№ 670
гр. Варна, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20223110200179 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Милтекс КК” ЕООД против Наказателно постановление №
03-2100229/01.12.2021 г. на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" -
Варна, с което на „Милтекс КК” ЕООД е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 1600 лева на основание
чл.416 ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ.
Жалбоподателят моли да бъде отменено НП, като незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебно заседание редовно призован не се явява, но се представлява
от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание
представител се явява, оспорва жалбата и моли съда, да потвърди атакуваното
НП.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна
страна следното:
На 01.11.2021г. в обект производствен текст находящ се в гр.Варна
ЗПЗ ул. „Перун“ №16- стопанисван от „Милтекс КК” ЕООД в качеството си
на работодател е допуснал подът на помещението водещо към изходящата
1
рампа да е хлъзгав, което създава опасност от падане и подхлъзване.
Бил съставен акт за установяване на административно нарушение. Акта
бил връчен на жалбоподателя.
Впоследствие, въз основа на акта за установяване на административно
нарушение от административно наказващия орган било издадено наказателно
постановление, с което въззивника бил санкциониран на осн. чл.416 ал.5
вр.чл.413 ал.2 от КТ, за извършено нарушение по чл.28 ал.1 от Наредба №7
за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, разпита на свидетелите в хода на съдебното
производство и приложените допълнителни писмени доказателства, които
преценени в тяхната взаимно свързаност са логически свързани и
последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е
неоснователна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Директора на дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Варна.
В хода на административно наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на
въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано. В тази връзка съдът не приема възраженията за неточно
описание на нарушението и мястото на извършване на същото. Предвид
гореизложеното съдът намира, че не е било допуснато съществено
2
процесуално нарушение. По никакъв начин не е било нарушено правото на
защита на жалбоподателя.
Правилно административнонаказващия орган е приложил материалния
закон, след като е констатирал нарушението по чл.28 ал.1 от Наредба №7 за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване, като е съотнесъл
фактите към хипотезата на правната норма. В случая от събраните по делото
доказателства съдът прие за безспорно установено, че към 01.11.2021год.
въззивното дружество е имало качеството на работодател. Съгласно
разпоредбата на чл. 28 ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при
използване на работното оборудване -Подовете на работните помещения и на
обособените работни места и техните елементи се изработват и поддържат
така, че да са неподвижни и стабилни, да не са хлъзгави, да нямат опасни
неравности, наклони, препятствия и отвори. Видно от показанията на свид.И.,
които съдът кредитира подът на помещението водещо към изходната рампа е
бил хлъзгав. По делото е била разпитана и свид.Дичева, която дава показания
относно графика за почистване и дезинфекциране на работните помещения.
Съдът кредитира нейните показания, но намира, че е следвало работодателят
съблюдава не само за миене на помещенията, но и за тяхното подсушаване
така, че пода да не е хлъзгав и опасен за работниците. В конкретния случай
работодателят не е осигурил прилагането на изискванията на тази наредба,
каквото задължение му вменява чл.2 от същата наредба. Като не е изпълнил
цитираните разпоредби работодателят е извършил вмененото му нарушение и
основателно е била ангажирана административно-наказателната му
отговорност на осн. чл.413 ал.2 от КТ, тъй като в тежест на работодателя са
вменени задълженията, свързани с осигуряването на здравословни и
безопасни условия на труд при работа с работно оборудване, използвано за
дейността му. Съгласно чл.413 ал.2 от КТ работодател, който не изпълни
задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена
санкция в размер от 1500 до 15 000 лв.
Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай е
необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението,
като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и
3
оправдано да се прибегне до прилагане на административно наказателната
отговорност. В конкретния случай съдът намира, че конкретното нарушение
не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се
отличава от останалите от същия вид, като следва също да се отчете и
характера на защитените с нарушената разпоредба обществени отношения.
Съдът намира, че при определяне размера на наложеното наказание не е
взета предвид разпоредбата на чл. 12 от ЗАНН, която визира, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и в тази връзка трябва да
се съобразят всички отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства.
В случая съдът отчете сравнително висока тежест на нарушението и ниска
такава при дееца, предвид липсата на други наказания, смекчаващи
отговорността обстоятелства-формирано трайно правилно отношение към
законоустановения ред в страната, като извършеното се явява изолиран акт,
отегчаващи такива – не се установиха. Няма доказателства обуславящи
по-висок размер на наказанието. С оглед на горното съдът счита за
справедливо да измени размера на наложеното наказание. Съдът намира, че
наказание към минималния размер предвиден в закона, би било по-
справедливо, съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни целите
на чл.12 от ЗАНН.
С оглед направеното искане от страните за присъждане
на разноски по делото, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН
сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за
неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален
4
кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери
приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на АНО, съизмеримо с размера изменената част на НП.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото не представлява фактическа и правна сложност,
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО, разпитани са двама свидетели, намира, че следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80
/осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от
ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 75
лева.
В случая жалбоподателя е направил разходи за защитник в размер на 400
лева, което е около минимума определен в Наредбата за размера на
адвокатските възнаграждения. Тъй като санкцията наложена на
жалбоподателя се намалява следва и частично да се уважи искането на
разноски за защитник. Затова съразмерно с размера на изменената част на НП
следва да се уважи претенцията на процесуалния представител на въззивника,
като на последния следва да бъдат присъдени съд. разноски за адв.
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
5
административната санкция, а именно сумата 25 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-2100229/01.12.2021 г. на
Директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Варна, с което на „Милтекс
КК” ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция" в
размер на 1600 лева на основание чл.416 ал.5 вр. чл.413, ал.2 от КТ, КАТО
НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание "Имуществена санкция"
на 1500 лева.
ОСЪЖДА „Милтекс“ ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна сумата от 75 лева , представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ –гр.Варна да заплати на
„Милтекс“ ЕООД сумата от 25 лева, представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненския
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6