Мотиви към присъда № 157/25.02.2011 година
по НОХД № 1208/2010
година
по описа на Районен
съд-Горна Оряховица
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-ГОРНА
ОРЯХОВИЦА обвинява:
1) О.Р.Е.
за това, че на 22 срещу 23.04.2010 година в село Кесарево, община Стражица, в
съучастие като извършител с непълнолетните С.А.С. и П.А.Р., чрез използване на
техническо средство – метална щанга, и чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот – изкъртване на метална решетка на прозорец на
избено помещение, отнел с намерение противозаконно да присвои от владението на
собственика М.И.Й. без нейно
съгласие медна лозопръскачка, 60 метра гумиран трифазен кабел и 4 метра мостов
кабел, всичко на обща стойност 393,20 лв. – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, предл.2, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК, и
2) С.А.С.
за това, че на 22 срещу 23.04.2010 година в село Кесарево, община Стражица, в
съучастие като извършител с О.Р.Е. и с непълнолетния П.А.Р., чрез използване на
техническо средство – метална щанга, и чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – изкъртване на
метална решетка на прозорец на избено помещение, отнел с намерение противозаконно
да присвои от владението на собственика М.И.Й. без нейно съгласие медна лозопръскачка, 60 метра гумиран
трифазен кабел и 4 метра мостов кабел, всичко на обща стойност 393,20 лв., като
деянието извършил като непълнолетен, но с възможност да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл.195,
ал.1, т.3 и т.4, предл.2, във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр.
с чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В хода на съдебните прения
прокурорът поддържа обвинението. Предлага на съда да признае подсъдимите за
виновни по повдигнатите обвинения и да наложи на подсъдимия Е. наказание
лишаване от свобода към минималния предвиден в закона размер, чието изпълнение
да отложи на основание чл.66, ал.1 от
НК, а на непълнолетния подсъдим С. – наказание лишаване от свобода за срок от десет
месеца, чието изпълнение да отложи за срок от две години.
По делото е приет за съвместно
разглеждане предявеният от пострадалата М.И.Й. против
двамата подсъдими граждански иск за солидарно заплащане на обезщетение в размер
на 393,20 лв. за причинените с деянието по
обвинителния акт имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума
за времето от 23.04.2010 г. до окончателното й изплащане.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. С. моли съда да
наложи на подсъдимия Е. наказание лишаване от свобода под минимума, предвиден в
закона, на основание чл.55, ал.1, т.1
от НК, а по отношение на непълнолетния подсъдим С. – да замени предвиденото в
закона наказание лишаване от свобода с обществено порицание на основание чл.55,
ал.1, т.2, б.”б” от НК.
ПОДСЪДИМИЯТ О.Р.Е.
дава обяснения. Признава, че е откраднал от дома на гражданската ищца
посочените в обвинението вещи. Изразява съжаление за извършеното. Моли да му
бъде наложено наказание глоба или пробация.
ПОДСЪДИМИЯТ С.А.С.
дава обяснения. Признава се за виновен. Изразява съжаление за извършеното. Моли
за по-леко наказание.
СЪДЪТ, след като прецени
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимите Е. и С. ***. На 22.04.2010 г. вечерта двамата отишли в дома на
непълнолетния свидетел Р., техен приятел. В хода на разговора тримата се
уговорили да извършат кражба на медни предмети от имота на гражданската ищца Й. ***. През нощта на 22 срещу 23.04.2010 г. подсъдимите и Р.
тръгнали към имота на Й.. Е. носел със себе си щанга.
Щом стигнали до набелязания имот, Е. и С. прескочили оградата и влезли в имота.
Р. останал до оградата, за да пази някой да не дойде и да ги види. Е. и С.
отишли до мазата на къщата, на прозореца на която
имало монтирана метална решетка. С щангата, която носели, двамата подсъдими
изкъртили решетката, а С. ритнал прозореца и той се отворил. След това С.
влязъл в избеното помещение и от там започнал да подава на Е. една медна
лозопръскачка, парче от 4 метра мостов кабел и 60 метра гумиран кабел. След
като приключил, С. излязъл от избеното помещение и поставил обратно на прозореца
металната решетка, придавайки й вид, че не е изкъртена. Подсъдимите и Р. напуснали имота на Й., като носели на ръце откраднатите
вещи.
Е. насякъл открадната от имота на
Й. пръскачка с брадва, а С. обгорил кабела, за да премахне
изолацията му. Получените в резултат на тези действия медни парчета подсъдимите
сложили в чанти, които прибрали в дома на Р.. На
сутринта подсъдимите наели свидетеля Р., който превозил със собствения си
автомобил подсъдимите и носения от тях меден скрап до пункт за изкупуване на
вторични суровини в град Стражица. Получените от продажбата на медния скрап пари
подсъдимите поделили помежду си.
Според заключението на
съдебнооценъчната експертиза общата пазарна стойност на откраднатите вещи –
медна лозопръскачка, 4 метра мостов кабел и 60 метра гумиран кабел – възлиза на
393,20 лв. към датата на деянието.
Подсъдимият О.Р.С.
е роден на *** *** Оряховица. Отраснал е при занижен
родителски контрол, под грижите на баба си. Посещавал е училище до четвърти
клас. Няма постоянна работа и доходи от труд. Не е осъждан за престъпления.
Непълнолетният подсъдим С.А.С. е роден на *** ***. Живее в
село Кесарево. Бащата на С. напуснал семейството скоро след раждането на С.. Майката живее и работи в Република Гърция.
Непълнолетният живее при баба си. Материалното положение на семейството е
незадоволително. С. се води на отчет в детската педагогическа стая при РУП-Стражица от 2005 г. за извършена кражба. МКБППМН при
община Стражица му е налагала пет пъти възпитателни мерки по ЗБППМН за
извършени кражби. Към момента С. не е осъждан за престъпления.
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
обясненията на подсъдимите, показанията на свидетелите Р., Р. и Й., заключението на съдебнооценъчната експертиза и
приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените
съдебни заседания.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прие, че на 22 срещу 23.04.2010 г. от имота на
гражданската ищца Й. е извършена кражба на медна лозопръскачка, 60 метра
гумиран трифазен кабел и 4 метра мостов кабел, всичко на обща стойност 393,20
лв., че извършители на кражбата са двамата подсъдими и че подсъдимите са действали
виновно.
Фактът на извършване на кражбата
се установява от обясненията на подсъдимите и от показанията на свидетелите Й. и Р..
Авторството на деянието и вината
на извършителите се установяват от обясненията на подсъдимите и от показанията
на свидетелите Р. и Р..
Извършеното от подсъдимите е
престъпление по чл.195, ал.1, т.3,
предл.1, и т.4, предл.2, във
вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 от НК за Е. и по чл.195,
ал.1, т.3, предл.1, и т.4,
предл.2, във вр. с чл.194,
ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.63, ал.1, т.3 от НК – за С..
От обективна страна подсъдимите са
отнели от владението на собственика М.И.Й. без нейно
съгласие медна лозопръскачка, 60 метра гумиран трифазен кабел и 4 метра мостов
кабел, всичко на обща стойност 393,20 лв. Е. и С. са извършили кражбата чрез
разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот – изкъртване на
метална решетка на прозорец на избено помещение, и чрез използване на
техническо средство – щанга, с която са изкъртили посочената решетка.
Подсъдимите са извършили кражбата в съучастие помежду си като извършители. Липсата
на обвинение за квалифициращо обстоятелство по т.5 на чл.195, ал.1 от НК прави
безпредметно обсъждането на въпроса дали е налице предварителен сговор за
извършване на кражбата.
От субективна страна подсъдимите са
действали виновно, с пряк умисъл. Непосредствено преди и по време на извършване
на деянието както пълнолетният Е., така и непълнолетият
С. са разбирали свойството и значението на извършеното и са можели да ръководят
постъпките си. И двамата са съзнавали, че вещите, които отнемат, са чужди, че
лишават собственика им от фактическата власт върху тях и установяват своя
фактическа власт, и са искали настъпването на тази промяна във фактическата
власт. Последвалото разпореждане с отнетите вещи доказва намерението на
подсъдимите противозаконно да ги присвоят.
Причините за извършване на
престъплението се коренят в тежкото материално положение на двамата подсъдими,
в стремежа им към противозаконно материално облагодетелстване и в пропуските в
тяхното възпитание, породени от обстоятелството, че са израснали без
необходимата родителска грижа.
Съдът не констатира наличие на
обстоятелства, изключващи обществената опасност, противоправността и
наказуемостта на деянието, нито основания за освобождаване от наказателна
отговорност, поради което прецени, че на подсъдимите следва да бъдат наложени
наказания по НК.
За да индивидуализира наказанието
на подсъдимия О.Р.С., съдът съобрази следното:
Степента на обществената опасност
на подсъдимия е ниска.
Обществената опасност на деянието
е около средната за този вид престъпления.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете направеното от подсъдимия
признание, чистото му съдебно минало, младата му възраст, тежкото му
материално положение, което е една от причините за извършване на кражбата,
критичното му отношение към извършеното, относително ниската стойност на
откраднатите вещи и второстепенното им значение за бита на пострадалата.
Отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът не отчете.
С оглед констатираните
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и най-лекото предвидено в
закона наказание за извършеното от Е. престъпление – една година лишаване от
свобода – би се оказало несъразмерно тежко. Поради това съдът определи срока на
наказанието лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК – под
предвидения в закона минимум от една година.
Предвид изложеното по-горе и
съобразно решителния превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът
прецени, че за постигане на целите на наказателната репресия на подсъдимия Е.
следва да бъде наложено наказание пет месеца лишаване от свобода.
Срокът на наложеното наказание
лишаване от свобода е до три години. Подсъдимият не е осъждан. Съвкупната
преценка на данните за личността на Е. мотивира съда да приеме, че за постигане
на целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не се налага
ефективното изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. С оглед
тези мотиви съдът прие, че са налице предпоставките по чл.66, ал.1 от НК за
отлагане на изпълнението на наложеното наказание. Предвид превеса на
смекчаващите отговорността обстоятелства съдът определи минималния предвиден в
закона изпитателен срок от три години.
За да индивидуализира наказанието
на подсъдимия С.А.С., съдът съобрази следното:
Степента на обществената опасност
на подсъдимия е ниска.
Обществената опасност на деянието
е около средната за този вид престъпления.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете направеното от подсъдимия
признание, чистото му съдебно минало, тежкото му материално положение,
което е една от причините за извършване на кражбата, критичното му отношение
към извършеното, относително ниската стойност на откраднатите вещи и
второстепенното им значение за бита на пострадалата.
Като отегчаващо отговорността
обстоятелства съдът съобрази събраните лоши характеристични данни за личността
на подсъдимия и извършените от него простъпки, за които са му наложени възпитателни
мерки по ЗБППМН.
Съдът съобрази и предвидената в чл.63, ал.1, т.3 от НК редукция на
наказанието.
Смекчаващите отговорността на С.
обстоятелства са многобройни и преобладават решително над констатираните
отегчаващи отговорността, при което и най-лекото предвидено в закона наказание
за извършеното от непълнолетния подсъдим престъпление –
три месеца лишаване от свобода – би се оказало несъразмерно тежко. Поради това
съдът определи наказанието на този подсъдим при условията на чл.55,
ал.1, т.2, б.”б” от НК, като замени наказанието
лишаване от свобода с пробация.
Съобразно установеното наличие и
на отегчаващите отговорността обстоятелства съдът определи едногодишен срок на
двете задължителни пробационни мерки. А с оглед констатираните дефицити във възпитанието
на С. и липсата на трудова заетост съдът счете за подходящо за неговото
поправяне и превъзпитание и налагането на пробационната мярка безвъзмезден труд
в полза на обществото за срок от една година.
Предвид изложеното по-горе съдът
прие, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко на целта С. да
бъде превъзпитан и подготвен за общественополезен труд съдът наложи на този подсъдим наказание пробация като съвкупност от следните
мерки за контрол и въздействие без лишаване от свобода, а именно: 1)
задължителна регистрация по настоящ адрес – село Кесарево, община Стражица,
улица „Първа” № 1, за срок от една година, изразяваща се в явяване и подписване
на осъдения пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице с
периодичност два пъти седмично, 2) задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и 3) сто часа годишно безвъзмезден труд в полза
на обществото за срок от една година.
По гражданския иск:
Прекратителното условие, под което е предявен
искът, не е осъществено, доколкото до приключване на съдебното следствие
подсъдимите на платиха на пострадалата обезщетение за причинените й вреди. Това
наложи съдът да се произнесе по същество по предявения за съвместно разглеждане
граждански иск.
С оглед изхода на делото в
наказателната част съдът прие, че искът на М.И.Й.
против двамата подсъдими за солидарно заплащане на обезщетение в размер на 393,20
лв. за причинените с деянието по обвинителния акт
имуществени вреди е изцяло основателен. В резултат на извършената кражба на Й.
са причинени имуществени вреди, изразяващи се в намаляване на актива на
имуществото й с пазарната стойност на откраднатите вещи – 393,20 лв. Тези вреди
са пряка и непосредствена последица от виновно извършеното противоправно деяние
на подсъдимите. Поради това последните дължат на гражданската ищца обезщетение
равно на пазарната стойност на откраднатите вещи. Подсъдимите дължат солидарно
заплащане на обезщетението, тъй като са причинили вредата съвместно. Предвид
изложеното съдът осъди подсъдимите да заплатят солидарно на гражданския ищец сумата
393,20 лв.
Основателна е и претенцията за
присъждане на законна лихва върху присъденото обезщетение. Съобразно
разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД подсъдимите са в забава по отношение на
задължението за заплащане на обезщетение от датата на увреждането. Поради това
съдът осъди подсъдимите да заплатят солидарно на гражданската ищца законната
лихва върху присъденото обезщетение за времето от 23.04.2010 г. до окончателното
му изплащане.
При този изход на делото и в
съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди всеки от подсъдимите да заплати по сметка
на РС-Горна Оряховица по 35 лв., представляващи 1/2 от
направените по делото разноски в общ размер от 70 лв.
На основание т.2
от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК съдът
осъди всеки от подсъдимите да заплати по сметка на РС-Горна Оряховица по 50
лв., представляващи държавна такса за разглеждане на
гражданския иск.
По изложените по-горе мотиви
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
………………….