Р
Е Ш Е Н И Е
№
31
гр. Габрово 22.02.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Габровският окръжен съд колегия в открито заседание
на двадесет и четвърти януари през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател : В.Топалова
Членове : 1. В. Генжова
2. Г.Косева
при секретаря В. Килифарева като разгледа докладваното
от съдията Генжова В. гр.д.319 № по описа за 2018 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 277/16.10.2018 г., постановено по гр.д. № 319/2018 г., Габровският
районен съд е признал за установено, че И.Г.И. *** дължи на „Банка ДСК”
ЕАД-София сумата от 5 637,53 лв. по договор за консолидиране на задължения
от 11.11.2016 г. по който И.Г. е поръчител, ведно със
законната лихва от 28.09.2017 г. до
окончателното изплащане на задължението,
като е отхвърли този иск над уважения и до пълния предявен размер от
5639,68 лв. поради погасяване задължението чрез плащане; сумата от 339,49 лв.
възнаградителна лихва за периода 29.03.2017 г. до 27.09.2017 г., като е
отхвърлил този иск над уважения и до пълния предявен размер от 355.69 лв. като
погасен чрез плащане; сумата от 23.55 лв. лихвена надбавка за забава върху
цялата главница за периода 13.09.2017 г. до 27.09.2017 г., като е отхвърлил този иск за сумата от 9,27 лв., като погасена чрез
плащане; сумата от 120 лв. такси и разноски по договора за консолидиране на
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 3768/03.10.2017г. по ч.гр.д. №
2211/2017г. на ГРС. Със същото решение е признал за установена неистинността на
разписка за получаване на уведомлени изх. № 07-20-00989/19.05.2017г. от
ответника И.Г.И. на осн. чл. 194 ГПК и е осъдил ответникът И.Г. за разноските
по делото.
В законния срок
така постановеното решение е обжалвано от
И.Г.И.. В жалбата се твърди, че то е неправилно и незаконосъобразно.
Твърди се, че изводите на съда за липса на спор относно наличието на валидно
договорно правоотношение по договор за консолидиране на задълженията между
страните са напълно погрешни. Неправилни
и в пълно противоречие с
практиката по чл. 290 ГПК на ВКС били изводите на съда, че уговорената между
страните капитализация на лихвите не е нищожна клауза в договора за консолидиране
на задълженията, тъй като липсвала нормативна възможност за това. Неправилен
бил и извода на съда, че в случая с договора
от 11.11.2016 г. за
консолидиране на задълженията, старият дъл престава да съществува, но има нов
при други условия, което по своето същество било новация на дълга. Твърди, че
липсва нормативна възможност за капитализация на лихвата, поради което и
договора за консолидиране на задълженията, в частта, в която неизплатената
лихва се капитализира и става част от главницата по договора за консолидиране
на задълженията е нищожна, тъй като е налице анатоцизъм, което е недопустимо в
договорите между физически лица и търговци, още повече в случаите, когато физическото
лице е потребител, както е в настоящия случай.
Твърди, че съдът
не отчел правилно факта за неуведомямане на ищеца за настъпилото просрочие по
кредита. Ако е бил уведомен, е можел да извърши плащане и да избегне разноските
по държавните такси и др. в съдебното и изпълнителното производства.
Наред с
изложеното, съдът не съобразил, че в договора била предвидена възможност при
просрочие по кредита над 90 дни кредиторът да събере просроченото вземане от
всички разплащателни сметки на поръчителя в банката. Макар поръчителят да е
имал достатъчно средства по своите сметки, за да се погаси просрочието по
договора за консолидиране на задължението, кредиторът не изпълнил договореното
между тях и не събрал сумата от сметката на поръчителя, а подал заявление по
чл. 417 ГПК и постъпвайки недобросъвестно, всъщност задължил жалбоподателя да
заплаща просрочени и наказателни лихви, държавни и съдебни такси, разноски и
такси на ЧСИ.
Претендира се
отмяна на решението.
Ответникът по
жалба я оспорва. Излага подробни съображения и моли да бъде отхвърлена.
След извършената служебна проверка по
реда на чл. 269 от ГПК, съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По същество то е правилно и
законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно
изяснена от първоинстанционния съд. Правните изводи са формирани въз основа на
установената по делото фактическа обстановка и са основани на материалния
закон. Въззивната инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема
изцяло мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и в
съответствие със закона. На това основание въззивния съд препраща към мотивите
на районния съд относно основателността на предявения иск.
По направените оплаквания с въззивната
жалба, въззивният съд намери следното:
Не е спорно по делото, а и от
приложените писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е поръчител
по договор за консолидиране на задълженията от 11.11.2016 г., сключен между „Банка ДСК” ЕАД и кредитополучателят
С.Д., за сумата от 5 958.00 лв.. Не е било
спорно, а и от писмените доказателства се установява, че с този договор са
обединени задълженията на С.Д. по договор за текущо потребление
от 03.06.2008 г. и договор за
овърдрафт от 31.03.2008 г. , по които неиздължените суми
са в размер на: - по първия договор – 1200 лв. главница и редовни лихви в
размер на 97.99 лв., а по втория договор: - 4 484,87
лв. главница; 209.71 лв. редовна лихва и 5.34 лв. такси за закъснение. В същият
договор е посочено, че кредитополучателят е внесъл сумата от 34.57 лв., а
кредитодателят се отказва от вземането си за 5.34 лв. – такси закъснение.
Посочено е изрично, че договора за консолидиране на задълженията е в размер на
5958.00 лв. със срок на издължаване 60 месеца и е уговорена възнаградителна
лихва с конкретно посочен размер и начин на определяне на стойността на
лихвения процент, както и, че договорът се обезпечава с поръчителството на
И.Г.И., за което е приложен и отделен договор за поръчителство. Приложен е подписан от страните по договора погасителен план.
В договора за кредит кредитополучателят
Д. е дал съгласие кредиторът да инкасира суми от негови
сметки в Банка ДСК при неизпълнение на договорните задължения /чл. 12 от договора/. Същото
съгласие е дадено и от поръчителя И. с договора за поръчителство.
Наличието на договорно правоотношение
между страните не е спорно, а и се установява от приложените и неоспорени писмени доказателства. Не е спорно, а и се
установява от представените по делото писмени доказателства, че ищецът Банка
ДСК е направила кредита предсрочно изискуем, поради неплащане от страна на
длъжника по договора на уговорените месечни вноски. Изявлението на кредитора,
за предсрочна изискуемост на кредита е съобщено лично на длъжника Д. на 27.05.2017 г. /-л. 23 гръб /. Няма
доказателства установяващи, съобщението от кредитора до поръчителя И. за това,
че договорът за консолидиране на задълженията сключен със С.Д. е обявен за
предсрочно изискуем, предвид установеното по делото, че изпратеното до
поръчителя съобщение за това не е подписано от него.
За изясняване на делото е допусната
съдебно-икономическа експертиза представила основно и
допълнително заключение. В основното заключение вещото лице К. е посочила, че
по двата договора с кредитополучател С.Д. от – 03.06.2008 г. и 31.03.2008 г.
посочените в тях суми са усвоени от кредитополучателя Д.. Установено е също
така, че към сключване на договор за консолидиране на задълженията от
11.11.2016 г. неиздължените суми по двата договора са в размера посочен в
договора от 11.11.2016 г. Установено е и неплащане на погасителните вноски от страна на С.Д. по
договора за консолидиране на задълженията, като е посочено, че към момента на
издаване на Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК длъжникът Д. е имал
неизплатени шест погасителни вноски и задължението му е възлизало на
6 148,19 лв. от които 5639,68 лв. главница и 355.69 лв. възнаградителна
лихва за периода 29.03.2017 г. – 27.09.2017 г.; 9.27 лв. – лихва ръху
просрочена главница, 23.55 лв. – лихва за забава върху цялата главница и 120
лв. – такси и разноски. В допълнителното заключение вещото лице е посочило, че
по договора за овърдрафт и по договора текущо потребление от 2008 г. два пъти
са били капитализирани начислените и неплатени лихви.
При така установените факти правилни са
изводите на съда, че доколкото ищецът е основал претенцията си по договора за
консолидиране на задълженията сключен на 11.11.2016 г., то предходните договори
не са предмет на предявеният иск. В случая не се касае до изменение на вече
съществуващ договор, а до нов такъв, при който страните сводобно са уговорили
правата и задълженията си. По какъв начин е формирана главницата по този нов
договор/ за консолидиране на задълженията от 11.11.2016 г. /е ирелевантно за
спора.
Въззивната инстанция споделя изложеното
от първоинстанционния съд в тази част, че уговорката на страните в чл.2 от
договор с дата 11.11.2016 г. е действителната воля на страните за
преструктуриране на задължения по вече ползвани кредити и не може да се приеме,
че е налице анатоцизъм, тъй като с подписване на договора за консолидиране на
задължения е формирано едно ново по размер задължение, което е ново за
кредитополучателя, макар да е свързано с неизпълнение на договореното по други
два договора. В този смисъл и няма начисляване на лихва върху лихвата, тъй като
е налице постигнато съгласие между страните за нов размер на дълга, който след
като е преструктуриран се дължи от кредитополучателя, а всяко неизпълнение на
парично задължение под формата на забавено изпълнение обуславя дължимостта и
обезщетение по чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Неоснователно е и оплакването в жалбата,
че спрямо ответника И., в качеството му
на поръчител по договора за консолидиране на задълженията от 11.11.2016 г. не е
настъпила предсрочна изискуемост, тъй като до него не е достигнало изявлението
на Банката, че обявява кредита за предсрочно изискуем. От данните по делото е
установено, че банката е съобщила на длъжника изявлението си, че обявява
кредита за предсрочно изискуем и това изявление, получено лично от длъжника, е достатъчно, за
да обоснове основателността на претенцията й.
Доколкото твърденията във въззивната
жалба за нищожност на клаузите в б. А и б. Б от договора за консолидиране на
задълженията са обосновани единствено с твърдения за недопустимо договаряне за
начисляване на лихва върху лихва/ анатоцизъм/, което съдът обсъди по горе, то и
не се налага повторно обсъждане. В тази част настоящата инстанция препраща изрично към доводите изложени от
първоинстанционния съд на осн. чл. 272 ГПК, като счита, че договорените от
страните лихвени проценти и тяхното формиране са ясно и точно определени и поради
това не противоречат на закона и добрите нрави, както и не са във вреда на
физическото лице - потребител, страна по договора за консолидиране на
задълженията от 11.11.2016 г. Освен това, точно тези клаузи са индивидуално
договорени и попадат в приложното поле на изключенията по чл.146, ал1 изр - е
последно на ЗЗП.
Неоснователно е и оплакването, че ищецът
не изпълнил договора за поръчителство, като не инкасирал от сметките на
поръчителя стойността на просрочените от длъжника вноски, макар да имал такава
възможност предвид авоарите по сметките на поръчителя и по този начин,
действайки недобросъвестно го натоварил със съдебни, деловодни и др. разноски.
Действително в чл. 5 от договора за поръчителство от 11.11.2016 г. сключен с
ответника И., последният е дал съгласие, при забава на кредитополучателя повече
от 90 дни, кредиторът да събира просроченото вземане от всички негови сметки.
Така формулирана клаузата, сочи за дадена на кредитора възможност да се удовлетвори
по посочения начин, но не и изрично задължение, погасяването да се извърши по този ред.
На основание изложеното, въззивният съд
намира, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
решението на районния съд като правилно и законосъобразно - потвърдено.
Тъй като
въззивната жалба не е уважена, то и на жалбоподателя не се дължат разноски за
тази инстанция, а на ответника по жалба
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
на осн. чл. 78 ГПК.
Водим от горното, Габровският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 277/16.10.2018 г., постановено по гр.д. №
319/2018 г. на Габровският районен съд.
ОСЪЖДА И.Г.И. , ЕГН ********** *** да заплати на
„Банка ДСК”- ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
общ. „Оборище”, ул.”Московска” № 19 сумата от 150 лв./ сто и петдесет лева/
разноски за тази инстанция на осн. чл. 78, ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател
:
1.
Членове
:
2.