на 250 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева, всички
документално установени, включително и с представен договор за правна защита и
съдействие от 05.09.2019 г. и преводно нареждане от 12.09.2019 г. за банков
превод на възнаграждението по сметката на адвокат К.М.. Ответникът е направил
възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което съдът
намира за частично основателно, доколкото делото
не се характеризира с някаква особена правна и фактическа сложност. В
случая, с оглед заявения материален интерес от 8497 лева, минималният размер
на адвокатското възнаграждение възлиза на 754.85
лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. Ищецът е заплатил възнаграждение за един адвокат в
размер на 2000 лева, която сума съдът намира, че,
предвид фактическата и правна сложност на делото, следва да бъде
редуцирана до размер близък до минималния, а именно – 800.00лева.
Съобразно
уважената част от иска в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ
размер на 1040.28 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
На основание чл. 77 от ГПК ЗК "Лев Инс"
АД следва да бъде осъдена да заплати по депозитната
сметка на РС - Провадия сумата от 40 лева, представляваща
увеличения размер на възнаграждението на вещото лице изготвило
съдебно-автотехническата експертиза.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“
АД с ЕИК ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **************да
заплати на „Айлис” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **************сумата
в размер на 6359.22 лева
/шест хиляди триста петдесет и девет лева и двадесет и две стотинки/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди – увреждане на товарен автомобил марка „Рено”, модел „Мастер” с ДКН *****, собственост
на „Айлис”
ЕООД, при настъпило ПТП на 16.07.2019 г. на „Т-образно” кръстовище на главен
път III-208 с път VAR7301 при км 42+200,
посока гр. ****, виновно причинено от Д. И. П., водач на т.а. „Волво” с ДКН *****, застрахован по риска „гражданска отговорност на
автомобилистите“ при ответника със застрахователна полица № BG/23/119001163473, валидна от
27.04.2019 г. до 26.04.2020 г., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 22.07.2019 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над уважения до пълния претендиран размер – частична претенция в
размер 8497 лева
/съгласно допуснатото увеличение с протоколно определение от 06.10.2020 г./ от общия заявен
размер 20 506 лева имуществени вреди и за законна лихва за
забава за периода от датата на деликта – 16.07.2019 г. до 22.07.2019 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД с
ЕИК ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, да заплати на „Айлис” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: *****, направените разноски за настоящото производство в общ размер
на 1040.28 лева /хиляда и четиридесет лева и двадесет
и осем стотинки/, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД с
ЕИК ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *****, да
заплати
по депозитната сметка на РС - Провадия сумата от 40
лева /четиридесет лева/, представляваща увеличения размер на
възнаграждението на вещото лице, изготвило съдебно-автотехническата експертиза.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
ОС - Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: