Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 16.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 8 състав, в открито съдебно заседание, проведено на осемнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря Веселина Тодорова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. №4388 по описа за 2017 година на Варненския районен съд, 8 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по предявени от Р.К.Б., с
ЕГН **********, с адрес: ***, действащ чрез адв.Симеон Симеонов, със съдебен
адрес:***, против ”В.И.” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, офис 4 и ”Б.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.128, т.2 КТ и чл.86 ЗЗД за солидарното
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 3883.46 щ.д. /след
предприетото изменение в размера на предявените искове/, представляваща
сбор от незаплатени трудови
възнаграждения за м.януари 2015г. в размер на 858.32
щ.д., за м.април 2015г. в размер на 693.26
щ.д., за м.май 2015г. в размер на 1386.52 щ.д.
и за м.юни 2015г. в размер на 945.36 щ.д., ведно с лихва за забавено плащане върху всяка
дължима сума в общ размер на 411.34 щ.д.,
формирана както следва: 119.18 щ.д., представляващи лихва за забава,
начислена върху неизплатеното трудовото възнаграждение на ищеца за м.януари
2015г., за периода от 22.01.2015г. до 03.06.2016г.; 66.95
щ.д., представляващи лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото
възнаграждение за м.април 2015г., за периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016г.; 133.91
щ.д., представляваща лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото
възнаграждение за м.май 2015г., за периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016г.; 91.30
щ.д., представляващи лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото
възнаграждение за м.юни 2015г., за периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016г.,
ведно със законната лихва върху неизплатената част от главницата от датата на
предявяване на исковата молба в съда до датата на окончателното изплащане на
задължението.
Ищецът твърди,
че е работил на кораб м/к ”Батя” ИМО
№8000836 съгласно индивидуални трудови договори на моряка, сключени съответно
на 29.09.2014г. и на 15.04.2015г. с ”В.И.” ЕООД на длъжност рулеви на кораба с
месечно възнаграждение 1500 щ.д. Твърди, че Договорът от 15.04.2015г. е сгрешен
и като дата на сключване в него неправилно е посочена датата 15.05.2015г., но видно от вписванията в моряшкия паспорт на
ищеца, същият е работил на кораба от 20.03.2014г. до 20.01.2015г. и от
17.04.2015г. до 22.06.2015г. Твърди, че горепосочените размери на трудовото
възнаграждение не са изплатени. Твърди, че в трудовите договори не е уговорен
падеж на задължението за заплащане на трудовото възнаграждение, поради което
същото е било дължимо към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, а
именно към датите 21.01.2015г. и 22.06.2015г. Ето защо работодателят е изпаднал
в забава за заплащане на претендираното трудово възнаграждение за м.януари
2015г., дължимо по договор от 29.09.2014г. на 22.01.2015г. и за месеците април
2015г., май 2015г. и юни 2015г. дължимо по договор от 15.04.2015г. на
23.06.2015г. Твърди, че ответникът ”Б.” АД е бил беърбоат чартьор на кораба,
като в това му качество и на основание чл.199з от КТК същият отговаря за
задълженията срещу трети по отношение на договора за беърбоат чартър лица за
основателните претенции, свързани с експлоатацията на кораба. Поддържа, че по
силата на чл.199 ж КТК възнагражденията на екипажа на кораба са разходи,
свързани с експлоатацията на кораба. Твърди, че ”Б.” АД в друг отделен случай е
направил писмено признание, че носи отговорност за задълженията на кораба,
произтичащи от задължения за заплати, въпреки че няма качеството на работодател
на членовете на екипажа. Това признание е обективирано в споразумение за
разсрочване на плащанията от 11.08.2015г. В открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа предявените искове.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът ”В.И.” ЕООД не е депозирал отговор на исковата молба. В
открито съдебно заседание не се явява.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът ”Б.” АД е депозирал отговор на исковата молба, в
който поддържа доводи за неоснователност на исковете. Твърди, че не е страна по
сключения трудов договор с ”В.И.” ЕООД и няма основание за ангажиране на
отговорността му. Поддържа, че разпоредбата на чл.199з КТК не е относима към
случая. Излага, че ”Б.”АД е бил наемател на м-к ”Батя” по силата на договор за
беърбоат чартър от 06.01.2012г., който се уреждал съгласно правото на Англия,
поради което задълженията му се определят от договора и избрания от
договарящите се страни приложим закон. Твърди, че с договор за беърбоат чартър
от 07.05.2013г. ”Б.” АД е преотдал кораба под наем на ”Шипинг Лоджистик СА”,
като пренаемателят е получил ползването на кораба и всички права и задължения
на наемател. ”Шипинг Лоджистик СА” сключил договор за мениджмънт на кораба с ”В.И.”
ЕООД от 07.05.2013г. за периода 07.05.2013г.-07.05.2016г. Не се оспорва, че
съгласно споразумение от 11.08.2015г. е встъпил в задълженията на ”В.И.” ЕООД
за заплащане на трудови възнаграждения на петима моряци-членове на екипажа на
кораба, които задължения били поети на договорно основание към страните по
споразумението, сред които не е ищецът. В открито съдебно заседание ответникът поддържа направените с отговора на
исковата молба възражения.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ, предявен
срещу ответника ”В.И.” ЕООД:
От приетия като писмено доказателство индивидуален
трудов договор на моряка от 29.04.2014 г. се установява, че между ищеца Р.Б. и
ответника „В.И.” ЕООД е съществувало валидно трудово правоотношение, по силата
на което ищецът приел да изпълнява длъжността „втори механик” с месторабота –
м/к „Батя”, като било договорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1500
щ. д.
Видно от представените писмени доказателства,
трудовото правоотношение между страните било прекратено, считано от 22.06.2015
г.
В производството не бе оспорено обстоятелството, че в
процесния период ищецът реално е полагал труд в полза на работодателя, за което
му се дължи и съответното уговорено трудово възнаграждение.
От заключението на вещото лице Д.П. по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че дължимото неизплатено нетно
трудово възнаграждение през посочения период е в общ размер от 3883.46
щ.д., представляваща сбор от незаплатени трудови възнаграждения за м.януари
2015г. в размер на 858.32 щ.д., за м.април 2015г. в размер на 693.26
щ.д., за м.май 2015г. в размер на 1386.52 щ.д.
и за м.юни 2015г. в размер на 945.36 щ.д..
По изложените съображения и предвид липсата на
доказателства, установяващи заплащане на договореното трудово
възнаграждение в полза на ищеца, съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ е основателен и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид направените изводи за основателност на иска,
следва да бъде уважена и претенцията за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.06.2016
г. до окончателното й изплащане.
По акцесорната претенция с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху неизплатените трудови възнаграждения:
Според разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, когато денят
на изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му.
В конкретния случай съдът приема, че работодателят е
изпаднал в забава относно дължимото на работника трудово възнаграждение след
настъпване на падежа, на който е следвало да бъде заплатено същото.
За претендирания период от 22.01.2015г.
до 03.06.2016г. работодателят е
бил в забава, поради което и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явява доказан по основание.
Съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна
експертиза размерът на обезщетенията, които ответникът дължи на ищеца за
забавени плащания на дължимите трудови възнаграждения за периода от
22.01.2015г. до 03.06.2016г., е както следва: 119.18
щ.д., представляващи лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото
възнаграждение на ищеца за м.януари 2015г., за периода от 22.01.2015г. до
03.06.2016г.; 66.95 щ.д., представляващи лихва за забава,
начислена върху неизплатеното трудовото възнаграждение за м.април 2015г., за
периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016г.; 133.91
щ.д., представляваща лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото
възнаграждение за м.май 2015г., за периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016г.; 91.30
щ.д., представляващи лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото
възнаграждение за м.юни 2015г., за периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016г.;
По изложените
съображения съдът намира, че исковата претенция е доказана и по размер, поради
което следва да бъде уважена изцяло.
По отношение на исковете за солидарното осъждане на
ответника „Б.” АД:
Исковете за заплащане на трудово възнаграждение и за законна лихва
за забава, са предявени в условията на солидарност и срещу ответника „Б.”АД.
За
успешното провеждане на исковете срещу този ответник ищецът следва да докаже
твърдените факти, от които произтича солидарната отговорност, а именно, че
ответникът има качеството беърбоут чартъор на кораба, че са налице претенции –
тези на екипажа, които са във връзка с експлоатацията на кораба, че същите са
основателни (съобразно посочената по отношение на другия ответник
доказателствена тежест) и че именно беърбоут чартьорът следва да отговаря за
задълженията към тези трети лица.
По
силата на чл.9, ал.3 КТК, корабопритежател е лице,
което експлоатира кораба от свое име независимо от това дали е собственик на
кораба или го ползува на друго законно основание. Съобразно пар.1, т.17 и т.25
от ДР КТК, "беърбоут чартър" е договор за
наемане на кораб за уговорен период от време, по силата на който наемателят
получава пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да
назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане. "Беърбоут чартьор" е лице, наело кораб за
определен срок, по договор за беърбоут чартър. По силата на
чл.199а КТК, договорът за беърбоут чартър е договор за
наемане на кораб за определен срок, по силата на който наемателят получава
пълни права на владение и контрол върху кораба, включително правото да
назначава капитан и екипаж на кораба за целия период на наемане.
Разпоредбата
на чл. 199г КТК посочва, че в случай, че не е уговорено друго, наемателят в
границите на правата, които има по договора за беърбоут чартър, може да сключва
от свое име договори за отдаване на кораба при условията на беърбоут чартър на
трето лице за срока на действие на договора или за част от него.
Съгласно
разпоредбата на чл. 199з КТК наемателят отговаря пред трети лица за
основателните претенции, възникнали във връзка с експлоатацията на кораба,
включително за претенциите за обезщетение за вреди, причинени от замърсяване с
нефт, както и за вреди, причинени при превоз на опасни и вредни вещества.
Нормите на чл. 199е и чл. 199 ж КТК посочват, че наемателят комплектова кораба
с екипаж като търговската експлоатация на кораба се осъществява от наемателя в
съответствие с условията по договора за беърбоут чартър, като всички разходи,
свързани с експлоатацията, включително възнаграждението на екипажа, са за негова
сметка.
Фигурата на корабния мениджър е
уредна в чл.225а КТК, според който текст с договора
за управление на кораб - договор за корабен мениджмънт, корабният мениджър се
задължава срещу възнаграждение да извършва от името и за сметка на
корабопритежателя една или повече от следните услуги: 1. организира и поддържа система за управлениe на
безопасната експлоатация на кораба и предпазване от замърсяване;2. комплектува
корабния екипаж с правоспособни морски лица; 3. осъществява управлението на
кораба в техническо отношение; 4. осъществява търговската експлоатация на
кораба; 5. осъществява управлението на финансите на корабопритежателя, свързано
с кораба, който управлява; 6. организира застраховките на кораба; 7.
осъществява счетоводно обслужване на корабопритежателя във връзка с кораба,
който управлява; 8. съдейства на корабопритежателя при покупко-продажба на
кораби; 9. организира снабдяването на кораба с провизии; 10. снабдява кораба с
корабни горива и масла; 11. извършва други услуги, които са му възложени от
корабопритежателя.
Безспорно по делото е, че ответникът „Б.” АД е имал качеството на
беърбоут чартъор по отношение на м/к „Батя” в процесния период. Установи се
също така, че „Б.” АД като основен беърбоут чартьор /наемател на кораба/ е сключил
договор
за подбеърбоут чартър с „Шипинг лоджистик С.А.” като
под-беърбоут чартьор /наемател на кораба/ от 07.05.2013 г., който е действал в
процесния период. Доколкото по делото не се установява да е налице
забрана за наемателя да преотдава наетия кораб, следва и изводът, че договорът
за подбеърбоут чартър е сключен законосъобразно.
Отделно
от горното, се установи и че „Шипинг лоджистик С.А.”
като под-беърбоут чартьор /наемател на кораба/ е сключил договор за мениджмънт
на кораба с „ВМ Интертешънал” ЕООД от 07.05.2013 г., който също е
действал за процесния период.
От
съвкупния анализ на горецитираните разпоредби и установената по делото
фактическа обстановка следва извода, че права на корабопритежател на кораба
„Батя” за процесния период има „Шипинг лоджистик С.А.” в качеството му на
подбеърбоут чартъор на кораба. Последното дружество именно е сключило и
договора за мениджмънт с другия ответник – „ВМ Интертешънал” ЕООД”, който от
своя страна е сключил индивидуалния трудов договор с ищеца. С оглед отговорността
на корабопритежателя подлежи на изследване въпросът дали корабният
агент/мениджър е сключвал индивидуалните трудови договори с екипажа от името и
за сметка на корапопритежателя или от свое име, каквото право има. В последния
случай само и единствено корбаният агент би носил отговорност за задълженията,
възникнали във връзка с трудовото правоотношение. Така или иначе, в настоящия
случай, това обстоятелство е ирелевантно, доколкото както бе посочено в рамките
на процесния период ответникът „Б.’ АД няма качеството на корабопритежател, а
евентуалната отговорност на „Шипинг лоджистик С.А.” не е предмет на настоящото
производство.
По
гореизложените съображения съдът намира, че не се установи основание за
ангажиране на солидарната отговорност на ответника „Б.” АД, заедно с тази на
другия ответник „ВМ Интертешънал” ЕООД, предвид което исковете срещу „Б.” АД
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По
разноските в производството:
С оглед изхода
на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
следва да заплати на ответника „Б.”
АД направените и поискани в настоящото производство разноски за платено
адвокатско възнаграждение в размер на 690
лева. Ищецът е направил възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение, само ако същото надвишава предвидения
размер в Наредбата № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, какъвто не е настоящият
случай.
На основание
чл.78, ал.6 ГПК ответникът „ВМ Интернешънал”
ЕООД” следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС държавна такса, както
следва: 267.70 лева по иска по чл.128,т.2 КТ, 50 лева
по акцесорния му иск по чл.86 ЗЗД, или общо 317.70
лева. Ответникът следва да заплати и сторените разноски от
бюджета на съда за съдебно-счетоводна експертиза в размер от 150лв., или общо
всички разноски в размер от 467.70лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ”В.И.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
офис 4, да заплати на Р.К.Б., с ЕГН
**********, с адрес: ***, следните
суми: сумата
от 3883.46 щ.д. /три хиляди осемстотин осемдесет
и три щатски долара и четиридесет и шест цента/, представляваща
сбор от незаплатени трудови възнаграждения, помесечно както следва: за м.януари 2015г. в размер на 858.32
щ.д., за м.април 2015г. в размер на 693.26
щ.д., за м.май 2015г. в размер на 1386.52 щ.д.
и за м.юни 2015г. в размер на 945.36 щ.д., на основание чл.128, т.2 КТ; сумата от 411.34 щ.д. /четиристотин и единадесет
щатски долара и тридесет и четири цента/, представляваща обезщетение за забава за периода от 22.01.2015г. до
03.06.2016г., формирана както
следва: 119.18 щ.д., представляващи лихва за забава,
начислена върху неизплатеното трудовото възнаграждение на ищеца за м.януари
2015г., за периода от 22.01.2015г. до 03.06.2016г.; 66.95
щ.д., представляващи лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото
възнаграждение за м.април 2015г., за периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016г.; 133.91
щ.д., представляваща лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото
възнаграждение за м.май 2015г., за периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016г.; 91.30
щ.д., представляващи лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото
възнаграждение за м.юни 2015г., за периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
06.06.2016г. до датата на окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.К.Б., с ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу ”Б.” АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление *** 28, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати солидарно с
”В.И.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, офис 4,
сумите, както следва: сумата от 3883.46 щ.д. /три хиляди осемстотин осемдесет и три щатски долара и четиридесет и шест
цента/,
представляваща сбор от незаплатени трудови
възнаграждения, помесечно както следва: за м.януари
2015г. в размер на 858.32 щ.д., за м.април 2015г. в размер на 693.26
щ.д., за м.май 2015г. в размер на 1386.52 щ.д.
и за м.юни 2015г. в размер на 945.36 щ.д.; сумата от 411.34 щ.д. /четиристотин и единадесет щатски долара и тридесет
и четири цента/, представляваща обезщетение
за забава за периода от 22.01.2015г. до 03.06.2016г., формирана както следва: 119.18
щ.д., представляващи лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото
възнаграждение на ищеца за м.януари 2015г., за периода от 22.01.2015г. до
03.06.2016г.; 66.95 щ.д., представляващи лихва за забава,
начислена върху неизплатеното трудовото възнаграждение за м.април 2015г., за
периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016г.; 133.91
щ.д., представляваща лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото
възнаграждение за м.май 2015г., за периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016г.; 91.30
щ.д., представляващи лихва за забава, начислена върху неизплатеното трудовото
възнаграждение за м.юни 2015г., за периода от 23.06.2015г. до 03.06.2016г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда –
06.06.2016г. до датата на окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Р.К.Б., с ЕГН **********,
с адрес: ***, да
заплати на ”Б.” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** 28, сумата 690лв. /шестстотин и деветдесет лева/,
представляваща сторените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК.
ОСЪЖДА ”В.И.” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, офис 4, да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата
от 467.70лв. /четиристотин
шестдесет и седем лева и седемдесет стотинки/, представляваща дължими такси и
разноски в производството, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: