Присъда по дело №242/2021 на Окръжен съд - Габрово

МОТИВИ към Присъда № 15 от 03.11.2021 година по ВНЧХД № 242 по
описа за 2021 година на Окръжен съд – Габрово

Производството по делото е образувано по жалба на частния тъжител Р.
Д. ИВ. от гр. Габрово против Присъда № 19 от 01.09.2021 г. по НЧХД №
77/2021 г. на РС Дряново, обявена на същата дата.
С атакуваната присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимата
Д. М. КЬ., с ЕГН **********, от село Царева ливада, общ. Дряново, ул.
"Христо Ботев" **, родена на *** г. в гр. Габрово, българка, български
гражданин, омъжена, с висше образование, работи, неосъждана за
НЕВИНОВНА в това, че на 03.04.2021 г. около 14,20 ч. пред входа на Община
Дряново, нарекла тъжителя Р. Д. ИВ., с ЕГН **********, постоянен адрес гр.
Габрово, ул. "Св. Климент Охридски" ***, в качеството му на длъжностно
лице, в негово присъствие "помияр", с което да е унизила честта и
достойнството му, поради което и на основание чл. 148, ал. 1, т. 3, вр. чл. 146,
ал. 1 във вр. чл. 9, ал. 2 от НК и на основание чл. 304 от НПК я е ОПРАВДАЛ
по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3 от НК във
вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
Със същата присъда съдът е ОСЪДИЛ подсъдимата Д. М. КЬ., родена на
*** г. в гр. Габрово, местожит. с. Царева ливада, общ. Дряново, ул. "Христо
Ботев" **, българин, български гражданин, омъжена, висше образование,
работи, неосъждана, с ЕГН ********** да заплати на частния тъжител Р. Д.
ИВ., с ЕГН **********, постоянен адрес гр. Габрово, ул. "Св. Климент
Охридски" *** сума в размер на 200 лв. (двеста лева) - обезщетение за
причинените от деянието имуществени вреди. В останалата част, за разликата
до пълния претендиран размер от 1000 лв. съдът е ОТХВЪРЛИЛ предявения
граждански иск, като неоснователен.
Съдът е осъдил Д. М. КЬ., с ЕГН **********. от с. Царева ливада, общ.
Дряново, ул. "Христо Ботев" ** да заплати по сметка на Районен съд Дряново
сума в размер на 50 лева - държавна такса върху уважената част от
гражданския иск, както и сума в размер на 5 лв. - държавна такса в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Съдът е осъдил тъжителя Р. Д. ИВ., с ЕГН **********, с постоянен
адрес гр. Габрово, ул. "Св. Климент Охридски" *** да заплати на подсъдимата
по съразмерност направените по делото разноски в размер на 154 лева -
адвокатско възнаграждение.
В жалбата на частния тъжител и граждански ищец Р. Д. ИВ. се твърди, че
първоинстанционната присъда е необоснована и неправилна. В
производството по делото безспорно било установено от обективна и
субективна страна извършване на престъпното деяние.
Претендира се да бъде отменена първоинстанционната присъда и
окръжният съд да постанови нова присъда, с която подсъдимата да бъде
1

призната за виновна и осъдена за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т.
3 от НК във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
Подсъдимата Д. М. КЬ. не се явява пред настоящата инстанция и не взема
лично становище по жалбата на частния тъжител, независимо от
предоставената възможност. Нейният защитник - адв. Н.И. от АК Велико
Търново оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна.
Счита, че присъдата на ДРС е правилна.
Частният тъжител и граждански ищец Р. Д. ИВ. не се явява пред
настоящата инстанция и не изразява лично становище, независимо от
предоставената възможност. Неговият повереник - адв. В.П., с пълномощно
пред Окръжния съд, поддържа жалбата и направените искания. Счита, че не
са налице предпоставките за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК, като излага
съображения.
Жалбата е подадена от страна по делото, в срока по чл. 319 от НПК и
срещу подлежащ на проверка първоинстанционен съдебен акт, поради което е
процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
Настоящият въззивен състав, след като се запозна със събраните до
делото доказателства, и след като ги прецени поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Тъжителят Р.И. работи на длъжност в РУ Дряново като ПИ "ПК". На
03.04.2021 г. във връзка с план-разстановка за охрана на машините за
гласуване за парламентарните избори, тъжителят И. се намирал пред входа на
Община Дряново.
Около 14,20 часа по ул. "Бачо Киро" в гр. Дряново се движел лек
автомобила "Фолксваген Шаран" с рег. № ***, управляван от подсъдимата Д.
М. КЬ.. По време на движение същата говорела по телефона със св. Р.Д., с
когото живее на семейни начала. Съгласно показанията на свид. Д.,
подсъдимата имала проблем с акумулатора, при което я посъветвал да угаси
фаровете си. Тъжителят Р.И. забелязал автомобила на подсъдимата, който бил
с угасени фарове и водачът бил без поставен обезопасителен колан и говорел
по телефона. Решил да го спре и да извърши проверка. Поискал документите
на подсъдимата и на автомобила, при което тя първоначално отказала. Тогава
тъжителят извикал свид. К. и свид. П., които също били служители на РУ
Дряново. В присъствието на свид. К. подсъдимата предала документите на
тъжителя, а когато пристигнал и свид. П. подсъдимата нарекла полицейският
служител Р.И. "помияр". Тъжителят се отдръпнал настрана и замълчал, като
по-късно казал, че ще потърси правата си в съда, защото е длъжностно лице,
офицер. Свидетелят П.С.П. съставил АУАН № GA410602 от 03.04.2021 г., а
по-късно било издадено и Наказателно постановление № 21-0258-000183 от
03.05.2021 г. на Началника на РУ Дряново към ОД на МВР Габрово, с което
на подс. Д.К. са наложени административни санкции за извършените
нарушения.
2

Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнени и
категоричен начин от писмените и гласните доказателства по делото:
показанията на свидетелите П.С.П., Р.С.Д., С.Б.П., А.М.К., копие от жалба на
С.Б.П. от 26.05.2021 г., копие от обратна разписка, копие от АУАН №
GA410602 от 03.04.2021 г., копие от Наказателно постановление № 21-0258-
000183 от 03.05.2021 г. и копие от докладна записка.
Районният съд се е произнесъл, обсъждайки същите доказателства, но
въз основа на погрешното им тълкуване е достигнал до неправилни правни
изводи, въпреки правилно установената фактическа обстановка. Доводите,
изложени в обжалвания първоинстанционен акт не се споделят изцяло от
въззивната инстанция по следните съображения:
Първоинстанционният съд е приел, че подсъдимата К. действително е
казала в присъствието на тъжителя думите "Докога ще се занимавам с теб,
помияр" и тези думи недвусмислено са били изречени именно по отношение
на подсъдимия. Според съда, думата "помияр" се използвала като обидно
обръщение към човек, който постъпва подло в дадена ситуация или човек с
недостойно поведение. Думите на К. били изречени именно в този смисъл,
предвид обстановката, при която е имало възникнал спор между подсъдимата
и тъжителя относно проверка на документите на автомобила й. Тези изрази
били от естество да накърнят честта на тъжителя. Съдът е приел за безспорно,
че Р.И. е длъжностно лице съгласно чл. 93, т. 1, 6. "а" от НК, и че изразите са
били изречени при изпълнение на функциите му по време на план-
разстановка за охрана на машините за гласуване за парламентарните избори.
С изводи на първоинстанционния съд за извършено деяние следва да се
съгласим. Действително от показанията на полицейските служители А.К. и
П.П. се установява, че от страна на подсъдимата К., по отношение на Р.И. е
изречена думата „помияр", на което тъжителят не е отговорил. Показанията
на свидетелите К. и П. са логични, последователни и не съдържат съществени
противоречия. Полицейските служители са лица, чужди на правния спор и
нямат стимул да изнасят неверни данни пред съда. Не съществува причина,
поради която показанията на тези двама свидетели да не бъдат кредитирани с
доверие. Правилно съдът е съобразил, че свидетелят Р.С.Д. живее на
съпружески начала с подсъдимата и по тази причина е заинтересован от
изхода на процеса. На л. 29 от НЧХД свид. Д. заявява, че е слушал разговора
по телефона до момента, в който след третото поискване на документите К. е
казала "Заповядай полицай". В този момент, според свид. Д., телефонната
връзка е прекъсната от Д.К.. От показанията на свидетелите А.К. и П.П. става
ясно обаче, че думата "помияр" е изречена след като документите вече са
били предадени от К. на И., след пристигането на актосъставителя П. и след
като е било съобщено, че ще бъде съставен АУАН. При това положение свид.
Р.Д. не е имал възможност да чуе изричането на думата "помияр", тъй като
телефонната връзка с него е прекъсната от подсъдимата в един предходен
момент. Правилно съдът е съобразил и, че свидетелката Стефка П. е
3

депозирала жалба против тъжителя И., тъй като той, според нея, я е спирал
тенденциозно за проверки. Горното говори за вече изградено отрицателно
отношение на свид. П. към Р.И. и заинтересованост същият да претърпи
негативни последици, включително и като не докаже твърденията си по
делото. От показанията на свид. П. е видно, че същата не е присъствала от
началото до края на извършената полицейска проверка, била е на разстояние
около "пет метра от автомобилите", не е видяла на кого са предадени
документите от К., по време на разговора между И. и подсъдимата се
"позавъртяла в парка". Налага се извод, че свидетелката П. не е възприела
протеклите събития в цялост и не се е намирала на едно и също място по
време на проверката, което да й осигури възможност ясно да възприеме
всички диалози между присъстващите. Кредитирайки непротиворечивите,
последователни и логични показания на свидетелите А.К. и П.П., както и
събраните писмени доказателства, районният съд е установил правилно
фактическата обстановка.
Анализирайки фактите по делото, първоинстанционният съд е достигнал
до правен извод, че обществената опасност на деянието на подсъдимата е
явно незначителна по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, с което не можем да се
съгласим. За да направи този извод съдът е изложил, че подсъдимата е била
спряна за проверка от тъжителя /неизвестно защо наречен "подсъдим"/. Това
предизвикало съмнения, че е спряна "тенденциозно за проверка", тъй като
била спирана и преди. Под влияние на "напрежението", свързано с проверката
на подсъдимата, последната изрекла обидната дума. Съдът е посочил и, че
подсъдимата не е осъждана, липсват данни за други противоправни прояви,
полага труд, като са налице и добри характеристични данни. Горното не било
в състояние да изключи изцяло обществената опасност на деянието, но
обстоятелствата, свързани с подбудите за извършване на деянието, както и
обстоятелствата, свързани с ниската степен на обществена опасност на дееца,
сочели на извод за явна незначителност на обществената опасност на
деянието на подсъдимата К.. Налице била такава ниска степен на обществена
опасност, която не позволявала извършеното да бъде третирано като
престъпление.
Настоящият състав на ГОС на първо място счете, че няма данни за
"тенденциозност" в служебните действия на полицейския служител Р.И..
Няма регламент, който да указва кога и колко пъти служителите на МВР
могат да спират за проверка водачите на МПС. Спиране и проверка на водача
може да последва всякога, когато има съмнение за извършвано нарушение по
ЗДвП или се извършва планова акция по превенция. Това е така, защото
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да доведат до
тежки последици, включително и отнемане на човешки живот, и превенцията
им е обществено полезна а не укорима дейност. На следващо място,
подсъдимата К. не е спряна за проверка без причина, а защото е била без
включени светлини на автомобила, използвала е мобилен телефон по време на
движение не по установения в закона начин и е била без поставен
4

обезопасителен колан. Реалното извършване на тези административни
нарушения се потвърждава както от показанията на свидетелите К. и П., така
и от представените писмени доказателства - АУАН № GA410602 от
03.04.2021 г. и Наказателно постановление № 21-0258-000183 от 03.05.2021 г.
на Началника на РУ Дряново, съставени за нарушения по чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП, чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и чл. 104а от ЗДвП, за което са наложени
наказания по чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП - глоба в размер на 50 лв., по чл. 185
от ЗДвП - глоба в размер на 20 лв. и по чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП - глоба в
размер на 50 лв. Данни за тези нарушения има и в изготвената от тъжителя
Р.И. до началника на РУ докладна записка. Тъжителят И. не е взел отношение
по нарушенията еднолично, а е извикал свид. П.П., който е на длъжност
автоконтрольор и има право да съставя АУАН за извършени нарушения по
ЗДвП. Правомерно извършената проверка от полицейски служители не може
да се счете за основателна причина за възникване на "напрежение" у
нарушителя. Дори проверяваното лице да изпита известен психологически
дискомфорт, това не се дължи на поведението на проверяващите полицаи, тъй
като те действат в съответствие с нормативната уредба. Неприятните
усещания се дължат на собственото виновно поведение на нарушителя, за
което той няма никакво правно или друго основание да вини държавните
органи, на които е възложена функцията по контрол. Още по-малко
нарушителят има право да обижда полицейските служители за това, че си
вършат работата. Ето защо доводите на районния съд за изпитно от Д.К.
напрежение по време на проверката не водят до извод за явна незначителност
на обществената опасност на деянието. Подсъдимата сама се е поставила в
състоянието да изпитва напрежение, и след като е склонна да се напряга
психически по време на полицейски проверки, не е следвало да извършва
нарушения, които да стават повод за такива. С действията си тъжителят Р.И.
не е дал повод на подс. К. да се почувства застрашена, тенденциозно спряна
или да се почувства по друг начин, различен от този, когато се спират за
проверка всички останали водачи на МПС в страната. Но дори и да е имало
извършени от И. неправомерни действия, законодателят е предвидил
съответен ред за оспорването им, който не включва произнасянето на обидни
думи.
В частта за гражданския иск съдът е посочил, че деянието уронва
авторитета на тъжителя, но не се е установила промяна в поведението му.
Единствено споделил на свид. П., че ще потърси правата си в съда. Това е
друг опит в мотивите на присъдата да се неглижира поведението на
подсъдимата, а деянието да се представи, като такова с незначителна
обществена опасност. Считаме, че сдържаната реакция на тъжителя И. е била
правилният начин за действие и от тази реакция не следва спад на
обществената укоримост на стореното от подс. К.. При евентуален отговор от
страна на Р.И. е било възможно да последват пререкания и евентуален
скандал, което да затрудни хода на проверката, както и да създаде смут в
предизборния ден пред сградата на Община Дряново. От това не следва, че И.
5

е бил по-малко засегнат от обидата, нанесена пред неговите колеги. За това,
че изречената дума е била унизителна за честта и достойнството на тъжителя
говори факта, че той веднага е споделил на свид. П., че ще търси правата си в
съда. Изложеното от районния съд, че подсъдимата К. е с чисто съдебно
минало, липсват данни за други противоправни прояви, полага труд и са
налице добри характеристични данни може да се обсъжда при
индивидуализацията на наказанието, но не е повод да се приеме явна
незначителност на обществената опасност на деянието.
Други доводи за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК в мотивите на
присъдата не се сочат. Изложените от съда такива са изцяло погрешни и в
противоречие с разпоредбите на закона.
По тези съображения и на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 334,
т. 2 от НПК въззивният съд отмени Присъда № 19 от 01.09.2021 г. по НЧХД
№ 77/2021 г. по описа на Дряновски районен съд в частта, с която
подсъдимата е призната за невинна и оправдана, както и в частта за
разноските.
За да постанови нова, осъдителна присъда, въззивният съд съобрази от
правна страна следното:
След като на 03.04.2021 г. около 14,20 ч. в град Дряново, пред входа на
Община Дряново казала дума, унизителна за честта и достойнството на
тъжителя Р. Д. ИВ., с ЕГН ********** от гр. Габрово, ул. "Св. Климент
Охридски" ***, действащ в качеството на длъжностно лице - полицейски
служител, при изпълнение на службата му, като в негово присъствие го
нарекла "помияр", действайки при форма на вина - пряк умисъл, подсъдимата
Д.К. е осъществила както от обективна, така и от субективна страна състава
на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК, в
извършването на което въззивният съдът я призна за виновна.
Тъжителя Р. Д. ИВ. безспорно е длъжностно лице по смисъла на чл. 93,
т. 1, б. "а" от НК. Същият е полицейски служител в РУ на МВР Дряново.
Обидната дума е изречена при изпълнение на службата му и по-конкретно -
спиране по реда на ЗМВР на автомобил, чиито водач извършва нарушение по
ЗДвП и иницииране на проверка за съставяне на АУАН по ЗАНН. Точно от
изпълнението на тази служебна функция е била подразнена подсъдимата, и
тъй като е считала, че това се случва твърде често по отношение на нея, е
изрекла обидната дума "помияр" по адрес на И.. По тази причина е налице
квалификацията по чл. 148, ал. 1, т. 3 от НК. Изречената дума е от естество да
накърни честта и достойнството на тъжителя с оглед общоприетите морални и
обществени разбирания за необходимо отношение към другите членове на
обществото. Правилно повереника адв. П. възразява, че думата "помияр" не
се отнася до човек, който е подъл, както е изложил ДРС, а цели да
характеризира адресата, като индивид от най-ниската прослойка на
обществото или човек, който не заслужава внимание и уважение.
6

От субективна страна деянието е извършено при форма на вина - пряк
умисъл. Д.К. е извършила престъплението съзнавайки общественоопасния му
характер, предвиждайки неговите обществено опасни последици и искайки
настъпването на тези последици.
Деянието е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК, тъй като води
до увреждане на правно защитен обект - правата на личността в Република
България.
Съдът взе предвид, че: За горното умишлено престъпление са
предвидени наказания - глоба от три хиляди до десет хиляди лева и
обществено порицание; подсъдимата К. не е осъждана за престъпления от
общ характер; К. не е освобождавана от наказателна отговорност по реда на
Глава осма, раздел четвърти от НК; Няма причинени с престъплението
имуществени вреди. Предвид изложеното, настоящият състав на ОС Габрово
приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, като освободи подсъдимата Д.К. от
наказателна отговорност и й наложи административно наказание - ГЛОБА в
размер на 1500 лв. /хиляда и петстотин лева/ в полза на държавата.
Съгласно трайната съдебна практика и мотивите на Тълкувателно
решение № 1 от 28.09.2017 г. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2017 г.,
ОСНК, задължителни за съдилищата, при ограничението на чл. 78а, ал. 7 от
НК, касаещо хипотези на престъпление, извършено срещу орган на власт,
съдът не разполага с правомощието да освободи дееца от наказателна
отговорност само когато особеното качество на субекта, спрямо когото е
осъществено престъпното посегателство - "орган на власт при или по повод
изпълнение на службата му" е елемент от основания или квалифициран
престъпен състав на деянието, като е достатъчно да е визирана и само
длъжността, отговаряща по своите характеристики на определението по чл.
93, т. 2 от НК. В случая престъпното деяние е насочено срещу полицейски
служител, поради което материалноправната норма, под която същото следва
да бъде подведено, е тази на чл. 148, ал. 1, т. 3 от НК - обида на длъжностно
лице. В разпоредбите, регламентиращи основния и квалифицираните състави
на престъплението обида, качеството "орган на власт" по смисъла на
дефинитивната норма на чл. 93, т. 2 от НК не е предвидено като обективен
елемент от деянието, т. е. не е съставомерен негов признак, поради което и с
оглед цитираното по-горе разяснения в тълкувателното решение, забраната за
замяна на наказателната отговорност с административна такава по реда на чл.
78а от НК не важи в разглеждания случай и съдът е длъжен да освободи дееца
от наказателна отговорност при наличие на положителните предпоставки за
това, уредени в чл. 78а, ал. 1 от НК. Въпреки, че всеки орган на власт е
длъжностно лице, не би могло да се приеме, че квалифициращото
обстоятелство "длъжностно лице", предвидено в чл. 148, ал. 1, т. 3 от НК,
винаги включва в себе си и качеството, съответно квалифициращият признак
"орган на власт", доколкото последното се отличава със специфични
особености, изводими от нормата на чл. 93, т. 2 от НК, които не са присъщи
7

за всяко длъжностно лице.
При определяне размера на глобата съдът взе предвид следните
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства: Ниска степен на обществена
опасност на подсъдимата като деец, предвид чистото й съдебно минало;
Средна степен на обществена опасност на конкретното престъпно деяние,
предвид място, на което е изречена обидата - пред сградата на Община
Дряново, където се придвижват голям брой граждани, особено в деня преди
изборите, за които е следвало да се извърши съответната организация.
Обидата е станала достояние да двама от колегите на тъжителя И.; Добрите
характеристични данни за личността на подсъдимата. Същата полага
обществено полезен труд. Глоба, близка до минималния размер, предвиден в
чл. 78а, ал. 1 от НК ще бъде достатъчна, за да мотивира дееца към въздържане
за в бъдеще от извършването на престъпни деяния.
Размерът на глобата се съобрази със семейното и имотно състояние на
подс. К..
Съдът счете, че с така наложеното наказание ще бъдат постигнати най-
ефективно целите на чл. 36 от НК.
Причина за извършеното престъпление е незачитането на установения в
страната правов ред от страна на подсъдимата.
Първоинстанционният съд е приел за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск, предявен от тъжителя Р. Д. ИВ.,
конституиран в процеса като граждански ищец, против подсъдимата Д. М.
КЬ., с който от страна на И. се претендира присъждане на обезщетение за
причинени от престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от
НК неимуществени вреди в размер на 1000 лв., с правно основание чл. 45 от
ЗЗД.
Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
От изложената по-горе фактическа обстановка, установена по несъмнен и
категоричен начин е видно, че подсъдимата е осъществила описаното в
тъжбата престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК.
Налице са и условията за ангажиране на гражданска й отговорност по чл. 45
от ЗЗД. С противоправното си, виновно поведение К. умишлено е нанесла
обида на длъжностно лице. В производството пред настоящия състав на ГОС
безспорно се установи засягането на честта и достойнството на Р.И., което е
пряка и непосредствена последица от извършеното от подсъдимата Д.К.
престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 146, ал. 1 от НК. Районният
съд е осъдил подсъдимата Д. М. КЬ. да заплати на частния тъжител Р. Д. ИВ.
сума в размер на 200 лв. - обезщетение за причинените от деянието
имуществени вреди, а в останалата част, за разликата до пълния претендиран
размер от 1000 лв. е отхвърлил предявения граждански иск, като
неоснователен. В диспозитива на присъдата се сочи, че обезщетението е за
имуществени вреди, което следва да се възприеме като техническа грешка. К.
8

дължи обезщетение на И. за неимуществени вреди, както е предявен иска, и
както е обсъдено в мотивите на присъдата на ДРС. Съдът е длъжен по
справедливост да присъди обезщетение за претърпените вреди. Вземайки
предвид горното, и на основание чл. 52 от ЗЗД /по справедливост/,
настоящият състав на ГОС прие, че с оглед претърпените от тъжителя
неимуществени вреди, присъдената сума се характеризира с известно
занижаване. Правилно районният съд е приел, че чрез изречената обида е
уронен авторитета на тъжителя пред колегите му. Не можем обаче да се
съгласим, че липсата на външно изразена реакция от страна на И. означава
равнодушно приемане на думите на К., а от там и засягане с по-нисък
интензитет. Тъжителят Р.И. веднага е споделил на колегата си П., че ще търси
правата си по съдебен ред. Това означава, че се е почувствал засегнат и
унизен до степен, че да инициира съдебно производство за наказване на
извършителя. Отново ще припомним, че евентуална ответна реакция от
страна на И. би могла да предизвика скандал и пререкания пред сградата на
Община Дряново, което да доведе и до нарушаване на обществения ред.
Горното води до извод, че справедливото обезщетението за претърпени от
тъжителя неимуществени вреди е поне в двоен размер от присъдения. При
липсата на изрична претенция в жалбата срещу гражданската част на
присъдата, с която да се претендира увеличаване размера на обезщетението,
Габровски окръжен съд не е сезиран с искане да измени съдебния акт на ДРС
в тази част. Обратното би довело до утежняване положението на подсъдимата
без съответно искане на тъжителя, което е недопустимо, съгласно правилото
reformatio in pejus.
При този присъден размер, районният съд правилно е определил
държавна такса върху уважената част от гражданския иск.
С оглед горното, ГОС потвърди Присъда № 19 от 01.09.2021 г. по НЧХД
№ 77/2021 г. по описа на Дряновски районен съд в частта, която касае
гражданския иск и присъдената държавна такса.
С постановената присъда ДРС е осъдил тъжителя Р. Д. ИВ. да заплати на
подсъдимата Д.К., по съразмерност, направените по делото разноски в размер
на 154 лева - адвокатско възнаграждение. С настоящата присъда ГОС призна
подсъдимата К. за виновна и й наложи наказание. Съгласно разпоредбата на
чл. 189, ал. 3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го
осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското
възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както
и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са
направили такова искане. С оглед горното, Присъда № 19 от 01.09.2021 г. по
НЧХД № 77/2021 г. по описа на Дряновски районен съд беше отменена и в
частта за разноските. Тъжителят е заплатил държавна такса в размер на 12
лева. Адв. П. представи договор за правна помощ с уговорено
възнаграждение в размер на 400 лева, което е заплатено. В съдебно заседание
адв. П. претендира направените от тъжителя Р.И. разноски. Поради
9

изложеното, настоящият състав на ГОС осъди подсъдимата Д.К. да заплати на
тъжителя Р.И. сума в размер на 412 лв., представляваща направени разноски
по делото за внесена държавна такса и участие на процесуален представител
пред настоящата инстанция.
В този смисъл е произнесената присъда.
10

Номер на акта:	15
Дата:	3 ноември 2021 г. (в сила от 3 ноември 2021 г.)
Съдия:	Пламен Попов

Дело:	20214200600242
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от частен характер
Дата на образуване:	11 октомври 2021 г.

Присъда по дело №242/2021 на Окръжен съд - Габрово

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите