№ 68
гр. Бургас, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря *
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Административно
наказателно дело № 20212120203789 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод
жалбата на С. С. УЗ. с ЕГН: **********, с посочен адрес: гр. Несебър, *, против
Наказателно постановление № 22-0000484/04.08.2021 г., издадено от Директор РД „АА“-гр.
Бургас, с което за нарушение на чл. 36,§ 1, т. (i) от Регламент (ЕС) № 165/2014г.
(Регламентът) и на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвтП) на жалбоподателя е наложена „Глоба” в размер на 1500 лева.
С жалбата е направено искане за отмяна на наказателното постановление. Заявява се, че
в посоченото време 20-22.07.2021 г. жалбоподателят е управлявал друг автобус, а не този с
който е бил по време на проверката, доколкото последният не е бил в движение. Заявява се
готовност за предоставяне на документи, удостоверяващи горните обстоятелства, като се
изразява несъгласие със санкционирането му по административен ред.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от
пълномощник – адв. Ж.Н. - БАК, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Акцентира, че дори да има някакъв пропуск от страна на водача, то той е неволен поради
което и следва да намери приложение правилото на чл. 28 ЗАНН. Пледира за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган се представлява от упълномощен юрисконсулт –
*, която счита, че подадената жалба е неоснователна. Застъпва, че водачът е следвало да
притежава набор от документи, които да представи на контролните органи, но той не го е
сторил. Счита, че обществената опасност на извършеното е висока, поради което и не са на
лице основания за квалифициране на деянието като маловажно. Пледира за потвърждаване
1
на НП и присъждане на разноски. Представя и писмена защита, в която развива и
конкретизира твърденията си, достигайки до извод за законосъобразност на издадения
санкционен акт. Още веднъж иска от съда да потвърди издаденото НП и да присъди в полза
на АНО сторените разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в редакцията към датата на връчване на НП), доколкото видно от
приложеното известие за доставяне НП е било връчено на 09.08.2021 г., а жалбата е
депозирана на 12.08.2021 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
Няма спор, че считано от 04.06.2021 г. жалбоподателят започнал работа като „шофьор
на автобус“ към „*“ЕООД.
На 29.07.2021 г. около 09,00 часа в гр. Бургас, кв. Сарафово, на Летище – Бургас, св.
С.Д. – ст. инспектор в РД „АА“ – Бургас, извършил проверка на автобус „Сетра“ с рег. № *,
управляван от жалбоподателя. В хода на проверката свидетелят изискал от водача да му
предостави тахографски листи, удостоверяващи дейността му за период 28 дни преди
проверката. Водачът не успял да предостави никакви документи за период: 00.00 часа на
20.07.2021 г. до 06.50 часа на 22.07.2021 г.
Свидетелят преценил, че това представлява нарушение по чл. 36,§ 1, т. (i) от
Регламента, поради което и на място съставил срещу У. АУАН с бл. № 291243/29.07.2021.
Актът бил предявен на жалбоподателя, който се запознал с неговото съдържане и го
подписал, без да направи възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН допълнителни писмени
възражения не били депозирани.
Административнонаказващият орган сезиран с акта счел, че процедурата е спазена,
приел констатациите в акта за доказани, поради което и издал обжалваното наказателно
постановление, като за нарушение на чл. 36,§ 1, т. (i) от Регламента и на основание чл. 93в,
ал. 17, т. 1 ЗАвтП наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Показанията на актосъставителя са
последователни и логични и се подкрепят изцяло от приложените по делото писмени
доказателства, поради което и съдът ги кредитира изцяло. Не се събра доказателствен
материал, който да е в противоречие с описаните факти.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
2
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта (л. 10).
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми, като санкцията за нарушението е индивидуализирана правилно.
По същество следва да се посочи следното.
Разпоредбата на чл. 36,§ 1, т. (i) и т. (iii) от Регламента предвижда, че когато водачът
управлява превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, той трябва да е в
състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган -
тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през предходните
28 дни и всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28
дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006.
Същевременно по силата на чл. 93в, ал. 17, т. 1 ЗАвтП - водач, който при проверка от
контролните органи не представи документите, които са регистрирали времето на
управление, прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28
календарни дни се наказва с глоба от 1500 лева.
В случая няма спор, че при извършената проверка на 29.07.2021 г. водачът не е успял
да представи на контролните органи документи, регистрирали времето на управление,
прекъсванията и почивките му за период: 00.00 часа на 20.07.2021 г. до 06.50 часа на
22.07.2021 г., поради което и съвсем закономерно контролните органи са приели, че той е
извършил нарушение на цитираните разпоредби.
Възраженията на жалбоподателя, че в процесния период е бил в почивка и е
управлявал друго МПС са ирелевантни. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № Н-3 от 7 април
2009 г. - водач, който при проверка от контролните органи не може да предостави
необходимите тахографски листа, данни от картата на водача, ръчни записи или разпечатки,
както се изисква съгласно чл. 34 от Регламент (ЕС) № 165/2014, поради това, че е бил в
отпуск по болест, годишен отпуск, отпуск или почивка, управлявал превозно средство,
попадащо извън обхвата на Регламент (ЕО) № 561/2006 или AETR, извършвал друга работа,
а не управление на превозно средство или е бил на разположение, предоставя на
контролните органи удостоверение по образец съгласно Решение на Комисията от 12
април 2007 г. относно формуляр във връзка със социалното законодателство, свързано с
дейностите по автомобилния транспорт (ОВ L 99/2007 г.).
Няма спор, че към датата на проверката водачът не е представил такова
удостоверение на контролните органи, поради което и предоставения в хода на съдебното
производство документ (л. 40) е неотносим. На съвсем отделен коментар подлежи
обстоятелството, че този документ не отговаря на утвърдения образец (https://eur-
lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:02007D0230-20091216&from=PL), което е допълнително
3
основание за да не бъде ценен от настоящия състав.
Следва също дебело да се подчертае, че водачът не е санкциониран за това, че въобще
не е създал тахографски записи и т.н., а за това, че по време на проверката не е успял да
представи такива на контролните органи. Касае се за две самостоятелни задължения, всяко
едно от което преследва различни цели и се санкционира по отделен ред. В случая У. е
следвало преди да изпълнява превоза на 29.07.2021 г. да има в себе си необходимите
документи, част от които са и документите, които са регистрирали времето на управление,
прекъсванията и почивките му през текущия ден, и тези от предходните 28 календарни дни
(или удостоверение по образец). Той не е изпълнил това си задължение, поради което и
правилно е бил санкциониран по реда на чл. 93в, ал. 17, т. 1 ЗАвтП. В този смисъл е и
практиката на касационната инстанция – например Решение № 1122 от 9.06.2016 г. на
АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 1012/2016 г.
В заключение настоящият състав счита, че в конкретния случай отговорността на
жалбоподателя е била правилно ангажирана, като в хода на производството не са допуснати
съществени нарушения на производствените правила, а наказанието е правилно
индивидуализирано. В случая санкцията е определена в абсолютен размер, като
административнонаказващият орган изцяло се е съобразил със законовата разпоредба и
съвсем правилно е определил размера на глобата от 1500 лева.
Нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй
като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от
същия вид.
Съгласно ТР № 1/2007 г. на ОСНК на ВКС в правомощията на съда е да извършва
преценка относно правилната преценка от страна на административния орган по отношение
характеризирането на нарушението като "маловажен случай", като същата се свързва със
законосъобразността на акта. Преценката по чл. 28 от ЗАНН за наличието на "маловажен
случай" е обвързана със субсидиарното приложение на НК и по-конкретно с дефинирането
на понятието, съгласно чл. 93, т. 9 от НК. "Маловажен случай" е този, при който
извършеното, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед
на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи от съответния вид. Конкретните белези на "маловажен
случай" не се установяват от събраните доказателства. Липсата на вредни последици при
формалните нарушения не може да служи като единствен критерий при преценката за
степен на обществена опасност. Публичният интерес от защита на обществените отношения,
предмет на регулация с нормите на ЗАвтП и Регламента, независимо от формалния характер
на деянието, го характеризира с обществена опасност, която определя и ангажирането на
отговорността по чл. 93в, ал. 17, т. 1 ЗАвтП. Самият жалбоподател не ангажира никакви
конкретни доказателства, които да сочат на занижена обществена опасност. Следва да се има
предвид, че предоставянето на изискуемите документи не е самоцел, а е предвидено, за да
може контролните органи да проследят дали водачът е спазвал правилата за максимално
време за управление, почивки и т.н., които от своя страна са основополагащи за
4
безопасността на обществения превоз. Липсата на информация какво е правил водачът
прави невъзможно да се провери дали не са налице нарушения във връзка с работното му
време, почивки и т.н., което допълнително завишава обществената опасност на извършено,
поради което и прилагането на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било неправилно.
Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63 ЗАНН ( ДВ,
бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП въззивният съд
може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от
своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася
по възлагане на разноските ако съответната страна е направила искане за присъждането им.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в полза на
АНО, който е бил защитаван от юрисконсулт и до приключване на разглеждането на делото
е депозирано искане за присъждане на възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 120
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Предвид гореизложеното на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗАНН, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0000484/04.08.2021 г., издадено
от Директор РД „АА“-гр. Бургас, с което за нарушение на чл. 36,§ 1, т. (i) от Регламент (ЕС)
№ 165/2014г. и на основание чл. 93в, ал. 17, т. 1 от Закона за автомобилните превози на С.
С. УЗ. с ЕГН: ********** е наложена „Глоба” в размер на 1500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН С. С. УЗ. с ЕГН: ********** да заплати в
полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна Администрация“ сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева, представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото съдебни
адреси, като по отношение на АНО препис ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се изпрати с
ОТДЕЛНО съобщение както на РД „АА“-Бургас, така и на Директор на РД „АА“ –
Бургас (с оглед настъпилите изменения в ЗАНН относно процесуалната легитимация
на АНО).
5
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6