№ 120
гр. Пловдив, 30.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно
гражданско дело № 20225000500217 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 14:45 часа се явиха:
За жалбоподателя „У.Б.“ АД, редовно призован, се явява адвокат Д.Ц.,
с пълномощно от днес.
Жалбоподател СТ. Т. Б., редовно призован не се явява. От
пълномощника му адвокат Д.Л. Ф. е подадена молба, с която моли да се даде
ход на делото.
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. Ц.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Постъпила е въззивна жалба вх. №3502/04.05.2022 г. (по вх. рег. на
ПАС) от „У.Б.“ АД против Решение № 260001/28.01.2022 г., постановено по
гр. д. № 189/2020 г. по описа на ОС – Пазарджик, в частта му, с която се
осъжда „У.Б.“ АД да заплати на ищеца СТ. Т. Б. на основание чл.55, ал.1,
1
предл.1 ЗЗД сумата от 4564,78 лв., представляваща платена без основание за
периода от 09.03.2015г. до 04.04.2017 г. сума по договор за ипотечен кредит
№ .... от 26.03.2007 г., формирана в резултат на курсовата разлика швейцарски
франк/лев, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
исковата молба – 04.03.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата
от 35195,49 лв., представляваща платена без основание сума по договор за
ипотечен кредит №.... от 26.03.2007г. при предсрочното погасяване на
задължението на 05.04.2016г. /осчетоводено на 05 и 07.04.2016г./, формирана
в резултат на курсовата разлика швейцарски франк/лев, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба – 04.03.2020 г. до
окончателното й изплащане. Жалбоподателят излага съображения за
недопустимост, както и за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционното решение в обжалваната част, като моли съда да го
обезсили в тези части и да прекрати делото, а евентуално, да го отмени в тази
част и да отхвърли предявените искове.
На първо място, поддържа, че решението е недопустимо, тъй като е
постановено по нередовна искова молба относно начина, по който са
формирани 2-те суми, предмет на исковете. На второ място, поддържа, че не
са доказани фактическите твърдения, на които са основание предявените
искове, в това число относно обедняването на ищеца и релативно със същото
обогатяване на ответника. Счита, че банката не е получила нещо в повече от
дължимото по договора и поради това не се е обогатила неоснователно за
сметка на ищеца.
На следващо място счита, че първоинстанционният съд неправилно е
подменил предмета на спора, като е превалутирал кредитното задължение от
CHF в BGN, в противоречие със закона, съдебната практика и предмета на
процесния договор за кредит. Счита, че дори клаузата от договора, според
която ищецът приема да понася риска от валутните разлики, да е
неравноправна, това не го освобождава от задължението да погасява кредита
си. По-нататък, жалбоподателят оспорва доводите в обжалваното решение, че
банката е следвало да разполага с информация за евентуалните промени в
стойността на шв. франк. Счита, че решението на Швейцарската централна
банка да се откаже от обвързаността на шв. франк с еврото на 15.01.2015г.,
довело до последващо поевтиняване на еврото и финансови сътресения в цяла
2
Европа, е била внезапно и непредвидимо дори за ответника, като банкова
институция. Оспорва и доводите за недоказаност на обема на финансово-
икономически познания на ищеца, вкл. с оглед историята на теглени през
годините кредити, сочещи на натрупан опит в тази сфера. Счита също, че
неправилно не е взет предвид факта, че ищецът е имал възможност да поиска
превалутиране на кредита, но сам се отказал от тази възможност. Намира за
необоснован извода на първоинстанционния съд, че валутния риск е следвало
да се понесе само от кредитиращата банка. Посочва, че в светлината на
твърденията за поет само от ищеца валутен риск по процесния договор за
кредит, в тежест на ищеца е било да докаже, че изобщо е закупувал валута,
което обаче не било сторено по делото, още повече, предвид установеното по
делото погасяване на кредита изцяло в шв. франкове, както и липсата на
информация и доказателства ищецът да е купувал шв. франкове, с които да
погасява кредита. Счита за необосновано извършеното от
първоинстанционния съд превалутиране от CHF в BGN по курса на „У.Б.“,
вместо например по курса на БНБ. Въззивната жалбата е допустима, подадена
от легитимирано лице и в срок. С нея не са направени доказателствени
искания.
По жалба е постъпил писмен отговор в законния срок, с който се
оспорват изцяло наведените в същата доводи и възражения, за което са
изложени подробни съображения. Иска се въззивната инстанция да потвърди
първоинстанционното решение в обжалваните части, като правилно и
законосъобразно.
От ищеца С.Б. е подадена частна жалба вх.№3538/04.05.2022г. против
Определение №260015 от 24.03.2022г., постановено по гр.д. № 189/2020 г. по
описа на ОС – Пазарджик, с което е оставена без уважение молба вх.
№260262/07.02.2022 г., подадена от ищеца, чрез пълномощника му адв. Д. Ф.,
съдържаща искане за изменение на Решение № 260001/28.01.2022 г. по гр.д.
№ 189/2020 г. на ПАС, в частта за разноските, като неоснователна. Изложени
са съображения, че съдът следвало да зачете задължителните тълкувателни
разрешения, съдържащи се в Решение по съединени дела С-224/19 и С-259/19
на Съда на ЕС, в което е посочено, че чл. 6, параграф 1 и чл.7, параграф 1 от
Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в
смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните
3
разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на
недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на
установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й
характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена
пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от
Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално
неравноправния характер на договорни клаузи. Изложени са доводи, че
националната правна уредба на чл.78 ГПК не правела подобно разграничение,
поради което допускала присъждане в полза на търговеца на сторените от
него разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете на потребителя,
което било в противоречие с правото на ЕС, въведено съгласно цитираното
решение на СЕС на основание чл. 633 ГПК.
По подадената частна жалба е депозиран отговор от „У.Б.“, с който се и
оспорва същата и се иска съдът да я остави без уважение, като са изложени
конкретни съображения в тази връзка.
Адв. Ц.: Поддържам въззивната жалба, както и отговора на частната
жалба. Нямам доказателствени искания.
В подадената молба за ход С.Б. чрез пълномощника си заявява, че
поддържа отговора на въззивната жалба, както и частната жалба. Няма да
сочи други доказателства. Моли да се потвърди първоинстанционното
решение, както и да се уважи частната жалба. Представя писмена защита.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Ц.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите въззивната
жалба и оставите без уважение частната въззивна жалба на С.Б.. Считаме, че
решението на първоинстанционния съд първо е недопустимо и следва да
4
бъде обезсилено. На второ място при условия на евентуалност и очевидно
неправилно.
В конкретния случай Банката е отпуснала кредит в швейцарски
франкове. Договорено е връщането също да бъде извършвано именно в
швейцарски франкове. Бе установено по делото, че Банката не е получила
нито един швейцарски франк в повече от това, което е предоставила на
ищеца. Няма как да бъде вменено във вина на банката събития, които не са
под неин контрол. Няма как при подписване на договора Банката да е знаела,
че през 2015 г. Швейцарската централна банка ще се откаже от обвързаността
на валутата си към еврото, което ще доведе до поскъпяване на швейцарския
франк. Видно от договора той е сключен през 2007 г., а тва събитие е станало
чак през 2015 г., 8 години по-късно.
По делото беше разпитано вещо лице, което изрично заяви, че никой,
нито една кредитна институция не е могла да предвиди поскъпването на
швейцарския франк. В конкретния случай ищецът очевидно е разполагал с
икономически знания и при преценката си да тегли кредит в швейцарски
франкове той е знаел какви са и рисковете от това. Не случайно с този кредит
е погасил предходен кредит.
Аз бих искал да попитам какво би станало, ако утре падне МВФ с оглед
присъединяване към еврозоната и съответно еврото поскъпне драстично
спрямо лева. Пак ли ще има неоснователно обогатяване от страна на
банката?! Разбира се, че не.
Моля да ми бъдат присъдени разноски.
Моля за срок за писмени бележки.
Правя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответната страна.
Съдът определя едноседмичен срок за писмени бележки.
Обяви, че ще се произнесе с решение до 30.06.2022 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 14,50 часа.
5
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6