Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 402
гр. Перник, 23.09.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен
състав, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева
Силвия Димитрова
с участието на секретаря Анна Манчева и
при участието на прокурор Бисер Ковачки, като разгледа, докладваното от съдия
Георгиева КАНД № 443/2020г. по описа на Административен съд – Перник, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 –
228 от АПК, във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба,
подадена от Министерство на земеделието, храните и горите, против Решение №
160/16.03.2020г., постановено по АНД № 1123/2019г. по описа на Районен съд –
Перник, с което е отменено наказателно постановление № НП-229/04.06.2019г., издадено от Министъра на земеделието,
храните и горите, с което на „***“ ЕООД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр. Перник, пл. ****, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с
чл. 41, ал. 3 във вр. с чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за опазване на
земеделските земи (ЗОЗЗ), за нарушение на чл. 2, ал. 1 от ЗОЗЗ и чл. 3, ал. 2,
първо от Правилника за прилагане на ЗОЗЗ (ППЗОЗЗ), е наложена имуществена
санкция в размер на 1000 (хиляда) лв.
В жалбата са изложени съображения за
незаконосъобразност на обжалваното решение, поради неправилно приложение на
материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във
вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Касаторът
счита, че районният съд неправилно е приел, че административнонаказателното
производство е образувано при съществено нарушение на императивни правила на
ЗАНН, което е довело до засягане правото на защита на санкционираното
юридическо лице. Счита, че не са нарушени нормите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН и чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН, тъй като управителят на търговското
дружество е бил надлежно поканен за връчване на АУАН, а в АУАН и НП като дата
на нарушението е посочен денят, в който то е установено. Искането към съда е да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Районен съд -
Перник, като неправилно, незаконосъобразно и необосновано.
Ответникът по касационната жалба – „***“
ЕООД е депозирал отговор, в който е
оспорил жалбата. Изложил е съображения за законосъобразност на обжалваното
съдебно решение. Искането към касационният състав е да го остави в сила.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба, редовно призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание, Окръжна прокуратура
– Перник, чрез прокурор Бисер Ковачки предлага обжалваният съдебен акт да бъде
оставен в сила като правилен и законосъобразен.
Административен съд–Перник, в настоящия
състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и при
съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е
неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна
по следните съображения:
За да постанови обжалваното решение
Районен съд – Перник е приел, че при извършена на 14.03.2019г. проверка в
землището на с. Д., област Перник, обективирана в протокол от извършена
проверка от същата дата, Ц.К.В.– **** на Общинска служба „Земеделие“ (ОСЗ) -
Перник, и М.Г.А.и В.Д.М.– експерти в Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) -
Перник, след извършено заснемане с GPS устройство по ръба на изкопа със
засегнати имоти от изкопни дейности, извършвани от "***" ЕООД, гр.
Перник, и след съвместяване на данните с цифровия модел на КККР, констатирали
конкретно засегнатите имоти, сред които бил и имот с идентификатор ****по КККР
на с. Д., община Перник. Проверката е била възложена със заповед на Директора
на ОДЗ - Перник, по повод постъпили в
дирекцията сигнали от граждани и от кметовете на с. Д. и с. Л. за унищожаване
на земеделски земи, намиращи се в землищата на двете населени места, вследствие
извършвани изкопни дейности с цел въгледобив от горепосоченото дружество.
С писмо изх. № РД-636-3/22.03.2019 г.
управителят на „***“ ЕООД, гр. Перник, бил поканен да се яви в 7-дневен срок в
ОСЗ – Перник, за връчване на акт за установяване на административно нарушение.
Писмото е изпратено по пощата и се е върнало при подателя му на 17.04.2019 г.
невръчено, с отразяване в обратната разписка, че не е потърсено.
Междувременно, за така установеното на
14.03.2019 г., на 25.03.2019 г. свидетелката В., в качеството си на **** на ОСЗ
– Перник, в отсъствието на представител на „***“ ЕООД, гр. Перник, съставила
АУАН № 22/25.03.2019 г. за нарушение по чл. 3, ал. 2 от ППЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с ал. 3 от ЗОЗЗ, в който отразила, че дружеството
използва земеделска земя – имот с идентификатор ****по КККР на с. Д., община
Перник, с начин на трайно ползване нива, VІІ категория, с площ от 3.711 дка,
частна собственост, за неземеделски нужди без разрешение за промяна на
предназначението й, като извършва изкопни дейности с цел добив на полезни
изкопаеми – въглища.
В нотариална покана, адресирана до
управителя на „***“ ЕООД, връчена на 07.05.2019 г. било указано, че в 7-дневен
срок следва да се яви в ОСЗ – Перник, за получаване на съставения срещу
юридическото лице акт за установяване на административно нарушение. Така даденото
указание не било изпълнено.
Въз основа на съставения АУАН,
Министърът на земеделието, храните и горите издал обжалваното наказателно
постановление № НП – 229/04.06.2019 г., с което на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 41, ал. 3 във вр. чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ, за нарушение
на чл. 2, ал. 1 и чл. 3, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ, наложил на „***“ ЕООД,
гр. Перник, имуществена санкция в размер на 1 000 лв.
При така установената фактическа
обстановка, районният съд е направил извод, че при образуване на
административнонаказателното производство е нарушена императивната норма на чл.
40, ал. 1 от ЗАНН. Приел е, че АУАН е съставен в условието на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН – в отсъствие на нарушителя, без да са налице предпоставките за това.
Изложил е аргументи и за неизпълнение на задълженията на актосъставителя за предявяване
и връчване на съставения АУАН на нарушителя, регламентирани в чл. 43, ал. 3 и
ал. 4 от ЗАНН, респективно за неспазване на задължението на
административнонаказващия орган, посочено в чл. 52, ал. 2 от ЗАНН – да върне
АУАН. Счел е, че допуснатите нарушения на процесуалните правила са съществени и
са довели до ограничаване процесуалното право на защита на санкционираното
юридическо лице, което е основание за отмяна на издаденото наказателно
постановление. В допълнение в решението е посочено, че АУАН и НП не съдържат и
задължителните реквизити съгласно чл. 42, т. 3 и т. 4 и 5 от ЗАНН, респективно
чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в същите не е отразена датата на
извършване на нарушението и не са конкретизирани всичките му признаци от
обективна и субективна страна, даващи основание деянието да се квалифицира като
нарушение по чл. 41, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с ал. 3 от ЗОЗЗ, както и
да се извърши преценка относно съобразяването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН. С
тези доводи наказателното постановление е отменено.
Настоящият касационен състав на
Административен съд – Перник, намира, че обжалваното решение е постановено от
компетентен съд, в рамките на правомощията му, след сезиране с допустима жалба,
поради което е валидно и допустимо.
Същото е и правилно.
Доводите са следните:
Решаващият съд е събрал гласни и писмени
доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото.
Изводите са формирани при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във
вр. с чл. 84 от ЗАНН, след обективно, всестранно и пълно обсъждане на
приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на
делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и законът
е приложен правилно.
Изцяло се споделя изводът на Районен съд
– Перник, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на
административнонаказателното производство. От материалите по делото се
установява, че не е спазена императивната норма на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН за
съставяне на АУАН в присъствието на нарушителя, без да е била налице някоя от
предпоставките, предвидени в чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за образуване на
административнонаказателно производство в негово отсъствие. Алтернативите, при
които законът допуска това, са: нарушителят да е известен, но да не може да
бъде намерен или след покана да не се е явил за съставяне на акта. В конкретния
случай нито едно от визираните условия не е изпълнено. Единственият опит на
актосъставителя да уведоми санкционираното лице за констатираното нарушение е с
изпращането на писмо изх. № РД-636-3/22.03.2019г., но то не е получено от
адресата му. Така, в нарушение на императивите на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН
административнонаказателното производство е образувано в отсъствие на
нарушителя. Не са изпълнени и изискванията на чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН –
за предявяване и връчване на препис от АУАН на лицето, срещу което е съставен,
респективно на надлежен представител на ЮЛ. Изпратената до дружеството
нотариална покана, връчена на управителя на „***“ ЕООД, гр. Перник, на
07.05.2019г., удостоверява единствено, че последният е бил поканен от ****а на
ОСЗ – Перник, за получаване на множество актове за установяване на
административно нарушение, сред които и такъв с № 22/25.03.2019 г. От
доказателствата по делото е видно, че АУАН нито е предявяван, нито е връчван на
представляващ юридическото лице. При това положение административнонаказващият
орган е бил длъжен, на основание чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, да върне преписката на
актосъставителя за предявяване и връчване на АУАН. Вместо това, той е издал
наказателното постановление, предмет на съдебен контрол.
Нарушените норми на чл. 40, ал. 1 и ал.
2 от ЗАНН, чл. 43, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН и чл. 52, ал. 2 от ЗАНН са императивни
и посредством тях се гарантира правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице. Неизпълнението им представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като води до невъзможност на
нарушителя да разбере, че срещу него е образувано административнонаказателно
производство и да упражни процесуалното си право на защита. До същият извод е
достигнал и Районен съд – Перник. Постановеното от него решение е
законосъобразно. Не страда от изложените от касатора касационни основания за
отмяната му и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
същото ще бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, касационен състав на Административен съд -
Перник
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 160/16.03.2020г., постановено по АНД №
1123/2019г. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/